ФК Локомотив (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ПФК Локомотив (София))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на локомотив.

Flag of Bulgaria.svg ФК „Локомотив“ (София)
Футболен Клуб Локомотив 1929
Прозвище „железничарите“
„червено-черните“
Основан 2 септември 1929 г.;
преди 91 години
 (1929-09-02)
Държава Flag of Bulgaria.svg България
Стадион Локомотив
Капацитет 22 000
Собственик Flag of Bulgaria.svg Иван Василев
Президент Flag of Bulgaria.svg Бойчо Величков
Треньор Flag of Bulgaria.svg Иван Колев
Първенство Втора лига
2019/20 Втора лига, 4-то
Спонсор Casa Boyana / Ефбет / ВИА 2000 / Palms Bet
Екипировка Flag of Spain.svg Joma
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Настоящ сезон или издание на турнира Настоящ сезон
ФК Локомотив в Общомедия

ФК „Локомотив“ е футболен клуб от София, България. Основан е през 1929 г. Участва във Втора професионална футболна лига.

Играе своите домакински срещи на стадион „Локомотив“ в столичния квартал Надежда, който има капацитет от 22 000 места. Клубните цветове са червено и черно.

В своята история Локомотив (София) има четири шампионски титли на България през 1940, 1945, 1963/64 и 1977/78. Четири пъти е носител и на националната купа1948, 1953, 1981/82 и 1994/95. През 1973 г. Локомотив печели Балканската клубна купа, а през 1961 и 1963 г. е европейски железничарски шампион.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години (1929 – 1935)[редактиране | редактиране на кода]

През май 1929 г. група железничари от тогавашната жп работилница в София, любители на футболната игра, решават да оформят организационно своята дейност, създавайки Железничарски спортен клуб (ЖСК София).[1] Три месеца по-късно, на 2 септември 1929 г., се провежда официалното учредително събрание. В него участват 18 души. На събранието е решено, че член на клуба може да бъде всеки, който е под ведомството на Министерството на железниците или пък е син на железничар.[2] Клубните членове бързо нарастват на стотина – работници, чиновници и инженери от жп работилницата. На 3 октомври 1929 г. ЖСК губи с 0:5 от Зора (София) на игрище „Юнак“ в мач, за който се смята, че е първи официален в историята на клуба.

В началото на юни 1930 г. ЖСК е приет в редиците на Българската национална спортна федерация (БНСФ), като уставът на клуба е утвърден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на 7 септември същата година. Първият екип на клуба е изцяло в черно. ЖСК започва да се състезава в Трета софийска футболна дивизия. През сезон 1931/32 отборът завършва на 1-во място и след спечелени баражи се изкачва във Втора софийска дивизия. Там престоява три години, като през сезон 1934/35 отново изпада в Трета дивизия.

Издигане до водещ клуб в страната (1935 – 1948)[редактиране | редактиране на кода]

Преломна за по-нататъшното развитие на клуба става 1935 г. Клубна делегация се среща с директора на железниците и пристанищата в страната о.з. полковник Борис Колчев с молба да разпореди всички футболисти и спортисти, които работят в железниците, да членуват задължително в ЖСК. Заповедта е издадена, а в резултат на нея в железничарския клуб постъпват редица силни играчи от елитни столични клубове, сред които и Стою Недялков, превърнал се впоследствие в първата голяма клубна легенда. Дотогава Недялков играе за Спортклуб (София). За 3 години ЖСК се изкачва до Първа софийска дивизия. През сезон 1938/39 завършва на 1-во място в нея с 10 победи от 10 мача (не участват столичните клубове, които се състезават в националната дивизия), а освен това печели квалификациите за участие в Националната футболна дивизия.

През сезон 1939/40 ЖСК дебютира сред най-добрите клубове в България. Воден от своя капитан Стою Недялков, известен с прякора си Доктор Кох, отборът се представя по най-добрия начин и завършва изненадващо на 1-во място в крайното класиране, на точка пред Левски и Славия. По този начин още в дебютния си сезон ЖСК става шампион на страната. За решителните последни мачове от кампанията към състава се присъединява Крум Милев, който през следващите 8 години ще бъде сред най-изявените футболисти в тима. Голмайстор на отбора в шампионския сезон става Георги Манолов с 9 попадения. Сред другите основни играчи са Димитър Маринов, Стилиян Ангелов, Стефан Драганов, Александър Дръндаров, Спас Георгиев, Асен Милушев, Златко Тодоров, Йордан Кръстев, вратарите Костадин Костов и Славейко Виденов.

