Парижки мирен договор (1856)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Участниците в конгреса; ксилография

Парижкият мирен договор е подписан на 30 март 1856 г. в Париж на конгрес, открит на 25 февруари 1856 г.[1] Договорът слага край на Кримската война между Русия и съюза между Османската империя, Сардинското кралство, Втората френска империя и Британската империя, като отслабва международното влияние на Русия в Европа и довежда до изостряне на Източния въпрос.

Всички държави се задължават да не се намесват във вътрешните работи на Турция. Черно море става неутрална територия, затворена за военни кораби, а по неговите брегове се забранява изграждането на укрепления и разполагане на въоръжени сили. Обявява се свободно плаване по река Дунав под контрола на международна комисия. Молдова и Влашко остават под юрисдикцията на Османската империя, но им се гарантира независима конституция.

С договора Русия отстъпва на Княжество Молдова част от южна Бесарабия с територии, населени предимно с български преселници, установени там в началото на XIX в. Техен център бил град Болград.

Във втората част на договора между Австрия, Великобритания и Франция, подписан на 15 април 1856 г., се изразява готовността на тези три страни да защитават клаузите на Парижкия мирен договор дори с цената на въоръжена намеса срещу всеки, който би ги нарушил.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hertslet, Edward (1875), „GENERAL TREATY between Great Britain, Austria, France, Prussia, Russia, Sardinia and Turkey, signed at Paris on 30th March 1856 (Translation)“ in The Map of Europe by Treaty; which have taken place since the general peace of 1814. With numerous maps and notes, vol. II, London: Butterworth, pages 1250 – 65; Pierre Albin (1912), „ACTE GENERAL DU CONGRES DE PARIS (30 mars 1856)“ ,Les grands traités politiques. Recueil des principaux textes diplomatique depuis 1815 jusqu'à nos jours, Paris: F.Alcan, p. 170 – 180; Г. Генов (1940) Международни актове и договори, засягащи България, София, стр. 115; Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648 – 1918), София: Държавно издателство „Наука и изкуство“, стр. 104 – 108.
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за