ПФК Левски (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Левски (София))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Левски.

Левски (София)
Професионален футболен клуб Левски
Levski sofia 1990-1992.JPG
Емблема на футболния клуб
Прозвище Сините
Отбора на народа
Синята лавина [1]
Основан 24 май 1914 г.;
преди 106 години
 (1914-05-24)
Държава Flag of Bulgaria.svg България
Стадион Георги Аспарухов
Капацитет 29 200
Собственик

Flag of Bulgaria.svg Наско Сираков (51%)
Flag of Bulgaria.svg Константин Папазов (35,6%)

Flag of Bulgaria.svg Тръст „Синя България“ (10%)
Flag of Bulgaria.svg Миноритарни акционери (3,4%)
Старши треньор Flag of Slovenia.svg Славиша Стоянович
Първенство Първа лига
2019/20 Първа лига, 4-то
Спонсор Щрабаг / Палмс БЕТ
Екипировка Flag of Spain.svg Хома
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Настоящ сезон или издание на турнира Левски през сезон 2019/20, ДЮШ 2019/20
ПФК Левски в Общомедия

Левски е български професионален футболен клуб от град София, основан на 24 май 1914 година от група млади гимназисти и кръстен на българския революционер и национален герой Васил Левски.[2] Откакто е основан, Левски София е единственият отбор, който през всичките 96 футболни шампионата на България е играл или в първа Софийска футболна дивизия, или в Националната „А“ група. Левски има спечелени общо 73 големи национални трофея (национален рекорд): 26 пъти шампион на страната, 26 Национални купи (национален рекорд), три Суперкупи на България,[3] единадесет пъти Първенство на София, три Купи на Съветската армия, една Купа на НРБ и четири пъти Купата Улпия Сердика. В европейските клубни турнири Левски е достигал три пъти четвъртфинал в турнира за Купата на националните купи през сезони 1969/1970, 1976/1977, 1986/1987 и два пъти в турнира за Купата на УЕФА1975/1976, 2005/2006.[4] Левски е първият български отбор, който участва в групите на Европейската шампионска лига – през сезон 2006/2007.[5]

Едни от най-успешните години за клуба са тези през 1970-те, в които Левски печели четири шампионски титли – 1970, 1974, 1977 и 1979, пет пъти купата на България – 1970, 1971, 1976, 1977 и 1979 и съответно три дубъла – 1970, 1977 и 1979; а в европейските клубни турнири достига три пъти четвъртфинал – 1970, 1976 и 1977. През този период „сините“ отстраняват АФК Аякс и ФК Боавища и побеждават, но без да отстранят ФК Барселона и Атлетико Мадрид.[6][4] Въпреки тези успехи десетилетието е помрачено от смъртта на две от легендите не само на Левски, но и на Националния отбор Георги Аспарухов и Никола Котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година при прохода Витиня на път за Враца.[6] Левски съставлява гръбнака на Националният отбор по футбол на България постигнал най-големия си успех на Световното първенство в САЩ през 1994 година.[7]

От 1921 година титулярните екипи на отбора са в синьо,[2] а тимът също така е познат с прозвищата си „сините“ и „отборът на народа“. Домакинските си мачове от 1969 година играе на стадион „Георги Аспарухов“ с капацитет 25 000 седящи места.[8] Най-големият съперник в дългата история на клуба е ПФК ЦСКА (София) и мачовете между двата отбора често се наричат ​​Вечното дерби на България.[9]

Отборът заема първа позиция във вечната класация на „А“ група[10] също така и първо място във вечната ранглиста на българските първенства. В класацията за най-добър отбор на Европа за 20 век на Международната федерация за футболна история и статистика, Левски е класиран на 126-о място.[11] „Сините“ са най-успешният български футболен клуб за първото десетилетие на 21 век, отборът заема 64-та позиция в класацията за най-успешните отбори в света в периода 2001 – 2011 година.[12] Левски София е най-популярният футболен тим в България.[13] През 2014 година Левски отпразнува своята 100-годишнина.[14]

Легендата на ПФК Левски Сф
Георги Аспарухов, 1969 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаване (1914 – 1919)[редактиране | редактиране на кода]

Софийски спортен футболен клуб „Левски“ е основан през 1914 година от група от тридесетина младежи, гимназисти от втора мъжка гимназия, които играели футбол в местността „Могилката“ (днес градинката пред 22-ро училище до НДК).[2] По предложение на един от основателите – Борис Василев (Боркиша) – клубът е кръстен на Апостола на българската свобода – Васил Левски.[2] По този начин през следобеда на 24 май 1914 г., в София Левски се превръща в шестия софийски тим след: Любен Каравелов (3 октомври 1912 г., от 19 септември 1920 Спортклуб, от 25 октомври 1944 Септември), Атлетик (5 март 1913 г., от 4 ноември 1923 АС-23), Славия (10 април 1913 г.), Футбол клуб (известен като ФК-13 – 6 октомври 1913 г., от 3 октомври 1944 Спартак) и Раковски (октомври 1913 г., от 3 октомври 1944 обединен с ФК-13 под името Спартак).[15] Официално клубът е регистриран на 24 май 1914 г., за негов председател е избран Владимир Григориев, който заема поста до 1919 г.[2] Със закупените през 1914 година от Румъния фланелки с вертикални жълти и червени райета и черни гащета тимът играе с тях до 1920 г.[2]

През юли месец на 1914 г. на игрище Славия се провежда и първият официален мач на отбора срещу резервите на ФК-13, загубен с 0:2.[2] През август Левски побеждава резервите на Славия с 1:0.[2] Следващият документиран мач на Левски, дал начало и на т.нар. Най-старо столично дерби с отбора на Славия, е изигран на 1 април 1915 г. и завършва със загуба – 0:1.[2] В този период футболът не е популярен спорт в България и затова няма достатъчно информация за всички други играни мачове на Левски.[2] Следват и годините на Първата световна война и мобилизацията на младите мъже в България. С края на войната се променя отношението на цялата общественост към спорта, като дори самата държава започва да обръща повече внимание на тази дейност. Приема се и закон за регистрация на спортните дружества и така под номер 744 на 23 май 1919 г. официално е регистриран уставът на СК Левски.[16]

Столично първенство (1919 – 1923)[редактиране | редактиране на кода]

В годините между 1919 и 1920 г. тренировките на отбора се пренасят на плаца на VI софийски полк, където днес е паметникът „1300 години България“.[2] Година по-късно Левски сменя цветовете на екипите си и започва да играе със сини фланелки и бели или черни гащета, в този момент Левски започва да става известен, като „сините“.[2]

През лятото на 1921 година е основана първата футболна лига в България – Първенството на София, администрирано от Софийска Спортна Лига (ССЛ). Левски е съучредител на лигата и за първи път тогава облича сините фланелки с бели гащета.[2] Отборите в лигата са десет (но един от тях – България не изиграва нито един мач и записва девет служебни загуби). Първият шампионатен мач на Левски е на 18 септември 1921 г. срещу Атлетик (София), в който мач сините побеждават с 3:1.[2]

Минчо Качулев изработва първата клубна емблема през 1922 година. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“.[17]

Първото софийско първенство завършва със скандал и оттеглянето на четири от отбора, тези на: Левски, ФК-13, ОСК Слава и Победа, заради тенденциозно съдийство в поредица от мачове, ръководени главно от играчи на Славия и Атлетик.[18] Между 1922 – 1923 заради този скандал отборите на оттеглилите се отбори, а и на Жаботински сформират нов Софийски спортен съюз (ССС), като Левски печели всичките си мачове в него и става първенец.[18] В другата лига (ССЛ) победители са „белите“ от Славия.[18] През септември 1923 двете организации определят един общ първенец на София в мач между победителите в ССЛ и ССС.[18] Първенците Левски и Славия се сблъскват на 23 септември 1923 и Левски побеждава драматично с 3:2.[18] Левски става първият първенец на обединените организации, а по-късно печели надпреварата през 1924, 1925, 1929 и 1933 г[2] Първенецът на София получава правото да играе в турнира за Държавното първенство по футбол. Изявени играчи от този период са вратаря Петър Димитров – Вертер, Цветан Генев – Генерала, който е основен голмайстор на отбора, Александър Христов – Шкубата, братята Никола и Димитър Мутафчиеви.[2] Футболистите на Левски са гръбнакът на националния отбор още при основаването му през 1924 г.[2] Австрийският треньор Леополд Нич включва девет играчи на „сините“ в първия международен мач, загубен от Австрия с 0:6.[2] На Олимпийските игри в Париж през 1924 г.отборът е представен от девет играчи при загубата с 0:1 от Ирландия.[2]