През следващите години отборът запазва статута си на един от най-добрите в страната. На събрание, провело се на 3 април 1945 г., клубът приема името „Локомотив“. Месеци по-късно за втори път е спечелена титлата на България. Във финала на Републиканското първенство Локомотив побеждава Спортист (София) след победа с 3:1 и равенство 1:1. В състава на „железничарите“ вече личат имената на още няколко футболисти, оставили трайна следа в клубната история като вратарят Симеон Костов, Стоян Орманджиев, Вучко Йорданов. През 1948 клубът за първи път печели и националната купа, като на финала надиграва с 1:0 пловдивския Славия-Ченгелов.

Важна част от „А“ РФГ (1948 – 1994)[редактиране | редактиране на кода]

През 1948 г. Локомотив става част от новосъздадената „А“ републиканска футболна група. Извоювания през отминалото десетилетие статут на един от водещите клубове в България е съхранен. В следващите 67 години „железничарите“ са неизменна и важна част от елитното първенство и изобщо от българския футбол. Локомотив не участва в „А“ РФГ единствено през сезон 1951, когато се състезава в „Б“ РФГ, а в периода януари 1969 г. – юни 1971 г. не развива дейност като самостоятелен клуб, след като е принудително обединен със Славия.

Локомотив през 50-те години на ХХ век[редактиране | редактиране на кода]

През сезон сезон 1953 Локомотив печели за втори път в историята си националната купа. На финала в турнира „железничарите“ побеждават с 2:1 Левски с голове на Костадин Благоев и Петър Аргиров. Двамата нападатели са сред най-изявените футболисти в състава през 50-те години на ХХ век. От 1950 г. в тима заиграва и защитникът Апостол Чачевски, който носи екипа на клуба цели 17 години. Отличават се също Никола Богданов и Георги Берков. В „А“ РФГ Локомотив става вицешампион през 1957, както и бронзов медалист през 1952, 1954 и 1959/60.

Големият отбор на Георги Берков[редактиране | редактиране на кода]

Постепенно в състава навлизат плеяда от силни футболисти, сред които най-много се откроява Никола Котков. Нападателят се превръща в една от най-значимите личности не само в Локомотив, а и в българския футбол. Заедно с него при „железничарите“ заиграват Спиро Дебърски, Иван Димитров, Васил Методиев, Иван Коцев. През 1962 г. за старши треньор е назначен Георги Берков, който създава шампионски състав от вече наложените играчи и още няколко подкрепления като вратаря Иван Деянов и юношата на клуба Димитър Пенев. През сезон 1963/64 Локомотив е над всички в „А“ група и става шампион за трети път в своята история. Месеци по-късно отборът дебютира в евротурнирите, отстранявайки шведския първенец Малмьо след внушителна победа с 8:3 у дома, преди да бъде елиминиран трудно от унгарския Вашаш.

Начко Михайлов е сред най-големите фигури в клубната история

През 1964/65 на вътрешната сцена клубът отново е претендент за титлата, но в крайна сметка завършва на второ място. В този сезон за клуба дебютира Атанас Михайлов, който през следващото десетилетие също придобива статута на една от най-ярките фигури в клубната история.

ЖСК Славия[редактиране | редактиране на кода]

През януари 1969 г., по средата на сезон 1968/69, Локомотив е принудително обединен със Славия под името ЖСК Славия и на практика престава да съществува. В обединения отбор постъпват 10 от играчите на „железничарите“, останалите отиват в други клубове, а Спиро Дебърски и Иван Деянов се отказват от футбола. Следват две години и половина, в които железничарската общност води борба за възстановяването на Локомотив като самостоятелен клуб. Това дава резултат и през юли 1971 г. отборите са отново разделени, като спечеленият актив от ЖСК Славия се прибавя към този на Славия.

Васил Методиев извежда клуба до титлата през 1977/78

Четвърта титла на България[редактиране | редактиране на кода]

Локомотив печели четвъртата титла в своята история през сезон 1977/78. Старши треньор е Васил Методиев, който разполага с обигран състав, достигнал върха си именно през тази кампания. Лидерите на отбора са собствените юноши Начко Михайлов, Йордан Стойков, Боко Димитров, Георги Бонев, Ангел Колев, Бойчо Величков, Радослав Здравков, Трайко Соколов, заедно с няколко кадъра отвън като вратарят Румянчо Горанов и Венцислав Арсов. „Железничарите“ завършват на точка пред ЦСКА и на 4 пункта пред Левски.

