Легенда
- Вижте пояснителната страница за други значения на Легенда.
Легендата (на латински: legenda – четене, четиво) е епически вид в литературата, повествование за минали събития, в което се съчетават действително и измислено.[1] Тя е сходна с преданието, фолклорен исторически разказ, който може да е придобил фантастичен характер.[2]
Легендата представлява прозаично литературно произведение, разказващо минали или измислени събития, в което действителността е премислена и украсена с чудновати измислици – сказание, предание, нещо невероятно. Обикновено се подразделят на народни (средновековни) и градски (съвременни), на религиозни и социални легенди.
Легенди се наричат също фиктивни (или изменени) биографии, истории или други наративи, целящи скриване на истини.
Под легенда може да се разбира и пояснение с използваните обозначения в географски карти, диаграми, схеми и др.
Преданието може да съобщава само един-единствен факт, без да го обяснява. Всичко, разказано в него, се представя като видяно и чуто от старите хора. То се възприема като безспорна истина, която трябва да бъде запазена и предадена на потомците. По този начин преданието се превръща в история на даден човешки колектив, в която са заличени границите между историческата истина и художествената измислица[3].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ talkoven.onlinerechnik.com
- ↑ „предание“ в Речника на българския език
- ↑ „Художествена измислица – основна предпоставка на литературно-художественото творчество като естетическо преосмисляне на жизнения опит на писателя при създаването на образи и ситуации, по-живи и по-трайни от действителните, понеже са резултат на творческо обобщение. Художествената измислица е пресъздаване на действителността в нови проекции и в друга светлина при посредничеството на творческото въображение.“ (Литературни термини Архив на оригинала от 2019-04-14 в Wayback Machine.)
|
