Никола Попов (Търсие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Попов.

Никола Попов
български духовник и учител
Роден
Починал

Отец Никола Попов е български духовник и учител, деец на ранното Българско възраждане в Югозападна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в леринското село Търсие, тогава в Османската империя, днес Тривуно, Гърция. Заедно с Геле Плячков, Нуме Горев и още двадесетина момчета Никола става ученик на първия български учител в Костурско Герасим Попанастасов. След килийното училище на отец Герасим, Никола учи в Цариград при Екзархията и след това се запопва в Бояджик, Ямболско. По-късно се премества в родното си село, където става свещеник и учител и води упорита борба с гъркоманията. Служи в църквата със скрита в олтара карабина, тъй като гъркоманите се опитват да го убият.[1]

Същевременно става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За революционна дейност е арестуван от властите и осъден на 101 години заточение в Диарбекир, но по пътя към затвора в Лерин успява да избяга и става четник на ВМОРО. Докато е нелегален гръцки андарти и гъркомани нападат и запалват къщата му в Търсие, но семейството му успява да се спаси. След около година четничество, поп Никола през Пирея, Цариград и Кюстенджа емигрира в България.[2] Установява се в село Тригорци, Каварненско, където се събира с жена си и шестте си деца.[3]

Отец Никола със семейството си. Децата от ляво надясно са: Александър, Борис, Траян, Стоянка, Олга и Лозана. 1910 г.

След Младотурската революция в 1908 година и обявената амнистия със семейството си тръгва към родното си село, но му е направена андартска засада на пътя Лерин - Търсие. Предупреден от роднини, поп Никола се връща в България и се установява в село Гурково, Добричко.[3]

След като в 1913 година Южна Добруджа с Гурково попада в Румъния, поп Никола изпраща жена си и децата си в България, но самият той остава да служи в селото.[4] Отвлечен е от румънски войници през август 1916 година, след намесата на Румъния в Първата световна война на страната на Антантата.[5] Вероятно загива в концлагера Биволаре, където са затворени жителите на Гурково.

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райчев пише:

... Имаха си [туренци] български църкви с български свещеници поп Стоян Лашко и поп Никола... Борбите в Македония с гърци и подкупени гъркомани били неописуемо тежки.[6]

Негов син е политикът комунист и интербригадист Борис Попов (1906 – 1994).[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Попов, Борис. Буревестни времена. Второ допълнено издание. София, Военно издателство, 1985. с. 8.
  2. Попов, Борис. Буревестни времена. Второ допълнено издание. София, Военно издателство, 1985. с. 9.
  3. а б Попов, Борис. Буревестни времена. Второ допълнено издание. София, Военно издателство, 1985. с. 10.
  4. Попов, Борис. Буревестни времена. Второ допълнено издание. София, Военно издателство, 1985. с. 11.
  5. Попов, Борис. Буревестни времена. Второ допълнено издание. София, Военно издателство, 1985. с. 12 - 13.
  6. Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 25.
  7. Попов, Борис. Буревестни времена. Второ допълнено издание. София, Военно издателство, 1985. с. 7.
     Портал „Македония“         Портал „Македония