Ботев (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ботев.

Ботев (София)
Прозвище червените дяволи, червените
Основан 1918
Стадион Ботев
Капацитет 5000
Първенство Първенство на България
Екипи и цветове
Домакин
Гост

„Ботев“ е български футболен клуб от град София, съществувал в периода 19181945, възстановен за кратко от 1957 до 1958 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ботев е основан през 1918 г. в столичния квартал Три кладенци. През 1923 г. се мести в съседния Коньовица, където му е отпуснат терен за игрище от общината. В София преди 1944 г. действат няколко различни клуба с името Ботев, но само коньовичарският тим е споменаван като Ботев София. След 1948 г. красноселският Борислав приема името Ботев, след обединение с отбора на Единство (Гевгелийски квартал), но без да има връзка с коньовичарския клуб.

Ботев съществува до 26 март 1945 г., когато заедно с още 3 клуба се влива в създадения няколко месеца по-рано на 5 ноември 1944 г. Септември (София). През 1957 година възобновява името си като физкултурно дружество в Димитровски район, като печели титлата при юношите. През лятото на 1958 г. обаче се влива отново в „Септември“. При отделянето на Септември от ЦСКА след 1988 г., е създаден сателитният клуб Ботев 57, който развива само детско-юношески футбол.

В годините преди 1945 г. Ботев извършва няколко обединения най-вече с неорганизирани квартални клубове от своя район. Най-значимите му сливания са с отбора на „Звезда“ през 1926 г. и с „Гладстон“ през 1930 г., когато е преименуван за кратко на „БГ 30“. Основният екип на отбора е червени фланелки и бели гащета. Нарицателното му име е било „червените дяволи“. Провеждал е мачове на стадиона си в квартал „Разсадника“ до днешния 10 ДКЦ.

Преди 9 септември 1944 г. Ботев е обединявал предимно хората от работническата прослойка в западна София, където е имал значителна социална дейнност. В него обаче са членували и хора с престижни професии, включително юристи, инженери и др. Отборът често е бил формиран от студенти и ученици. Въпреки, че „Ботев“ не е разполагал с голям финансов ресурс, в сравнение с водещите софийски клубове като Славия и Левски, той е имал много развита школа и е водил успешна борба с тях. През 1935 г. клубът печели купата на столичната община „Улпия Сердика“, побеждавайки на финала „ФК 13“ с 2:1. В началото на 40-те години участва и в Софийската елитна дивизия. След 1945 г. от редиците на Ботев е съставен основният гръбнак на отбора на Септември, който през 1948 г. печели и шампионската титла срещу Левски (София) в драматичен финален сблъсък с 1:2 и 3:1.

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

Стадионът на Ботев се е намирал в пространството между днешните ул. „Антон“, „Коньовица“ и бул. „Ал. Стамболийски“, сега там има жилищни блокове и алея с малки преместваеми магазини, в източния му край е застроен днешният 10 ДКЦ. Игрището не е разполагало с трибуни. На него са се провеждали мачове от долните софийски дивизии, както и срещи между неорганизираните клубове от района, секции на Ботев. Този терен е отпуснат през 1923 година на Ботев от столична община, като веднъж е бил направен опит да се отнеме част от него в полза на Акоах, довело до спорове между двата клуба, като в резултат Ботев успява да запази базата си. Стадионът е разрушен в края на 40-те години. В близост до него, през 1953 година, е построен вторият стадион „Септември“ до днешното 57 СУ.

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Христов, Н. Футболен алманах: България 1921 – 1949. Аскони-издат, 2015

Такев, Ал. Футболни летописи. София, 2002