Силните изяви продължават и през следващите години. През сезон 1979/80 Локомотив достига до четвъртфинал в Купа на УЕФА, като последователно отстранява Ференцварош, Монако и Динамо (Киев), преди да отпадне от Щутгарт. През 1981/82 за трети път е спечелена националната купа след победа във финала над Локомотив (Пловдив) (2:1) с голове на Бойчо Величков и новият ас от школата Стойчо Стоев. През втората половина на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век „железничарите“ на няколко пъти финишират в подножието на призовата тройка в „А“ група, като успехите отсъстват.

Управлението на Николай Гигов (1994 – 2015)[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 г. финансовата издръжка на Локомотив е поета от бизнесмена Николай Гигов, който осигурява сериозни средства и е направена мащабна селекция. През сезон 1994/95 отборът печели сребърните медали в първенството и триумфира с Купата на България след победа с 4:2 над Ботев (Пловдив) във финала на турнира. С това обаче успехите секват, въпреки големия бюджет, с който клуба разполага.

Локомотив през 2011 г.
Николай Гигов

Всяка година се привличат дузина скъпоструващи футболисти, на треньорския пост се изреждат специалисти като Динко Дерменджиев, Христо Бонев и Георги Василев, но не е постигнато нищо значимо.

Локомотив бележи лек възход едва през 2004 г., когато на треньорския пост застава Стефан Грозданов. Под негово ръководство клубът два пъти завършва на 3-то място в „А“ група и има добри изяви в евротурнирите. През сезон 2006/07 „железничарите“ елиминират в Купата на УЕФА Македония ГП и Бней Йехуда, преди да отпаднат от Фейенорд след две равенства (2:2 и 0:0). През 2007/08 пък отстраняват Оцелул, а след това отпадат от Рен (1:3 и 2:1).

След края на сезон 2014/15, заради натрупани дългове от близо 2 млн. лева, Локомотив губи лиценза си за европейските клубни турнири и „А“ група. Президентът Николай Гигов се отказва от футбола, а отборът е изпратен във „В“ група.

Локомотив 1929[редактиране | редактиране на кода]

На 9 юли 2015 г. Локомотив провежда общо събрание, на което за президент е избран Кирил Льосков, придобил мажоритарния дял акции.[3] Отборът стартира сезон 2015/16 в Югозападната „В“ група, но на 20 август прекратява участие поради липсата на финансови средства. Дни след това на мястото на изпадналото в несъстоятелност дружество е създадено ново – ФК Локомотив София 1929 АД, а управлението е поето от бившия футболист на тима Иван Василев.[4]

През септември 2015 г. Локомотив 1929 стартира участие в „А“ окръжна група – София. Отборът завършва на 1-во място и се класира за Югозападната „В“ група. През лятото на 2016 г. обаче получава покана от БФС за участие в новосъздадената Втора лига и покрива критериите за професионален лиценз. Следват няколко сезона, в които „железничарите“ правят неуспешни опити да се завърнат в елитното първенство.

Спортни клубове Локомотив
Football pictogram.svg
Футбол
Rugby union pictogram.svg
Ръгби
Water polo pictogram.svg
Водна топка
Judo pictogram.svg
Джудо и самбо
Boxing pictogram.svg
Бокс
Chess pictogram.svg
Шахмат
Gymnastics pictogram.svg
Художествена гимнастика
Karate pictogram.svg
Карате
Aikido pictogram.svg
Айкидо
Volleyball (indoor) pictogram.svg
Волейбол
Athletics pictogram.svg
Лека атлетика
Basketball pictogram.svg
Баскетбол

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • ЖСК (2 септември 1929 – 3 април 1945)
  • Локомотив (3 април 1945 – 1949)
  • Енергия (1949)
  • Торпедо (1949 – 1950)
  • Локомотив (1951 – 1969)
  • ЖСК Славия (1969 – 1971)
  • ПФК Локомотив (София) (1971 – 2015)
  • ФК Локомотив София 1929 АД (2015 –)

