ОФК Спартак (Плевен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Спартак (Плевен))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Спартак (Плевен)
Общински футболен клуб
Спартак (Плевен)
Прозвище Синьо-белите
Гладиаторите
Дъгетата
Основан 10 септември 1919 г.;
преди 101 години
 (1919-09-10)
Държава Flag of Bulgaria.svg България
Стадион Плевен
Капацитет 3040
Собственик Община Плевен
Президент Flag of Bulgaria.svg Евгени Генов
Старши треньор Flag of Bulgaria.svg Красимир Бислимов
Първенство Втора лига
2018/19 Трета лига, 1-во
Спонсор Община Плевен
Екипировка Flag of Denmark.svg Hummel
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Спартак Плевен
Football pictogram.svg Basketball pictogram.svg Volleyball (indoor) pictogram.svg
Футбол Баскетбол Волейбол
Boxing pictogram.svg Karate pictogram.svg Handball pictogram.svg
Бокс Карате Хандбал
Athletics pictogram.svg Weightlifting pictogram.svg Gymnastics (trampoline) pictogram.svg
Лека Атлетика Вдигане на тежести Скокове на батут
Fencing pictogram.svg Table tennis pictogram.svg Chess pictogram.svg
Фехтовка Тенис на маса Шахмат
Wrestling pictogram.svg Gymnastics (artistic) pictogram.svg Rowing pictogram.svg
Борба Акробатика Гребане

OФК „Спартак“ е футболен клуб от Плевен, България, участник във Втора професионална футболна лига.

Клубът има 35 сезона в А футболна група, което го поставя на 11-о място във вечната класация на българските футболни клубове. Официалните клубни цветове са синьо и бяло.

Играе мачовете си на стадион „Плевен“ (Слави Алексиев) – капацитет 35 000 зрители (седящи места) и над 10 000 правостоящи, но с лиценз само за 3040.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Скобелев[редактиране | редактиране на кода]

На 10 септември 1919 г. по идея на ученика в Свищовската търговска гимназия Драгомир Несторов двадесетина младежи се събират в двора на къщата му за да създадат футболен клуб. Сбирката завършва с подписването на учредителен протокол, с който в Плевен се ражда първият организиран клуб.[1] Заедно с Несторов са още Владимир Недков, Васил Замфиров, Драгомир Донков, Кирил Крумов, Лазар Хайдудов, Илия Топуров, Цветан Топуров и др. Създаденият футболен клуб е наречен Скобелев. На общото събрание, свикано след дни, присъстват над 150 младежи, които постъпват в клуба. Избрано е ръководство с председател Драгомир Несторов, секретар Владимир Недков и членове Васил Замфиров и Лазар Хайдудов. Новосъздаденият клуб се обръща с молба за съдействие към Славия (София), откъдето изпращат образец на устава, правилник за футболната игра, значката и емблемата на клуба, която служи за основа на тази на Скобелев. Впоследствие са събрани и средства за първия спортен екип на отбора, закупен от Габрово – синьо-бели раирани фланелки, бели гащета и чорапи в бяло, зелено и червено. През 1920 г. е избрано постоянно ръководство, утвърдени са уставът и значката, както и ръководните документи. Лятото на същата година ще се запомни с първия официален за тогавашните разбирания мач. Скобелев побеждава с 3:1 като гост Сила (Червен бряг).

Белите орли[редактиране | редактиране на кода]

На 19 август 1931 г. в Скобелевия парк двадесетина футболни дейци учредяват футболен клуб Белите орлета, който на следващата година променя името си на Белите орли. Клубът се развива бързо и през 1941 г. получава от местната власт място за игрище, като така става първата спортна организация в града, която има собствен терен и съблекалня. По-късно на това място е изграден стадион „Спартак“, който днес носи името „Белите орли“. През 1946 г. на местно партийно ниво е взето решение клубът да бъде преименуван на Републиканец и да премине под шапката на МВР. Това име обаче не се харесва на основателите му, които на 28 декември 1947 г. свикват Общо събрание, на което преименуват клуба на Спартак.[2]

Обединен клуб[редактиране | редактиране на кода]

През 1949 г., освен Спартак, в Плевен съществуват още два футболни клуба – оформилите се след различни трансформации и сливания отбори Генерал Винаров (пряк наследник на Скобелев) и Локомотив (пряк наследник на Ботев-21 и ЖСК). Спортните ръководители в града вземат решение за тяхното обединение под името Септември.

