Нишка операция (1944)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нишка операция.

Нишка операция
Втора световна война
Танк Panzerkampfwagen IV, взел участие в боевете за Ниш, при посрещането на завръщащите се от Първата фаза български войски на 2 декември 1944 г. в София.
Танк Panzerkampfwagen IV, взел участие в боевете за Ниш, при посрещането на завръщащите се от Първата фаза български войски на 2 декември 1944 г. в София.
Информация
Период 8 октомври – 14 октомври 1944 г.
Място Ниш
Резултат победа на съюзниците
Страни в конфликта
Red Army flag.svg Червена армия
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Germany (1935–1945).svg Третия Райх
Командири и лидери
Кирил Станчев[1] неизвестен
Сили
Flag of Bulgaria.svg Втора българска армия
Red Army flag.svg IX авиационен корпус
Flag of Germany (1935–1945).svg 7-а СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген (Общо: 21 500 души, 154 оръдия, 164 минохвъргачки, 38 танка и 18 самолета)
Жертви и загуби
Втора армия: 1545 убити и ранени Убити: 5200
Пленени: 3850

Нишката операция е настъпателна операция на Червената армия и поставената под съветски контрол българска армия по време на участието на България във Втората световна война срещу Хитлеристка Германия с цел осигуряване на левия фланг на Трети украински фронт от Червената армия. Проведена от 8 до 14 октомври 1944 г.

Втора българска армия, под командването на генерал-майор Кирил Станчев, във взаимодействие с XIII корпус от т.нар. Югославска народоосвободителна армия и IX авиационен корпус на Червената армия настъпва в полосата с граници: от север – Кална, Варош, Алексинац и от юг – Брезник, Видрар, Сурдулица с цел да унищожи противника и да овладее Ниш. Отсреща е разположена 7-а СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген, водила до момента серия победоносни боеве срещу югославски партизани и немското бойно училище в Ниш. В състава на българската армия влизат 4-та пехотна дивизия (7-и, 8-и, 19-и пехотни полкове, 5-и дивизионен артилерийски полк), 6-а пехотна дивизия (1-ви пехотен попълващ полк, 15-и, 35-и пехотни полкове, 2-ри дивизионен артилерийски полк), 9-а пехотна дивизия (4-ти, 25-и, 34-ти пехотни полкове, 9-и дивизионен артилерийски полк), 12-а пехотна дивизия (31-ви, 32-ри, 46-и пехотни полкове, 12-и дивизионен артилерийски полк), Бронираната бригада (с моторизирания, бронирания и артилерийския полк), 2-ра конна дивизия (4-ти, 5-и, 8-и, 10-и конни полкове, 2-ри преносим полк), 1-ва гвардейска пехотна дивизия (1-ви, 2-ри, 3-ти гвардейски полкове), 4-та пехотна гранична бригада. Армията разполага с 91 158 души, 32 400 коня, 760 оръдия и минохвъргачки и 91 танка[2]. Германските войски наброяват около 21 500 души от 13 пехотни батальона, разполагащи със 154 оръдия, 164 минохвъргачки, 38 танка и 18 самолета. Те се намират в трудно проходим и удобен за отбрана планински район. Задачата им е да прикрият отстъплението на 300 000 германски войници от състава на група армии „Е“[3].

Настъплението на 2-ра армия започва на 8 октомври след масирана артилерийска подготовка и авиационни бомбардировки. Българските войски нанасят основния удар по направление Власотинци-долината на река Българска Морава и спомагателен – Станянци-Свърлиг-Ниш. На 10 октомври Бронираната бригада извършва пробив в отбраната на противника и го принуждава да се оттегли западно от река Българска Морава. На 12 и 13 октомври българските войски продължават преследването. На 14 октомври части на 6-а пехотна дивизия, с помощта на внезапен удар от юг на Бронираната бригада овладяват Ниш и напълно разгромяват частите на Вермахта.

Загубите на германците възлизат на 5200 убити и 3850 пленници, но успяват да удържат позициите си при Вардарския коридор до изтеглянето на останалите войски[3]. Операцията има както стратегически – овладян е важният пътен възел Ниш, така и политически – отечественофронтовска България доказва решимостта си да воюва срещу Нацистка Германия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 651.
  2. Ташев, Т. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. С., 2008, с. 257 – 259
  3. а б Williamson, Gordon. The Waffen-SS (2) 6. to 10. Divisions. Osprey Publishing, 2004. ISBN 1 84176 590 2. с. 14.