Левски изиграва първия си международен мач на 1 юли 1923 срещу румънския Триколорул от Букурещ. Хиляди зрители сядат на земята до самата странична линия, за да наблюдават мача и „синята победа“ над именития си съперник с 1:0. На 17 октомври 1923 г., Левски връща визитата и побеждава и в Букурещ с 4:2.[19] Посрещането на тима в столицата е толкова тържествено, че от гарата до паметника на Апостола има факелно шествие, като пред клубната канцелария е поставена първата международна купа, спечелена от български отбор.[19]

Държавно първенство и Купа Улпия Сердика (1924 – 1933)[редактиране | редактиране на кода]

Първото издание на Държавното първенство по футбол е проведено през 1924 г. Левски, като отбор спечелил титлата в първенството на София, представлява града в първото издание, което обаче не завършва.[20] Полуфиналният сблъсък между отборите на Левски и Владислав (Варна) се играе в София и завършва 0:0, мачът е игран без продължения поради настъпилата тъмнина. Владислав (Варна) отказва да преиграе срещата на следващия ден отново в София, и настоява преиграването да се състои във Варна. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие променя решението си и дава възможност мачът да се състои във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена. Държавен първенец за тази година не е излъчен. През тази година клубът се сдобива и с химн, композиран от Христо Маников по текст на Димитър Симидов.[17] През 1925 година Левски се изправя отново срещу Владислав (Варна), като този път това е на финала на първенството. Мачът се играе на 30 август в София. Левски губи с 0:2 и първият шампион на България е Владислав (Варна).[18]

В годините от 1926 до 1933, Левски участва на пет турнира за купата Улпия Сердика. Първият се организира през есента на 1926 г. На финала се класират фаворитите Левски и Славия. Мачът се играе на 3 октомври на игрище „Юнак“. През първата част Славия играе по-добре и повежда, но след тотален обрат и два гола за сините, Левски става първият носител на купата.[21] Лятото на 1927 г. носи началото на втория турнир, той обаче се проточва изключително дълго чак до пролетта на 1928 г. Безпроблемно до края стигат отново – Левски и Славия.[21] Mачът обаче не се играе поради протест на Левски за използване на нередовен състезател в състава на Славия, Софийската спортна федерация не уважава този протест с мотива, че турнирът не е официално състезание.[21]

На 3 октомври 1929 година Левски отново достига до финал на държавното първенство по футбол.[18] Там отборът играе срещу пловдивския първенец Ботев.[18] Финалът отново е изгубен, този път с 0:1. След това отборът изиграва международни мачове през 1929 г., губейки с 0:1 от Галиполи (Истанбул) и печелейки с 6:0 срещу Кубан (Истанбул).[18]

През 1930 година на финалът за Улпия Сердика са отборите на ФК-13 (победил Славия) и отново Левски, като „сините“ печелят и този трети турнир с 2:0.[21] Във финала четвъртият турнир през 1931 година на 4 август на игрище Славия, се срещат Левски и Славия.[21] „Сините“ печелят убедително с 4:1 и печелят за трети път купата.[21] Успехът на Левски поражда нов спор със Софийска спортна организация (ССО). Регламентът на турнира гласи, че клуб, спечелил три пъти по ред купата, я получава за постоянно. С мотив, че през 1928 г. не се е играл финал, ССО решава, че Левски не изпълнява това условие и отказва да му даде купата за постоянно.[21] Петият турнир през 1932 отново среща на финал „сини“ и „бели“.[21] Левски се стреми към нова победа, която би била трета поредна или общо четвърта, а това би им осигурило окончателно притежание на трофея.[21] Левски отново побеждава, този път с 1:0. При награждаването ССО обявява, че през 1933 г. Левски следва да върне купата за новия турнир, тъй като е решила тя завинаги да е преходна. Тази новина е посрещната с протести от ръководството на Левски, като председателят на клуба д-р П. Стоянович връща Купата в началото на 1933 г. в ССО и заявява, че в знак на протест срещу нарушаване на първоначално приетия регламент Левски повече няма да играе в тази надпревара.[21]

Първите отличия (1933 – 1944)[редактиране | редактиране на кода]

През тези години в България отборът на Левски се доказва като един от най-добрите родни отбори. Въпреки че показва голяма класа, „сините“ не успяват да се наложат на национално ниво.[2] За деветте години от съществуването си Левски играе само в три от първенствата на България.[2] Първото първенство не завършва, а на други две от тях е финалист. Всичко това се променя през 1933 година, когато Левски печели надпреварата за София и получава правото да се съревновава с най-добрите отбори от страната.[22] На четвъртфинал се изправя срещу Борислав (Кюстендил) и го побеждава с 9:1, на полуфиналите е отстранен Ботев (Ямбол) с 4:2, а на финала на държавното първенство „сините“ побеждават варненския Шипченски сокол с 3:1.[23] Мачът се играе в София на 3 октомври 1933 г. Головете за успеха отбелязват Коста Жеков, Асен Панчев и Асен Пешев.[23] Голмайстор на отбора е Асен Пешев с 27 гола.[22]

Следват няколко сезона, в които Левски не успява да се пребори в софийската лига, но все пак в този период отборът добива голяма популярност.[22] Играчите на Левски са гръбнакът и на националния отбор на България, а звезда на българския футбол е нападателят Асен Пешев.[22] С огромен принос са също Асен Панчев – Панчето, Борислав Габровски, Михаил Лозанов – Танка, Константин Ефремов – Жабчо.[22] Те подпомагат спечелването на Балканската купа от националите през 1932 година.[22] През 1936 година отборът провежда международно турне, посещавайки за приятелски мачове Германия, Полша и Балтийските страни.[24] Все пак „сините“ отново стават шампиони през 1937 година, побеждавайки на финала Левски (Русе) с 1:1 и 3:0.[22] По пътя към успеха са отстранени Левски (Дупница) със 7:1 и Ботев (Пловдив) с 1:0.

Следващата година Държавното първенство преминава под формата на Национална дивизия, като просъществува в тази форма само три сезона: 1938, 1939, 1940.[25] Първите две първенства са отчайващи за Левски, отборът завършва на седма и веднъж на шеста позиция. През 1940 г. Левски показва добра и резултатна игра, но в края на шампионата остава на точка от шампионите от ЖСК (София). 1941 година е най-слабото класиране на Левски в първенството на София, като отборът завършва на четвърта позиция след тимовете на: ФК-13 (София), Славия (София) и ЖСК (София), като от тази година първите три отбора участват в надпреварата за Държавното първенство.

През 1942 година, Държавното първенство вече е в турнирен формат, а в пределите на България се връщат Вардарска Македония, Егейска Македония и Беломорска Тракия, а отборът на Левски печели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала на Държавното първенство Македония (Скопие) с 2:0 и 1:0 с голове на Божин Ласков.[26] „Сините“ достигат финала след отстраняване на: Ботев (Пловдив) и Атлетик (Дупница) с 5:2, на полуфинал е победен Тича (Варна) с 4:0 и 2:0.[22] Същата година Левски завоюва и първия си дубъл, ставайки носител и на Царската купа (за която се провежда самостоятелен турнир от 1938 г.) след служебна победа на финала над Спортклуб (Пловдив) с 3:0, като в 80 минута при резултат 1:3 футболистите на Спортклуб (Пловдив), недоволни от съдийско решение, напускат терена и губят служебно.[27] На полуфинал е отстранен СП (Плевен) след 3:3 и преиграване 2:1, а на четвъртфинала Левски разгромява България (Хасково) с 6:0. През тази година Левски завоюва първия си дубъл.[28]

1943 г. носи поредната титла в Първенството на София,[22] в турнирът за Държавното първенство, обаче Левски е отстранен от един от подгласниците си във финалния двубой, а именно две загуби с по 1:0 от Славия.[29] До финала са отстранени: Атлетик (Дупница) с 2:1 и 4:1 и ЖСК (София) след 2:2 и 2:1.[29]

В Първенството на София през 1944 година Левски завършва на трето място. В Държавното първенство Левски отстранява Славия с 4:3 и 1:0 и Виктория 23 (Видин) с 9:2 и служебно 3:0. Изтеглен е жребият за четвъртфиналите, в който Левски трябва да срещне Шипченски сокол (Варна), но мачовете не са изиграни поради политическата обстановка в страната по време на събитията около 9 септември 1944 година. Първенството е прекратено и държавен първенец за 1944 година не е излъчен.[30]

Краят на войната (1945 – 1949)[редактиране | редактиране на кода]

Изненадващо Втората световна война и Деветосептемврийският преврат не оказват влияние върху доминантната позиция на Левски в българския футбол като дори я засилват – това десетилетие е най-успешното за клуба.[28] През тези години основен конкурент на Левски е тимът на Локомотив (София), един от най-класните клубове през 1940-те, който печели титлата през 1940 и 1945 (през 1945 Левски отпада на осминафинал от Спортист (София), който по-късно ще загуби финала срещу железничарския отбор), а през 1946 и 1947 е финалист именно срещу Левски.[31]

„Сините“ печелят титлата и купата на страната през 1946, 1947 и 1949 г., като през сезон 1948/1949 г. завършват без загубен мач.[28] В годините 1946, 1947 и 1949 отборът завоюва и Купата на Съветската армия, като по този начин става първият отбор, който я печели три пъти.[32]

Бъдещото съперничество между отборът на ЛЕВСКИ и този на ЦДНВ.

