Христо Димитров (иконописец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Христо Димитров.

Христо Димитров
български зограф, основател на Самоковската художествена школа
Роден
около 1745 – 1750
Починал

Христо Димитров, по прякор Доспейски, по името на родното село на зографа – с. Доспей, е български живописец и иконописец, основоположник на Самоковската художествена школа от времето на българското Възраждане. Баща и учител на Захари Зограф и Димитър Зограф. Дядо на Станислав Доспевски.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Христо Димитров в родното му село Доспей

Рождената година на Христо Димитров не е известна, предполага се, че е роден около 1745 – 1750 година[1] Според семейни предания, като малък Димитров е заведен в Света гора да учи иконопис при своите вуйчовци – игумена на Хилендарския манастир Лаврентий и монаха Паисий. През 1770 година Христо Димитров пътува с единия си вуйчо по австрийските земи и получава по-добра художествена подготовка, която оказва влияние при формирането на собствения му стил, отдалечаващ се от нормите на късновизантийската иконопис и поставящ началото на българската възрожденска живопис. Свидетелство за това пътуване е оставената в наследство голяма сбирка гравюри на западни майстори като Албрехт Дюрер, Рембранд, Гуйдо Рени, Жак Кало, Джовани Пиранези, Антонио Полайоло и други.

При завръщането си по родните места, Димитров работи в Света гора, Македония, Западните покрайнини, Софийско, в Пазарджик и Самоков. През 1791, 1793 и 1797 работи икони за Митрополитската църква в Самоков, за което свидетелства запазена в църковните кондики бележка на името на „Христоте Даскало“. Подпис върху негова икона в щипската църква „Света Богородица“ гласи „В лето 1810 Христо рукою из Самоков“.

Христо Димитров се явява основоположник и първомайстор на Самоковската художествена школа, продължена и развита от синовете му Захари Зограф и Димитър Зограф, от синовете на Димитър Зограф Станислав Доспевски и Никола Доспевски, от обучаваните от Димитров Костадин Въльов (негов зет, женен за дъщеря му), Златин Агнин от Дебърско, Димитър Пищольозлиев и Йован Николов Иконописец и неговия син Никола Образописов.

Художествено наследство[редактиране | редактиране на кода]

До 1980-те години художественото наследство на Христо Димитров е сравнително слабо изучено и за малко творби се знае със сигурност, че са негово дело. Такива са цикълът икони, „Христос“, „Възкресение Христово“, „Успение Богородично“, „Свети Пантелеймон“, „Йоан Кръстител“ и други, се пазят в с. Ново село, Щипско. Неговата икона „Христос Велики Архиерей“ от 1793 година, намирала се в софийската църква „Свети Никола Стари“, е унищожена при бомбардировките над София през 1944 година.[1]

През 2001 година е публикувано ново, съвременно проучване на творчеството на Димитров, с автор Е. Попова, и е установено авторството му над множество други икони и църковни стенописи.[2] Негово дело са:

  • 1786 – две икони и царски двери от параклиса „Архангелски събор“, Рилски манастир,
  • 1793 – иконите върху централната част на иконостаса в Митрополитската църква на Самоков,
  • 1794 – стенописи в старата Хрельова църква на Рилския манастир, свалени и съхранявани в манастирския музей,
  • 1795 – стенописи и икони от иконостаса на Гробищната църква „Въведение Богородично“ в Рилски манастир,
  • 1795 – икони от църквата в село Ярлово,
  • 1795 – стенописи и икони в постницата „Свети Лука“ на Рилския манастир,
  • 1797 – стенописи и икони в наоса на параклиса „Свети Димитър“ в манастира Зограф на Атон,
  • 1797 – икона „Богородица на трон със свети Харалампий и свети Алексей Божи човек“ (в ХГ Пловдив),
  • 1802 – икони от църквата „Света Марина“ (днес „Свети Василий“), Асеновград,
  • 1803 – икони от църквите „Успение Богородично“ и „Свети Никола“, Асеновград,
  • 1803 – икони от църквата „Свети Никола“, Враца,
  • 1808 – стенописи на църквата „Свети Георги“ в с. Голямо Белово,
  • 1809 – икони от църквата „Покров Богородичен“, Рилски манастир,
  • 1809 – две икони от църквата на Баткунския манастир,
  • 1810 – стенописи на църквата в Ново село, Щипско,
  • 1812 – икони от Митрополитската църква в Благоевград,
  • 1813 – иконата „Архангел Михаил взима душата на богатия“ (в Исторически музей, Самоков),
  • 1813 – икони в църквата на с. Костенец,
  • 1814 – икони в църквата на с. Варвара, Пазарджишко,
  • 1815 – икони в църквата „Успение Богородично“, Пазарджик,
  • 1818 – икони в църквата на с. Семчиново,
  •  ? – иконите „Свети пророк Илия“ и „Свети Атанасий“ в църквата на Девическия манастир в Самоков и други.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Попова, Е. Зографът Христо Димитров от Самоков. С., 2001.
  • Генова, Е. За още няколко неизвестни икони в творческата биография на Христо Димитров от Самоков. – Паметници, реставрация, музеи, 2004, кн. 4, 9 – 17
  • Поповска-Коробар, В. Бележки за неизвестни икони на зографите Христо Димитров и Димитър Христов в Македония. – Проблеми на изкуството, 38, 2005, кн. 1, 44 – 46

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Статия за Христо Димитров, Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980
  2. Статия за Самоковска художествена школа, Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 3, Издателство на БАН, София, 2006