ФК Локомотив (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ПФК Локомотив (София))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на локомотив.

ФК Локомотив 1929 София
Футболен клуб
Локомотив 1929
Loko2017.jpg
Емблема на футболния клуб
Прозвище Железничарите
Червено-черните
Основан 2 септември 1929 г.
Стадион Локомотив
Капацитет 22 000
Собственик България Иван Василев
Президент България Бойчо Величков
Старши треньор България Явор Вълчинов
Първенство Втора лига
2015/16 „А“ ОФГ, 1-во
Спонсор CASA BOYANA
Екипировка Joma
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Настоящ сезон или издание на турнира Настоящ сезон
ФК Локомотив 1929 София в Общомедия

ФК Локомотив е български футболен клуб от град София. Основан е през 1929 г. Участва във Втора професионална футболна лига.

Играе своите домакински срещи на стадион „Локомотив“ в столичния квартал Надежда, който има капацитет от 22 000 места. Клубните цветове са червено и черно.

В своята история Локомотив (София) има четири шампионски титли на България през 1940, 1945, 1963/64 и 1977/78. Четири пъти е носител и на националната купа1948, 1953, 1981/82 и 1994/95. През 1973 г. Локомотив печели Балканската клубна купа, а през 1961 и 1963 г е европейски железничарски шампион.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Футболен клуб Локомотив (София) е създаден на 15 май 1929 г. от група железничари от тогавашната ж.п. работилница в София, силно пленени от чара на футболната игра. Те решават да оформят организационно своята дейност, създавайки Железничарски спортен клуб (ЖСК). На 4 юни е изигран първият официален мач и постигната първата победа – 2:1 срещу БГ София (Ботев-Гладстон). Официално клубът е регистриран в началото на септември 1929 г.

През 1940 г. ЖСК става футболен първенец на страната за първи път в клубната си история. Отборът финишира на първо място с точка повече пред Левски и Славия. В шампионския състав личат имената на Стою Недялков (капитан), Сл. Виденов, К. Костов, Д. Маринов, Ст. Ангелов, Ас. Милушев, Крум Милев, Любен Хранов. През 1945 г. клубът приема името „Локомотив“ и още в първия следвоенен шампионат отново е шампион.

1945 – 1990[редактиране | редактиране на кода]

По-нататъшната съдба на софийския Локомотив се определя от настъпилите политически и стопански промени. В първата половина на 60-те години на ХХ век специалистът Георги Берков създава много силен отбор. През сезон 1963/64 Локомотив става за трети път шампион на България. Сред най-изявените футболисти в тима са капитанът Иван Димитров, вратарят Иван Деянов, Димитър Пенев, Васил Методиев, Апостол Чачевски, Спиро Дебърски и Никола Котков.

В периода 1969 – 1971 г. e създадено обединение със Славия (София). След гражданска акция без аналог за времето си и подписка подписана от над 100 000 футболни привърженици през 1971 г. Локомотив продължава самостоятелното си съществуване. Актива на ЖСК Славия се прибавя към този на Славия.

Под ръководството на Николай Гигов[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 г. Локомотив е поет от бизнесмена Николай Гигов. Статутът на футболния клуб е професионализиран. През сезон 1994/95 отборът печели сребърните медали в първенството и триумфира с Купата на България след победа с 4:2 над Ботев (Пловдив) във финала на турнира. След края на сезон 2014/15, заради натрупани дългове от близо 2 млн. лева, Локомотив губи лиценза си за европейските клубни турнири и „А“ група. Президентът Николай Гигов се отказва от футбола, а отборът е изпратен във „В“ група.

Изпадане в несъстоятелност[редактиране | редактиране на кода]

На общото събрание на клуба, проведено на 9 юли 2015 г., президент става Кирил Льосков, който взема мажоритарния дял акции. Отборът стартира сезон 2015/16 в Югозападната „В“ група, но на 20 август прекратява участие поради липсата на финансови средства.

