Евгений Рилски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евгений Рилски
български духовник и просветен деец
Роден

Религия Православие

Подпис Evgeniy Rilski Signature (vectorized).svg

Евгений Рилски е български духовник и просветен деец, архимандрит, председател на няколко български църковни общини в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Калофер, тогава в Османската империя.[1] Учи в Самоковската духовна семинария и в Пловдивската областна гимназия.[2] Става духовник към Българската екзархия и започва работа като учител в Солун. В учебната 1882 - 1883 година дякон Евгений преподава в Солунската българска мъжка гимназия и е член на учителския съвет.[3][4] В декември месец дякон Евгений замества Трайко Китанчев като учител по българска история в I клас на българската гимназия. Евгений Рилски преподава също така география на I и II клас. Според Китанчев преподаването по география е мъчно поради липсата на карти, а по история се преподава без учебник.[5]

Председател е на Демирхисарската българска община. Като такъв в 1902 година подписва поздравителен адрес до екзарх Йосиф I за 25 години на престола, в който трите български общини на Мелнишката епархия - Петричката, Демирхисарската и Мелнишката изразяват молба от името на българското население за назначаване на български владика.[6] На 12 май 1903 година е дигнат от Демир Хисар и под строг конвой е изпратен в затвора в град Сяр.[7]

По-късно е избран за първи екзархийски наместник в град Драма, оглавявайки Драмската българска община.[8]

В 1913 година Евгений Рилски е споменат като дарител за алманаха „Славянски календар“ и управляващ Серската българска община.[9]

От 8 януари 1914 до 1917 година е игумен е на Рилския манастир.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. Св. Иван Рилски и неговият манастир. Царска придворна печатница, 1917, стр. 92.
  2. Съчинения на Трайчо Китанчевъ. Нарежда Юрданъ Ивановъ. София, Издава книжарницата на Д. Головъ, печатница на Иванъ Г. Говедаровъ & С-ие, 1898. с. 70.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 81.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освобофителната война 1877 - 1878, том I, книга втора. София, Синодално издателство, 1970. с. 114.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освобофителната война 1877 - 1878, том I, книга втора. София, Синодално издателство, 1970. с. 113.
  6. Българско книжовно дружество в София. Йосиф I Екзарх Български (1877 - 1902). Юбилеен сборник. София, Държавна печатница, 1904. с. 133.
  7. Освободителната борба на Българите в Македония и Одринско 1902/1904. Дипломатически документи. Наука и изкуство, 1978, стр. 193.
  8. Кочов, Апостол. Църковно-училищнитe борби в Драмско. Списание „Македонски преглед“, год. V, книга 2, София, 1929, стр.99.
  9. Славянски календар, том 6, Славянско дружество в България, 1913, стр. 169
  10. Иванов, Йордан. Св. Иван Рилски и неговият манастир. Царска придворна печатница, 1917, стр. 92.
     Портал „Македония“         Портал „Македония