Въпреки големите промени и реорганизацията на футбола в България – преструктурирането на Държавното първенство първо в Републиканско първенство, след това в „А“ футболна група и на Царската купа в Купа на Съветската армия 1940-те години се оказват едни от най-успешните за тима.[28] Известните играчи през този период са: Димитър Дойчинов, Арсен Димитров – Ацко, Божин Ласков – Попето, Борислав Цветков – Жук, Любомир Алдев, Любомир Хранов – Мистри, Атанас Динев – Насо.[28]

На 27 август 1949 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. На 27 септември Върховният комитет за физкултура и спорт (ВКФС) предприема конкретни действия за нейното прилагане. По подобие на структурата в Съюза на съветските социалистически републики (СССР) и в Народна република България (НРБ) се образуват Доброволни спортни организации на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи.

След дубъла през 1949 година (пети за десетилетието),[28] с политическо решение на ЦК на БКП, спортният клуб е реорганизиран и трансформиран в Доброволна спортна организация (ДСО) и приема името Динамо. [32][33]

В началото на сезон 1949/1950 по нищо не личи, че започва най-тежкото десетилетие в историята клуба.[34] Отборът бързо повежда в класирането след два изиграни кръга и тогава изненадващо първенството е спряно.[33]

Взето е решение новият шампионат да се провежда както в СССР по системата пролет – есен и да започне през месец март следващата година.[33] През есента на 1949 г. са уредени квалификационни турнири за определяне състава на „А“ РФГ, в която се играе по системата пролет – есен. Левски печели квалификационния турнир, а бъдещият му „вечен“ съперник ЦДНВ (София) не успява да се класира за новоучредената „А“ РФГ.

Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1962)[редактиране | редактиране на кода]

В контраст на непопулярността на това решение 1950-те години на 20 век започват с нова седма титла за Левски, спечелена през 1950 година.[33] Доброто начало се оказва илюзорно и 50-те и ранните 60-те години на 20. век са най-злощастните за отбора, в които той три пъти завършва на пето място: 1952, 1954 и 1955, а през 1963 достига дъното с шеста позиция в края на първенството.[31] След поредната осма титла, спечелена през 1953 година, настъпва „сух“ период без шампионски успехи, който продължава повече от десетилетие.[35]

През тези години в българското първенство доминира създаденият през 1948 година отбор на Българската армия ЦДНА, който печели девет поредни титли.[33] През сезон 1953 Левски печели титлата не и без късмет, след като най-добрите играчи на ЦДНА, Строител (София) и Спартак (София) биват задължени през първия (пролетен) полусезон на първенството да играят само за участващия в него национален отбор. „Синият“ тим завършва с точка преднина пред опонента си, а отслабените отбори на Строител и Спартак изпадат. С този успех Левски предотвратява серия от дванадесет поредни титли на армейците: от 1951, 1952 и от 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962. В същото време Левски триумфира с Купата на Съветската армия през 1956, 1957 и 1959.[33]

Тези години са и едни от най-тежките, защото игрище „Левски“ е национализирано от държавата, с цел на негово място да бъде изграден национален стадион. Състоянието се влошава, тъй като от отборът се сблъсква и с много проблеми, свързани с т.нар. „спортно райониране“, заради което футболистите са принудени да сменят често местата, на които тренират и провеждат мачовете си, като често играят на игрища почти без публика поради липса на зрителски трибуни.[35] Въпреки че през 1957 година името на отбора е сменено отново на Левски вследствие на започналата десталинизация в България, отборът продължава да търси своя образ отпреди войната.[35]

Малко по-малко към края на 50-те години в Левски започват да изгряват имената на Стефан Абаджиев – Теко, Христо Илиев – Патрата, Иван Дервентски, Димитър Йорданов – Кукуша, Александър Костов, Георги Соколов – Соколето.[28]

Левски и неговото „Атомно нападение“ (1963 – 1968)[редактиране | редактиране на кода]

През 1963 година официално е открит новият стадион „Левски“ в столичния район Подуяне.[35] През 1960-те години изгряват звездите на няколко легендарни за отбора футболисти – Георги Аспарухов, Георги Соколов, Бисер Михайлов, Кирил Ивков, Иван Вуцов и Александър Костов, с тяхна помощ отборът с треньор чехословашкия специалист Рудолф Витлачил става шампион след дванадесетгодишно прекъсване през 1965 година.[36] През есента на същата година е и дебюта на отбора в европейските клубни турнири – на 12 септември 1965 г. Левски губи първия си мач срещу шведския Юргорден с 1:2, но по-късно го отстранява след победа в реванша в София с 6:0 на 3 октомври 1965 година.[37] В следващия кръг на турнира за Купата на европейските шампиони са сблъсъците с португалския Бенфика Лисабон, воден от Еузебио, в които Левски е отстранен след 2:2 и 2:3.[37]

До края на десетилетието „сините“ успяват за завоюват още една шампионска титла през 1968 година и една купа на страната през 1967 година. След която отборът е отстранен от италианския Милан в турнира за Купата на носителите на купи след силна игра и 1:1 в София и загуба с 1:5 в Милано.[38]

Въпреки че 60-те години не са най-успешните за Левски (но донякъде поради много силната конкуренция в българския футбол през този период), отборът събира в атака нападатели, като Димитър Йорданов (Кукуша), Александър Димитров Костов, Христо Илиев (Патрата), Георги Апостолов Соколов (Соколето), Цветан Веселинов (Меци) и легендата на клуба Георги Аспарухов (Гунди),[36] които се запомнят като „Атомното нападение“.[39] С тези футболисти отборът на Левски пълни стадионите в България с по 40 – 50 000 зрители.[39]

Титулярният състав по това време е:
1 – Бисер Михайлов, 2 – Стоичко Пешев, 3 – Иван Вуцов, 4 – Стефан Аладжов, 5 – Кирил Ивков, 6 – Александър Манолов, 7 – Цветан Веселинов, 8 – Георги Соколов, 9 – Георги Аспарухов, 10 – Христо Илиев (Янко Кирилов), 11 – Александър Костов.[40]

В тези години се заражда и голямото съперничество между отбора на Левски и този на ЦСКА. Мачовете между двата противника винаги са много напрегнати и ожесточени, поради което са наречени „Вечното дерби на българския футбол“. На 17 ноември 1968 г., в годината, в която ЦСКА са върху крилете на успеха и стават шампиони, Левски отбелязват една от най-големите победи над съперника си, побеждавайки го със 7:2,[36] а пресата по-това време определя мача като „урокът на Левски“.[41]

Левски – Спартак (1969 – 1984)[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1960-те години идва нова вълна на реформи в българския футбол, част от които са масовите обединения на клубове.[42] Така на 22 януари 1969 година Левски е обединен с отбора на Спартак (София). Името на клуба се променя на Левски – Спартак.[42] Това е повратна точка в цялата история на клуба.[42] [42]

Войн Войнов е един от футболистите с основна заслуга за силните изяви на Левски през 1970-те години на 20 век

През 1970 година отборът печели поредния си дубъл, триумфирайки в шампионата и в турнира за Купата на Съветската армия.[6] Същата година в европейските клубни турнири отборът достига до четвъртфинал за Купата на носителите на купи.[43] Успехите на отбора обаче са помрачени от трагедията със смъртта на Георги Аспарухов и Никола Котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година.[6]

Дълбока спортно-техническа промяна за клуба е тази, че ако през досегашното му съществуване е разчитал на собствените си възпитаници от ДЮШ, то през 1970-те в отбора навлизат много футболисти, продукт на други школи: от Спартак (София) (някои от които се превръщат в легенди на клуба): първо Стефан Аладжов, осемнадесет годишният Павел Панов (всъщност юноша на Септември (София), който е изиграл само един сезон за Спартак (София), Добромир Жечев – Бобата, Милко Гайдарски – Пилето, Васил Митков – Шопа, Людмил Горанов, Михаил Гьонин, Георги Цветков – Цупето, Иван Стоянов – Типеца, юношите на Марек Кирил Миланов, Спартак (Плевен) Пламен Николов и Тодор Барзов, на Черноморец (Бургас) Руси Гочев, на Ком (Годеч) Стефан Павлов, а от юношите на самия отбор изгряват имената само на Войн Войнов, Георги Тодоров, Цветан Веселинов.[6] Тези играчи извоюват титлите през 1974, 1977 и 1979 г. и купата на България през 1971, 1976, 1977 и 1979 г.[6]

