Битка при Карапелит - Кочмар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Карапелит – Кочмар
Първа световна война
General Ivan Kolev.jpg
генерал Иван Колев
Информация
Период 3 септември 1916
Място Карапелит - Кочмар - ГешановоДобруджа)
Резултат победа за България
Страни в конфликта
Flag of Bulgaria.svgБългария Flag of Romania.svgРумъния
Flag of Russia (bordered).svgРусия
Командири и лидери
Flag of Bulgaria.svg ген. Иван Колев Flag of Romania.svg ген. Аргиреску
Сили
400 кавалеристи – 4-та конна бригада от 6-ти конен полк от 1а конна дивизия към 4000 щика – 19а румънска пехотна дивизия и казашки части
Жертви и загуби
15 убити 650 убити и 730 пленени

Битката при Карапелит – Кочмар от 3 септември 1916 година е победно настъпателно сражение на българската войска в Първата световна война в полосата Карапелит - Кочмар - Гешаново[1].

Ход на боя[редактиране | редактиране на кода]

На третия ден след началото на Добруджанското настъпление – към 15:00 часа на 3 септември 1916 г. при споменатите селища ІV-та конна бригада в състав 400 кавалеристи от 6-ти конен полк от дивизията на ген. Колeв влиза в срещен бой унищожава авангарда и разгромява крупна румънска част, подкрепена с артилерия и руска казашка кавалерия, охраняващи подстъпите към превърнатия в крепост Тутракан и противниковото настъпление към току що освободения от румънска окупация Добрич. С устремна атака в започналата сеч противникът е напълно разбит и унищожен. В сражението участва и Лейбгвардейския конен полк, който дава 15 убити[2]. Румънската бригада, атакувана от българските части при Кочмар, дава загуби от 650 убити и 730 пленени.[3]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

С тази победа е открит е пътят за настъпление и освобождаване на Тутракан и оказване решаваща помощ на войските ни водещи неравен бой с румънско-руско-сръбския противник в Добричката епопея. Подронен е бойният дух на противника, а българите доказват, че с лекота разгромяват не само крупни части на окупационната румънска армия в Добруджа, но умеят да се бият и категорично да побеждават и считаната за всемогъща руска казашка конница.
Епопеята вдъхновява Йордан Йовков, който е военен кореспондент на фронта, да напише разказа „Триумф“.[4]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ген.Ал.Кисьов – “Действията на 1-ва конна дивизия на ген.Иван Колев при освобождението на Добруджа, 1916 г.”. Изд. 1928 г. Стр. 15-20.
  2. Конни полкове, Национален военноисторически музей
  3. Недев, Никола. България в Световната война 1915-1918, София 2001, с. 82.
  4. "Триумф", Йордан Йовков

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]