Направо към съдържанието

Дзвегор

Дзвегор
Ѕвегор
— село —
41.9678° с. ш. 22.8056° и. д.
Дзвегор
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаЦарево село
Географска областОсоговия
Надм. височина923 m
Население904 души (2002)
Пощенски код2320
Дзвегор в Общомедия

Дзвѐгор или Звѐгор (на македонска литературна норма: Ѕвегор) е село в община Царево село на Северна Македония.

Селото се намира в областта Пиянец в западното подножие на планината Влахина до границата с България.

Църквата „Свети Йоан Кръстител“
Минарето на разрушената джамия в Дзвегор

Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името е от старобългарското *, производно от * в старобългарското , ,[1] „издавам звук, крещя“ и -ор, подобно на гов-ор. Сравними са руските звягу̀̀, звя̀гать, „лая“, „джафкам“, украинската звя̀̀га, „шум“, беларуското звя̀̀га, „побойник“, литовските žvèngti, žvèngiu, „цвиля“, „кикотя се“, žvàngeti, „звъня“, „бумтя“. От същия произход са звек, звон, звън.[2]

В югоизточния край на Дзвегор, в подножието на Влахина, са останките от късноантичната и средновековна крепост Мало Градище.[3][4]

В 1347 година е споменато като Звегорштица.[1]

В началото на XX век Дзвегор е село в Малешевската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Звегор е предимно помашко село, в което живеят 335 помаци и 20 цигани.[5]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Звегор живеят 563 помаци и 53 българи, като българите се преселили в селото по време на Балканската война от планинските села в Осогово.[6]

Параклисът „Свети Илия“ е изграден в 1990 – 1991 и е осветен на 15 септември 1991 година от Стефан Брегалнишки. На 2 август 2001 година Агатангел Брегалнишки осветява темелния камък на църквата „Свети Йоан Кръстител“.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 904 жители.[8]

Националност Всичко
северномакедонци 899
албанци 0
турци 5
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В 2014 година формата на името на селото е сменена от Звегор на Дзвегор (Ѕвегор).[9]

Починали в Дзвегор
  • Асен Дерменджиев (1923 – 1944), български партизанин
  • Георги Грънчаров (1922 – 1944), български партизанин
  • Иван Цанев Пенев, български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[10]
  • Христо Митев Сираков, български военен деец, старши подофицер, загинал през Междусъюзническа война[11]
  1. а б Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 620.
  2. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 621.
  3. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 187.
  4. Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  7. Звегорска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-30. Посетен на 30 март 2014 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  9. Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 81
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 46