Само година по-късно обаче по подобие на структурата в СССР и в България се образуват Доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи. Септември е разделен на пет Доброволни спортни организации – Спартак, Торпедо, Динамо, Строител и Червено знаме. Между тях се изиграва квалификационен турнир за едно място в „А“ група, което е спечелено от Торпедо.

Успехи през 50-те години[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че през 1949 г. Спартак губи квалификацията за „А“ група, клубът бързо се утвърждава като най-силния в града и през 1951 г. печели промоция за елитното първенство. В дебютния си сезон 1952 завършва на 4-то място в „А“ група. През следващите години Спартак е неизменно част от най-високото ниво във футбола ни и постепенно в него се вливат всички съществуващи клубове в Плевен, включително и Торпедо през 1957 г.

През същата година, под ръководството на треньора Константин Господинов, Спартак достига до финала за националната купа. Плевенчани не успяват да спечелят трофея, губейки с 1:2 от Левски (София) на 7 ноември 1957 г., но в този период разполагат с един от най-добрите състави у нас. В него личат имената на футболисти като вратарят Никола Пърчанов, защитникът Пъшо Димитров, халфът Матей Върбанов.

В първенството през 1958 Спартак постига най-големия успех в историята си дотогава, печелейки бронзовите медали. Отборът завършва в крайното класиране непосредствено след грандовете ЦСКА (София) и Левски (София). След 9 поредни сезона в „А“ група плевенчани изпадат през 1959/60, завършвайки на последното 12-о място.

Неизменна част от „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

Спартак остава само един сезон в „Б“ група и през 1961 г. се завръща в елита. Три години по-късно плевенчани получават правото да са първият български участник в летния европейски турнир Купа Интертото, който тогава се нарича Купа Рапан, на името на швейцарския треньор Карл Рапан, автор на идеята за създаването му. В шестте си мача Спартак записва 3 равенства в Плевен и 3 загуби на чужд терен срещу източногерманския Карл Маркс Щад (0:0 и 2:6), чехословашкия Татран (Прешов) (2:2 и 1:6) и полския Одра (Ополе) (1:1 и 0:1).

Пламен Гетов е стрелец №1 на клуба в „А“ група

През следващите две десетилетия отборът е почти неизменна част от елитното футболно първенство, като само в три сезона участва във втория ешелон – 1965/66, както и 1976/77 и 1977/78. В този период от двайсетина години отборът е основно в средата и долната половина на „А“ група, но въпреки това си извоюва статута на един от традиционните клубове в най-високото ниво на българския футбол. От школата на клуба излизат популярни имена като Стефко Величков, Румянчо Горанов, Тодор Барзов и Пламен Николов (Футболист № 1 на България през 1984 г.), които оставят ярка следа в българското първенство.

През 1980 г. в тима е привлечен Пламен Гетов, който през следващите години ще се превърне в една от най-големите легенди на клуба. С негова помощ (бележи 11 гола в дебютния си сезон) Спартак завършва на 5-о място през 1980/81. През лятото на 1981 г. отборът за втори път в своята история участва в Интертото, като постига две победи и четири загуби срещу Вердер (Бремен) (2:3 и 0:1), шведския Малмьо (2:0 и 1:3) и швейцарския ФК Цюрих (4:1 и 0:3). В този период от школата на клуба изгрява талантът и на Лъчезар Танев. Петото място в крайното класиране в първенството е повторено като постижение и през сезон 1982/83, но след края на шампионата плевенчани са извадени от „А“ група заради опит за уреждане на резултата от среща с Черно море (Варна).

