Българо-германски договор (1915)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
България с нас!
Пощенска картичка, отбелязваща влизането на България във войната на страната на Централните сили

Договорът за дружба и съюз между България и Германия е военен договор, сключен на 24 август / 6 септември 1915 година[1] в София. От българска страна е подписан от министър-председателя Васил Радославов, а от германска - от райхсканцлера Георг Михаелис.

Съгласно договора двете страни се задължават да не влизат в съюз или съглашение, насочени срещу другата страна, да водят политика на приятелство и да си оказват помощ.

Съгласно член 2 на договора Германия гарантира „с всички свои средства политическата независимост и териториалната цялост на България... против всякакво нападение или посегателство от страна на която и да е държава“. България се задължава да се притече на помощ с всички свои войски, „щом това се поиска от нея“, в случай „че Германия без всякакъв повод бъде нападната от граничеща с България държава“.

Пижо и германски войник, политическа карикатура от Райко Алексиев, 1916 г.

Този договор заедно с Тайната българо-германска спогодба, Военната конвенция и Българо-турската конвенция,[2] също сключени на 6 септември, оформя влизането на България на страната на Централните сили в Първата световна война.

Договорът е за срок от 5 години и остава таен до официалното влизане на България във войната.

Източници[редактиране | редактиране на кода]