Депортация на евреите от Македония, Тракия и Пиротско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Депортацията на евреите от Македония, Тракия и Пиротско започва на 4 март 1943 г. от Беломорието.

Оттам 4058 души са транспортирани до Лом и после на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях. Български полицейски части в Битоля и Скопие събират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.

История[редактиране | редактиране на кода]

Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е взето от правителството в берлинското предградие Ванзе през 1942 г. Тогава започва масовото им депортиране към германските концлагери в окупирана Източна Европа. Опасността за българските евреи надвисва в края на 1942 година, когато Германия започва да оказва натиск върху българското правителство за “окончателно решение на еврейския въпрос” в рамките на Европа. На 12 февруари 1943 година Министерският съвет одобрява спогодба за изселването на 20 000 български евреи в Германия. Правителството дава съгласието си за депортация на всички евреи от “новите” земи, мотивирайки се, че те не са български граждани, като разликата до 20 000 е щяла да бъде допълнена от евреи от „старата“ територия на царството. Същевременно след въвеждането на българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия местните евреи не получават българско поданство. Член 21 от ЗЗН забранява даването на българско гражданство на чужденци от еврейски произход, като в този текст се крие формалното основание на по-сетнешните действия и разпореждания с евреите от страна на българските власти в „новите“ земи.[1] През март 1943 година са депортирани 11 343 евреи от Тракия, Македония и Пиротско. Това става по указание на Хайнрих Химлер, предадено от немския посланик Адолф Бекерле на министър Петър Габровски.[2][3] Между 22 март - 1 април македонските евреи са концентрирани в сградата на Тютюневия монопол в Скопие. Германският консул в Скопие Вите свидетелства, че населението на града приветства депортацията на македонските евреи. Българските власти освобождават няколко десетки евреи от италиански произход, лекари и други[4] Отделни случаи на спасени евреи от Македония са тези на Рафаел Камхи и Илеш Шпиц.Близо 50 000 евреи са депортирани от окупирания от германските части в Солун, с помощта на гръцките колаборационисти[5]. Останалите евреи са депортирани от българската администрация и са извозени за българска сметка до концентрационния лагер „Треблинка“. След тези действия еврейската общност от окупираните от България територии в Тракия, Македония и Пиротско е почти напълно унищожена. Депортацията от „новите“ земи поставя началото на протести в България, водени от православната църква и подкрепени, както от политици, така и от много граждани. В резултат на това правителството временно спира депортацията на евреите и по този начин 48 000 души успяват да оцеляват, макар че значителна част от тях са интернирани във вътрешността на страната, лишени са от имущество и права, а мнозина са вкарани в трудови лагери.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Да бъдеш "евреин" в Царството и в Новите земи - юридически аспекти на проблема". доц. д-р Валери Kолев (ИФ, СУ).
  2. Тайните договори на Хитлер с България, dw-world.de, 28.10.2011
  3. Протокол от разпит на Бекерле - руско издание на фонд „Демокрация“
  4. Доклад № 23 на германския консул в Скопие Вите до германската легация в София, Витка Тошкова и съст. „България - своенравният съюзник на Третия райх“, Сборник документи. С., 1992. с. 120-123
  5. Билярски, Цочо. ОГРАБВАНЕТО И УНИЩОЖЕНИЕТО НА СОЛУНСКИТЕ ЕВРЕИ ОТ ГЪРЦИ И ГЕРМАНЦИ ПРЕЗ 1943 ГОДИНА, sitebulgarizaedno.com, 2.10.2012 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония