Делио Роси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Italy.svg Делио Роси
Delio Rossi.jpg
Лична информация
Прякор Пророка
Роден 26 ноември 1960 г. (58 г.)
Римини, Flag of Italy.svg Италия
Ръст 1,75 м
Пост полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1978 – 1980
1980 – 1981
1981 – 1987
1987 – 1988
1988 – 1989
Общо:
Flag of Italy.svg Форлимпополи
Flag of Italy.svg Католика
Flag of Italy.svg Фоджа
Flag of Italy.svg Пезаро
Flag of Italy.svg Фиделис Андрия
54
29
127
22
15
247
(2)
(3)
(3)
(0)
(0)
(8)
Треньор
1990 – 1991
1991 – 1993
1993 – 1995
1995 – 1996
1996 – 1997
1997 – 1999
1999 – 2000
2000 – 2001
2002 – 2004
2004 – 2005
2005 – 2009
2009 – 2011
2011 – 2012
2012 – 2013
2015
2017 – 2018
Flag of Italy.svg Торемаджоре
Flag of Italy.svg Фоджа (юноши)
Flag of Italy.svg Салернитана
Flag of Italy.svg Фоджа
Flag of Italy.svg Пескара
Flag of Italy.svg Салернитана
Flag of Italy.svg Дженоа
Flag of Italy.svg Пескара
Flag of Italy.svg Лече
Flag of Italy.svg Аталанта
Flag of Italy.svg Лацио
Flag of Italy.svg Палермо
Flag of Italy.svg Фиорентина
Flag of Italy.svg Сампдория
Flag of Italy.svg Болоня
Flag of Bulgaria.svg Левски София
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Делио Роси в Общомедия

Делио Роси (на италиански: Delio Rossi) е бивш италиански футболист и настоящ треньор по футбол.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Римини, Италия. Женен е за бившата волейболистка Мария Розария, с която имат 3 деца – Дарио, Грета и Джулия.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Кариера като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Кариерата на Делио Роси като футболист не е особено успешна и преминава през няколко нискоразрядни отбора. Играе като полузащитник. Пик в кариерата му са годините от 1981 до 1983, когато играе за Фоджа в Серия Б. Отказва се през 1989 г. след сезон с отбора на Фиделис Андрия в Серия Ц2.

Кариера като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Първи години и промоции в Серия А[редактиране | редактиране на кода]

Роси започва треньорската си кариера през 1990, на едва 29 години, когато поема Торемаджоре, който по това време се състезава в шеста дивизия. На следващата година започва работа в ДЮШ на Фоджа, където е треньор в продължение на две години. След това поема Салернитана, състезаващ се в Серия Ц1, като още през първия си сезон извежда отбора до промоция за Серия Б. След това за един сезон води Пескара, преди да се завърне в Салернитана и да вкара отбора в Серия А. Уволнен е обаче преди края на следващия сезон, след като Салернитана губи всички шансове да се спаси от изпадане.

След това прекарва по един сезон в Дженоа и отново Пескара. През февруари 2002 година е обявен за треньор на Лече, когато отбора на Лече вече е изгубил всички шансове за спасение от изпадане от Серия А, но още през следващия сезон успява да изкачи отбора обратно в Серия А, след което задържа мястото на Лече в първенството. За кратко през сезон 2004/05 води и Аталанта.

Лацио[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че не успява да спаси Аталанта от изпадане, добрите резултати от работата на Роси не остават незабелязани, и през паузата между сезони 2004/05 и 2005/06 е привлечен за треньор на Лацио. Още през първия си сезон извежда отбора до място за Купата на УЕФА, което обаче бива изгубено заради скандала Калчополи. През сезон 2006/07 водените от Делио Роси Римски орли завършват на трето място в Серия А. През сезон 2008/09 извежда Лацио до първи трофей от 2004 година насам. Отборът печели Купата на Италия след дузпи срещу Сампдория, като по пътя си до финала отстранява Милан и Ювентус. Напуска римския тим на 8 юни 2009 г. поради лични причини.

Палермо[редактиране | редактиране на кода]

Завръща се към треньорския пост няколко месеца по-късно, когато застава начело на Палермо, на мястото на уволнения Валтер Дзенга. Успява да класира тима за Лига Европа през дебютния си сезон начело. През периода, когато Роси е треньор на тима, изгряват и звездите на играчи като Есекиел Лавеци, Хавиер Пасторе и Единсон Кавани. Уволнен е на 28 февруари 2011 г. след домакинска загуба с 0:7 от Удинезе. Въпреки това 4 седмици по-късно се завръща начело на клуба, след загуба на Палермо от Катания с 0:4 в сицилианското дерби. Успява да изведе отбора до финал за Купата на Италия, загубен с 1:3 от Интер. На 1 юни 2011 напуска клуба по взаимни съгласия с президента на клуба Маурицио Дзампарини.

Фиорентина[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 2011 година наследява Синиша Михайлович начело на Фиорентина. По това време Виолетовите се намират в зоната на изпадащите след поредица от слаби резултати. Започва с равенство 0 – 0 срещу Милан, последвано от победи срещу отбори като Рома, но и нова поредица слаби резултати, като в крайна сметка Фиорентина завършва на 17-та позиция. Уволнен е след скандал със сръбския играч Адем Ляич по време на мач срещу Новара (завършил 2:2), игран на 2 май 2012. Роси сменя Ляич в 32-рата минута при резултат 0:2 за Новара. Недоволният Ляич саркастично му изръкоплясква и обижда сина инвалид на Роси, при което италианецът го напада с юмруци. Дисциплинарната комисия го наказва за 3 месеца.

Сампдория[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 2012/13 отново поема клуб, борещ се за спасение от изпадане – Сампдория, като замества Чиро Ферера. Превръща се в седмия треньор, водил двата отбора от Генуа – Сампдория и Дженоа. Моряците се превръщат в поредния тим, който Роси спасява от Серия Б, като завършват на 14-то място. На следващия сезон 2013/14 след 9 точки от 12 мача и 18-та позиция в Серия А бива уволнен през ноември.

Болоня[редактиране | редактиране на кода]

Между май и октомври 2015 г. води Болоня. С тях завършва на 4-то място в Серия Б, но успява да спечели промоция за Серия А след като отстранява отборите на Авелино (победа 1:0 в Болоня и загуба 2:3 в Авелино) и Пескара (0 – 0 в Пескара и 1 – 1 в Болоня) в решителните плейофи. На 28 октомври 2015 е уволнен след домакинска загуба с 0:1 от Интер и актив от 6 точки след 10 кръга.

Левски[редактиране | редактиране на кода]

На 8 август 2017 година поема Левски София. Дебютира с победа 2:0 в София в мач от 5-тия кръг срещу Дунав Русе. Постоянно е критикуван за това, че кара отбора да се затваря в собствената половина и да разчита само на статични положения и контраатаки, вместо да играе офанзивен футбол.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Flag of Italy.svg Салернитана

  • Шампион на Серия Б (1): 1997/98
  • Промоция в Серия Б (1): 1993/94

Flag of Italy.svg Лече

  • Промоция в Серия А (1): 2002/03

Flag of Italy.svg СС Лацио

Flag of Italy.svg Палермо

Flag of Italy.svg Болоня

  • Промоция в Серия А (1): 2014/15

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]