Битка при Карапелит - Кочмар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Битка при Карапелит - Кочмар
Първа световна война
General Ivan Kolev.jpg
генерал Иван Колев
Информация
Период 3 септември 1916
Място Карапелит - Кочмар - ГешановоДобруджа)
Резултат победа за България
Воюващи страни
Flag of Bulgaria.svgБългария Flag of Romania.svgРумъния
Flag of Russia (bordered).svgРусия
Командири
Flag of Bulgaria.svg ген. Иван Колев Flag of Romania.svg ген. Аргиреску
Сили
400 кавалеристи - 4та конна бригада от 6ти конен полк от 1а конна дивизия към 4000 щика - 19а румънска пехотна дивизия и казашки части
Жертви и загуби
15 убити 650 убити и 730 пленени

Битката при Карапелит - Кочмар от 3 септември 1916 година е победно настъпателно сражение на българската войска в Първата световна война в полосата Карапелит - Кочмар - Гешаново[1].

Ход на боя[редактиране | редактиране на кода]

На третия ден след началото на Добруджанското настъпление - към 15:00 часа на 03.09.1916 г. при споменатите селища ІV-та конна бригада в състав 400 кавалеристи от 6-ти конен полк от дивизията на ген. Колeв влиза в срещен бой унищожава авангарда и разгромява крупна румънска част, подкрепена с артилерия и руска казашка кавалерия, охраняващи подстъпите към превърнатия в крепост Тутракан и противниковото настъпление към току що освободения от румънска окупация Добрич. С устремна атака в започналата сеч противникът е напълно разбит и унищожен. В сражението участва и Лейбгвардейския конен полк, който дава 15 убити[2]. Румънската бригада, атакувана от българските части при Кочмар, дава загуби от 650 убити и 730 пленени.[3]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

С тази победа е открит е пътят за настъпление и освобождаване на Тутракан и оказване решаваща помощ на войските ни водещи неравен бой с румънско-руско-сръбския противник в Добричката епопея. Подронен е бойният дух на противника, а българите доказват, че с лекота разгромяват не само крупни части на окупационната румънска армия в Добруджа, но умеят да се бият и категорично да побеждават и считаната за всемогъща руска казашка конница.
Епопеята вдъхновява Йордан Йовков, който е военен кореспондент на фронта, да напише разказа „Триумф“.[4]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ген.Ал.Кисьов – “Действията на 1-ва конна дивизия на ген.Иван Колев при освобождението на Добруджа, 1916 г.”. Изд. 1928 г. Стр. 15-20.
  2. Конни полкове, Национален военноисторически музей
  3. Недев, Никола. България в Световната война 1915-1918, София 2001, с. 82.
  4. "Триумф",Йордан Йовков

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]