След средата на 1970-те, Левски достига още два пъти до четвъртфинали в европейските клубни турнири.[6] През 1976 година в турнира за Купата на УЕФА Левски отстранява последователно Ескишехирспор (Ескишехир) след две победи, МСВ Дуисбург с победа 2:1 в София. На осминафиналите отборът среща Аякс Амстердам, първият мач „сините“ губят с 2:1 в Амстердам, но отстраняват нидерландците след 2:1 в София и 5:3 при изпълнение на дузпи. Три месеца по-късно, на четвъртфиналите Левски побеждава Барселона с 5:4, но отпада от турнира след загуба с 4:0 в Испания.[44]

С рекордните победи 12:2 и 7:1, Левски отстранява Рейпас Лахти в турнира за Купата на националните купи.[45] Следва отстраняване през ФК Боавища след загуба в Португалия с 3:1 и победа с 2:0 в София.[45] На четвъртфиналите Левски побеждава Атлетико (Мадрид) с 2:1 в София, но отпада от турнира след загуба като гост с 2:0.[45]

1980-те години не започват добре за Левски, въпреки отстраняването на Динамо Киев през 1980 г. в турнира за Купата на УЕФА.[46] Във вътрешното първенство „сините“ завършват на трето място през 1980 и втори през 1981, 1982 и 1983. Все пак в средата и в края на десетилетието Левски с Наско Сираков и Ники Илиев в състава си, постига поредица успехи – шампион на страната през 1984, 1985 и 1988, отстраняване на германския Щутгарт в европейските турнири две години поред – 1983 и 1984.[47] В турнира за Купата на България (наследник на Купата на Съветската армия) отборът печели купата през 1982 (все още като неофициален турнир) и 1984 след победи съответно с 4:0 над ЦСКА и над Ботев (Пд) с 1:0.[48] След тези успехи, през 1984 година, Левски успява да спечели безпрецедентен требъл, спечелвайки освен първенството и Купата на Съветската армия, но и новосъздадената Купа на НРБ в един сезон.[24]

Витоша – таланти и скандали (1985 – 1989)[редактиране | редактиране на кода]

Емил Спасов е един от основните футболистите на Левски през 1980-те, в актива си с отбора на „сините“ има шест шампионски титли и пет купи на страната

В началото на 1980-те години от детско-юношеската школа на клуба излиза поредна генерация млади звезди, постигнали успехи не само в клуба, но и с националния отбор, като Петър Курдов, Емил Спасов, Михаил Вълчев, Емил Велев, Наско Сираков, Николай Илиев, Борислав Михайлов и Божидар Искренов.[24] Малко преди средата на десетилетието в годините от 1983 до 1985, Левски постига серия от седем поредни мача с победи над основния си съперник ЦСКА.[49] Освен това отборът триумфира като шампион през 1985 година.[6]

След това десетилетието е помрачено от финала за Купата на България, игран на 19 юни 1985 година. След много грубости и сблъсъци между футболисти на ЦСКА и Левски, Централният комитет на БКП взима решение за разформироването на двата отбора.[6] Месец по-късно на мястото на отборите се създават нови. На мястото на Левски – Спартак е създаден Витоша, а на ЦСКА – Средец.[6] На следващата година срещу Средец (София) (ЦСКА) на финала за Купата на НРБ, Витоша печели с 2:1.[48] Отборът достига и до четвъртфинал за Купата на националните купи през 1987 година, където след две загуби с по 2:0 от Реал (Сарагоса) напуска надпреварата.[50]

През 1987 година Витоша печели Купата на Съветската армия след 3:2 срещу Спартак (Плевен).[24] На следващата година отборът е шампион на България и отново взима Купата на Съветската армия, след два гола на Наско Сираков на финала срещу Черно море (Варна).[24] Година по-късно, през 1989 „сините“ завършват на второ място в шампионата на десет точки след ЦФКА „Средец“.[51] През 1989 година в турнира за Купата на УЕФА, Витоша е отстранен от белгийския Антверпен, след като мачът в София завършва 0:0 а на реванша „сините“ губят с 4:3, въпреки че до 89 минута водят с 3:1 (мач с рядко срещаното за времето си седемминутно добавено време).[52]

След промените от 10 ноември 1989 г. отборът връща името си Левски – Спартак, но само за два месеца. На 30 януари 1990 г. клубът търпи разформация, след която отборът на Спартак (София) се отделя като самостоятелно дружество, а сините връщат оригиналното си име – Левски.[24]

Върхове и разочарования (1990 – 1998)[редактиране | редактиране на кода]

Първите години след промените в България са изключително тежки. Отборът е в тежка финансова и управленческа криза, не може да играе и на собствения си стадион, регистрира четвърто място през 1990 и шесто през 1991. Въпреки слабото начало в годините след промените отборът изгражда един от най-силните състави на Левски в историята.[53] Това става докато президент на клуба е Томас Лафчис.[53] Под ръководството на треньорите Иван Вутов и по-късно на Георги Василев „сините“ печелят за първи път три поредни титли (1993, 1994 и 1995 г.) и три купи на страната (1991, 1992 и 1994 година).[24]

През сезон 1993/94 съвсем малко не достига на отбора за да влезе в групите на новосъздадената Шампионска лига (в тогавашния ѝ формат от само осем отбора), отстранявайки шотландския Глазгоу Рейнджърс с 2:3 и 2:1, но отстъпвайки на германския Вердер Бремен с 2:2 и 0:1.[24] В тези години футболистите на Левски са и гръбнакът на националния отбор, завършил на четвърто място на Световното първенство през 1994 г. Сред тях са Пламен Николов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Даниел Боримиров и Наско Сираков.[24]

През 1994 година Левски кани за юбилеен мач Байерн Мюнхен. Той се играе на стадион „Васил Левски“, а „сините“ печелят с 3:1 след голове на Боримиров, Славчев и Александров.[52]

Във вътрешния шампионат през сезон 1994/95 година, Левски налага тотална хегемония и реализира разгромни победи срещу преките конкуренти за титлата (7:1 срещу ЦСКА, 8:0 срещу Локомотив (София) и 6:1 срещу Ботев (Пловдив).[54]

След големите успехи и трансферите на звездите на отбора в чужбина следва период на спад и разочарования.[24] Четири поредни сезона Левски не успява да се пребори за шампионската титла.[24] Освен това четири поредни години отборът се представя изключително слабо и в участията си в европейските клубни турнири, допускайки загуби от отбори като Айндрахт (Аалст), Олимпия (Любляна) и то на два пъти, Слован (Братислава) и ФК Копенхаген (Копенхаген), като успява да отстрани единствено Динамо (Букурещ) и Локомотив-96 (Витебск).[24]

Единственият успех в този период е спечелването на Купата на България през 1998 г. след убедителна победа с 5:0 над ЦСКА (със Стоичков в резервите). Тя е точно в навечерието на 50-годишнината на вечния съперник, през пролетта на 1998 г. Съвпадението на цифрите от резултата с тези на юбилея създава повод за ирония.[24]

В търсене на признание в Европа (1999 – 2010)[редактиране | редактиране на кода]

Георги Иванов - Гонзо освен като голмайстор на „сините“, след приключване на състезателната си дейност на три пъти застава начело на отбора. Той е играчът на Левски с отбелязаните рекордни петнадесет гола във вратата на ЦСКА.

Възраждането на отбора започва през 1999 година.[24] През пролетта е завършен ремонтът на клубния стадион „Георги Аспарухов“ и отборът се завръща на него след като седем години играе на Националния стадион.[24] През лятото начело на отбора застава сръбският треньор Люпко Петрович, който се заема с изграждането на нов силен отбор.[24] С играчите Георги Иванов - Гонзо, Александър Александров, Предраг Пажин, Димитър Иванков, Илиян Стоянов и Саша Симонович успехите не закъсняват.[24] В началото на 21. век отборът печели нови три титли поред (2000, 2001 и 2002 г.), както и три купи (2000, 2002 и 2003 г.).[24]

От участията на Левски в европейските клубни турнири в този период, равносметката е отстраняването на Хайдук (Сплит) и мачовете срещу Ювентус (1:3 в София и 1:1 Торино). Срещите с Бешикташ (Истанбул), Галатасарай, Челси (Лондон), Динамо (Киев).[55] Следва отстраняването на Брьондби и Славия (Прага), а по-късно през 2004 година отпада от Ливърпул.[55] Освен това през тези години Левски отпада от не по-класните Щурм (Грац) и Беверен (Беверен).[55]

В първенството също следва нов спад в играта, като отборът три поредни години (2003, 2004, 2005) завършва на второ място. През лятото на 2004 година за треньор на Левски е назначен бившият футболист на отбора Станимир Стоилов.[55] Използвайки някои утвърдени вече в отбора играчи като Даниел Боримиров, Елин Топузаков, Димитър Телкийски и Христо Йовов, заедно с младите Валери Домовчийски, Станислав Ангелов и Ричард Еромоигбе, Стоилов бързо изгражда нов силен отбор и печели Купата на България през 2005 г.[24] В турнира за Купата на УЕФА в сезон 2005/2006 година Левски достига до четвъртфинал, изигравайки рекордните за български отбор четиринадесет мача в един сезон, и оставайки в турнира до месец април.[24] „Сините“ побеждават отборите на Оксер, Динамо (Букурещ), Олимпик Марсилия, Артмедия и Удинезе. На четвъртфинала Левски отпада от ФК Шалке 04 след като повежда и в двата мача с ранни голове. Първият двубой в София завършва 1:3, а на реванша в Гелзенкирхен резултатът е равен 1:1.[55]

„Левски“ срещу „Челси“ в мач от Шампионската лига на 27.9.2006 г.

