Карабунар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Карабунар.

Карабунар
Панорамен изглед на село Карабунар
Панорамен изглед на село Карабунар
Общи данни
Население 1 326 (ГРАО, 2015-03-15)*
Повишение 1349 (НСИ)
Землище 25,487 km²
Надм. височина 259 m
Пощ. код 4484
Тел. код 03569
МПС код РА
ЕКАТТЕ 36172
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Септември
Марин Рачев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Карабунар
Иван Каменарски
(Местна коалиция „Загорово 2015“)
Карабунар в Общомедия

Карабунар е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Карабунар се намира в източната част на Ихтиманска Средна гора, между реките Тополница и Марица. На североизток от селото са разположени склоновете на Бошулско-Величковските височини, а на югозапад се издигат разлатите конусовидни баири на Алачица, Сунгурлийца и двете Мирчовици, всички със средна височина от около 350 м. По средата между едните и другите височини селото е построено от двете страти на Геренска река (Дерето).

Преобладаващата част от почвата под селото се състои от глинесто-песъчливи наслаги, а склоновете на оградните височини са изградени от делувиални наноси особено подходящи за отглеждане на лозя.

История[редактиране | редактиране на кода]

Карабунар е сравнително младо село – възникнало е през турско време. Обаче в неговото землище се намират следи от изчезнали селища. Селище от трако-римската епоха е било разположено южно от Карабунар по протежение на Траяновия друм. Друго такова селище е било разположено в местността Юрта. Смята се, че там е имало старо българско село от преди идването на турците.

Според преданията българското население по тези места е дошло преди около 300 – 400 г. от Самоковско, главно от село Алино.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Карабунар е източно православно. Само част от местните роми, общо около 300 души, са протестанти, в състава на Петдесятната евангелска църква.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Селото разполага с килийно училище от 1853 година. През 1872 година е построена първата училищна сграда, в която са се помещавали първокласното училище и т. нар. Районна прогимназия, в която са се обучавали учениците от селата Карабунар, Бошуля и Памидово.

През 1920 година започва строителството на настоящата училищна сграда. През учебната 1925/1926 година в едното крило на новото училище се обучават 6 паралелки от първоначалното училище, а другите 2 паралелки от районната прогимназия се обучават в „едно старо 50 – 60 годишно паянтово здание конструирано от техническата власт негодно и грозящо за срутване“ според протоколната книга на училищното настоятелство от 1924 година. По-късно се дострояват помещения и се преместват учениците от прогимназията в новото училище.

Понастоящем персоналът на училището се състои от 19 човека, 14 от които педагогически персонал и 5 непедагогически. Училищната материална база е стара, но се поддържа в много добро състояние. През последните години са извършени множество ремонти – подменена е изцяло дограмата на прозорци и входни врати; отлети са плочи на коридор и няколко класни стаи; направен е основен ремонт на покрива на училището. По програма на МОН са получени компютри и е обзаведен модерен компютърен кабинет.

През 1926 година е основано читалище „Възраждане“. Към него има създадени мъжки, женски и детски певчески и танцови състави, които са носители на множество награди от фолклорни фестивали в страната и чужбина. На проведения „Национален събор на българското народно творчество“ Копривщица 2010 г., ФА „Карабунарци“ е награден със златен медал. Единственото златно отличие за представител на област Пазарджик.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в Карабунар „Свети Йоан Предтеча“ е построена през 1818 година. През 2006 г. с дарение от инж. Петър Лещаров – Карабунарски зет, е подменен изцяло старият покрив от „турски керемиди“ с нови марка „Брамакс“ . Църквата е единственият архитектурен паметник на културата с национално значение на територията на община Септември. По време на османската власт Карабунар е било едно от най-будните села в района, за което говорят ранно построената църква и килиино училище към църквата.

В селото се пази разписка за заеми, размери и лихви от 1775 г. В документа се споменава многократно за „Карабунаръ“ и за хора живели по онова време в селото "Гейрги Цаннювъ, Анчо Стонновъ, Гергй Комсицкя, Тодоръ Вуку, Коце Манювъ, Кендеръ " и др. Наследниците на описаните в разписката Карабунарци от фамилиите Цананееви, Стойнови, Комсииски, Маньови, Вукови, Кендерови и до днес живеят в селото. Разплащанията по онова време са ставали в „грошове“ но в документа се говори и за плащане в злато и сребро. Текстът на документа е от новобългарския период на езика ни.

През 2011 г. е завършен строежа на канализацията в Карабунар.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Атанасов Шиков – Министъра 1883 – 1974

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Най-важният празник за карабунарци е „Трифон Зарезан“ честван на 14 февруари ежегодно и най-тържествено. Традиция стана на този ден да се провежда конкурс за най-добро вино в различни категории.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Традиционно за карабунарци е ястието „Тепсикебап“, приготвяно през зимата, след като се заколи домашното прасе. Специалитетът се приготвя от прясно опечени свински мръвки и черен дроб, кисело зеле и малко ориз. Подправките са семена от резене, червен пипер и сол на вкус. Консумира се полято с червено карабунарско вино.

Друго традиционно за Карабунар ястие е печено агне в зидана селска фурна. Приготвя се за Великден и/или за Гергьовден. Подготовката започва още от предния ден. Пълни се със запържен ориз с лук, дреболии от агнето и подправки. Около него се подрежда кисело зеле. Покрива се с булото на агнето или с цели зелеви листа и се пече в добре опалената фурна цяла нощ. Може да се замести и с пуйка, която всъщност е най-таченото животно в селото. Друг характерен начин за готвене на пуйка (или по карабунарски – мисирка) е т.нар. вариво. Приготвя се около Коледа когато пуйките станат достатъчно едри. В голяма тенджера се нарязва кисело зеле, праз, добавя се червен пипер, сол и задължителните семена от копър. Изчистената пуйка се поставя в средата и всичко се вари на умерен огън няколко часа. Може да се сложи и малко кървавица за аромат.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]