Легенда

Вижте пояснителната страница за други значения на Легенда.

Легендата (на латински: legenda – четене, четиво) е епически вид в литературата, повествование за минали събития, в което се съчетават действително и измислено.^[1] Тя е сходна с преданието, фолклорен исторически разказ, който може да е придобил фантастичен характер.^[2]

Легендата представлява прозаично литературно произведение, разказващо минали или измислени събития, в което действителността е премислена и украсена с чудновати измислици – сказание, предание, нещо невероятно. Обикновено се подразделят на народни (средновековни) и градски (съвременни), на религиозни и социални легенди.

Легенди се наричат също фиктивни (или изменени) биографии, истории или други наративи, целящи скриване на истини.

Под легенда може да се разбира и пояснение с използваните обозначения в географски карти, диаграми, схеми и др.

Български народни легенди

Народните легенди са устни разкази, които се предават от поколение на поколение и съдържат фантастични елементи, свързани с вярванията, обичаите и ценностите на даден народ. Те обикновено обясняват природни явления, произхода на дадени обекти или места, или описват героични подвизи на личности, които стават легендарни. Легендите често включват свръхестествени сили, магически същества и събития, които надскачат реалността.

Характерно за тях е, че са базирани на нещо действително, като реални места или хора, но тези факти са доукрасени и преувеличени. Легендите играят важна роля в културата на народа, защото служат като начин за съхранение на колективната памет и традиции. Чрез тях хората не само запазват миналото, но и предават важни морални уроци и социални норми.^{[източник? (Поискан преди 4 дни)]}

Преданието може да съобщава само един-единствен факт, без да го обяснява. Всичко, разказано в него, се представя като видяно и чуто от старите хора. То се възприема като безспорна истина, която трябва да бъде запазена и предадена на потомците. По този начин преданието се превръща в история на даден човешки колектив, в която са заличени границите между историческата истина и художествената измислица^[3].

Източници

↑ talkoven.onlinerechnik.com
↑ https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/предание/
↑ „Художествена измислица – основна предпоставка на литературно-художественото творчество като естетическо преосмисляне на жизнения опит на писателя при създаването на образи и ситуации, по-живи и по-трайни от действителните, понеже са резултат на творческо обобщение. Художествената измислица е пресъздаване на действителността в нови проекции и в друга светлина при посредничеството на творческото въображение.“ (Литературни термини Архив на оригинала от 2019-04-14 в Wayback Machine.)

[1] talkoven.onlinerechnik.com

[2] ttps://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/предание/

[3] „Художествена измислица – основна предпоставка на литературно-художественото творчество като естетическо преосмисляне на жизнения опит на писателя при създаването на образи и ситуации, по-живи и по-трайни от действителните, понеже са резултат на творческо обобщение. Художествената измислица е пресъздаване на действителността в нови проекции и в друга светлина при посредничеството на творческото въображение.“ (Литературни термини Архив на оригинала от 2019-04-14 в Wayback Machine.)

[1]

[2]

[3]