Петър Аргиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Аргиров
Лична информация
Прякор Пецето
Роден Петър Атанасов Аргиров
19 февруари 1923 г.
София, Flag of Bulgaria.svg България
Починал 16 ноември 1989 г. (66 г.)
София, България България
Пост Ляво крило
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1942 – 1944
1944 – 1946
1947 – 1956
1957 – 1958
1958 – 1960
България Ботев (София)
България Левски
България Локомотив (Сф)
България Миньор (Перник)
България Септември (Сф)

20
170
29

(3)
(54)
(7)
Национален отбор
1947 – 1955България България17(2)
Треньор
1967 – 1968
1971 – 1972
1972 – 1973
1974 – 1976
1976
1977 – 1979
България Локомотив (Пд)
България Черноморец
България Дунав
България Пирин
България Локомотив (Сф)
Flag of Cyprus.svg Омония
България Доростол
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Петър Аргиров (19 февруари 1923 – 16 ноември 1989), наричан по прякор Пецето, е български футболист, ляво крило. Клубна легенда на Локомотив (София). Играл е също в Ботев (София), Левски (София), Миньор (Перник) и Септември (София). Между 1947 г. и 1955 г. записва 17 мача с 2 гола за националния отбор.[1]

Успоредно с кариерата си на футболист е състезател по ски алпийски дисциплини. Става първенец на Софийската област по слалом като член на железничарското дружество. След края на състезателната си кариера работи като треньор по футбол.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аргиров започва кариерата си в Ботев (София). През 1944 г. е привлечен в Левски (София). Две години по-късно с клуба печели републиканското първенство и националната купа.

В началото на 1947 г. преминава в Локомотив (София) и играе там през следващите 10 години. Още в първия си сезон с клуба триумфира в Елитната Софийска дивизия, където за две години записва 25 мача с 8 гола. През 1948 печели с „железничарите“ и националната купа. В турнира бележи общо 7 гола, включително два хеттрика в четвъртфинала срещу Септември (Силистра) и в полуфинала срещу Любислав (Бургас).[2] През сезон 1948/49 е голмайстор на Локомотив в новосъздадената „А“ група. Играе във всички 18 мача и бележи 8 попадения. През 1953 става носител на националната купа за втори път с Локомотив и общо за трети път в кариерата си. Бележи победния гол във финала срещу Левски (2:1) на 25 ноември 1953 г.

На 34-годишна възраст преминава в Миньор (Перник) в началото на 1957 г. За два сезона записва 29 мача със 7 гола в „А“ група. След това се завръща в София и облича екипа на Септември. Като капитан извежда отбора до спечелването на националната купа през 1959/60, след което слага край на състезателната си кариера. Има 17 мача и 2 гола за националния отбор (1947 – 1955). „Заслужил майстор на спорта“ от 1965 г.

След прекратяване на състезателната си дейност работи като треньор в Локомотив (Пловдив), Черноморец (Бургас), Дунав (Русе), Пирин (Благоевград), Локомотив (София), Омония (Никозия) и Доростол (Силистра). С Омония е двукратен шампион на Кипър през 1977/78 и 1978/79.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Левски
Локомотив (Сф)
Септември

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Омония

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]