Цариградски договор (1881)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Цариградски договор.

Цариградски договор (1881)
Информация

Константинополският договор или още и Цариградският договор от 2 юли 1881 г. урежда частично териториалните спорове между Гърция и Турция след източната криза от 1875 – 1878 г. По време на Берлинския конгрес (юни 1878), Великите сили приканват Високата порта да отстъпи на Гърция земите до реките Каламас и Саламврия.

Проточването на гръцко-турските преговори води до размирици в граничните области Тесалия и Епир. Три години след конгреса двете страни постигат споразумение. Съгласно договора, сключен през лятото на 1881 г. в Константинопол (Цариград), Гърция получава почти цяла Тесалия и части от Епир (град Арта) – общо 13 000 km2.[1] През 1897 г. Гърция започва война за завладяване на остатъка от Епир и Македония. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, Георги. „Балканизацията“. Геополитическо явление в конфликтознанието. София, „Военно издателство“ ЕООД, 2011. ISBN 978-954-509-462-0, стр. 46 – 48, 52 – 53
  2. Марков, Георги. „Балканизацията“. Геополитическо явление в конфликтознанието. София, „Военно издателство“ ЕООД, 2011. ISBN 978-954-509-462-0, стр. 94 – 95
     Портал „История“         Портал „История          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Турция“         Портал „Турция