Иван Ненов (писател)
Иван Ненов | |
български писател | |
Роден | |
---|---|
Националност | България |
Работил | писател, журналист, учител |
Литература | |
Период | 1968 – |
Иван Ненов е български писател.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Ненов е роден на 12 януари 1941 г. в село Доспей, близо до Самоков.[1]
Основното си образование завършва в родното си село, гимназия в Самоков, а след отбиване на военната си служба – тежкокартечна рота във вътрешни войски в Пловдив, завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“.
Работил е като учител, инспектор-литератор, директор на училище, журналист във вестниците „Софийска правда“, „Самоковска комуна“ и главен редактор на вестник „Бизнес среща“.
Ръководител на литературен клуб „Димчо Дебелянов“ и на младежки литературен кръжок „Иван Йончев“ към читалище-паметник „Отец Паисий“ – Самоков.
През 1968 г. в библиотека[2] „Смяна“ на издателство „Народна младеж“ излиза първата му стихосбирка „Зелена земя“. Автор е още на стихосбирките „Златна ябълка“ (1970), „Гора вълшебница“ (стихове за деца, 1987), „Послания от борови клонки“ (1993), „Некорумпирани стихотворения“ (2002), „След бягащите дни“ (2009), както и на литературоведските „Истината за родното място на Паисий Хилендарски“ (2003), „Самоковският препис на „История славянобългарска“ (2011) – за която получава Национална литературна награда „Николай Хайтов“ и „Доближаване до истинската биография на Паисий Хилендарски + Носталгия и надежда“.
Член е на Съюза на българските писатели.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иван Ненов
- ↑ Библиотека – поредица от книги на едно издателство, обединени по тематичен или друг принцип.