Хараламби Кметов

Хараламби Кметов
български генерал
Войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	10 юни 1863 г. Горна Оряховица, Османска империя
Дата и място на смърт	1944
Погребан	Централни софийски гробища, София, България

Хараламби (Харалампи) Стефанов Кметов е български офицер от пехотата, генерал-майор, участник в Сръбско-българската война (1885), командир на 3^-та дружина от 22^-ри пехотен тракийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), комендант на Драма, командир на 3^-та бригада от 4^-та пехотна преславска дивизия и командир на 1^-ва бригада от 6^-а пехотна бдинска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Хараламби Кметов е роден на 10 юни 1863 г. в Горна Оряховица, Османска империя. На 5 септември 1883 постъпва на военна служба. През 1885 г. завършва с 6^-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 30 август 1885 и е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. Служи в 15^-и пехотен ломски полк. На 1 януари 1887 г. е произведен в чин поручик, а през 1890 в чин капитан. През 1900 г. служи като командир на рота от 4^-ти резервен полк. На 2 май 1902 г. е произведен в чин майор, а на 18 май 1906 г. в чин подполковник. От 1909 г. е началник на 28^-о полково военно окръжие, а от 1911 г. е помоюник-командир на 22^-ри пехотен тракийски полк.

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Кметов е командир на 3^-та дружина от 22^-ри пехотен тракийски полк, като на 18 май 1913 г. е произведен в чин полковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Хараламби Кметов Николов е комендант на Драма, командир на 3^-та бригада от 4^-та пехотна преславска дивизия с която участва в Тутраканската битка през 1916 г., след което през 1918 г. поема командването на 1^-ва бригада от 6^-а пехотна бдинска дивизия. През 1918 г. като бивш командир на 3^-та бригада от 4^-та пехотна преславска дивизия „за бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас, която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната. През 1919 г. е уволнен от служба.

Умира през 1944 г. Погребан е в София.

Военни звания

• Подпоручик (30 август 1885)
• Поручик (1887)
• Капитан (1890)
• Майор (2 май 1902)
• Подполковник (18 май 1906)
• Полковник (18 май 1913)
• Генерал-майор (31 декември 1931)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1885)

Награди

• Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас (1918)
• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
• Орден „Св. Александър“ V степен без мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента.

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 104.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.