Клисура (Софийска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Клисура.

Клисура
Общи данни
Население 209 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,192 km²
Надм. височина 1100m m
Пощ. код 2026
Тел. код 07124
МПС код СО
ЕКАТТЕ 37294
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)

Клисура е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Клисура се намира на Клисурската седловина, гранична между Рила и Верила. Отстои на 25 км. от Дупница и на 15 км. от Самоков и е свързан с тях чрез автобусен транспорт. Оттук минава популярният маршрут през 4-те планини: Витоша, Верила, Рила и Пирин. От Клисура, през най-ниската и най-красива част на Рила - Лакатишка Рила, за 5 часа се стига до хижа “Вада” и за 5.30 часа до хижа “Ловна”.

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1934 г. - 749 жители
  • 1946 г. - 980 жители
  • 1956 г. - 963 жители
  • 1975 г. - 510 жители
  • 1992 г. - 350 жители
  • 2001 г. - 278 жители
  • 2008 г. - 228 жители
  • 2009 г. - 227 жители
  • 2010 г. - 224 жители

История[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват множество легенди и предания от османската власт. Най-известната е тази,за дядо Спас, който една вечер сънувал как едър див овен е легнал до стария дъб. Като се събудил, станал и отишъл при дъба и наистина там имало овен. Старецът го хванал и го завлякъл в кошарата си. Цялото село разбрало, а най-накрая животното било заклано и от месото му бил направен курбан. Това е фолклорната част.

Най-старо сведение за с. Клисура датира от 1640-1646 г. Тогава домакинствата са били 59, а през 1674 г. - 60.Ако се приеме, че средно във всяко семейство е имало по пет члена, броят на жителите на селището е бил над 300. По време на кърджалийските размирици в края на 18 в. и началото на 19 в. селото било опустошено и голяма част от жителите му се преселили из Пазарджишко и Пловдивско. Останали обитателите на 15 къщи,които до Освобождението нараснали на 30

През 1874 г. в селото е била построена църквата "Св.Димитър Солунски". Конструкцията и е еднокорабна, кръстокуполна, ориентацията и е в посока север-юг, което е едно рядко изключение от правилото всеки храм да бъде в посока изток-запад. Осветена е от тогавашния самоковски митрополит Доситей. През 2007 г. е декларирана като архитектурно-строителен и художествен паметник. Изработен е и осъществен проект за цялостна реставрация на църквата - икони, стенописи, дърворезби, царски двери.

Килийно училище в Клисура имало още преди Освобождението. То било до църквата-паянтово, на един етаж с две учебни стаи, канцелария и стая за квартира на учителя. От 1930 г. започва строителството на нова училищна сграда близо до площада. На 14 октомври 1932 г. Петковден новото училище е тържествено открито. То е на един етаж, с четири класни стаи,канцелария, обществен салон със сцена, а в приземния етаж и помещения за детска градина. Учили са се 50-60 деца. Прогимназия тук е открита през 1941-1942 учебна година с 55 ученика. Поради миграцията и намаляването на децата през 1967-68 учебна година прогимназията е закрита. Основният поминък в това планинско село са осигурявали скотовъдството, земеделието и дърводобивът. Преди Освобождението селището Клисура било и важен въглищарски център. В рилските и верилските гори и сега се виждат много следи от щетините и жижните на въглищарите. На половин километър източно от селото е имало самоков, а до него две видни. По късно на мястото на видните били построени воденици.Няма сведения кога са престанали да работят видните и самоковът.

В ново време селото е благоустроено, има добър жилищен фонд, водоснабдено е, с добра транспортна връзка към по големи селища, с добре работещо читалище - хубава библиотека и група за автентичен фолклор с множество награди. И не на последно място - с много красива и здравословна природа.


Културно-исторически и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

1.Единственото географско място в България, от което водят началото си рекички вливащи се в две морета -Бяло и Черно море

2. В местността "Свети Спас" има 5 вековен красив дъб и малко параклисче. Освен това в четирите кръстни краища над селото има религиозни камъни и плочи на християнски светии.

3.Христина Хранова Антонова /Ценкова/ първата акушерка и воден спасител в България е родена през 1851 г. в с. Клисура като последно осемнадесето дете в многолюдното семейство на Храно овчаря /12 синове и 6 дъщери. Още като невръстна девойка се включва в националноосвободителното движение и става таен куриер на Софийски, Панагюрски и Ловешки революционни комитети. Верен съратник е на Апостола на свободата Васил Левски, като дори се твърди, че преоблечена в овчарски дрехи присъства на обесването му в София. Априлското въстание 1876 г. я заварва в Батак, където се бие редом с мъжете срещу поробителя и е една от малкото оцелели при последвалото жестоко клане. В Руско-турската освободителна война /1877-1878/ участва и като боец и като милосърдна сестра. Воюва наравно с опълченците срещу ордите на Сюлейман паша при Стара Загора, Шипка и Шейново.След Освобождението е изпратена да следва в Акушерския институт при Императорския университет "Св.Владимир" в гр. Киев. През 1881 г. завършва университета с отличие, още същата година се връща в България и започва да работи като акушерка в София, Лом, Силистра, Варна. Христина Хранова е всъщност първата действаща акушерка в България. Въпреки,че Райна Попгеоргиева /известната Райна Княгиня/ е първата българка с диплом по акушерство, то тя не работи първоначално по специалността си и именно Хранова е първата,която започва практика в България като акушерка. А докато живее и работи във Варна се превръща и в първата българка и въобще в света - спасителка по черноморското крайбрежие много преди да възникне организирано водно спасяване в България /през 1928 г./. Само за две години /1895-1897/ спасява живота на 54-ма давещи се, за което е наградена с медал.През 1908 тя преплува разстоянието от Варна до нос Галата което е около 5 километра и по късно става ежегоден турнир от международен ранг.Днес има улица във Варна кръстена на нейно име. Участва и в Сръбско-българската война /1885/ като боец и медицинска сестра. Под командването на подполк. Данаил Николаев се сражава като доброволец при Градоман, Гургулят и Сливница. Ранена е в крака, но продължава да действа ту като войник, ту като лекар на войниците. Още веднъж тръгва като доброволка през Балканските войни /1912-1913/, нищо че вече е над 60-годишна,ветеранка. След Междусъюзническата война /1913/ спира с борбения си живот, но се зареждат години на мизерия. Забравена от държавата, тя живее от милостта и приюта на свои познати.Едва през 1918 г. и отпускат 60 лева месечно "пожизнена народна пенсия" с които преживява последните 4 години от живота си. Умира в София в крайна бедност на 14.ІХ.1922 г., на 70-годишна възраст,забравена от държавата и изпратена само от шепа родственици. По случай 25 и 30-годишна акушерска и обществена дейност са издадени юбилейни пощенски картички с нейния лик.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събора в селото се провежда в последната събота на август, на празника Голяма Богородица.

Други[редактиране | редактиране на кода]

автобуси София - Клисура всеки ден 08ч30м,13ч00м,18ч00м. Клисура - София-06ч00м,15ч30м. Има и други автобуси до Самоков с прекачване в тази посока.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]