Тханка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тханка от 17 век – Гухясамаджа.

Тханка, тангка, тханка, танка или кутханг (Непалско произношение: [ˈt̪ʰaŋka]; тибетски: ཐང་ཀ་ – свитък; Непал Бхаса: पौभा) – е тибетско изобразително изкуство на живописване или бродиране на картини – свитъци, които освен платното притежават и копринено покривало, предназначено да защитава живописния слой или бродерията особено по време на транспортиране.

При внимателно съхранение на сухо място въпреки деликатната си структура те могат да съхранят цветовете и блясъка си много дълго време. Първоначално тханка живописта става популярна сред пътуващите монаси, тъй като при нужда свитъците лесно се навивали и транспортирали между манастирите. Тези тханки картини представляват практично и нагледно средство за обучение илюстриращо важни поучения или живота на Буда, а също велики бодхисатви и важни лами. Освен това те онагледяват и Буда аспектите (Идамите) в помощ на медитативната практика. Популярна тханка е например „Колелото на Живота“ или самсара, представена според ученията на Абидхарма.

История[редактиране | редактиране на кода]

Тханка произхожда от непалското изкуство, внесено в Тибет от принцеса Бхрикути, дъщеря на крал Личави, омъжена за тибетския крал Сонгцен Гампо. [1][2] Тя донесла в Тибет изображения на Авалокитешвара и други картини. [3].

Историците също смятат, че като цяло китайската живопис има силно влияние върху тибетската изобразителна култура, най-вече между 14 и 18 век. [4]

Типове Тханка[редактиране | редактиране на кода]

Голяма Тханка закачена на специална стена в Гянце, 1938

Технически Тханките биват в две големи категории: рисувани и копринени – както бродирани, така и апликациии. По-нататък те се разделят на:

  • Рисувани с цветове – най-популярните
  • Черна Основа – това означава златна линия върху черна основа
  • Златна Основа – използвани внимателно за мирни напълно просветлени Буда аспекти, например за благоприятно излекуване и дълъг живот.
  • Червена Основа – има се предвид златна линия върху основа киновар
  • Контурен отпечатък от гравирани дървени блокчета
  • Апликация
  • Бродерия
Рисуване на Тханка, Лхаса, Тибет.

Макар че обикновено Тханка не са особено големи, между половин и един метър дълги и широки, понякога за фестивали се подготвят обикновено като апликации гигантски Тханки, предвидени за развиване на стената на манастира при определени церемониални случаи. Обикновено те са по-широки отколкото високи; на ширина могат да са над 20 метра и на височина над 7 метра.

Тханките се изработват на копринено или памучно платно с водноразтворими бои с минерални и растителни пигменти и лепилен разтвор. В западна терминология това е темперна техника.

Композицията на Тханка е изключително геометрична: ръцете, краката, очите, ноздрите, всички ритуални предмети и украшения се разполагат според прецизна мрежа от ъгли и сечения в точно определени пропорции и е в голяма степен математическа задача. Работата е твърде научна и изисква от автора дълбоко познаване на символиката и духовния смисъл на всеки детайл.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.pinklotusthangka.com, архив на оригинала от 1 май 2010, https://web.archive.org/web/20100501071106/http://www.pinklotusthangka.com/what-is.asp, посетен на 25 април 2010 
  2. An article about Thangka // Архивиран от оригинала на 2009-02-14. Посетен на 2010-04-25.
  3. Article about Bhrikuti Tara
  4. McKay, Alex. The History of Tibet. Routledge. 2003. p. 596 – 597. ISBN 0-7007-1508-8

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Lipton, Barbara and Ragnubs, Nima Dorjee. Treasures of Tibetan Art: Collections of the Jacques Marchais Museum of Tibetan Art. Oxford University Press, New York. 1996
  • Art of Enlightenment: A persepective on the Sacred Art of Tibet, Yeshe De Project. Dharma Publishing, Berkeley, CA 1987.

Ritro Gonpo

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]