Богдан Думков
| Богдан Думков | |
| български офицер от Държавна сигурност | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2004 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
Богдан Георгиев Думков е български комунист, революционер, деец на ВМРО (обединена) и офицер, генерал-майор от Държавна сигурност.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 6 август 1912 г. в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя. Баща му е деец на ВМОРО, съратник на Димо Хаджидимов. През 1926 г. завършва основно образование, а след това до 1931 г. учи в София в механо-техническа гимназия. Става член на Работническия младежки съюз в 1929 г. и на Българската комунистическа партия в 1931 г. Член е и на ВМРО (обединена) от 1930 г. Там е член на ръководството на едно от дружествата.[1] От 1933 г. е стажант-техник в жп работилница в София. На 14 юни 1934 г. е арестуван в печатницата на РМС и осъден на 5 години затвор. Прекарва ги в Старозагорския и Сливенския затвор, където е член на ръководството на комунистическата партия. Освободен е през 1937 г. и изкарва наборната си служба в трудови войски в Тухларната фабрика. Уволнява се през 1940 г. и започва работа в дъскорезница в Якоруда. Там вдига стачка и отново е арестуван, но по-късно освободен. Живее известно време нелегално. През това време контактува с Георги Минчев и Васил Марков и подпомага снабдяването с боеприпаси и минноподривната дейност на партизаните. По време на Втората световна война е техник във фабрика „Виктория“, а впоследствие в минни проучвания. През февруари 1944 г. е мобилизиран в Бронираната бригада, откъдето изнася оръжие за партизаните.[2]
Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. работи във Военния отдел на Областния комитет на БКП в София, а през октомври е назначен в РО-2 Разузнавателния отдел на Министерството на войната „за подсилването му с комунисти“, където се включва в чистките в армията. В началото на 1945 година е уволнен от Разузнавателния отдел от неговия началник Петър Вранчев, тъй като изнася служебна информация към Държавна сигурност. През март е изпратен като инструктор в областния партиен комитет в Горна Джумая, но след ходатайства е върнат в София по семейни причини на 31 октомври 1945 г.[2] е назначен за инспектор в Държавна сигурност.[3]
Изкарва четири семестъра в Стопанския факултет на Софийския университет и завършва Висшата школа на Министерството за държавна сигурност в Москва.[2]
През 1946 година Думков е повишен в главен инспектор и през следващите години преминава през поредица от длъжности – областен началник на Държавна сигурност – София от май 1947 година, началник на Отделение „Охрана“ от ноември 1947 година, секторен началник на Държавна сигурност – София от януари 1949 година, началник на Шести отдел (технически) от януари 1950 година. През август 1950 година Богдан Думков оглавява политическата полиция – първоначално като Първи отдел, а от 1952 година – Трето управление (секретно-политическо) на Държавна сигурност. От 14 септември 1954 г. е генерал-майор. През януари 1959 година е прехвърлен начело на Второ управление (контраразузнавателно).[3]
През август 1962 година Богдан Думков е отстранен от Държавна сигурност и е назначен за секретар на българското посолство в Източна Германия. През следващите години работи в системата на Министерството на външните работи.[3]
Богдан Думков умира през 2004 г.[4] Награждаван е с орден „9 септември 1944 г.“ – 3 степен, „9 септември 1944 г.“ – 2 степен с мечове, медал „За боева заслуга“ и други.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Протокол № 230 от 12 август 1962, с.79
- ↑ а б в Протокол № 320 от 14 септември 1954, с. 65
- ↑ а б в Методиев, Момчил. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0. с. 105 – 106.
- ↑ Иванов, Димитър. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013. София, Ciela, 2013. ISBN 978-954-28-1363-7. с. 183.
