Карабунар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Карабунар.

Карабунар
Панорамен изглед на село Карабунар
Панорамен изглед на село Карабунар
Общи данни
Население 1 326 (ГРАО, 2015-03-15)*
Повишение 1 349 (НСИ)
Землище 25,487 km²
Надм. височина 259 m
Пощ. код 4484
Тел. код 03569
МПС код РА
ЕКАТТЕ 36172
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Септември
Марин Рачев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Карабунар
Иван Каменарски
(Местна коалиция „Загорово 2015“)
Карабунар в Общомедия

Карабунар е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Карабунар се намира в източната част на Ихтиманска Средна гора, между реките Тополница и Марица. На североизток от селото са разположени склоновете на Бошулско-Величковските височини, а на югозапад се издигат разлатите конусовидни баири на Алачица, Сунгурлийца и двете Мирчовици, всички със средна височина от около 350 м. По средата между едните и другите височини селото е построено от двете страти на Геренска река (Дерето).

Преобладаващата част от почвата под селото се състои от глинесто-песъчливи наслаги, а склоновете на оградните височини са изградени от делувиални наноси особено подходящи за отглеждане на лозя.

История[редактиране | редактиране на кода]

Карабунар е сравнително младо село — възникнало е през турско време. Обаче в неговото землище се намират следи от изчезнали селища. Селище от трако-римската епоха е било разположено южно от Карабунар по протежение на Траяновия друм. Друго такова селище е било разположено в местността Юрта. Смята се, че там е имало старо българско село от преди идването на турците.

Според преданията българското население по тези места е дошло преди около 300-400 г. от Самоковско, главно от село Алино.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Карабунар е източно православно. Само част от местните роми, общо около 300 души, са протестанти, в състава на Петдесятната евангелска църква.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Селото разполага с килийно училище от 1853 година. През 1872 година е построена първата училищна сграда, в която са се помещавали първокласното училище и т. нар. Районна прогимназия, в която са се обучавали учениците от селата Карабунар, Бошуля и Памидово. През 1920 година започва строителството на настоящата училищна сграда. През учебната 1925/1926 година в едното крило на новото училище се обучават 6 паралелки от първоначалното училище, а другите 2 паралелки от районната прогимназия се обучават в "едно старо 50-60 годишно паянтово здание конструирано от техническата власт негодно и грозящо за срутване" според протоколната книга на училищното настоятелство от 1924 година. По-късно се дострояват помещения и се преместват учениците от прогимназията в новото училище.

Понастоящем персоналът на училището се състои от 19 човека, 14 от които педагогически персонал и 5 непедагогически. Училищната материална база е стара, но се поддържа в много добро състояние. През последните години са извършени множество ремонти - подменена е изцяло дограмата на прозорци и входни врати; отлети са плочи на коридор и няколко класни стаи; направен е основен ремонт на покрива на училището. По програма на МОН са получени компютри и е обзаведен модерен компютърен кабинет.

През 1926 година е основано читалище "Възраждане". Към него има създадени мъжки, женски и детски певчески и танцови състави, които са носители на множество награди от фолклорни фестивали в страната и чужбина.На проведения "Национален събор на българското народно творчество" Копривщица 2010 г., ФА "Карабунарци" е награден със златен медал. Единственото златно отличие за представител на област Пазарджик.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в Карабунар „Свети Йоан Предтеча“ е построена през 1818 година. През 2006 г. с дарение от инж.Петър Лещаров - Карабунарски зет, е подменен изцяло старият покрив от "турски керемиди" с нови марка "Брамакс" . Църквата е единственият архитектурен паметник на културата с национално значение на територията на община Септември. По време на османската власт Карабунар е било едно от най-будните села в района, за което говорят ранно построената църква и килиино училище към църквата.

В селото се пази разписка за заеми, размери и лихви от 1775 г. В документа се споменава многократно за "Карабунаръ" и за хора живели по онова време в селото "Гейрги Цаннювъ, Анчо Стонновъ,Гергй Комсицкя, Тодоръ Вуку, Коце Манювъ, Кендеръ " и др. Наследниците на описаните в разписката Карабунарци от фамилиите Цананееви, Стойнови, Комсииски, Маньови, Вукови, Кендерови и до днес живеят в селото.Разплащанията по онова време са ставали в "грошове" но в документа се говори и за плащане в злато и сребро. Текстът на документа е от новобългарския период на езика ни.

През есента на 2008 г. в местността "Шаровица" заработи новопостроената винарска "Изба Карабунар" ООД. В предприятието се произвеждат висококачествени ракии по класическа технология на дестилация в "шарантски" тип казан от сортовете Мискет и Димят, както и превъзходни вина от сортовете Мискет, Шардоне, Пино Гри, Пино Ноар, Каберне Совиньон, Мерло и др. Избата се доказа като един изключителен представител на винарският бизнес на региона.

През м.май т.г. в Карабунар, от винарска изба "Джиев" ООД е направена първа копка на винарска изба и къща за гости към избата. Обекта се намира в м."Авлията" и е с капацитет от 300 т. грозде. В завършен вид, къщата за гости намираща се до избата е най-високата сграда /28 м./в община Септември.

През 2011 г. беше завършен строежа на канализацията в Карабунар.

През м.март и април 2012 г. в Карабунар започна строителството на още две винарски изби . Винарска изба "Силен" в местността "Маданица" и винарска изба в местността "Гьола".

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Атанасов Шиков - Министъра 1883 - 1974


Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Най-важният празник за карабунарци е "Трифон Зарезан" честван на 14 февруари ежегодно и най-тържествено. Традиция стана на този ден да се провежда конкурс за най-добро вино в различни категории.

На 06.02.2009 г. в Ритуалната зала се проведе традиционния дегустационен конкурс за излъчване на "Цар на лозето и виното 2009". На 12.02.2009 г. в Ритуалната зала от 17 ч.ще се проведе традиционния дегустационен конкурс за излъчване на "Цар на лозето и виното 2010".

На 10.07.2010 г. ще се състои събора на Карабунар.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Традиционно за карабунарци е ястието "Тепсикебап", приготвяно през зимата, след като се заколи домашното прасе. Специалитетът се приготвя от прясно опечени свински мръвки и черен дроб, кисело зеле и малко ориз. Подправките са семена от резене, червен пипер и сол на вкус. Консумира се обилно полято с хубаво червено карабунарско вино. Друго традиционно за Карабунар ястие е печено агне в зидана селска фурна. Приготвя се за Великден и/или за Гергьовден. Подготовката започва още от предния ден. Пълни се със запържен ориз с лук, дреболии от агнето и подправки. Около него се подрежда кисело зеле. Покрива се с булото на агнето или с цели зелеви листа и се пече в добре опалената фурна цяла нощ. Може да се замести и с пуйка, която всъщност е най-таченото животно в селото. Друг характерен начин за готвене на пуйка (или по карабунарски - мисирка) е т.нар. вариво. Приготвя се около Коледа когато пуйките станат достатъчно едри. В голяма тенджера се нарязва кисело зеле, праз, добавя се червен пипер, сол и задължителните семена от копър. Изчистената пуйка се поставя в средата и всичко се вари на умерен огън няколко часа. Може да се сложи и малко кървавица за аромат.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]