Въпреки това, на Спартак му е нужна само една година за завръщане и през 1984 г. отново е сред най-добрите отбори в България, където се задържа до 1988 г. В този период като наставници в отбора работят популярни имена като Георги Василев – Гочето, Иван Вуцов и Динко Дерменджиев. Под ръководството на Вуцов през сезон 1986/87 плевенчани се класират на финал за Купата на Съветската армия, който е загубен с 2:3 от Левски. Под ръководството на Дерменджиев идва изпадането в „Б“ група през 1987/88.

Трудности през 90-те години[редактиране | редактиране на кода]

С настъпването на демократичните промени в България за Спартак идват трудни времена, в които отборът неуспешно опитва да се завърне в „А“ група. Плевенчани участват във втория ешелон в 8 поредни години и едва през 1996 г. печелят промоция за елита. Задържат се там обаче само два сезона, след което отново се озовават в „Б“ група.

През 2000 г. за старши треньор е назначен Велислав Вуцов, под чието ръководство Спартак се справя без проблем с конкуренцията във втория ешелон през сезон 2000/01, а нападателят на тима Тодор Колев помага за промоцията с 45 гола по време на кампанията. Последното участие на клуба в най-високото ниво на футбола ни е през сезон 2001/02, в който обаче плевенчани, като новак в елита, не успяват да се задържат.

Задълбочаване на кризата[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. „Спартак“ един от деветте отбора в България, които никога не са изпадали в аматьорските футболни групи. Озовава се в тях, след като е застигнат от фалит. В началото на 2010 г. клубът е възстановен и започва от А окръжна група. През 2011 година Спартак достига 1/8 финал за Купата на България срещу ЦСКА (София). Мачът се играе на 3 декември, като Спартак губи с 0:3, но поставя рекорд за най-посетен мач в България през годината, събирайки близо 18 000 души. На 20 май 2012 се играе двубой, определящ първенеца в Северозападната В група между Спартак и Локомотив (Мездра). Плевенчани отново поставят рекорд за най-посетен мач, този път за сезона във В група – 7000. Двубоят е съпътстван от ексцесии по трибуните, а при резултат 2:0 за Спартак, гостите опитват да прекратят мача с опити да си вкарат автоголове. Старши треньорът на Спартак Красимир Бислимов дава указания на играчите си да не позволяват на съперника да си отбелязва автоголове, и нападателите на Спартак начело със Станислав Краев правят всичко възможно да им попречат. В крайна сметка Спартак печели с 5:0 и се завръща в професионалния футбол. Голмайстор за сезона става Кунчо Кунчев с 16 попадения във В група. През същия сезон Спартак разбива в приятелски мачове и двата отбора, които се борят до последния кръг за шампионската титла – Лудогорец и ЦСКА. Първата жертва е кандидат-шампионът Лудогорец. Проектът на новите милионери във футбола Домусчиеви е победен с 3:1 малко след началото на сезона в контрола играна на закрити врати в Дряново. Загубата не се харесва на собствениците, но опитите да бъде пазена в тайна пропадат и след няколко дни сайтовете нашумяват. Следва разгром и над другия кандидат-шампион ЦСКА с 0:3 насред София с хеттрик на Станислав Краев. Президент на клуба става Иван Динов, който идва с обещания за връщане в А група, нов стадион, клубен автобус и т.н. Спартак е в борбата за първото място, като през есенния полусезон дори е първи в Б група. Иван Динов обаче замесва клуба в редица скандали и след края на сезона Спартак е обявен в несъстоятелност.