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

„А“ група
Национална купа
Балканска купа
  • Simple cup icon.svgНосител – 1973
Европейски железничарски шампион
  • Simple cup icon.svgНосител (2 път) – 1961, 1963
Железничарска купа на България
  • Simple cup icon.svgНосител (8 пъти) – 1935, 1941, 1942, 1943, 1946, 1954, 1956, 1957
Купа на УЕФА
  • 1/4-финалист – 1979/80

Участия в евротурнирите[редактиране | редактиране на кода]

Европейска купа, Купа на носителите на купи, Купа на УЕФА и Лига Европа

Сезон Турнир Етап Страна Отбор Домакин Гост Резултат
1964/65 КЕШ кв. кръг Flag of Sweden.svg Малмьо ФФ 8:3 0:2 8:5
1 кръг Flag of Hungary.svg Вашаш 4:3 3:5 7:8
1977/78 КНК 1 кръг Flag of Belgium (civil).svg Андерлехт 1:6 0:2 1:8
1978/79 КЕШ 1 кръг Flag of Denmark.svg Оденсе 2:1 2:2 4:3
2 кръг Flag of Germany.svg Кьолн 0:1 0:4 0:5
1979/80 Купа на УЕФА 1 кръг Flag of Hungary.svg Ференцварош 3:0 0:2 3:2
2 кръг Flag of France.svg Монако 4:2 1:2 5:4
3 кръг Flag of the Soviet Union.svg Динамо (Киев) 1:0 1:2 2:2
1/4-финали Flag of Germany.svg Щутгарт 0:1 1:3 1:4
1982/83 КНК 1 кръг Flag of France.svg Пари Сен Жермен 1:0 1:5 2:5
1985/86 Купа на УЕФА 1 кръг Flag of Cyprus.svg Апоел Никозия 4:2 2:2 6:4
2 кръг Flag of Switzerland.svg Ксамакс 1:1 0:0 1:1
1987/88 Купа на УЕФА 1 кръг Flag of the Soviet Union.svg Динамо (Тбилиси) 3:1 0:3 3:4
1995/96 КНК кв. кръг Flag of Ireland.svg Дери Сити 2:0 0:1 2:1
1 кръг Flag of Sweden.svg Халмстадс БК 3:1 0:2 3:3
1996/97 Купа на УЕФА кв. кръг Flag of Azerbaijan.svg Нефтчи Баку 6:0 1:2 7:2
кв. кръг Flag of Romania.svg Рапид (Букурещ) 0:1 0:1 0:2
2006/07 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Flag of Macedonia.svg Македония ГП 2:0 1:1 3:1
2 кв. кръг Flag of Israel.svg Бней Йехуда 4:0 2:0 6:0
1 кръг Flag of the Netherlands.svg Фейенорд 2:2 0:0 2:2
2007/08 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Flag of Romania.svg Оцелул 3:1 0:0 3:1
1 кръг Flag of France.svg Рен 1:3 2:1 3:4
2008/09 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Flag of Serbia.svg Борац (Чачак) 1:1 0:1 1:2
2011/12 Лига Европа 2 кв. кръг Flag of Macedonia.svg Металург Скопие 3:2 0:0 3:2
3 кв. кръг Flag of Poland.svg Шльонск (Вроцлав) 0:0 0:0 0:0 /3:4 след дузпи/

Стадион „Локомотив“[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Локомотив“

Най-старото игрище на ЖСК през 1930 г. се е намирало до Безжичния телеграф зад Централна гара София, където сега е сградата на ТЕЦ „София“. Теренът е само за тренировки, не е пригоден за мачове. Повечето от домакинските си мачове ЖСК е провеждал на стадион „Юнак“.

Това продължава до края на петдесетте години, когато Локомотив се мести във втория си дом – стадионът в квартал „Захарна фабрика“. На този вече несъществуващ стадион се играе до закриването на отбора през пролетта на 1969 г.

След „възраждането“ на Локомотив София в началото на седемдесетте години, отбора провежда домакинските си мачове на стадион Локомотив в район Надежда. Отначало стадионът разполага само с един сектор, но след продължителен ремонт съоръжението вече има капацитет за 22 000 седящи зрители. През 2000 година са поставени около 4000 седалки с облегалки на западната трибуна и около 7200 на източната, с което капацитета на стадиона е намален на около 16000 зрители.

През 2001 година стадионът е избран за домакин на финала за купата на България.

