Марица (село)
Вижте пояснителната страница за други значения на Марица.
| Марица | |
|---|---|
 Новата църква Св. Успение Богородично (1907 г.) |
|
  Марица  Марица |
|
| Общи данни | |
| Население |
713 души[1] (15 юни 2020 г.) 37,3 души/km² |
| Землище | 18,657 km² |
| Надм. височина | 765 m |
| Пощ. код | 2044 |
| Тел. код | 071228 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 47264 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
|
Община – кмет |
Самоков Владимир Георгиев (БСП) |
|
Кметство – кмет |
Атанас Йорданов (БСП ) - 2019г. - |
| Марица в Общомедия | |
Марица е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Марица се намира в полите на Рила планина, по горното течение на река Марица, на шосе 82: Самоков – Боровец – Долна баня – Костенец, между Боровец и Долна баня.
Климатът е мек, с прохладно течение през лятото.
История[редактиране | редактиране на кода]
В миналото селото се е наричало Иванова Махала. Това е родното място на комит Никола Мокри, бащата на цар Самуил. Свързано е с първите манифактури за железодобив в района, покровителствани от рударските закони на Сюлейман I. Развитието на железодобива довежда през втората половина на XVI век до замогване на селото и икономически подем. Тогава е построена и църквата „Свети Никола“ с ценни стенописи от XVI век и от първата половина на XIX век, обявени през 1969 г. за паметник на изобразителното изкуство.
Население[редактиране | редактиране на кода]
- 1934 г. – 804 жители
- 1946 г. – 900 жители
- 1956 г. – 920 жители
- 1975 г. – 971 жители
- 1992 г. – 910 жители
- 2001 г. – 774 жители
- 2007 г. – 690 жители
- 2009 г. – 680 жители
- 2010 г. – 671 жители
Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Късносредновековна църква „Свети Никола“. Намира се в югоизточната част на селото. Построена е през последните десетилетия на XVI век. Еднокорабна, едноапсидна сграда с външни размери 6,30 х 3,50 м. Дебелите по 1 м. стени са изградени от речни камъни, споени с хоросан. Към първоначалната църква през 1830 г. е изградена обширна пристройка, удължаваща наоса в западна посока. Стенописите от XVI век са изпълнени на два етапа. Стенописите от XIX век в пристройката са изпълнени от зографи от град Самоков. Стенописите в църквата са художествен паметник на културата от национално значение (ДВ бр.100, 1969 г.).
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Село Марица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Самоков. Населението изповядва източното православие. Свещеник: отец Георги
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Село Марица е административен център на Кметство с. Марица.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Паметник на загиналите за Родината от с. Марица
Селски здравен участък с. Марица
Ново вилно селище край с. Марица
Средновековни стенописи от Църквата Св. Николай в с. Марица
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Чилингиров, Асен, Църквата „Св. Никола“ в село Марица, София, изд.“Български художник“, 1976 г., 160 с.;
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Обновление и офикия в самоковското с. Марица, Българска патриаршия Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine.
| ||||||||