Мемоар на Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България
| „Мемоар на Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България“ | |
| Mémoire par le comité executif des sociétés de l'emmigration macédonienne en Bulgarie | |
 корица | |
| Автор | Изпълнителният комитет на Съюза на македонските емигрантски организации |
|---|---|
| Първо издание | 1919 г. София, България |
| Оригинален език | френски |
| Жанр | мемоар |
„Мемоар, представен на Негово Превъзходителство господин председателя на Мирната конференция и на правителствата на САЩ, Франция, Великобритания и Ирландия, Италия и Япония от Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България“ (на френски: Mémoire Présenté a Son Excellence Monsieur le Président de la Conférence de Paix et aux Gouvernements des États-Unis d'Amérique, de France, de Grande-Bretagne et Irlande, d'Italie et du Japon par le Comité Executif des Sociétés de l'Emmigration Macédonienne en Bulgarie) е документ, изпратен от Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации до страните, заседаващи на Парижката мирна конференция в 1919 година.[1]
В „Мемоара“ Изпълнителният комитет – избран в края на ноември 1918 г. в състав Иван Каранджулов, председател, Божирад Татарчев и Димитър Михайлов, подпредседатели, Георги Баждаров, Никола Стоянов, Тодор Павлов и Константин Станишев[2][3] - стъпва върху принципите, залегнали в Четиринадесетте точки на Уилсън. Комитетът прави преглед на историята на Македонския въпрос - възникването му и етапите на развитието му и показва българския национален характер на проблема. Комитетът иска от името на 200 000 македонски българи, прогонени от Сърбия и Гърция и от името на цялото население на Македония силите „да съдействат Македония, цяла и неделима, да се присъедини към общото отечество - майка България“. Ако това не може да се осъществи, македонските българи отново както и друг път заявяват, че са против подялбата на Македония между Сърбия и Гърция и настояват за Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[4]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mémoire Présenté a Son Excellence Monsieur le Président de la Conférence de Paix et aux Gouvernements des États-Unis d'Amérique, de France, de Grande-Bretagne et Irlande, d'Italie et du Japon par le Comité Executif des Sociétés de l'Emmigration Macédonienne en Bulgarie. Sofia, Février 1919.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83.
- ↑ Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 385.
- ↑ Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 386.