През 2006 и особено през 2007 „сините“ доминират в първенството и печелят шампионската титла на България.[24] До зимната пауза на сезон 2005 – 06 на Шампионата на България отборът изостава в класирането от ЦСКА със 7 точки. През пролетта „Левски“ бързо стопява голямата преднина на вечния съперник и става шампион. Следващия сезон „Левски“ става първият български отбор, класирал се в групите на Шампионската лига, отстранявайки преди това италианския Киево Верона (2:0 в София и 2:2 във Верона).[24] „Левски“ попада в най-трудната група с отборите на Барселона, Челси, Вердер (Бремен) и отпада от турнира след като завършва на четвърто мястото в групата без спечелена точка и голова разлика 1:17. На 27 септември 2006 г. на мача с Челси на стадион „Васил Левски“ в София (1:3) Мариян Огнянов след самостоятелна акция отбелязва първия гол за български отбор в групите на Шампионската лига.[56]

В началото на пролетния полусезон през 2007 г. „Левски“ има 6 точки аванс пред ЦСКА и повторно печели за Шампионската купа на България.

Станимир Стоилов е уволнен след провал в Шампионската лига в сезон 2007/08 след загуба във втория предварителен кръг от финландския Тампере Юнайтед (Тампере) с две загуби с по 1:0, и провал в първенството през 2008 година, след като отборът завършва на второ място с шестнадесет точки зад ЦСКА.[57]За треньор е назначен Велислав Вуцов, но и той е бързо уволнен след, като сините са отстранени от беларуския БАТЕ (Борисов) след 0:1 в София и 1:1 като гост.[58] След отпадането от БАТЕ Борисов, друг бивш играч на Левски – Емил Велев заема поста на старши треньор,[59] а Левски участва в Лига Европа и отново е отстранен този път от словашкия Жилина след 1:1 и отново домакинска загуба 0:1.[60]

През 2009 г. Емил Велев донася 26-а титла на Левски.[24] Въпреки това той е уволнен,[61] а Левски с новия си треньор Ратко Достанич, отпада в квалификациите за Шампионска лига през сезон 2009/10 от унгарския Дебрецен (Дебрецен) след загуби 1:2 и 0:2. Въпреки това отборът влиза в групите на Лига Европа, където претърпява пет загуби и постига една победа в Рим над Лацио (Рим) с 1:0 с гол на Христо Йовов.[62]

Йордан Милиев от Левски в акция. Момент от футболната среща ПФК Левски Сф – ПФК Литекс (Ловеч) 3 – 2,
17 септември 2011 г.

През 2010 година с нов треньор – Ясен Петров,[63] Левски отново влиза в групите на Лига Европа с последователни победи в квалификациите над Дъндолк (6:0 и 2:0), Калмар (1:1 и 5:2) и АИК (0:0 и 2:1). В групите отборът не допуска загуба в София, като побеждава Гент с 3:2, равен 2:2 с Лил и победа над Спортинг Лисабон с 1:0, но отпада от турнира след като загубва и трите си гостувания (5:0 от Спортинг, 1:0 от Лил и 1:0 от Гент).[64] Във вътрешния шампионат през сезон 2010/2011 Левски остава на второ място в крайното класиране и договорът на треньора Ясен Петров не е подновен.[65] След завършването на сезона, в който Левски отбелязва 64 гола в 30 срещи, отборът заема десета позиция в Европа с отбелязани 2,23 гола средно на мач във вътрешното първенство.[66]

Първото десетилетие на века се оказва също много успешно за Левски, след като печели шест титли (2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009),[24] а в други четири сезона взима сребърните медали (2003, 2004, 2005, 2008) и само през 2010 завършва на трето място. Пет пъти е носител на Националната купа: (2000, 2002, 2003, 2005, 2007),[24] печели и три Суперкупи на страната (2005, 2007, 2009),[24] като веднъж е и финалист (2006). Постига и три дубъла (2000, 2002, 2007).[24]

Криза в края на ерата „Батков“[редактиране | редактиране на кода]

Момент от срещата от турнира Лига Европа – Левски – Спартак Търнава 2 – 1,
28 юли 2011 г.
Владимир Гаджев за кратко става един от лидерите на „сините“. На снимката е с капитанската лента на отбора, септември 2011 г.

След приключването на последния шампионатен сезон и освобождаването на старши треньора Ясен Петров, начело на Левски застава Георги Иванов – Гонзо.[67] В средата на година „сините“ се разделят с голмайстора си и основна фигура за последната една година Гара Дембеле, който е продаден на немския ШК Фрайбург.[68] С новия си треньор Левски отпада във втория предварителен кръг за Купата на УЕФА от Спартак (Търнава), след разменени победи с по 2:1 и загуба след изпълнение на дузпи с 5:4 в Търнава.[69]

На 2 ноември 2011 година, след четири загуби в единадесет срещи от шампионата по футбол на България (включително загуба и от ЦСКА с 1:0), Георги Иванов – Гонзо е сменен, а за старши треньор на отбора е назначен Николай Костов.[70] Няколко дни по-късно възникват проблеми с ПРО лиценза на Николай Костов, който е необходим за да води отбор от „А“ група и официалното му назначение за треньор на Левски се отлага за 15 декември 2011 година.[71] Въпреки това на 4 ноември той е представен от президента на Левски Тодор Батков, като старши треньор на отбора и ще води тима до юни 2012 година.[72] Освен тези промени, в средата на месец декември 2011 в управата на Левски официално влиза бившият изпълнителен директор на Локомотив София – Иво Тонев, както и Стилиян Шишков който заема позицията на изпълнителен директор заедно с Константин Баждеков.[73] 2011 година за отборът на Левски се оказва доста неуспешна, „синият“ клуб отново остава без трофей, въпреки че спечелва 80% от официалните си мачове (27 победи от 36 мача), но отпада рано от евротурните и претърпява две загуби от отбора на ЦСКА.[74]

Старши треньорът на „Левски“ Николай Костов напуска отбора на 26 март 2012 година след серия от незадоволителни игри, както и заради допусната загуба от ПФК Миньор (Перник) с 0:1 на стадион Георги Аспарухов.[75] На следващия ден за треньор на „сините“ е избран Георги Иванов – Гонзо, който би трябвало да води отбора на Левски до лятото на 2012 година.[76] Два мача по-късно и Георги Иванов подава оставка като треньор и спортен директор на отбора, след като губи с Левски на два пъти с 1:0 от Литекс (Ловеч) и Лудогорец (Разград).[77] След като преговорите със Станимир Стоилов се провалят, за нов старши треньор на Левски е назначен Илиян Илиев, който ще поеме отбора след края на пролетния полусезон на 2012 година. Дотогава длъжността треньор на „сините“ се заема отново от Ясен Петров.[78] През 2013 година отборът завършва пети в първенството. През 2014 година Левски чества своята 100-годишнина като в бенефисен мач побеждават италианския Лацио на стадион Васил Левски. В юбилейния сезон, „сините“ изравняват най-слабото си представяне в първенството, заемайки седмата позиция. В турнира за купата на България, Левски достига финала, загубен с 1:2 след продължения от отбора на Черно море (Варна). В първенството в сезон 2013 – 2014 „сините“ губят общо 4 пъти от вечния съперник ЦСКА – рекорд в историята на Вечното дерби. Общият резултат от четирите загуби е 1:8. А с двете поредни загуби от следващия сезон (2014 – 2015) общо поредните загуби на Левски от ЦСКА за първенство стават 6 с общ резултат 1:13. Така „сините“ записват една от най-слабите си серии във Вечното дерби, след като последната им победа над ЦСКА е от сезон 2012 – 2013.

Време на промени[редактиране | редактиране на кода]

На 24 юни 2015 мажоритарният собственик Тодор Батков обявява, че се разделя с клуба, прехвърляйки безвъзмездно акциите си на Иво Тонев, Александър Ангелов и Николай Иванов.[79]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Левски (1914 – 1949)
  • Динамо (1949 – 1957)
  • Левски (1957 – 1969)
  • Левски-Спартак (1969 – 1985)
  • Витоша (1985 – 1989)
  • Левски (от 1989 г.)

