Мемоар на Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Мемоар на Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България“
Mémoire par le comité executif des sociétés de l'emmigration macédonienne en Bulgarie
корица
корица
Автор Изпълнителният комитет на Съюза на македонските емигрантски организации
Първо издание 1919 г.
София, България
Оригинален език френски
Жанр мемоар

„Мемоар, представен на Негово Превъзходителство господин председателя на Мирната конференция и на правителствата на САЩ, Франция, Великобритания и Ирландия, Италия и Япония от Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България“ (на френски: Mémoire Présenté a Son Excellence Monsieur le Président de la Conférence de Paix et aux Gouvernements des États-Unis d'Amérique, de France, de Grande-Bretagne et Irlande, d'Italie et du Japon par le Comité Executif des Sociétés de l'Emmigration Macédonienne en Bulgarie) е документ, изпратен от Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации до страните, заседаващи на Парижката мирна конференция в 1919 година.[1]

В „Мемоара“ Изпълнителният комитет – избран в края на ноември 1918 г. в състав Иван Каранджулов, председател, Божирад Татарчев и Димитър Михайлов, подпредседатели, Георги Баждаров, Никола Стоянов, Тодор Павлов и Константин Станишев[2][3] - стъпва върху принципите, залегнали в Четиринадесетте точки на Уилсън. Комитетът прави преглед на историята на Македонския въпрос - възникването му и етапите на развитието му и показва българския национален характер на проблема. Комитетът иска от името на 200 000 македонски българи, прогонени от Сърбия и Гърция и от името на цялото население на Македония силите „да съдействат Македония, цяла и неделима, да се присъедини към общото отечество - майка България“. Ако това не може да се осъществи, македонските българи отново както и друг път заявяват, че са против подялбата на Македония между Сърбия и Гърция и настояват за Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mémoire Présenté a Son Excellence Monsieur le Président de la Conférence de Paix et aux Gouvernements des États-Unis d'Amérique, de France, de Grande-Bretagne et Irlande, d'Italie et du Japon par le Comité Executif des Sociétés de l'Emmigration Macédonienne en Bulgarie. Sofia, Février 1919.
  2. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83. Посетен на 24 август 2015.
  3. Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919. София, Македонски научен институт, 1997. ISBN 954-8187-32-9. с. 385.
  4. Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919. София, Македонски научен институт, 1997. ISBN 954-8187-32-9. с. 386.
     Портал „Македония“         Портал „Македония