Марица (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Марица.

Марица
Новата църква Св. Успение Богородично (1907 г.)
Новата църква Св. Успение Богородично (1907 г.)
Общи данни
Население 696 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,657 km²
Надм. височина 765 m
Пощ. код 2044
Тел. код 071228
МПС код СО
ЕКАТТЕ 47264
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Марица
Теменужка Димитрова
(ГЕРБ)
Марица в Общомедия

Марица е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Марица се намира в полите на Рила планина, по горното течение на река Марица, на шосе 82: Самоков – Боровец – Долна баня – Костенец, между Боровец и Долна баня.

Климатът е мек, с прохладно течение през лятото.

История[редактиране | редактиране на кода]

В миналото селото се е наричало Иванова Махала.Това е родното място на комит Никола Мокри, бащата на цар Самуил.Свързано е с първите манифактури за железодобив в района, покровителствани от рударските закони на Сюлейман I. Развитието на железодобива довежда през втората половина на XVI век до замогване на селото и икономически подем. Тогава е построена и църквата „Свети Никола“ с ценни стенописи от XVI век и от първата половина на XIX век, обявени през 1969 г. за паметник на изобразителното изкуство.

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1934 г. – 804 жители
  • 1946 г. – 900 жители
  • 1956 г. – 920 жители
  • 1975 г. – 971 жители
  • 1992 г. – 910 жители
  • 2001 г. – 774 жители
  • 2007 г. – 690 жители
  • 2009 г. – 680 жители
  • 2010 г. – 671 жители

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата Св. Никола
  • Късносредновековна църква „Свети Никола“. Намира се в югоизточната част на селото. Построена е през последните десетилетия на XVI век. Еднокорабна, едноапсидна сграда с външни размери 6,30 х 3,50 м. Дебелите по 1 м. стени са изградени от речни камъни, споени с хоросан. Към първоначалната църква през 1830 г. е изградена обширна пристройка, удължаваща наоса в западна посока. Стенописите от XVI век са изпълнени на два етапа. Стенописите от XIX век в пристройката са изпълнени от зографи от град Самоков.Стенописите в църквата са художествен паметник на културата от национално значение (ДВ бр.100, 1969 г.).

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Марица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Самоков. Населението изповядва източното православие. Свещеник: отец Константин.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Марица е административен център на Кметство с.Марица.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Чилингиров, Асен, Църквата „Св.Никола“ в село Марица, София, изд.“Български художник“, 1976 г., 160 с.;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]