Клисура (Софийска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Клисура.

Клисура
Общи данни
Население 209 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,192 km²
Надм. височина 1100 m
Пощ. код 2026
Тел. код 07124
МПС код СО
ЕКАТТЕ 37294
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)

Клисура е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Клисура се намира на Клисурската седловина, гранична между Рила и Верила. Отстои на 25 км. от Дупница и на 15 км. от Самоков и е свързан с тях чрез автобусен транспорт. Оттук минава популярният маршрут през 4-те планини: Витоша, Верила, Рила и Пирин. От Клисура, през най-ниската и най-красива част на Рила – Лакатишка Рила, за 5 часа се стига до хижа “Вада” и за 5.30 часа до хижа “Ловна”.

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1934 г. – 749 жители
  • 1946 г. – 980 жители
  • 1956 г. – 963 жители
  • 1975 г. – 510 жители
  • 1992 г. – 350 жители
  • 2001 г. – 278 жители
  • 2008 г. – 228 жители
  • 2009 г. – 227 жители
  • 2010 г. – 224 жители

История[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват множество легенди и предания от османската власт. Най-известната е тази, за дядо Спас, който една вечер сънувал как едър див овен е легнал до стария дъб. Като се събудил, станал и отишъл при дъба и наистина там имало овен. Старецът го хванал и го завлякъл в кошарата си. Цялото село разбрало, а най-накрая животното било заклано и от месото му бил направен курбан. Това е фолклорната част.

Най-старо сведение за с. Клисура датира от 1640-1646 г. Тогава домакинствата са били 59, а през 1674 г. – 60.Ако се приеме, че средно във всяко семейство е имало по пет члена, броят на жителите на селището е бил над 300. По време на кърджалийските размирици в края на 18 в. и началото на 19 в. селото било опустошено и голяма част от жителите му се преселили из Пазарджишко и Пловдивско. Останали обитателите на 15 къщи, които до Освобождението нараснали на 30

През 1874 г. в селото е била построена църквата "Св.Димитър Солунски". Конструкцията и е еднокорабна, кръстокуполна, ориентацията и е в посока север-юг, което е едно рядко изключение от правилото всеки храм да бъде в посока изток-запад. Осветена е от тогавашния самоковски митрополит Доситей. През 2007 г. е декларирана като архитектурно-строителен и художествен паметник. Изработен е и осъществен проект за цялостна реставрация на църквата – икони, стенописи, дърворезби, царски двери.

Килийно училище в Клисура имало още преди Освобождението. То било до църквата-паянтово, на един етаж с две учебни стаи, канцелария и стая за квартира на учителя. От 1930 г. започва строителството на нова училищна сграда близо до площада. На 14 октомври 1932 г. Петковден новото училище е тържествено открито. То е на един етаж, с четири класни стаи, канцелария, обществен салон със сцена, а в приземния етаж и помещения за детска градина. Учили са се 50-60 деца. Прогимназия тук е открита през 1941-1942 учебна година с 55 ученика. Поради миграцията и намаляването на децата през 1967-68 учебна година прогимназията е закрита. Основният поминък в това планинско село са осигурявали скотовъдството, земеделието и дърводобивът. Преди Освобождението селището Клисура било и важен въглищарски център. В рилските и верилските гори и сега се виждат много следи от щетините и жижните на въглищарите. На половин километър източно от селото е имало самоков, а до него две видни. По късно на мястото на видните били построени воденици.Няма сведения кога са престанали да работят видните и самоковът.

В ново време селото е благоустроено, има добър жилищен фонд, водоснабдено е, с добра транспортна връзка към по големи селища, с добре работещо читалище – хубава библиотека и група за автентичен фолклор с множество награди. И не на последно място – с много красива и здравословна природа.


Културно-исторически и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

1.Единственото географско място в България, от което водят началото си рекички вливащи се в две морета -Бяло и Черно море

2. В местността "Свети Спас" има 5 вековен красив дъб и малко параклисче. Освен това в четирите кръстни краища над селото има религиозни камъни и плочи на християнски светии.

3.Христина Хранова Антонова /Ценкова/ първата акушерка и воден спасител в България е родена през 1851 г. в с. Клисура като последно осемнадесето дете в многолюдното семейство на Храно овчаря /12 синове и 6 дъщери. Още като невръстна девойка се включва в националноосвободителното движение и става таен куриер на Софийски, Панагюрски и Ловешки революционни комитети. Верен съратник е на Апостола на свободата Васил Левски, като дори се твърди, че преоблечена в овчарски дрехи присъства на обесването му в София. Априлското въстание 1876 г. я заварва в Батак, където се бие редом с мъжете срещу поробителя и е една от малкото оцелели при последвалото жестоко клане. В Руско-турската освободителна война /1877-1878/ участва и като боец и като милосърдна сестра. Воюва наравно с опълченците срещу ордите на Сюлейман паша при Стара Загора, Шипка и Шейново.След Освобождението е изпратена да следва в Акушерския институт при Императорския университет "Св.Владимир" в гр. Киев. През 1881 г. завършва университета с отличие, още същата година се връща в България и започва да работи като акушерка в София, Лом, Силистра, Варна. Христина Хранова е всъщност първата действаща акушерка в България. Въпреки, че Райна Попгеоргиева /известната Райна Княгиня/ е първата българка с диплом по акушерство, то тя не работи първоначално по специалността си и именно Хранова е първата, която започва практика в България като акушерка. А докато живее и работи във Варна се превръща и в първата българка и въобще в света – спасителка по черноморското крайбрежие много преди да възникне организирано водно спасяване в България /през 1928 г./. Само за две години /1895-1897/ спасява живота на 54-ма давещи се, за което е наградена с медал.През 1908 тя преплува разстоянието от Варна до нос Галата което е около 5 километра и по късно става ежегоден турнир от международен ранг.Днес има улица във Варна кръстена на нейно име. Участва и в Сръбско-българската война /1885/ като боец и медицинска сестра. Под командването на подполк. Данаил Николаев се сражава като доброволец при Градоман, Гургулят и Сливница. Ранена е в крака, но продължава да действа ту като войник, ту като лекар на войниците. Още веднъж тръгва като доброволка през Балканските войни /1912-1913/, нищо че вече е над 60-годишна, ветеранка. След Междусъюзническата война /1913/ спира с борбения си живот, но се зареждат години на мизерия. Забравена от държавата, тя живее от милостта и приюта на свои познати.Едва през 1918 г. и отпускат 60 лева месечно "пожизнена народна пенсия" с които преживява последните 4 години от живота си. Умира в София в крайна бедност на 14.ІХ.1922 г., на 70-годишна възраст, забравена от държавата и изпратена само от шепа родственици. По случай 25 и 30-годишна акушерска и обществена дейност са издадени юбилейни пощенски картички с нейния лик.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събора в селото се провежда в последната събота на август, на празника Голяма Богородица.

Други[редактиране | редактиране на кода]

автобуси София – Клисура всеки ден 08ч30 м,13ч00 м,18ч00 м. Клисура – София-06ч00 м,15ч30 м. Има и други автобуси до Самоков с прекачване в тази посока.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]