Локомотив 1929[редактиране | редактиране на кода]

На мястото на изпадналото в несъстоятелност дружество е създадено ново – ФК Локомотив София 1929 АД. Президент на клуба става Иван Василев. През сезон 2015/16 клубът участва в „А“ окръжна група – София, където печели категорично първото място, а впоследствие и баражите за класиране в Югозападната „В“ група. Новото акционерно дружество се включва в обединен спортен клуб „Локомотив“, наследявайки традициите. Всички купи и медали са във витрината на стадион Локомотив. През лятото на 2016 г. обаче Локомотив 1929 получава покана от БФС за участие в новосъздадената Втора професионална футболна лига и покрива критерийте за професионален лиценз.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • ЖСК (2 септември 1929 – 1945)
  • Локомотив (1945 – 1949)
  • Енергия (1949)
  • Торпедо (1949 – 1950)
  • Локомотив (1951 – 1969)
  • ЖСК Славия (1969 – 1971)
  • ПФК Локомотив (София) (1971 – 2015)
  • ФК Локомотив 1929 (София) (2015– )

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

„А“ група
  • Шампион (4 пъти) – 1940, 1945, 1964 и 1978 г./като ЖСК и Локомотив Сф/
Купа на България
  • Носител (1 път) – 1995 г./като Локомотив Сф/
Купа на Съветската армия
  • Носител (3 пъти) – 1948, 1953 и 1982 г./като Локомотив Сф/
Балканска клубна купа
  • Носител (1 път) – 1973 г./като Локомотив Сф/
Европейски железничарски шампион
  • Носител (2 път) – 1961 и 1963 г./като Локомотив Сф/
Железничарска купа на България
  • Носител (8 пъти) – 1935, 1941, 1942, 1943, 1946, 1954, 1956 и 1957 г./като Енергия Торпедо и Локомотив Сф/
Купа на УЕФА
  • 1/4-финалист (1 път) – 1980 г./като Локомотив Сф/

Локомотив София – рекорди[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-голяма победа в първенство: 9:0 срещу Черноморец Бургас (София) – 2007 г.
  • Най-голяма победа за купата на България 11:1 срещу Чавдар Б.Слатина – 1991 г.
  • Най-голяма загуба в първенство: 0:8 срещу Левски София – 1994 г.
  • Най-голяма загуба за Купата на България: 1:5 срещу Велбъжд Кюстендил – 2001 г.
  • Най-много спечели точки: 72 – 2007 г.
  • Най-малко спечели точки: 10 – 1950 г.
  • Най-много отбелязани голове: 70 – 2007 г.
  • Най-малко отбелязани голове: 16 – 1950 г.
  • Най-много победи: 23 – 2007 г.
  • Най-малко победи: 4 – 1950, 1958 г.
  • Най-много равенства: 13 – 1993 г.
  • Най-малко равенства: 0 – 2006 г.
  • Най-много загуби: 17 – 2002 г.
  • Най-малко загуби: 3 – 1958 г.
  • Най-много допуснати голове: 48 – 2002 г.
  • Най-малко допуснати голове: 16 – 1978 г.
  • Най-слабо класиране: 13-то място – 2012 г.
  • Най-възрастен футболист: Дончо Донев, 38 години – 2005 г., Христо Коилов, 38 години – 2007 г.
  • Най-млад футболист: Атанас Михайлов, 16 години – 1965 г.
  • Играч с най-много мачаове за националния отбор: Атанас Михайлов – 43
  • Играч с най-много голове за националния отбор: Атанас Михайлов – 23
  • Най-много мачове за Локомотив: Атанас Михайлов – 348
  • Най-много голове за Локомотив: Атанас Михайлов – 145
  • Най-много поредни срещи без загуба в европейските клубни турнири – 8
  • Най-голяма победа в евротурнирите: 6:0 срещу Нефтчи Баку – 1997 г.
  • Най-голяма загуба в евротурнирите: 1:6 срещу Андерлехт Брюксел – 1978 г.
  • Рекордни суми получени от трансфер: 2 170 000$ от Динамо Киев за Георги Пеев – 2001 г.; 2 250 000Е от Динамо Москва за Цветан Генков – 2007 г.
  • Рекордна сума платена за трансфер: 1 000 000 DM НА ЦСКА София за Анатоли Нанков – 1998 г.
  • Най-посетена среща на стадион Локомотив: 25 000 зрители срещу Спартак (Вн) и срещу Левски през 1985 г.
  • Най-слабо посетена среща: 100 зрители срещу Спартак Плевен през 2002 г.