Стадионът е арена на редица концерти: през 2005 г. на Блек Сабат, през 2006 г. на Депеш Мод и Ерос Рамацоти, през 2007 г. Джордж Майкъл и Айрън Мейдън, през 2008 г. на Кайли Миноуг, през 2010 г. на Елтън Джон, през 2013 г. на Депеш Мод.

През 2010 година, Лицензионната комисия към БФС отказва да лицензира съоръжението и от футболен сезон 2010/2011 до пролетта на 2013 година Локомотив София играе домакинските си срещи на Националния стадион Васил Левски и други стадиони в София и страната.

След обработка на въжетата и носещите колони на покривната конструкция,[5] както и изливане на нова настилка в някои сектори, лиценза за провеждане на масови мероприятия на стадион Локомотив бе възстановен.[6] На 20 април 2013 г. секторите А и Г посрещнаха около 4000 зрители[7] на футболната среща от А ПФГ между Локомотив София и Ботев Пловдив.

През сезон 2015/2016 година за футболни мачове бе отворен целият стадион. След влизането на Локомотив във Втора професионална футболна лига вече лицензирани за посещение са само сектор А и клетката за гости, като по този начин капацитета е ограничен на 6000 зрители. През есента на 2016 г. е обновена ВИП ложата на сектор А. Тя разполага с 64 закрити тапицирани кресла.

Сезони[редактиране | редактиране на кода]

Последни 10 сезона[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Име Група Място Нац. Купа
2007 – 08 Локомотив А Група 3
2008 – 09 Локомотив А Група 5
2009 – 10 Локомотив А Група 4
2010 – 11 Локомотив А Група 4
2011 – 12 Локомотив А Група 13
2012 – 13 Локомотив А Група 12
2013 – 14 Локомотив А Група 10
2014 – 15 Локомотив А Група 3
2015 – 16 Локомотив ОФГ София-Север 1
2016 – 17 Локомотив Втора лига 6
2017 – 18 Локомотив Втора лига 2

Състав 2020/2021[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 септември 2020 г.

Вратари
01 Flag of Bulgaria.svg Цветомир Витков
20 Flag of Bulgaria.svg Божидар Петров
91 Flag of Bulgaria.svg Ивайло Василев
Защитници
02 Flag of Brazil.svg Педро Ферари
03 Flag of Bulgaria.svg Марио Петков Капитан
04 Flag of Bulgaria.svg Мики Орачев
23 Flag of Bulgaria.svg Мартин Василев
89 Flag of Brazil.svg Матеус Дуарте
Халфове
06 Flag of Bulgaria.svg Михаил Иванов
07 Flag of Bulgaria.svg Александър Александров
10 Flag of Bulgaria.svg Илиян Стефанов
11 Flag of Bulgaria.svg Денислав Станчев
14 Flag of Bulgaria.svg Валентин Николов
15 Flag of Bulgaria.svg Лука Иванов
16 Flag of Bulgaria.svg Денис Стефанов
22 Flag of Bulgaria.svg Владимир Семерджиев
26 Flag of Bulgaria.svg Красимир Милошев
27 Flag of Bulgaria.svg Павел Петков
30 Flag of Bulgaria.svg Тодор Траянов
Нападатели
017 Flag of Bulgaria.svg Наско Милев
18 Flag of Bulgaria.svg Светослав Диков

