Направо към съдържанието

Иван Вутов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Вутов
Лична информация
Роден
Иван Тасев Вутов
19 март 1944 (79 г.)
ПостПолузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1962 – 1964
1964 – 1966
1967
1967 – 1969
1969 – 1974
България Миньор (Перник)
България Берое
България Левски (София)
България Черноморец (Бс)
България Берое
43
50
7
52
111
(3)
(2)
(0)
(2)
(3)
Треньор
1977 – 1979
1981 – 1982
1986 – 1987
1987 – 1989
1989 – 1990
1990
1991
1992 – 1993
1995
1996 – 1997
1997 – 1998
2001
2004 – 2005
2005
2006 – 2007
2007
2008
2008 – 2009
2013 – 2014
2016 – 2017
2017
2019
България Берое (пом.)
България Берое
България Нефтохимик
Олимпик
България Черноморец (Бс)
Олимпик
Нефтохимик
Левски (София)
Берое
Буркина Фасо
Черноморец (Бс)
Берое
Берое
Миньор (Раднево)
Странджа-Металург
Ал Талея
Клуб Сур
Локомотив (СтЗ)
Сантос Уагадугу
Ботев (Гълъбово)
Етър (пом.)
Верея
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Иван Тасев Вутов (роден на 19 март 1944 г.) е български футболист и впоследствие треньор по футбол.

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Юноша е на Локомотив (Мездра). Играе като полузащитник в Миньор (Перник) от 1962 до 1964 г., Берое от 1964 до 1966 и от 1969 до 1974. През 1967 г. играе в Левски, а от 1967 до 1969 в Черноморец. Има 185 мача в А група. Вутов е „Заслужил майстор на спорта“ от 1973 г.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Треньор на Нефтохимик (Бургас), а от 1992 до 1993 г. е начело на „Левски“, с който става шампион на България през 1993 г. и носител на купата през 1992 г. По-късно е национален селекционер на Буркина Фасо, както и консултант на „Нефтохимик“. Бил е начело на Берое, Розова долина, Чирпан, Черноморец, младежкия национален отбор на България, „Олимпик“ (Тунис), „Сову клуб дьо Бахам“ (Камерун), Миньор (Раднево), както и технически директор на „Берое“. Бил е треньор на тимът от югоизточната В група Странджа-Металург (Средец). Последната месторабота на опитния специалист е Клуб Сур от Оман, като с него той спечели купата на страната. На 26 март 2019 г. поема Верея (Стара Загора).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]