Адолф Бекерле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Адолф Бекерле
Adolf Beckerle
германски политик
Роден
Починал

Образование Гьоте университет Франкфурт на Майн
Партия Националсоциалистическа германска работническа партия

Адолф Хайнц Бекерле (на немски: Adolf Heinz Beckerle) е германски политик от Националсоциалистическата германска работническа партия (НСГРП).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Адолф Бекерле е роден на 4 февруари 1902 година във Франкфурт на Майн в семейството на пощенски чиновник. През 1927 година завършва икономика във Франкфуртския университет, след което се включва активно в НСГРП и нейното паравоенно формирование „Щурмабтайлунг“. През 1932 година е избран за депутат, от 1933 година ръководи „Щурмабтайлунг“ в Хесен, а от 1934 година е и началник на полицията във Франкфурт. През 1937 година достига най-високото звание в „Щурмабтайлунг“ – обергрупенфюрер. През 1941 година е назначен за посланик на Германия в България и остава на този пост до скъсването на дипломатическите отношения между двете страни на 7 септември 1944 година.

На 18 септември 1944 година Бекерле е задържан в Свиленград, предаден е на съветските войски и е отведен в Москва. След престой в затвора, през 1951 година е изпратен в изправителен трудов лагер. През 1955 година е екстрадиран в Западна Германия, където е освободен и работи като чиновник в Ной Изенбург. През 1966 година е арестуван по обвинения, свързани с ролята му в Холокоста в България,[1] но през 1968 година е освободен без да бъде съден, заради лошото си здраве.

Адолф Бекерле умира на 3 април 1976 година във Франкфурт.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]