Трета армейска област

Трета армейска област е военна област на България формирана през 1906 г. със задача да се грижи за обучението, възпитанието и снабдяването на войсковите части разположение на територията на областта.

История

Трета армейска област е формирана под името Трета военноинспекционна област съгласно указ № 148 от 27 декември 1906 г., като на нея са подчинени 4^-та, 5^-а и 9^-а дивизионна област, съответно 4^-та пехотна преславска дивизия, 5^-а пехотна дунавска дивизия и 9^-а пехотна плевенска дивизия и всички други части на територията на областта. Създадена е със задача да се грижи за обучението, възпитанието и снабдяването на войсковите части, намиращи се на територията на областта, на основание приетия през 1903 – 1904 г. Закон за Въоръжените сили и изграждането на армията. На областта се подчиняват началниците на дивизионните области, началниците на дивизиите и всички части от разните видове войски, които квартируват на територията на областта. През войните областта формира 3^-та армия.^[1] Щабът на областта е в Русе. За пръв командващ е назначен генерал-лейтенант Радко Димитриев, а за началник-щаб – полковник Константин Жостов. През 1937 г. щабът на областта е преместен във Варна. Съществува до март 1941 г.^[2]

Наименования

През годините областта носи различни имена според претърпените реорганизации:

Трета военноинспекционна област (1906 – 1918)
Трета военна инспекция (1918 – 1938)
Трета армейска област (1938 – 1941)

Началници

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Генерал-лейтенант	Радко Димитриев	28 март 1907 – 17 септември 1912
2.	Генерал-лейтенант	Радко Димитриев	от август 1913 – 1 януари 1914
3.	Генерал-лейтенант	Иван Фичев	1 януари 1914 – 1 септември 1914
4.	Генерал-майор	Климент Бояджиев	15 септември 1914^[3] – 15 април 1915
5.	Генерал-лейтенант	Стефан Тошев	през 1915
6.	Генерал-лейтенант	Пантелей Киселов	октомври 1918 – 1919
7.	Полковник	Минчо Сотиров	между 1919 и 1920
	Генерал-майор	Константин Соларов	1927 – 1931
	Генерал-майор	Тодор Георгиев	от 1932
	Генерал-майор	Крум Пинтев	1933 – 1934
	Генерал-майор	Христо Герджиков	от 1934
	Генерал-майор	Иван Халачев	1935 – 23 октомври 1935
	Генерал-майор	Георги Попов	23 октомври 1935 – 1940
	Генерал-лейтенант	Никола Христов	към 1944

Бележки

↑ Тодоров, Т., Ефтимов, Т., с. 73
↑ ДВИА, ф. 735
↑ Считано от 2 септември, съгласно в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2

Източници

Тодоров, Тодор, Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 1. София, Военно издателство, 1976.

[1] Тодоров, Т., Ефтимов, Т., с. 73

[2] ДВИА, ф. 735

[3] Считано от 2 септември, съгласно в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2

[1]

[2]

[3]