Клубни рекорди[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-голяма победа в първенство: 9:0 срещу Черноморец Бургас (София) – 2007 г.
  • Най-голяма победа за Купата на България: 11:1 срещу Чавдар Б.Слатина – 1991 г.
  • Най-голяма загуба в първенство: 0:8 срещу Левски София – 1994 г.
  • Най-голяма загуба за Купата на България: 1:5 срещу Велбъжд Кюстендил – 2001 г.
  • Най-много спечели точки: 72 – 2007 г.
  • Най-малко спечели точки: 10 – 1950 г.
  • Най-много отбелязани голове: 70 – 2007 г.
  • Най-малко отбелязани голове: 16 – 1950 г.
  • Най-много победи: 23 – 2007 г.
  • Най-малко победи: 4 – 1950, 1958 г.
  • Най-много равенства: 13 – 1993 г.
  • Най-малко равенства: 0 – 2006 г.
  • Най-много загуби: 17 – 2002 г.
  • Най-малко загуби: 3 – 1958 г.
  • Най-много допуснати голове: 48 – 2002 г.
  • Най-малко допуснати голове: 16 – 1978 г.
  • Най-слабо класиране: 13-о място – 2012 г.
  • Най-възрастен футболист: Дончо Донев, 38 години – 2005 г., Христо Коилов, 38 години – 2007 г.
  • Най-млад футболист в А група: Атанас Михайлов, 16 години – 1965 г.
  • Най-млад футболист: Валентин Николов, 15 години и 27 дни – 2018 г.
  • Играч с най-много мачаове за националния отбор: Атанас Михайлов – 43
  • Играч с най-много голове за националния отбор: Атанас Михайлов – 23
  • Най-много мачове за Локомотив: Атанас Михайлов – 348
  • Най-много голове за Локомотив: Атанас Михайлов – 145
  • Най-много поредни срещи без загуба в европейските клубни турнири – 8
  • Най-голяма победа в евротурнирите: 6:0 срещу Нефтчи Баку – 1997 г.
  • Най-голяма загуба в евротурнирите: 1:6 срещу Андерлехт Брюксел – 1978 г.
  • Рекордни суми получени от трансфер: 2 170 000$ от Динамо Киев за Георги Пеев – 2001 г.; 2 250 000€ от Динамо Москва за Цветан Генков – 2007 г.
  • Рекордна сума платена за трансфер: 1 000 000 DM на ЦСКА София за Анатоли Нанков – 1998 г.
  • Най-посетена среща на стадион Локомотив: 25 000 зрители срещу Спартак (Вн) и срещу Левски през 1985 г.
  • Най-слабо посетена среща: 100 зрители срещу Спартак Плевен през 2002 г.

Почетни листи в „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

Име Период Мачове
1 България Йордан Стойков
1971 – 1983
326
2 България Атанас Михайлов 1965 – 1968; 1971 – 1981
306
3 България Александър Дудов
1982 – 1994
302
4 България Димитър Васев 1983 – 1996; 1998 – 2000
300
5 България Георги Бонев 1971 – 1972; 1974 – 1985
294
6 България Апостол Чачевски
1950 – 1967
289
7 България Никола Котков
1956 – 1968
276
8 България Спиро Дебърски
1957 – 1968
276
9 България Бойчо Величков
1975 – 1986
271
10 България Трайко Соколов
1972 – 1982
257
Име Период Голове
1 България Никола Котков
1956 – 1968
143
2 България Атанас Михайлов 1965 – 1968; 1971 – 1981
131
3 България Бойчо Величков
1975 – 1986
90
4 България Спиро Дебърски
1957 – 1968
84
5 България Цветан Генков 2004 – 2007; 2010
65
6 България Стойчо Стоев
1980 – 1989
59
7 България Гошо Петков
1984 – 1990
56
8 България Марчо Дафчев 1998 – 2001; 2004 – 2012
55
9 България Петър Аргиров
1947 – 1956
49
10 България Кирил Метков
1983 – 1991
43
  • Заб: В актива на футболистите не са включени мачовете и головете им за ЖСК Славия (1969 – 1971), когато Локомотив и Славия съществуват като един клуб.

Треньори на клуба[редактиране | редактиране на кода]

Треньори през последните 10 години[редактиране | редактиране на кода]

Треньор От До Успехи
Flag of Bulgaria.svg Димитър Васев 31 май 2010 22 ноември 2010[8]
Flag of Bulgaria.svg Диян Петков 23 ноември 2010 3 октомври 2011[9]
Flag of Bulgaria.svg Антон Велков 4 октомври 2011[10] 18 ноември 2012[11]
Flag of Bulgaria.svg Емил Велев 19 ноември 2012[12] 5 август 2013
Flag of Bulgaria.svg Стефан Генов 5 август 2013[13] 7 април 2014
Flag of Bulgaria.svg Димитър Васев 7 април 2014[14] 30 юни 2015
Flag of Bulgaria.svg Валери Дамянов 20 юли 2015[15] 12 август 2015
Flag of Bulgaria.svg Антон Велков 25 август 2015 5 юли 2016 1-во място Областни аматьорски футболни групи
Flag of Bulgaria.svg Ангел Колев 5 юли 2016[16] 20 декември 2016
Flag of Bulgaria.svg Явор Вълчинов 20 декември 2016[17] 3 юни 2017
Flag of Serbia.svg Младен Додич 9 юни 2017[18] 31 май 2018
Flag of Bulgaria.svg Ангел Колев 14 юни 2018[19] 11 декември 2018[20]
Flag of Serbia.svg Младен Додич 19 декември 2018[21] 11 декември 2019
Flag of Bulgaria.svg Радослав Здравков 21 декември 2019 27 май 2020
Flag of Bulgaria.svg Иван Колев 27 май 2020

