Дзвегор
| Дзвегор Ѕвегор | |
| — село — | |
 | |
  Дзвегор | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Царево село |
| Географска област | Осоговия |
| Надм. височина | 923 m |
| Население | 904 души (2002) |
| Пощенски код | 2320 |
| Дзвегор в Общомедия | |
Дзвѐгор или Звѐгор (на македонска литературна норма: Ѕвегор) е село в община Царево село на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Пиянец в западното подножие на планината Влахина до границата с България.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]
Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името е от старобългарското *
, производно от * в старобългарското 
, 
,[1] „издавам звук, крещя“ и -ор, подобно на гов-ор. Сравними са руските звягу̀̀, звя̀гать, „лая“, „джафкам“, украинската звя̀̀га, „шум“, беларуското звя̀̀га, „побойник“, литовските žvèngti, žvèngiu, „цвиля“, „кикотя се“, žvàngeti, „звъня“, „бумтя“. От същия произход са звек, звон, звън.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В югоизточния край на Дзвегор, в подножието на Влахина, са останките от късноантичната и средновековна крепост Мало Градище.[3][4]
В 1347 година е споменато като Звегорштица.[1]
В началото на XX век Дзвегор е село в Малешевската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Звегор е предимно помашко село, в което живеят 335 помаци и 20 цигани.[5]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Звегор живеят 563 помаци и 53 българи, като българите се преселили в селото по време на Балканската война от планинските села в Осогово.[6]
Параклисът „Свети Илия“ е изграден в 1990 – 1991 и е осветен на 15 септември 1991 година от Стефан Брегалнишки. На 2 август 2001 година Агатангел Брегалнишки осветява темелния камък на църквата „Свети Йоан Кръстител“.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 904 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 899 |
| албанци | 0 |
| турци | 5 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В 2014 година формата на името на селото е сменена от Звегор на Дзвегор (Ѕвегор).[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Дзвегор
Асен Дерменджиев (1923 – 1944), български партизанин- Георги Грънчаров (1922 – 1944), български партизанин
- Иван Цанев Пенев, български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[10]
- Христо Митев Сираков, български военен деец, старши подофицер, загинал през Междусъюзническа война[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 620.
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 621.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 187.
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
- ↑ Звегорска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 30 март 2014. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 28 октомври 2020.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 81
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 46
| ||||||||
