Доспей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Доспей
Църквата „Свети Петър и Павел“
Църквата „Свети Петър и Павел“
Общи данни
Население 581 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31,896 km²
Надм. височина 969 m
Пощ. код 2012
Тел. код 0722
МПС код СО
ЕКАТТЕ 23039
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Доспей
Николай Гешев
(ГЕРБ)
Доспей в Общомедия

Доспѐй е село в Западна България, община Самоков, Софийска област.

Отстои на около 3 – 4 км югозападно от град Самоков.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в подножието на Шишманов рид от северния дял на Рила (Лакатишка Рила).

Надморската височина при църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в селото е около 990 м.

Водни течения[редактиране | редактиране на кода]

През Доспей протича водещата началото си от многобройните извори северно от местността Букова усойка и връх Вировете малка река Пърчов дол (наричана и Доспейска река), десен приток на река Палакария, в която се влива при село Райово [1].

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1934 г. – 1124 жители
  • 1946 г. – 1265 жители
  • 1956 г. – 1268 жители
  • 1975 г. – 1226 жители
  • 1992 г. – 863 жители
  • 2001 г. – 758 жители
  • 2008 г. – 642 жители
  • 2009 г. – 634 жители
  • 2010 г. – 616 жители
  • 2011 г. – 621 жители

История[редактиране | редактиране на кода]

Данните за историята на село Доспей изхождат предимно от предания [2].

Давност[редактиране | редактиране на кода]

Село Доспей е едно от най-старите селища в Самоковско. Още след Освобождението стари хора са разказвали, а местният учител и краевед[3] Христо Марков е записал и публикувал, че селото е с хиляда години по-старо от Самоков. През 1936 г. Христо Марков публикува „Принос към историята на село Доспей“, където разказва случай, че в началото на 19 век при копаенето основите на къща майсторите изкопали гърнета, помислили, че в тях има скрито имане[4] и ги счупили. Оказало се, че в тях имало пепел – гърнетата били урни, характерни за погребалните обичаи на древните траки.

Археологическите разкопки в околностите на Доспей разкриват останки от антично и късноантично селище, както и на средновековни строежи. Местността е известна като Шишманово кале и има съществено място в историята на град Самоков.

Името[редактиране | редактиране на кода]

За произхода на името на село Доспей няма единно становище – той е предмет на предположения и спорове.

Според преданието, някога селото се казвало Влайчево. Влайчо (владетелят) имал и самоко̀в. Неговият самоко̀в дал основата на град Са̀моков. Легендата разказва, че името „Влайчево“ е сменено с „Доспей“, защото Досьо, един от тримата братя – Досьо, Продан и Мальо, се потурчил и станал бей (пей). Продан бил убит, а Мальо загинал в битка, в защита на Рилския манастир и в негова памет днес един от рилските върхове носи името му – Мальовица.

Ако се приеме за достоверна легендата в частта за името на селото, то би трябвало да си остане Дозбей – според фонетичните особености на говора.

Христо Марков приема, че името идва от съществителното „доспехи“, но има и по-приемливо допускане, че името идва от старобългарския глагол „доспети“ – доспеион, доспеиши, със значение успѐ, достигна, стигна, смогна. Ако селото носеше името от Досьо, станал „бей“, едва ли самите турци щяха да предпочитат да го записват като село Доспи[5]

Учителят Христо Семерджиев нарича в книгата си „Самоков и околността му“, издадена в София през 1913 г., Шишмановото кале „крепостта Доспат“, откъдето идва и друго предположение – че името на селото е дошло от названието „Доспат“.

Има и вероятност характерното име на селото да произлиза от гръцкото „деспот“ или от „деспойна“ („деспинида“, т. е. „девственица“) – прозвище на Света Богородица (сравни женския метох в близкия Самоков, който носи същото име).

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

В миналото

Ето как описва част от миналото на село Доспей в книгата си „Искровете“[6] големият познавач на Рила, писателят Асен Христофоров:

„Стадата на доспейци пасли по тревистите баири над селото, по цяла Лакатишка Рила и оттатък, в пустата долина на Черни Искър, гдето не прониквали студените северни ветрове. Долината била гориста. Но имало и празни, затревени места по-нагоре по реката, гдето сивеели камъните от срутени къщи на забравено поселище. Доспейци обсебили тези поляни. Стадата им били многобройни и лете плъпвали по високите насрещни скатове, минавали и отвъд билото, към голямата седловина на юг от него. Там се срещали с манастирските говеда. Селските пастири и манастирските говедари решили тази седловина да разделя пашата на едните и на другите. А тя била Кобилино бранище!"

На югозапад от Доспей, по височините около река Лакатица, е имало доспейски егреци[7]. Обитателите им са се заселвали на едно място, вдясно от река Черни Искър, при вливането в него на реките Лакатица отляво и Грековица – отдясно, и с времето от преселници от Доспей се създало там село Доспей махала. То е просъществувало самостоятелно до 1965 г., когато е било закрито и присъединено към село Говедарци с Указ 881 на Президиума на Народното събрание от 25 ноември 1965 г. (Обн., ДВ, бр. 94 от 30 ноември 1965 г.)[8].

В далечното минало освен с животновъдство (предимно овцевъдство) и земеделие – споменава се и пчеларство, една част от населението се е занимавала с добив на желязна руда и с преработката ѝ в маданите. И днес цялото поле от Доспей до Самоков носи името „Рудеж“ („Рудежо“).

Кираджийството[9] също е било развито.

Село Доспей има съществен дял в земеделската дейност – с която Самоков и околните му села са широко известни в страната – производството на картофи. В средата и към края на 20 век изразът „самоковско Бѝнте[10]" е нещо като визитна картичка на тази част от територията.

Настояще

Развива се дърводобив, преработка на дървесина и търговия с дървен материал.


Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалището „Отец Паисий“ е действащо, регистрирано е под номер 2218 в Министерство на културата на България. При него има певческа група за автентичен фолклор, танцова група за народни танци, както и библиотека с 13000 тома. [11]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На Петровден се събира цялото село за традиционния събор. Раздава се курбан – обикновено в двора на църквата „Св. Св. Петър и Павел“, разпъват се търговски сергии, организират се концертни изпълнения и други. [12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Доспей

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Притоците на река Палакария
  2. Тук са ползвани данните от книгата на Иван Ненов “Самоковският препис на „История славянобългарска“ в главата, озаглавена „Още за миналото на с. Доспей“.
  3. Краевед – човек, изучаващ географските, историческите, културните, природните, обществените, икономическите и други неизвестни до тогава фактори за интересуваща го част от територията на страната.
  4. Имане – пари, злато, ценности, заровени в земята; съкровище.
  5. Село Доспи, от императорските хасове, спадащо към Беркофче (Берковица). Днешният град Берковица също е бил център на каза в Софийския санджак, но очевидно писарят е допуснал грешка за местоположението. Тълкуванието е на Иван Ненов в книгата му.
  6. Под името „Искровете“ е познат районът на селата Говедарци, Маджаре, Мала църква и Бели Искър в община Самоков в подножието на Рила планина.
  7. Егрек – лятна кошара за добитък, обикновено за овце.
  8. Справка в Националния регистър на населените места за село Доспей махала.
  9. Кираджийство – занятие или поминък на лице, което в миналото срещу заплащане превозвало със собствена кола или кон стоки или пътници; превозвач.
  10. “Бѝнте" е холандски сорт картофи, внедрен в Самоковско.
  11. Guide – Bulgaria.com; Читалище „Отец Паисий“
  12. Съборът в Доспей