Участия в ЕКТ[редактиране | редактиране на кода]

Европейска купа, Купа на носителите на купи, Купа на УЕФА и Лига Европа

Сезон Турнир Етап Страна Отбор Домакин Гост Резултат
1964 – 65 Европейска купа кв. кръг Швеция Малмьо ФФ 8:3 0:2 8:5
1964 – 65 Европейска купа 1 кв. кръг Унгария Вашаш 4:3 3:5 7:8
1977 – 78 Купа на носителите на купи 1 кв. кръг Белгия Андерлехт 1:6 0:2 1:8
1978 – 79 Европейска купа 1 кв. кръг Дания Оденсе Болдклуб 2:1 2:2 4:3
1978 – 79 Европейска купа 2 кв. кръг Германия Кьолн 0:1 0:4 0:5
1979 – 80 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Унгария Ференцварош 3:0 0:2 3:2
1979 – 80 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Франция Монако 4:2 1:2 5:4
1979 – 80 Купа на УЕФА 3 кв. кръг Съюз на съветските социалистически републики Динамо Киев 1:0 1:2 2:2
1979 – 80 Купа на УЕФА 1/4-финали Германия Щутгарт 0:1 1:3 1:4
1982 – 83 Купа на носителите на купи 1 кв. кръг Франция Пари Сен Жермен 1:0 1:5 2:5
1985 – 86 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Кипър Апоел Никозия 4:2 2:2 6:4
1985 – 86 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Швейцария Ксамакс 1:1 0:0 1:1
1987 – 88 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Съюз на съветските социалистически републики Динамо Тбилиси 3:1 0:3 3:4
1995 – 96 Купа на носителите на купи кв. кръг Република Ирландия Дери Сити ФК 2:0 0:1 2:1
1995 – 96 Купа на носителите на купи 1 кв. кръг Швеция Халмстадс БК 3:1 0:2 3:3
1996 – 97 Купа на УЕФА кв. кръг Азербайджан Нефтчи Баку 6:0 1:2 7:2
1996 – 97 Купа на УЕФА кв. кръг Румъния Рапид (Букурещ) 0:1 0:1 0:2
2006 – 07 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Република Македония Македония Гьорче Петров 2:0 1:1 3:1
2006 – 07 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Израел ФК Бней Йехуда Тел Авив 4:0 2:0 6:0
2006 – 07 Купа на УЕФА 1 кръг Нидерландия Фейенорд 2:2 0:0 2:2
2007 – 08 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Румъния Оцелул 3:1 0:0 3:1
2007 – 08 Купа на УЕФА 1 кръг Франция Рен 1:3 2:1 2:4
2008 – 09 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Сърбия Борац Чачак 1:1 0:1 1:2
2011 – 12 Лига Европа 2 кв. кръг Република Македония Металург Скопие 3:2 0:0 3:2
2011 – 12 Лига Европа 3 кв. кръг Полша Шльонск Вроцлав 0:0 0:0 0:0 /3:4 след дузпи/

Стадион „Локомотив“[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Локомотив“

Най-старото игрище на ЖСК през 1930 г. се е намирало до Безжичния телеграф зад Централна гара София, където сега е сградата на ТЕЦ „София“. Теренът е само за тренировки, не е пригоден за мачове. Повечето от домакинските си мачове ЖСК е провеждал на стадион „Юнак“.