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Първа лига
Купа на България
Суперкупа на България
  • Gold medal icon.svg Носител на купата (3) – 2005, 2007 и 2009
Лига Европа
Купа на носителите на национални купи

Клубни символи[редактиране | редактиране на кода]

Имена и емблеми[редактиране | редактиране на кода]

Първата клубна емблема е изработена през 1922 г. по проект на Минчо Качулев.[17] Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“. Вътрешното пространство на буквата е запълнено вертикално по равно в жълто и червено. По-късно в горните два ъгъла на квадрата са изписани буквите „С“ (спортен) и „К“ (клуб), над долната страна на квадрата е изписано „София“. Тази емблема е валидна за клуба до 1949 г., когато той е преименуван на Динамо.[33]

В периода 1949 – 1956 г. емблемата на клуба е неправилен шестоъгълник, запълнен вертикално с червен, бял, син и жълт цвят и ръкописно изписана буква „Д“ с червена петолъчка над нея и надпис „София“ в подножието.

От 1957 до 1968 г. е възстановен първоначалният вариант на емблемата, но вместо буквите „С“ и „К“, са вписани „Ф“ (физкултурно) и „Д“ (дружество).

След обединението със Спартак (София) през 1969 г. емблемата на клуба вече е щит в бяло и синьо, с хоризонтална червена лента отгоре. В щита са вписани буквите „Л“ и „С“, абривиетура на новото име Левски-Спартак. Тази емблема клубът носи до 1985 г., когато е преименуван на Витоша. Новата емблема е във вид на стилизирана буква „В“ с вписана футболна топка в горната извивка на буквата, оцветена в синьо и бяло.

През януари 1990 г. клубът възстановява оригиналното си име и първоначалната си емблема, като буквите „С“ и „К“ в горните ъгли на синия квадрат са заменени с „Ф“ (футболен) и „К“ (клуб). Заради съдебни проблеми със собствеността на правата върху историческата емблема клубът я променя през 1998 г. Новата представлява щит, изцяло в син цвят. В центъра му е изписана буква „Л“, а под нея годината на основаване – 1914. Върху купола на щита има надпис „ПФК Левски“. След като печели делото за правата върху историческата емблема през 2006 г., клубът решава да използва двете различни емблеми едновременно.[80]

Levski sofia 1914-1934.JPG Levski sofia 1944-1949.JPG Levski sofia 1949-1957.JPG Levski sofia 1957-1969.JPG Levski sofia 1969-1985.JPG
ССФК Левски СК Левски ПФД ПСК-Левски ДСО Динамо ФД Левски ДФС Левски-Спартак
24.05.1914 – 28.06.1934 28.06.1934 – 20.10.1944 20.10.1944 – 27.08.1949 20.09.1949 – 19.04.1957 19.04.1957 – 22 януари 1969 22 януари 1969 – 21.06.1985
Levski sofia 1985-1989.JPG Levski sofia 1989-1990.JPG Levski sofia 1990-1992.JPG Levski sofia 1992-1998.JPG Levski sofia 1990-1992.JPG
ФК Витоша ФК Левски-Спартак ФК Левски ФК Левски 1914 ПФК Левски
17.07.1985 – 17.11.1989 17.11.1989 – 30 януари 1990 30 януари 1990 – 06.03.1992 06.03.1992 – 10.03.1998 10.03.1998 – 26.09.2006 –[80]

Цветове[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално клубните цветове са в червено и жълто.[2] Със закупен екип от Румъния отборът играе до 1920 г. – фланелки с вертикални жълти и червени райета, черни гащета, черни чорапи.[2] Поради невъзможност да бъде доставен същия екип или подобен, през 1921 тимът сменя цветовете си – сини фланелки с бели или черни гащета.[2] Оттогава се налага и прозвището му „сините“.[2] През следващите десетилетия отборът често играе с жълто-червени екипи (особено в периодите 1945 – 1948 и 1950 – 1956), но основен цвят остава синият, най-често допълнен от бяло. Жълто-червеният или жълто-синият вариант са по-скоро резервни цветове на клуба.

Прозвища[редактиране | редактиране на кода]

Отборът на Левски бива често наричан „Сините“ и „Синята лавина“.

Стадиони[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Георги Аспарухов“

През 1924 г. Столична община отпуска терен за построяване на игрище на ССК Левски върху празно, незастроено място, ползвано за сметище, на изток от Перловска река и на югоизток от Орлов мост. Строежът продължава повече от десет годни. Стадионът е по проект на арх. Зафир Абрашев, един от основателите на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството.[8]

През 1934 г. стадионът е напълно готов – с твърд сгуриен терен и с трибуни за около седем-осем хиляди зрители. През 1936 г. е завършена съблекалнята с баня с топла вода. Игрище „Левски“ дълги години е едно от най-използваните в София, на него се провеждат мачовете за столичното и държавното първенство. Съгласно балансовия отчет на клуба през 1934 г. стадионът е имал стойност 1 044 903 тогавашни лева.[8]

През 1949 г. е решено да се построи в центъра на София нов национален стадион, точно на мястото на игрище „Левски“. Разпоредено е на Министерството на комуналното стопанство да национализира имуществото на клуба, след което стадионът е разрушен. По-късно на това място е изграден сегашния Национален стадион „Васил Левски“. На клуба временно е разрешено да тренира и играе мачовете си на стадион „Юнак“, а през 1952 г. му е отредено ново място за игрище в квартал Иван Вазов, където теренът, е отново сметище, пълно предимно с отпадъци от Тухларната фабрика. На този терен, наречен игрище „Динамо“ – от сгурия, без трибуни и с дъсчена ограда – сините играят до 1961 г. И до днес отборът не е получил обезщетение за изгонването от собствения му дом през 1949 г.[8]

След ново райониране през 1960 г. на Левски е отредено да развива своята дейност в пети столичен район, но тъй като игрище „Динамо“ е на територията на втори район, то става притежание на Спартак (София). Сега на това място се намира плувния комплекс „Спартак“. На сините е отпуснат нов терен в квартал Подуяне и през 1960 г. клубът започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. Лазар Парашкеванов и се реализира в продължение на три години. Официално стадион „Левски“, популярен и с името „Герена“, е открит на 10 март 1963 г. с шампионатен мач на Левски срещу Спартак (Плевен).[8]

Днес стадионът има тревист терен с размери 120х90 метра и трибуни за около 25 000 седящи зрители. Западната трибуна е изцяло обновена, като се очаква да бъде завършена с козирка и помощни помещения. Има информационно табло и четири кули с електрическо осветление. От 1990 г. носи името на легендарния български футболист Георги Аспарухов.[8]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 12 януари 2021 г.

Вратари
01 България Иван Андонов
12 България Николай Кръстев
13 България Николай Михайлов Капитан
Хърватия Звонимир Микулич
Защитници
02 България Алекс Петков
03 България Живко Атанасов
06 България Ивайло Найденов
14 България Матео Стаматов
28 Франция Тома Даске
31 България Костадин Илиев
41 България Георги Александров
Ирак Ребин Сулака
Халфове
04 България Мартин Райнов
08 България Симеон Славчев
10 България Борислав Цонев
11 България Здравко Димитров
18 Гана Насиру Мохамед
21 България Радослав Цонев
22 България Патрик-Габриел Галчев
77 България Илия Юруков
89 България Андриан Краев
Нападатели
09 България Стивън Петков
17 Кюрасао Найджъл Робърта
45 България Илия Димитров
79 България Мартин Петков
86 България Валери Божинов
88 България Марин Петков


Ръководство и треньорски щаб[редактиране | редактиране на кода]

Надзорен съвет[редактиране | редактиране на кода]

Управителен съвет[редактиране | редактиране на кода]

Треньорски щаб[редактиране | редактиране на кода]

Почетна листа[редактиране | редактиране на кода]

Най-много мачове[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Аладжов – рекордьор по мачове на Левски
Име Период Мачове
1 Flag of Bulgaria.svg Стефан Аладжов 1967 – 1981 473
2 Flag of Bulgaria.svg Емил Спасов 1973 – 1985
1987 – 1988
1989 – 1990
415
3 Flag of Bulgaria.svg Павел Панов 1969 – 1981 381
4 Flag of Bulgaria.svg Кирил Ивков 1967 – 1978 375
5 Flag of Bulgaria.svg Елин Топузаков – Топчо 1995 – 2008
2010 – 2011
344
Flag of Bulgaria.svg Александър Костов 1956 – 1960
1961 – 1971
344
7 Flag of Bulgaria.svg Христо Илиев – Патрата 1954 – 1960
1961 – 1971
327
8 Flag of Bulgaria.svg Димитър Телкийски – Мечо 1999 – 2008 310
9 Flag of Bulgaria.svg Христо Йовов – Бижутера 1994 – 2013 304
10 Flag of Bulgaria.svg Стефан Абаджиев – Теко 1953 – 1968 299