На 22 юли 2013 г. се създава общински футболен клуб – Спартак Плевен (Плевен), в който на 15 август се влива другият клуб в града – Сторгозия. Клубът заема извоюваното от Сторгозия място в Северозападната „В“ група и по традиция започва да налага футболисти от школата. Любомир Тодоров вкарва 27 гола. През следващия сезон в „Спартак“ се завръщат някои от футболистите, пръснати в други отбори, и клубът безпроблемно се завръща в Б група. Голмайстор за сезона става Стефан Христов с 29 гола, следван от Любомир Тодоров и Васил Шопов с по 14 в първенството. Сезон 2015/2016 започва добре за „Спартак“ и отбора е сред лидерите в Б група. За купата се пада с елитния Славия (София) още на 1/16 финалите, но ги отстранява с 2:1. На 1/8 финал жребият отново изправя „Спартак“ срещу ЦСКА (София), от когото губи с 0:2. На полусезона въпреки негодуванието на феновете за спонсор е доведен Иван Динов, който афишира огромни амбиции за връщане в Първа лига и модернизиране на базите на клуба, но отборът губи доста точки през пролетта. През следващия сезон Спартак изпада за първи път в историята си от професионалния футбол по спортни причини. През следващия сезон събира собствени футболисти и отборът тренира в София на базата на националния отбор в Бояна, а единствено официалните мачове играе в Плевен. Отборът записва най-лошото си класиране, завършвайки на 8-о място в Трета лига, а в края на сезона Динов и хората му напускат Плевен. В Спартак по спещност се връщат Красимир Бислимов и Петър Ванков, които събират бивши играчи на „Спартак“, играещи в други отбори.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Скобелев (10 септември 1919)
  • Белите орлета (19 август 1931 – 1932)
  • Белите орли (1932 – 1946)
  • Републиканец (1946 – 28 декември 1947)
  • Спартак (28 декември 1947 – 13 март 1949)
  • Септември (13 март 1949 – 1949)
  • Спартак (1949 – 2019)

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

„А“ група
  • Bronze medal icon.svg Бронзов медалист (1 път): 1958
Национална купа
  • Silver medal icon.svg Финалист (1 път): 1957
Купа на Съветската армия
  • Silver medal icon.svg Финалист (1 път): 1986/87

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 5 август 2019 г.

Вратари
30 Flag of Bulgaria.svg Борислав Начев
86 Flag of Bulgaria.svg Станислав Антонов (2-ри Капитан)
Защитници
03 Flag of Bulgaria.svg Лъчезар Ковачев
04 Flag of Bulgaria.svg Цветелин Иванов
05 Flag of Bulgaria.svg Кристиян Григоров
14 Flag of Bulgaria.svg Станислав Иванов
15 Flag of Bulgaria.svg Раиф Мурадов
21 Flag of Bulgaria.svg Валентин Минев
Халфове
06 Flag of Bulgaria.svg Жюлиен Бенков
08 Flag of Bulgaria.svg Ивайло Раденцов (1-ви Капитан)
10 Flag of Bulgaria.svg Стивън Славков
12 Flag of Bulgaria.svg Живко Хинов
18 Flag of Bulgaria.svg Александър Младенов
22 Flag of Bulgaria.svg Николай Христов
24 Flag of Bulgaria.svg Димитър Димитров
Flag of Bulgaria.svg Ангел Арнаудов
Flag of Bulgaria.svg Траян Димитров
Нападатели
07 Flag of Bulgaria.svg Ивайло Иванов
23 Flag of Bulgaria.svg Преслав Антонов
31 Flag of Bulgaria.svg Андриян Димитров


Клубни рекорди в „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

Изявени футболисти[редактиране | редактиране на кода]

С най-много мачове за клуба:

# Име Мачове
1 Flag of Bulgaria.svg Пъшо Димитров 301
2 Flag of Bulgaria.svg Красимир Лазаров 257
3 Flag of Bulgaria.svg Сашо Върбанов 253
4 Flag of Bulgaria.svg Петър Боянов 251
5 Flag of Bulgaria.svg Петко Тодоров 244
6 Flag of Bulgaria.svg Стоян Здравков 220
7 Flag of Bulgaria.svg Павел Челестинов 213
8 Flag of Bulgaria.svg Борис Новачев 204
9 Flag of Bulgaria.svg Димчо Димов 204
10 Flag of Bulgaria.svg Венчо Съботинов 203
11 Flag of Bulgaria.svg Никола Пърчанов 201

С най-много голове за клуба:

# Име Голове
1 Flag of Bulgaria.svg Пламен Гетов 108
2 Flag of Bulgaria.svg Сашо Върбанов 75
3 Flag of Bulgaria.svg Стоян Здравков 64
4 Flag of Bulgaria.svg Павел Челестинов 56
5 Flag of Bulgaria.svg Красимир Лазаров 40
6 Flag of Bulgaria.svg Петър Боянов 25
7 Flag of Bulgaria.svg Васил Минков 25
8 Flag of Bulgaria.svg Благой Кръстанов 24
9 Flag of Bulgaria.svg Милен Горанов 24
10 Flag of Bulgaria.svg Петър Костов 20
11 Flag of Bulgaria.svg Йордан Христов 20