Това продължава до края на петдесетте години, когато Локомотив се мести във втория си дом – стадионът в квартал „Захарна фабрика“. На този вече несъществуващ стадион се играе до закриването на отбора през пролетта на 1969 г.

След „възраждането“ на Локомотив София в началото на седемдесетте години, отбора провежда домакинските си мачове на стадион Локомотив в район Надежда. Отначало стадионът разполага само с един сектор, но след продължителен ремонт съоръжението вече има капацитет за 22 000 седящи зрители. През 2000 година са поставени около 4000 седалки с облегалки на западната трибуна и около 7200 на източната, с което капацитета на стадиона е намален на около 16000 зрители.

През 2001 година стадионът е избран за домакин на финала за купата на България.

Стадионът е арена на редица концерти: през 2005 г. на Блек Сабат, през 2006 г. на Депеш Мод и Ерос Рамацоти, през 2007 г. Джордж Майкъл и Айрън Мейдън, през 2008 г. на Кайли Миноуг, през 2010 г. на Елтън Джон, през 2013 г. на Депеш Мод.

През 2010 година, Лицензионната комисия към БФС отказва да лицензира съоръжението и от футболен сезон 2010/2011 до пролетта на 2013 година Локомотив София играе домакинските си срещи на Националния стадион Васил Левски и други стадиони в София и страната.

След обработка на въжетата и носещите колони на покривната конструкция [1], както и изливане на нова настилка в някои сектори, лиценза за провеждане на масови мероприятия на стадион Локомотив бе възстановен[2]. На 20 април 2013 г. секторите А и Г посрещнаха около 4000 зрители [3] на футболната среща от А ПФГ между Локомотив София и Ботев Пловдив.

През сезон 2015/2016 година за футболни мачове бе отворен целият стадион. След влизането на Локомотив във Втора професионална футболна лига вече лицензирани за посещение са само сектор А и клетката за гости, като по този начин капацитета е ограничен на 6000 зрители. През есента на 2016 г. е обновена ВИП ложата на сектор А. Тя разполага с 64 закрити тапицирани кресла.

Състав 2016/2017[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 февруари 2017 г.

Вратари
01 България Цветомир Витков
22 България Драгомир Петков
24 България Александър Любенов
Защитници
02 България Борислав Николов
03 България Евгени Зюмбюлев
05 България Слави Паскалев
06 България Александър Горанов
14 България Никола Иванов
18 България Мики Орачев
20 Гърция Анестис Хацилиадис
23 България Емил Виячки
25 България Денис Пидев
Халфове
07 България Даниел Пеев Капитан
08 България Богомил Христов
11 България Александър Манолов
12 България Мартин Димитров
13 България Кристиан Николов
15 България Владислав Мисяк
17 Гърция Йоргос Бузукис
18 България Златко Бонев
19 България Александър Александров
94 България Даниел Васев
Нападатели
04 България Александър Григоров
09 България Димитър Георгиев
16 България Мартин Вълчинов
21 България Илия Димитров


Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Вечни голмайстори[редактиране | редактиране на кода]

Треньори[редактиране | редактиране на кода]