Най-много голове[редактиране | редактиране на кода]

Наско Сираков – голмайстор на Левски за всички времена
Име Период Голове
1 Flag of Bulgaria.svg Наско Сираков 1979 – 1980
1982 – 1988
1991 – 1995
206
2 Flag of Bulgaria.svg Павел Панов 1968 – 1981 176
3 Flag of Bulgaria.svg Георги Аспарухов – Гунди 1959 – 1962
1963 – 1971
153
4 Flag of Bulgaria.svg Георги Иванов - Гонзо 1997 – 2002
2003 – 2004
2005 – 2007
2008 – 2009
135
5 Flag of Bulgaria.svg Христо Илиев – Патрата 1954 – 1959
1961 – 1968
132
6 Flag of Bulgaria.svg Емил Спасов 1973 – 1985
1987 – 1988
1989 – 1990
110
7 Flag of Bulgaria.svg Димитър Йорданов – Кукуша 1956 – 1965 103
8 Flag of Bulgaria.svg Михаил Вълчев 1981 – 1986 102
9 Flag of Bulgaria.svg Христо Йовов – Бижутера 1994 – 2013 87
10 Flag of Bulgaria.svg Асен Пешев – Капуй 1924 – 1934
1936 – 1937
1939 – 1940
86
Flag of Bulgaria.svg Даниел Боримиров 1990 – 1995
2004 – 2008
86

