Градище (Шестеово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Градище
Κάστρο του Λογγά
Gradishteto v m-ta Hubavite dabove.JPG
Информация
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
Терит. единицадем Костур
МестоположениеШестеово
Основаванеримска епоха
Състояниеруини

Градището или Шестеовската крепост (на гръцки: Κάστρο του Λογγά) е средновековна крепост, чиито останки се намират в костурското село Шестеово, Гърция.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта е разположена на върха на малък хълм, на малко разстояние източно от Шестеово. Достъпът до него е доста труден и става само през проход от северната страна на замъка, което го прави недостъпно и важно укрепление.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Груби проучвания на крепостта прави видният археолог Николаос Муцопулос, който установява, че средновековната крепост е базирана на по-ранно римско селище. Римската стена е била укрепена с кула по времето на големите строежи на Юстиниан Велики в VI век. Това е може би крепостта Лагис (Λάγης), която присъства в дългия списък на Прокопий Кесарийски за укрепленията на Юстиниан в Македония и остава неидентифицирана.[1]

Крепостта е унищожена през VII век от славянските нашествия и изоставена до X век, когато е възстановен отново от Българското царство. Първата историческа препратка към Лонга (Λογγά) намираме в описанието на кампаниите срещу България на император Василий II Българоубиец на византийския хронограф Йоан Скилица: „така наречената крепост Лога беше под обсада“ (φρούριον τὸ λεγόμενον Λογγᾶν εἷλε πολιορκίᾳ).[1] Според Николаос Мердзос тук е местността Хубавите дъбове, която според Скилица се намирала „между Костур и Преспа“, и в която е убит комитопулът Давид, братът на Самуил (τούτων δὲ τῶν τεσσάρων ἀδελφῶν Δαβὶδ μὲν εὐθὺς ἀπεβίω ἀναιρεθεὶς μέσον Καστορίας καὶ Πρέσπας κα τὰς λεγομένας Καλὰς δρῦς παρά τινων Βλάχων ὁδιτῶν).[2] Императорът през 1017 година продължава войната срещу българския цар Самуил в Западна Македония. Пристигайки в района на север от Костур, той сравнително лесно превзема замъка Лонга и се придвижва към Костур, но не успява да преодолее съпротивата на българите. Лонга е унищожена, а жителите разпръснати.[1]

Следващото свидетелство, което вероятно се отнася до таци крепост, е на Георги Акрополит, който описва сблъсъците между армиите на Никейската империя и епирския деспот Михаил II Комнин, който се присъединява към норманите. В 1259 година се води решаваща битка между никейската и норманската армия. Сражението е известно като Пелагонийска битка, но то започва със сблъсък при Бориловата гора (Βορίλλα λόγγος). Трима от византийските историци - Георги Пахимер, Георги Акрополит и Никифор Григора я наричат Битка при Костур и някои историци смятат, че тя се е водила в малката долина северно от езерото, близо до старата крепост Лонга.[1]

В края на византийската епоха и началото на османската в основата на хълма, 3 km западно от Тихолища, е създадено селището Лъка (Λάκκα). Това селище е изоставено преди 1880 година поради свлачища и наводнения от реката, която се спуска от Вишени, както поради разграбване от албански банди.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Крепостната стена е запазена на височина от около 1,70 m. Изградена от сух камък без хоросан и обгражда площ от около 7 декара. Оригинално е била висока 2,5 - 3,0 m, дебела 2,20 m и има вътрешен наклон за по-ефективна отбрана, тъй като на входа има само една кула.[1]

Вътре има напречни стени, които разделят крепостта на две нива. В югоизточния край са запазени следите от църквата, малка базилика с вътрешен двор отзад. Открити са много фрагменти от керамика и стъклени съдове, водопроводни тръби, два гроба и метални предмети като ножове, стрели и бижута.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Κάστρο του Λογγά. // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 29 декември 2020 г. (на гръцки)
  2. Μέρτζος, Ν. Ι. Αρμάνοι: Οι βλάχοι. Θεσσαλονίκη, Ρέκος, 2001. ISBN 960-358-143-7. σ. 15. (на гръцки)