Патмоска екзархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Патмоска екзархия
Chora di Patmos con il Monastero di San Giovanni "il teologo".JPG
Манастирът „Свети Йоан Богослов
Местно име Πατριαρχική Εξαρχία Πάτμου
Църква Вселенска патриаршия
Страна Гърция
ЦентърСвети Йоан Богослов
Дата на основаване 1775 г.
Предстоятел Антипа
Сан екзарх

Патмоската екзархия (на гръцки: Εξαρχία Πάτμου) e екзархия на Вселенската патриаршия, разположена на егейските гръцки острови Патмос, Липси, Агатониси и Арки.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Патмос е под юрисдикцията на Родоската митрополия от 325 година, но към XI век островът е необитаван. През април 1088 година император Алексий I Комнин издава едикт за основаване на автономен манастир на острова, който да има под своята юрисдикция околните острови. Екзархията е създадена през юли 1775 година, като екзарх е абатът на манастира „Свети Йоан Богослов“.[1] В 1918 година островите Фурни са отделени от екзархията и предадени на Самоската митрополия.[2]

Екзархията граничи със Самоската митрополия на север, с Анейската митрополия в Мала Азия на изток, с Лероската на юг - остров Лерос, и с Паронаксийската на запад - остров Парос.[2]

Патмос е последната екзархия на Вселенската патриаршия след закриването на Мецовската на 7 октомври 1924 година.[2]

Екзарси[редактиране | редактиране на кода]

Име Години
Методий 1715 – 1718 и 1731
Калиник 1718 – 1721
Атанасий I 1722 – 1724 и 1728 – 1729
Игнатий 1725 – 1727, 1729 – 1731 и 1732 – 1734
Теофилакт 1734 – 1737
Неофит 1738 – 1740
Нектарий I 1741 – 1742
Йоаким 1753 – 1748
Партений I 1748 – 1750
Христофор 1752 – 1757, 1758 – 1762 и 1763 – 1765
Герман 1757 и 1770 – 1774
Йоасаф I 1762 – 1763, 1774 – 1790 и 1797 – 1799
Партений II 1765— 1766 и 1768 – 1770
Яков I 1767
Гавриил 1790 – 1791
Симеон I 1791 – 1793
Партений III 1793 – 1794 и 1796 – 1797
Атанасий II 1794 – 1796
Макарий I 1797 и 1804
Макарий II 1800 – 1801
Партений IV 1801 – 1804
Герасим 1804 – 1806
Григорий I 1806 – 1808
Яков II 1808 – 1813
Яков III 1813 – 1818, 1820 – 1823 и 1825 – 1827
Вениамин I 1818 – 1820, 1827 – 1831 и 1834 – 1849
Даниил I 1820, 1823 – 1824
Григорий II 1824 – 1825 и 1831 – 1834
Даниил II 1849 – 1863 и 1865 – 1867
Партений V 1863 – 1865 и 1867 – 1870
Григорй III 1870 – 1874 и 187 6— 1878
Иларион 1874 – 1876
Яков IV 1878 – 1880, 1884 – 1886, 1892 – 1894 и 1896 – 1898
Йоасаф II 1880 – 1882
Константин 1882 – 1884 и 1888 – 1890
Вениамин II 1886 – 1888 и 1890 – 1892
Нектарий II 1894 – 1896
Мелетий I 1898 – 1899
Теофан I 1899 – 1901
Паисий 1901 – 1903 и 1917 – 1918
Агатангел 1903 – 1907, 1911 – 1915 и 1918 – 1922
Григорий IV 1909 – 1911 и 1915 – 1917
Григорий V 1922 – 1930
Йеремия I 1930 – 1932
Теофан II 1933
Амфилохий I 1935 – 1937
Евгений 1937 – 1943
Никодим 1943 – 1945
Симеон II 1946—1951
Мелетий II 1951 – 1957
Йеремия II 1957 – 1961
Павел 1961 – 1963
Теодорит 1963 – 1975
Исидор 1975 – 1981
Теодорит 1981 – 1986
Исидор 1986 – 1997
Амфилохий 1997 – 2000
Антипа 2000 –

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 118. Посетен на 2014-09-21.
  2. а б в Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 119. Посетен на 2014-09-21.