Колелото на живота

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Колелото на живота е сцена пресъздаваща цикъла на човешкия живот.[1] Мотивът се среща както в религиозното, така и в светското изкуство. Колелото на живота пресъздава както биологичния кръговрат на живота, така и духовните проявления.

Религиозна концепция[редактиране | редактиране на кода]

„Колелото на живота“ е концепция, спомената в християнския Нов завет в Яков 3 § стих 6.[2]

И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.

В България[редактиране | редактиране на кода]

Най-популярният в България стенопис „Колелото на живота“ се намира в Преображенския манастир, дело на Захарий Зограф[3] Същият е изобразен и на българската банкнота от 100 лв., емисия 1991 г.[4] Темата в българското православно изкуство е популярна сред Зографовата школа. Намира изява в следните храмове и сдания:[5]

Изображение Година Църква Местоположение Информация
1849 – 1851 Преображенски манастир „Дева Мария“ В Дервентския пролом на река Янтра, на 7 км северно от Велико Търново Върху южната външна стена. Във външния кръг са материалните неща, към които човек се стреми до зрелостта си и са изобразени до върха на колелото. Следва спускането, през което всичко изчезва и настъпва старостта. Във вътрешния кръг са духовните неща, които се трупат и създават богатството на душата – за хармонията и покоя в старостта, без угризения и страх.
1597 Църква „Рождество Христово“ Арбанаси Най-старият образец на „колелото на живота“ в България.[6]
1836 Батошевски манастир „Успение Богородично“ На 17 km южно от Севлиево.
1851 Шипочанската църква Шипочане На стенописа е изобразен Христос и колелото на живота със зодиакални знаци
1861 Църква „Св. Йоан Предтеча“ с. Карабунар
1878 Храм „Успение Богородично“ с. Пчелище Втората църква в България с изрисувано „Колело на живота“.[7][8] Стенописа се намира на външна стена. В горната му част е изписано: „Този свят като туй колело. Тъй са превърта света както колелото. Направиса въ 1878 г.“ 1926 г. е „поправена“ и първоначалният слой не е известен.
Бельова църква „Рождество Богородично“ В близост до Самоков Колелото на живота е изографисано със зодиакалните знаци. Дело на Зографовата школа.[9]
Рилски манастир „Дева Мария“ Община Рила
Троянски манастир „Успение Богородично“ Троян
Бачковски манастир „Успение Богородично“ с. Бачково
Благоевградска църква „Въведение Богородично“ Благоевград В четирите краища, отбелязващи слънцестоенията, има часовници, които фиксират конкретно време. Те разделят месеците от сезоните. Стенопис от Михалко Голев.
Църква „Св. Петка“ с. Чуйпетлово
с. Малък Покровец
Белащенски манастир Западните Родопи, близо до село Белащица
Църногорски манастир

По света[редактиране | редактиране на кода]

Изображение Година Църква Местоположение Информация
548 Базилика „Сан Витале Равена, Италия Колелото на живота пресъздаващо жизнения път на човека – мозайка, в която Исус Христос е представен в образа на агнец, а във втория кръг на „Дървото Йесеево“ той е поддържан от 4 ангела с вдигнати ръце[10]
12 век Църква „Света Мария“ Кемпли, Англия Стенопис[11]
17 век Будитскти манастир Bardan Индия Стенопис тханка[12][13]

Светско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]