Андон Пеев
| Андон Пеев | |
| български революционер | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Андон Янев Пеев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Пеев е роден в 1879 година[2] в костурското село Търсие, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с четата на Фоте Стоянов от Търсие и се сражава при връх Рунзел (Рунджел). По-късно е при Георги Попхристов и участва в сражението при Бигла. С четата на Лазар Поптрайков се сражава при Пожарско, Мъгленско, а с четата на Борис Сарафов – при Буф, Леринско.[3]
На 14 април 1943 година, като жител на Мадара,[1] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 48.
- ↑ Към 14 април 1943 година е на 64 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 49.
