Илеш Шпиц
| Илеш Шпиц | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | 2 февруари 1902 г. | ||||||||
| Починал | 1 октомври 1961 г. | ||||||||
| Пост | нападател | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Илеш Шпиц (на унгарски: Illés Spitz, на сърбохърватски: Иљeш Шпиц) е унгарски футболист и треньор от еврейски произход.[1] Най-известен е като треньор на „Македония“ (Скопие) по време на Втората световна война, а по-късно става първият треньор в историята на „Партизан“ (Белград).
Има 6 мача и 3 гола за унгарския национален отбор.
Кариера на футболист[редактиране | редактиране на кода]
Започва кариерата си в Немзети. Вкарва 32 гола в 79 двубоя в шампионатите на Австро-Унгария и Унгария. В началото на 30-те години е част от големия тим на Уйпещ, който печели Купа Митропа през 1929 г. и Купата на нациите през 1930 г. Освен това е двукратен шампион на Унгария през 1929 и 1930 г.
В края на кариерата си играе за кратко в Швейцария за тимовете от Санкт Гален и Цюрих.
Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]
През 1937 г. застава начело на „Хайдук“ (Сплит). За два сезона начело на Хайдук изгражда силен състав, който, въпреки че не печели трофеи, поставя началото на възход на тима. Шпиц налата в отбора имена, които са в основата на големия отбор на Хайдук през 40-те години.
През 1939 г. застава начело на „Граджански“ (Скопие). След като през 1941 г. районът на Вардарска Македония е присъединен към България, на базата на „Граджански“ и още няколко отбора е формиран „Македония“ (Скопие). Македония достига до финала на Държавното първенство през 1942 г., където губи от „Левски“ (София).[2] В отбора по това време играят и български национали като Кирил Симеонов, Благой Симеонов, Трайче Серафимов. Шпиц налага модерната на онова време схема WM, което спомага за успехите на тима.
През март 1943 г. е арестуван заради еврейския си произход, за да бъде депортиран в концлагера Треблинка. След намесата на клубните шефове Димитър Чкатров и Димитър Гюзелов, както и на шефа на Българската национална спортна федерация (БНСФ) Иван Батембергски обаче Шпиц е спасен и изпратен във Великобритания.[3] Тази история е крита години наред, тъй като Чкатров и Гюзелов са обявени за национални предатели и убити в социалистическа Югославия, а Батембергски е разстрелян с присъда от Народния съд в България.[4]
През 1946 г. се завръща в Югославия и става първият треньор в историята на „Партизан“. В състава на „гробарите“ е привлечена и голямата звезда на „Македония“ (Скопие) Джино Симеонов. Шпиц извежда „черно-белите“ до две шампионски титли (1947 и 1949) и три Купи на страната (1947, 1952, 1954). През 1957 г. класира Раднички (Белград) за финала за купата, а през 1961 г. я печели отново начело на „Вардар“ (Скопие).
Умира на 1 октомври 1961 г., след като получава инфаркт по време на мач.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ България спасява еврейския треньор от „Трето полувреме“.
- ↑ Незавършилото трето полувреме на Македония
- ↑ Сп. „България – Македония“, брой 2, 2012 г. Културните извращения като последица на „прогресивния спорт“. Премълчаните истини и дресираните измислици във филма „Трето полувреме“.
- ↑ РЕТРО СПОРТ: Българи от Скопие спасяват унгарски евреин от концлагера в Треблинка
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
