Емил Велев – Кокала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Емил Велев)
Направо към: навигация, търсене
България Емил Велев
Emil Velev.jpg
Лична информация
Прякор Кокала, Сър Джеймс'
Роден Емил Симеонов Велев
5 февруари 1962 г. (55 г.)
София, България България
Пост полузащитник
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1981 – 1989
1989 – 1990
1990 – 1994
1994 – 1995
1995 – 1996
1996
1996 – 1997
1997 – 1999
1999 – 2000
България Левски София
Израел Апоел Рамат Ган
Израел Макаби Ирони Ашдод
Израел Макаби Яфо
България Левски София
Израел Макаби Ирони Ашдод
Израел Апоел Бат Ям
Израел Бейтар Беер Шева
Израел Макаби Ашкелон
150

24

26
(19)

(3)

(3)
Треньор
2002 – 2008
2008 – 2009
2010 – 2011
2011 – 2012
2012 – 2013
2014
2014 – 2015
2015 – 2016
2016 – 2017
2017 –
България Левски София (помощник)
България Левски София
България Славия
България Локомотив Пловдив
България Локомотив София
България Локомотив Пловдив
България Хасково
България Монтана
България Оборище Панагюрище
България Спартак Плевен
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Емил Симеонов Велев по прякор „Кокала“ е бивш български футболист, национален състезател и треньор по футбол.

Кратка биография[редактиране | редактиране на кода]

Започва да играе в юношеския отбор на Левски. Става шампион на България през 1984, 1985 и 1988 г. и носител на Купата на България през 1982 и 1984 г. През своята кариера изиграва 176 мача за Левски в първенството и 34 мача за Купата на България, в които вкарва е общо 30 гола. Играе също така и в Израел за отборите на Апоел Рамат Ган, Макаби Ирона и Макаби Джафа.

Неведнъж е отстраняван от скамейката на Левски по време на мач заради бурни оспорвания на съдийски решения. Любопитен момент от кариерата му е мачът ЦСКА – Левски 0:3 /0:1 Н. Илиев (13), 0:2 Б. Искренов (23), 0:3 Н. Сираков (78)/, 1/8-финал за Купата на съветската армия, игран на 13 февруари 1988 г. на стадион „Българска армия“. При резултат 0:2 през второто полувреме е отсъден пряк свободен удар за „Левски“. Съдията безуспешно се опитва да издърпа построената от домакините стена на необходимото разстояние. Тогава Велев се намесва „авторитетно“, стъпва с единия си крак върху топката, поставя ръце на кръста и издава гръмко команда: „Я внимавай! Офицери, мирно! Две крачки назад, ходом – марш!", при което получава светкавично жълт картон.

Треньорска Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Левски София[редактиране | редактиране на кода]

През 2002 г. Велев става помощник-треньор на Левски, а шест години по-късно е назначен за старши треньор на Левски, след като Велислав Вуцов е уволнен. Под негово ръководство Левски завършва наравно 1:1 срещу беларуския шампион БАТЕ Борисов в третия квалификационен кръг на Шампионската лига, но този резултат е недостатъчен за Левски да продължи напред след загуба с 0:1 у дома в първия мач.

Велев дебютира като старши треньор в българското първенство на 17 август 2008 г. в мач срещу Ботев Пловдив, който Левски печели с 6:0. През сезон 2008/09 записва баланс от 21 победи, 6 равни и 2 загуби в А група и извежда Левски до шампионската титла.

На 23 юли 2009 г. Велев обявява, че е бил уволнен от Левски София, въпреки че отстранява с общ резултат 9:0 (победи с 4:0 в София и 5:0 в Андора) андорския шампион Санта Жулия във втория квалификационен кръг на Шампионската лига.

Славия София[редактиране | редактиране на кода]

През май 2010 г. Велев е назначен за старши треньор на Славия. Със тях той достига до финала за Купата на България 2010/11, който е първи финал на Славия от 15 години. Губи финала с 0:1 от ЦСКА с гол на Спас Делев. По пътя до финала отстранява отборите на Лудогорец (Разград), Етър (Велико Търново), Черноморец (Бургас) и Пирин (Благоевград).

Локомотив Пловдив[редактиране | редактиране на кода]

На 8 ноември 2011 Велев поема отбора на Локомотив Пловдив, замествайки Неделчо Матушев след серия от лоши резултати. Дебютира на 12 ноември 2011 г. в мач срещу Ботев Враца, спечелен с 2:1.

През същия сезон 2011/2012 извежда отбора до финал за Купата на България, загубен от Лудогорец с 1:2. По пътя до финала отстранява отборите на Чавдар (Етрополе), Добруджа (Добрич), Левски (София) и Литекс (Ловеч). Въпреки загубения финал отборът получава право да играе в Лига Европа през следващия сезон. Локомотив отпада във втория квалификационен кръг от холандския Витес след общ резултат 5:7 (4:4 в Пловдив и 1:3 в Холандия). През октомври 2013 г. напуска клуба.

Локомотив София[редактиране | редактиране на кода]

В края на 2012 година заменя Антон Велков на поста ст. треньор на столичния Локомотив[1]. Въпреки проблемите в първенството, Велев извежда Локомотив София до полуфинал в турнира за купата на България след победа на 1/4 финалите над ЦСКА с общ резултат в двете срещи 1:0.

Втори престой в Локомотив Пловдив[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2014 г. Велев застава начело на Локомотив Пловдив за втори път в кариерата си. Престоят му е кратък и продължава до юли месец.

Хасково[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 2014 г. поема отбора на Хасково. На 17 октомври дебютира срещу Лудогорец в Разград, като губи мача с 1:3. През март 2015 г. напуска клуба след загуба от Славия с 1:5 след като отборът на Хасково се намира в зоната на изпадащите.

Монтана[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 2015 г. става старши треньор на Монтана с договор до края на сезона. Извежда отбора до финал за Купата на България след като отстранява последователно отборите на Пирин (Гоце Делчев), Локомотив (Пловдив), Локомотив (Горна Оряховица) и Литекс (Ловеч). На финала губи с 0:1 от ЦСКА с гол на Станислав Маламов. В първенството има за цел класиране на отбора в осмицата, но кръг преди края Монтана се намира на 9-то място и обявява, че напуска клуба.

Оборище Панагюрище[редактиране | редактиране на кода]

На 17 октомври 2016 г. е назначен за треньор на втородивизионния Оборище (Панагюрище) с цел да спаси отбора от изпадане и с договор до края на сезона. Завършва на 11-то място и напуска след изтичането на договора му.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Играч[редактиране | редактиране на кода]

Треньор[редактиране | редактиране на кода]

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Прякорът му „Кокала“ идва от тогавашните му съотборниците в Левски през 80-те, сред които са Борислав Михайлов, Николай Илиев, Ангел Славков и Божидар Искренов. Заради непоклатимостта на Велев при сблъсъците със съперниците започват да го наричат Кокала.
  • Прякорът му „Сър Джеймс“ го измисля Божидар Искренов.
  • Има двама сина – Емил и Томас.
  • Владее иврит.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://football24.bg/novina/93462-oficialno-emil-velev-e-noviyat-trenyor-na-loko-sofiya football24.bg – „ОФИЦИАЛНО: Емил Велев е новият треньор на Локо София“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]