Клубни капитани[редактиране | редактиране на кода]

Капитан Период
България Тодор Станчев
1930 – 1935
България Стою Недялков
1935 – 1949
България Стилиян Ангелов
1949
България Любомир Стамболиев
1950
България Трайчо Петков
1951
България Лазар Христов
1952 – 1956
България Костадин Благоев
1957
България Наум Савов
1958 – 1960
България Иван Димитров
1960 – 1965
България Апостол Чачевски
1965 – 1967
България Никола Котков
1967 – 1968
България Ивайло Георгиев
1971 – 1973
България Атанас Михайлов
1973 – 1981
България Йордан Стойков
1981 – 1983
България Георги Бонев
1983 – 1985
България Бойчо Величков
1985 – 1986
България Стойчо Стоев
1986 – 1989
България Павел Дочев
1989 – 1991
Капитан Период
България Кирил Метков
1991 – 1992
България Димитър Васев
1992 – 1993
България Александър Дудов
1993 – 1994
България Димитър Васев
1994 – 1999
България Георги Марков
1999 – 2000
България Антон Велков
2000 – 2001
България Дончо Донев
2001 – 2002
България Милен Радуканов
2002 – 2003
България Дончо Донев
2003 – 2005
България Малин Орачев
2005 – 2006
България Кристиян Добрев
2006 – 2013
България Маркиньош
2013 – 2014
България Александър Бранеков
2014 – 2015
България Калоян Караджинов
2015 – 2016
България Даниел Пеев
2016 – 2017
България Емил Виячки
2017 – 2018
Бразилия Том
2019 – 2020
България Марио Петков
2020 –

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ЖСК София – Железничарски спортен клуб, днешният Локомотив (София) lostbulgaria.com
  2. Локомотив (София) става на 90 години 24chasa.bg 1 септември 2019 г.
  3. Нови лица поеха Локо София gong.bg 9 юли 2015 г.
  4. Създадоха ФК Локомотив (София) 1929 АД blitz.bg 25 август 2015 г.
  5. Ремонтни дейности в спортен комплекс Локомотив
  6. ОФИЦИАЛНО: Завръщаме се у дома на стадион Локомотив
  7. Локомотив София – Ботев Пловдив 1:2
  8. Локо София остана без треньор www.sportni.bg, 22 ноември 2010 г.
  9. Гигов прие оставките на Тонев и Петков, Георги Марков е новият шеф gong.bg, 3 октомври 2011 г.
  10. Антон Велков е новият старши треньор на Локо Сф dariknews.bg, 4 октомври 2011 г.
  11. Промени в Локо Сф – Велков стана спортен директор, Кокала го сменя? donbalon.eu, 18 ноември 2012 г.
  12. Емил Велев е новият старши треньор на Локомотив (София) bnt.bg, 19 ноември 2012 г.
  13. След Кокала – Стефан Генов поема треньорския пост на Локомотив lokosf.info, 5 август 2013 г.
  14. Димитър Васев смени Стефан Генов като старши треньор на Локомотив lokosf.info, 22 април 2014 г.
  15. Валерий Дамянов застава начело на Локомотив lokosf.info, 10 август 2015 г.
  16. Ангел Колев е новият старши треньор на Локомотив lokosf.info, 5 юли 2016 г.
  17. Явор Вълчинов е новият старши треньор на ФК Локомотив lokosf.info, 20 декември 2016 г.
  18. Опитен сръбски специалист застава начело на Локомотив lokosf.info, 9 юни 2017 г.
  19. Иван Василев остава начело на Локомотив, Ангел Колев е старши треньор lokosf.info, 14 юни 2018 г.
  20. Локомотив се раздели с Ангел Колев, Бузукис и Кърстевски lokosf.info, 11 декември 2018 г.
  21. Младен Додич е новият-стар старши треньор на Локомотив lokosf.info, 19 декември 2018 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Футбол“         Портал „Футбол