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Известни привърженици[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, Георги. „Левски“ – 9 години отбор на народа. // Вестник 24 Часа, 22 май 2009. Посетен на 12 септември 2011. „Народът го създаде. Левски не е създаден с партийни и държавни решения по съветски образец, както други отбори у нас...“ (на български)
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Години на романтика и идеализъм. // История на клуба 1914 – 1930 г.. www.levski.bg. Архивиран от оригинала на 7 юли 2012. Посетен на 13 септември 2011. През пролетта на 1914 г. (на български)
  3. История на клуба. // www.levski.bg. Посетен на 13 септември 2011. Богата, противоречива, странна и същевременно велика е историята на ПФК „Левски“. (на български)
  4. а б .ПФК Левски СОФИЯ. // Посетен на 13 септември 2011. (на български)
  5. Календар: През 2006 г. Левски играе първи мач в Шампионска лига. // Агенция „Фокус“, 12 септември 2011. Посетен на 12 септември 2011. (на български)
  6. а б в г д е ж з и к Силни в България, силни и в Европа. // История на клуба 1971 – 1980 г.. Посетен на 13 септември 2011. Десетилетието започва ужасяващо. (на български)
  7. ЛЕВСКИ: 95 факта за 95-годишнината. // Новини Български футбол. Маридиан мач, 25 май 2009. Посетен на 2 октомври 2011. Историята сочи – Левски е №1 в родното ни футболно първенство... (на български)
  8. а б в г д е Стадион „Георги Аспарухов“. // levski.bg. Посетен на 2011 – 0913. (на български)
  9. Пайташев, Румен. История на Вечното дерби. // BGderbi.com. Посетен на 12 септември 2011. Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... (на български)
  10. Вечна ранглиста на „А“ група. // bgclubs.eu. Посетен на 12 септември 2011. (на български)
  11. Europe's Club of the Century. // Top 200. www.iffhs.de. Посетен на 13 септември 2011. (на английски)
  12. Признание – Левски отвя ЦСКА, „сините“ се наредиха до богаташите от Манчестър Сити. // БГ Футбол. SPORTAL.BG, 20 март 2012. Посетен на 20 март 2012. Левски се намира на 64-то място в ранглистата за най-успешните отбори през 21 век. (на български)
  13. Балтаджиян, Вилхелм. Най-популярният футболен тим в историята на България – „Левски“, навърши 100 години. // bnr.bg, 23 май 2014. Посетен на 23 май 2014. Фактът, че това название е напълно заслужено, беше потвърден и от проведено преди месец проучване на европейската футболна централа УЕФА. Според резултатите от анкетата почитатели на „Левски“ са 31% от футболните фенове в България. По този показател българският тим дели 7 – 8 място в Европа не с кой да е, а с италианския гранд „Ювентус“. (на български)
  14. Левски стана на 100 години!. // БГ Футбол. sportal.bg, 24 май 2014. Посетен на 22 август 2015. Днес, 24 май, футболен клуб Левски стана на 100 години. Точно на тази дата през 1914 година група млади студенти основават този клуб и решават да го кръстят на българския революционер Васил Левски. (на български)
  15. “С „Левски“ по дългия път през времето“ – Стефан Нойков, София, 1994
  16. „50 години футбол в България“, София, 1960, стр.14
  17. а б в От основаването до първата шампионска титла (1911 – 1932). // www.pfclevski.eu. Посетен на 13 септември 2011. (на български)
  18. а б в г д е ж з и Двайсетте 1920 – 1929. // www.levskifc.com. Посетен на 13 септември 2011. (на български)
  19. а б Левски печели първото международно отличие срещу румънците от Ромкомит. // Ретро спорт. www.lifesport.bg. Посетен на 13 септември 2011. (на български)
  20. История на Първенството на България:. // Футболно първенство. sportensvqt.com, 2011-09-1. (на български)
  21. а б в г д е ж з и к Купа „Улпия Сердика“ 1926 – 1932. // www.levskifc.com. Посетен на 13 септември 2011. (на български)
  22. а б в г д е ж з и Епохата на Капуй, Панчето, Танка, Жабчо.... // История на клуба 1931 – 1940 г. www.levski.bg. Посетен на 13 септември 2011. През 1933 г. сините най-сетне извоюват първата си републиканска титла. (на български)
  23. а б Държавно първенство – сезон 1933 г.. // България на футболния глобус 1924 – 1970. www.bulgarian-football.com, 17 март 2003. Посетен на 13 септември 2011. (на български)
  24. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я История на клуба. // www.pfclevski.eu. Посетен на 13 септември 2011. (на български)
  25. Тридесетт 1930 – 1939. // www.levskifc.com. Посетен на 13 септември 2011. През 30-те години „Левски“ печели първата си държавна титла. (на български)
  26. Държавно първенство – сезон 1942 г.. // България на футболния глобус 1924 – 1970. www.bulgarian-football.com, 19 март 2003. Посетен на 13 септември 2011. (на български)
  27. Георги Манов: 85 години „Левски“ – енциклопедичен справочник 1914 – 1999, РИК Левски – 1999
  28. а б в г д е ж Без конкуренция. // История на клуба 1941 – 1950 г.. www.levski.bg. Посетен на 14 септември 2011. Най-успешното и драматично десетилетие за отбора. (на български)
  29. а б Държавно първенство – сезон 1943 г.. // България на футболния глобус 1924 – 1970. 19 март 2003. Посетен на 19 март 2003. (на български)
  30. Държавно първенство – сезон 1944 г.. // България на футболния глобус 1924 – 1970. 19 март 2003. Посетен на 19 март 2003. (на български)
  31. а б Първенство на България (1924 – 2007). // БЪЛГАРСКИЯТ ФУТБОЛЕН АРХИВ. www.bulgarian-football.com. Посетен на 14 септември 2011. (на български)
  32. а б Четиридесетте 1940 – 1949. // www.levskifc.com. Посетен на 14 септември 2011. (на български)
  33. а б в г д е ж Петдесетте 1950 – 1959. // www.levskifc.com. Посетен на 14 септември 2011. (на български)
  34. Затишие пред буря. // История на клуба 1951 – 1960 г.. www.levski.bg. Посетен на 14 септември 2011. За разлика от предишното десетилетие 50-те години не предлагат особено богати емоции на левскарите. (на български)
  35. а б в г Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1968). // www.pfclevski.eu. Посетен на 14 септември 2011. (на български)
  36. а б в Фиеста в синьо. // История на клуба 1961 – 1970 г.. www.levski.bg. Посетен на 14 септември 2011. Изгрява звездата на Георги Аспарухов–Гунди. (на български)
  37. а б Сезон 1965 – 1966. // LevskiSofia.info. Посетен на 14 септември 2011. (на български)
  38. Сезон 1967 – 1968. // LevskiSofia.info. Посетен на 14 септември 2011. (на български)
  39. а б Списание „Вечно Сините“, брой първи ноември 1999 г., стр. 41 – Сини Легенди: Тимът с атомното нападение (1954 – 1968)
  40. cache2.24chasa.bg
  41. Друмчев, Филип. „От скрина“: 7:2 (1968). // БГ Футбол. www.sportal.bg, 27 октомври 2011. Посетен на 27 октомври 2011. За мнозина фенове на Левски разгромът над ЦСКА от 1968 година със 7:2 е най-ценният от всички във Вечното дерби. (на български)
  42. а б в г Левски-Спартак и Витоша (1969 – 1990). // www.pfclevski.eu. Посетен на 14 септември 2011. (на български)
  43. Сезон 1969/1970. // LevskiSofia.info. Посетен на 14 септември 2011. (на български)
  44. Купа на УЕФА. // LevskiSofia.info. Посетен на 14 септември 2011. (на български)
  45. а б в Купа на носителите на купи. // LevskiSofia.info. Посетен на 14 септември 2011. (на български)
  46. Купа на УЕФА. // levskisofia.info. Посетен на 14 септември 2011. (на български)
  47. Поколението, което забавляваше себе си и публиката. // История на клуба 1981 – 1990 г.. www.levski.bg. Посетен на 14 септември 2011. Цяла плеяда от таланти забавляваше запалянковците... (на български)
  48. а б Осемдесетте 1980 – 1989. // www.levskifc.com. Посетен на 14 септември 2011. (на български)
  49. Списание „Вечно Сините“, брой трети декември 1999 г., стр. 47 – Сини Легенди: Тимът с прекършените криле (1980 – 1989)
  50. Купа на носителите на купи сезон 1986/1987. // LevskiSofia.info. Посетен на 14 септември 2011. (на български)
  51. „А“ Републиканска футболна група сезон 1988/89 - Крайно класиране. // Първенство на България (1924 – 2007). www.bulgarian-football.com, 17 юни 2006. Посетен на 14 септември 2011. (на български)
  52. а б Списание „Само Левски“, брой четвърти (34) 15 – 25 май 2002 г., стр. 23 – Програмите на Левски: Милан ни изнася лекция, Антверпен ни разплака
  53. а б Питайте Рейнджърс, питайте и ЦСКА. // История на клуба 1991 – 2000 г.. www.levski.bg. Посетен на 14 септември 2011. Следващата есен сините разгромяват ЦСКА със 7:1 на националния стадион, като четири от попаденията са на Наско Сираков. (на български)
  54. Деветдесетте 1990 – 1999. // www.levskifc.com. Посетен на 14 септември 2011. (на български)
  55. а б в г д Титли, купи и четвъртфинал в Европа. // История на клуба – Новият век. www.levski.bg. Посетен на 17 септември 2011. Равенството в Торино обаче дава нови поводи за радост и надежда. (на български)
  56. Левски в Шампионската лига сезон 2006/2007. // LevskiSofia.info. Посетен на 17 септември 2011. (на български)
  57. Тодор Батков уволни Наско Сираков и Станимир Стоилов. // Business Post. www.bpost.bg, 5 юли 2008. Посетен на 17 септември 2011. Три дни преди гостуването на ЦСКА Левски остава без треньор и изпълнителен директор. (на български)
  58. „Левски“ загуби конфузно, Батков уволни Вили Вуцов. // class.bg, 14 август 2008. Посетен на 17 септември 2011. Георги Иванов-Гонзо се превърна в антигерой (на български)
  59. Феновете уволниха Велислав Вуцов, Батков назначи Емил Велев за треньор!. // sportline.bg. Посетен на 17 септември 2011. Смачкан от освиркванията и обидите от трибуните на столичния стадион „Георги Аспарухов“... (на български)
  60. Левски през 2008 година в Евротурнирите. // LevskiSofia.info. Посетен на 17 септември 2011. (на български)
  61. Левски уволни Емил Велев. // Топспорт.бг, 22 юни 2009. Посетен на 17 септември 2011. Ратко Достанич е новият треньор на шампионите (на български)
  62. Левски през 2009 година в Евротурнирите. // LevskiSofia.info. Посетен на 17 септември 2011. (на български)
  63. Ясен Петров официално пое Левски. // Топспорт.бг, 20 май 2010. Посетен на 17 септември 2011. Треньорът ще бъде представен на „Герена“ от 18,00 часа (на български)
  64. Левски през 2010 година в Евротурнирите. // LevskiSofia.info. Посетен на 17 септември 2011. (на български)
  65. Басриев, Сезгин. Тодор Батков уволни Ясен Петров. // Левски, Футбол България. sportvox.net, 27 май 2011. Посетен на 17 септември 2011. Мога да обявя официално, разбрахме се с Ясен, не се възползваме от опциите да му продължим договора. (на български)
  66. Левски в Топ 10 по голове в Европа. // Вечното дерби. www.bgderbi.com, 10 юни 2011. Посетен на 18 септември 2011. Отборът на Левски попадна в престижна класация, след като се оказа, че е на 10-о място в Европа по най-много отбелязани голове в първенство. (на български)
  67. Георги Иванов е новият старши треньор на Левски. // Футбол България. Sportni.bg, 27 май 2011. Посетен на 17 септември 2011. Георги Иванов ще води Левски през следващия сезон, съобщи президентът на столичани Тодор Батков. (на български)}
  68. Левски продаде Дембеле на Фрайбург за 2 300 000 евро. // Спорт. www.dnes.bg, 16 юни 2011. Посетен на 17 септември 2011. Дембеле изигра 39 мача за „сините“ и вкара 36 гола. (на български)
  69. Левски през 2011 година в Евротурнирите. // LevskiSofia.info. Посетен на 17 септември 2011. (на български)
  70. Русев, Томислв. Ексклузивно в Гонг: Николай Костов е новият треньор на Левски. // БГ Футбол. www, gong.bg, 2 ноември 2011. Посетен на 2 ноември 2011. След преговори днес следобед Тодор Батков и Николай Костов са се разбрали по всички подробности. (на български)
  71. Гонзо остава официалният треньор на Левски до 15 декември. // БГ Футбол. www.sportal.bg, 4 ноември 2011. Посетен на 4 ноември 2011. Лиценз бави официалното назначаване на Николай Костов начело на Левски. (на български)
  72. Батков към новия треньор: Добре дошъл в най-великия клуб!. // БГ Футбол. www.sportal.bg, 4 ноември 2011. Посетен на 4 ноември 2011. Собственикът на Левски Тодор Батков официално представи новия треньор на сините. (на български)
  73. Официално: Иво Тонев става шеф в Левски. // Футбол България. www.sportni.bg, 15 декември 2011. Посетен на 31 декември 2011. Иво Тонев официално влиза в ръководството на Левски. Това стана ясно след днешното общо събрание на акционерите в „синия“ клуб. (на български)
  74. Опренов, Иван. Годината на Левски. // Футбол България. www.sportni.bg, 30 декември 2011. Посетен на 31 декември 2011. „Сините“ спечелиха около 80% от официалните си мачове през изминаващата вече 2011 г., но определено феновете им няма да си я спомнят с добро. (на български)
  75. Костов: Резултатите не са задоволителни и реших да напусна. // gong.bg, 26 март 2012. Посетен на 26 март 2012. Старши треньорът на Левски Николай Костов напусна поста си начело на „сините“, обяви официалният сайт на клуба от „Герена“. (на български)
  76. Екип на Гонг. Официално: Левски казва новия треньор на 24 април, Гонзо води тима до лятото. // gong.bg, 27 март 2012. Посетен на 27 март 2012. „Георги Иванов ще води отбора до края на сезона. На 24 април ще обявим името на новия треньор“, разкри Тонев. (на български)
  77. Гонзо: Подал съм оставка, Сираков е деградирал и работи срещу Левски. // www.gong.bg, 5 април 2012. Посетен на 5 април 2012. Георги Иванов обяви, че е подал оставка и като треньор на Левски и като спортен директор. (на български)
  78. Илиан Илиев е новият треньор на Левски. // БГ Футбол. sportal.bg, 6 април 2012. Посетен на 6 април 2012. Илиан Илиев е новият треньор на Левски. Това съобщи изпълнителният директор на „сините“ Иво Тонев. (на български)
  79. gong.bg
  80. а б Левски спечели съдебния спор за клубната емблема. // БГ Футбол / „А“ група / Левски /. Топспорт.бг, 2 октомври 2006. Посетен на 21 септември 2011. Сложен бе край на 14-годишна сага. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

ПФК Левски (София)
п  б  р
Левски (София) • „Б“ отбор • Детско-юношеска школа
Футболисти • Треньори • Ръководство • Сезони • Евротурнири
Стадион „Георги Аспарухов“ • Стадион „Раковски“
Сезони: 1976/77 • 2005/06 • 2006/07 • 2007/08 • 2008/09 • 2009/10 • 2010/11 • 2011/12 • 2012/13
Юноши: 2007/2008 • 2008/2009 • 2009/2010 • 2010/2011 • 2011/2012
„Б“ отбор: 2008/2009 • 2009/2010
Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 14 ноември 2011. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
     Портал „футбол“         Портал „футбол