Най-големите победи[редактиране | редактиране на кода]

  • Спартак 6:1 Червено знаме (Павликени) – 15 май 1955
  • Спартак 6:0 Ботев (Пловдив) – 30 юни 1963
  • Спартак 6:3 Ботев (Враца) – 1968
  • Спартак 5:0 Добруджа (Добрич) – 8 декември 1968
  • Спартак 5:0 Янтра (Габрово) – 11 октомври 1970
  • Спартак 5:0 Марек (Дупница) – 14 юни 1972
  • Спартак 6:3 Етър (Велико Търново) – 7 октомври 1972
  • Спартак 6:1 Миньор (Перник) – 1975
  • Спартак 5:0 Черно море (Варна) – 6 октомври 1984
  • Спартак 5:1 Добруджа (Добрич) – 7 септември 1997

Треньори на клуба[редактиране | редактиране на кода]

Име От До
Flag of Bulgaria.svg Атанас Цанов 1971 1974
Flag of Bulgaria.svg Матей Върбанов 1974 1975
Flag of Bulgaria.svg Александър Илиев 1975 1976
Flag of Bulgaria.svg Вачко Маринов 1977 1980
Flag of Bulgaria.svg Иван Иванов 1980 1983
Flag of Bulgaria.svg Георги Василев 1984 1985
Flag of Bulgaria.svg Стефко Величков 1985 1986
Flag of Bulgaria.svg Милен Горанов юни 1986 октомври 1986
Flag of Bulgaria.svg Вачко Маринов октомври 1986 декември 1986
Flag of Bulgaria.svg Иван Вуцов декември 1986 май 1987
Flag of Bulgaria.svg Динко Дерменджиев юни 1987 юни 1988
Flag of Bulgaria.svg Стефко Величков 1988 1990
Flag of Bulgaria.svg Вачко Маринов 1990 1991
Flag of Bulgaria.svg Цветан Кръстев 1991 1992
Име От До
Flag of Bulgaria.svg Велислав Вуцов юни 2000 март 2002
Flag of Bulgaria.svg Ангел Станков март 2002 юни 2002
Flag of Bulgaria.svg Димитър Соколов юни 2004 май 2005
Flag of Bulgaria.svg Васил Даскалов юни 2005 януари 2006
Flag of Bulgaria.svg Анатоли Кирилов януари 2006 март 2007
Flag of Bulgaria.svg Вачко Маринов март 2007 юни 2008
Flag of Bulgaria.svg Красимир Бислимов юни 2008 март 2009
Flag of Bulgaria.svg Момчил Челестинов юли 2010 октомври 2010
Flag of Bulgaria.svg Красимир Бислимов октомври 2010 март 2013
Flag of Bulgaria.svg Стефан Колев март 2013 юни 2013
Flag of Bulgaria.svg Бойко Цветков юли 2013 октомври 2015
Flag of North Macedonia.svg Роберт Петров октомври 2015 април 2016
Flag of Bulgaria.svg Диян Дончев април 2016 август 2016
Flag of Bulgaria.svg Ферарио Спасов август 2016 октомври 2016
Flag of Bulgaria.svg Бойко Цветков октомври 2016 декември 2016
Flag of Bulgaria.svg Александър Георгиев януари 2017 май 2017
Flag of Bulgaria.svg Бойко Цветков юни 2017 септември 2017
Flag of Bulgaria.svg Емил Велев октомври 2017 май 2018
Flag of Bulgaria.svg Красимир Бислимов от юли 2018

Стадиони[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Спартак“, носещ днес името „Белите орли“

През 1929 г. е основан спортен клуб „Белите орлета“. По това време държавата отпуска безвъзмездно терени за построяване на игрища на всички клубове в страната, но повечето са били несъстоятелни и не са си направили. В Плевен кмет по това време е Лингелов и той отпуска терена на орлите. Единствените два частни клуба в България, които имат построени собствени стадиони са Белите орли и Тича (Варна).