Треньор От До Успехи
България Стефан Чумпалов 1936 1937
България Димитър Мутафчиев 1940 1940
България Стефан Чумпалов 1940 1941 Шампион на България
България Стою Недялков – капитан определящ кой да играе 1945 Шампион на България
България Крум Милев – играещ треньор 1947 1948 Носител на купата на Съветската армия
България Атанас Ковачев 1953 1954 Носител на купата на Съветската армия
България Александър Попов 1956 1958
България Георги Берков 1962 1964 Шампион на България
България Георги Берков 1966 1969
България Георги Берков 1971 1973
България Васил Методиев – Шпайдела 1973 1973
България Йончо Арсов 1973 1976
България Васил Методиев – Шпайдела 1977 1980 Шампион на България
България Георги Берков 1981 1983 Носител на купата на Съветската армия
България Атанас Михайлов – Начко 1988 1989
България Радослав Здравков 1994 1995 Носител на купата на България
България Динко Дерменджиев - Чико 1996 1996
България Христо Бонев 1997 1998
България Георги Василев 1998 1999
България Гошо Петков 1999 2000
България Павел Панов 2000 2000
България Радослав Здравков 2000 2001
България Ангел Колев 2001 2001
България Емил Димитров 2001 2002
България Ясен Петров 1 ноември 2002 30 август 2004[4]
България Стефан Грозданов 31 август 2004[5] 10 април 2008[6]
Босна и Херцеговина Драгомир Окука 4 юни 2008[7] 31 май 2010[8]
България Димитър Васев 31 май 2010 22 ноември 2010[9]
България Диян Петков 23 ноември 2010 03 октомври 2011[10]
България Антон Велков 04 октомври 2011[11] 18 ноември 2012[12]
България Емил Велев 19 ноември 2012[13] 05 август 2013
България Стефан Генов 05 август 2013[14] 07 април 2014
България Димитър Васев 07 април 2014[15] 30 юни 2015
България Валери Дамянов 20 юли 2015[16] 12 август 2015
България Антон Велков 25 август 2015 05 юли 2016 1-во място Областни аматьорски футболни групи
България Ангел Колев 05 юли 2016 [17] 20 декември 2016
България Явор Вълчинов 20 декември 2016[18]

Известни привърженици[редактиране | редактиране на кода]

Контакти[редактиране | редактиране на кода]

  • София 1220, бул. „Рожен“ 23

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ремонтни дейности в спортен комплекс Локомотив
  2. ОФИЦИАЛНО: Завръщаме се у дома на стадион Локомотив
  3. Локомотив София – Ботев Пловдив 1:2
  4. [1] http://sport.plovdiv24.bg, 30 август 2008 г.
  5. [2] www.novinar.net, 31 август 2004 г.
  6. [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=242061 www.dariknews.bg, 10 април 2008 г.
  7. Драгомир Окука поема Локо (Сф) www.gol.bg, 4 юни 2008 г.
  8. Николай Гигов махна главата на Драгомир Окука www.gong.bg, 25 април 2010 г.
  9. Локо София остана без треньор www.sportni.bg, 22 ноември 2010 г.
  10. Гигов прие оставките на Тонев и Петков, Георги Марков е новият шеф gong.bg, 3 октомври 2011 г.
  11. Антон Велков е новият старши треньор на Локо Сф dariknews.bg, 4 октомври 2011 г.
  12. Промени в Локо Сф – Велков стана спортен директор, Кокала го сменя? donbalon.eu, 18 ноември 2012 г.
  13. Емил Велев е новият старши треньор на Локомотив (София) bnt.bg, 19 ноември 2012 г.
  14. След Кокала – Стефан Генов поема треньорския пост на Локомотив lokosf.info, 05 август 2013 г.
  15. Димитър Васев смени Стефан Генов като старши треньор на Локомотив lokosf.info, 22 април 2014 г.
  16. Валерий Дамянов застава начело на Локомотив lokosf.info, 10 август 2015 г.
  17. Ангел Колев е новият старши треньор на Локомотив lokosf.info, 05 юли 2016 г.
  18. Явор Вълчинов е новият старши треньор на ФК Локомотив lokosf.info, 20 декември 2016 г.
  19. Собственикът на Дарик Радио привърженик на Локомотив София"
  20. Локо (СФ) прави 3:3 с Динамо (М), след като повежда с 3:0
  21. Новият лидер на СДС Божидар Лукарски е от Локомотив"
  22. " Хайтов на откриването на нов футболен терен
  23. Една легенда на 80 lokosf.info, 08 декември 2013 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

България България

Банско • Ботев (Гълъбово) • Ботев (Враца) • Витоша (Бистрица) • Етър (Велико Търново) • Левски (Карлово) • Локомотив (София) • Лудогорец II (Разград) • Несебър • Оборище (Панагюрище) • Септември (София) • Спартак (Плевен) • Поморие • Созопол • Царско село (София) • ЦСКА II (София) •