С идването на комунизма стадиона е национализиран, а Белите орли стават Спартак към МВР. Комунистическата власт започва да строи 25 000 чисто футболен стадион около терена на орлите.

Стадионът е строен изцяло със средства, осигурени от плевенските предприятия и данъкоплатци. Димитър Георгиев, председател на дружество Спартак от 1986 г. до 1992 г., е участвал активно в изграждането му. Той разяснява, че е проектирано в източната трибуна да има хотел с 50 легла за футболисти, стационар към спортния диспансер, зали по фехтовка, по борба, по щанги и др.

През 1989 г. комунизма си отива, когато стадиона е почти готов. Документите доказват, че футболният клуб Спартак е наследник на Белите орли. Това означава, че е наследил и стадиона. Георгиев и колегите му защитават успешно тази истина в съда до 1992 г. Наследниците му в управата на Спартак по-късно губят делата. През 1994 г. съдът дава стадиона на Спортен клуб Белите орли (сдружение, основано на 20 януари 1991 г., което няма нищо общо с легендарния клуб от 1929 г.). Построените вече трибуни минават в ръцете на общината, под формата на 26% идеална част от цялото съоръжение.

През 2010 г. спонсорът на ПФК Белите орли (Плевен) Веселин Ванев се обявява сам за едноличен собственик, закрива представителния отбор, придобива само делът на общината от стадиона и започва разрушаването на спортното съоръжение. 50 тонната козирка, металните рамки на седалките, тръбите на парапетите и всичко останало заминава в контейнера за скрап, разрушени са и вторите етажи на трибуните.

Стадион „Плевен“, носещ доскоро името „Слави Алексиев“

Стадион „Плевен“ (по-известен със старото си наименование Слави Алексиев) се намира на ул. „Цар Самуил“ в Плевен. Построен през 1952 г., като главен архитект е Ники Аначков. Стадионът може да побере на 45 000 зрители – 35 000 седящи места и над 10 000 правостоящи. През силните години на тима дори те са се оказвали малко и десетки плевенчани са наблдавали мачовете от дърветата зад трибуните или са оставали извън стадиона. Стадиона е ремонтиран по-мащабно за последно на 28 юли 2012. Лицензиран е само сектор „А“ с капацитет 3040 седящи места и ложа с капацитет 120 места.

Сектор „В“ на стадиона е по-познат като сектор „Слънчев бряг“ заради факта, че зрителите в него винаги са пряко изложени на слънцето и температурата е по-висока от останалите сектори.

Екипировка[редактиране | редактиране на кода]

Години Екип Спонсор
1993 – 1994 Flag of Germany.svg Adidas МИОМИТ
1995 – 1998 Flag of Germany.svg Puma РУБИН
1999 – 2000 MIKO consult
2001 – 2004 Flag of Japan.svg ASICS MIKO consult
2005 – 2009 Flag of Bulgaria.svg TOMY БЕТА
2009 – 2010 Flag of Italy.svg Sportika Няма
2011 – 2012 Flag of Bulgaria.svg JumpeR Няма
2012 – 2014 Flag of Germany.svg Adidas Няма
2014 – 2015 Flag of Italy.svg Sportika Няма
2015 – 2016 Flag of Germany.svg Uhlsport МЕТАКОМ
2016 Flag of Germany.svg JAKO Няма
2016 Мтел
2017 Flag of Germany.svg Adidas Няма

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • Първият мач на осветление на Балканите през април 1924 г. „Скобелев" (Плевен) 3:1 „Победа" (Плевен)
  • Първият жълт картон в българското първенство е показан на Александър Ченков от Спартак през 1970 г. по време на мача „ЦСКА“ 3:3 „Спартак“ (Плевен) от пловдивския съдия Димитър Георгиев
  • Първата спортна сватба на стадион в България се е провела в Плевен на 23 май 1943 г. от 17:00 на игрището на Текийски баир

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Футбол“         Портал „Футбол          Портал „България“         Портал „България