Направо към съдържанието

Йордан Томов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йордан Томов
Лична информация
ПрякорКоми
Роден8 януари 1924 г.
Починал10 март 1998 г. (на 74 г.)
ПостНападател
Юношески отбори
Септември (Сф)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1940 – 1941
1942 – 1944
1945 – 1946
1946 – 1953
Общо:
България Ботев (София)
България ФК’13
България Септември (Сф)
България Левски (Сф)
10
34
15
112
171
(2)
(11)
(6)
(34)
(53)
Национален отбор
1950 – 1953България България3(0)
Треньор
1958 – 1961
1962 – 1964
1967 – 1970
България Етър
България Локомотив (ГО)
България Етър
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Йордан Томов Мицев, наричан по прякор Коми, е български футболист, нападател-ляво крило, играл в средата на ХХ век. След края на състезателната си кариера е треньор по футбол.

Роден е на 8 януари 1924 година в семейство на бежанци от Кукуш. Заради произхода си от революционна Македония носи и прякора си Коми, съкратено от Комита.[1] Играл е за Ботев (София) (1940 – 1941), ФК`13 (1942 – 1944), Септември (София) (1945 – 1946) и Левски (София) (1947 – 1953). Има 171 мача и 53 гола в шампионата (112 мача с 34 гола за Левски, 34 мача с 11 гола за ФК`13, 15 мача с 6 гола за Септември и 10 мача с 2 гола за Ботев), като в А група за Левски има 95 мача и 26 гола. С отбора на Левски е четирикратен шампион на България през 1947, 1949, 1950 и 1953 и трикратен носител на Купата на Съветската армия през 1947, 1949 и 1950 г.

Между 1950 г. и 1953 г. записва 3 мача за националния отбор.[2]

През 1958 г. Томов е назначен за старши треньор на Етър (Велико Търново), като води отбора в продължение на 3 години. През 1962 г. застава начело на Локомотив (Горна Оряховица). Под негово ръководство тимът завършва на 1-во място в Северната Б група през 1962/63 и за първи път в своята история се класира в А група.

През втората половина на 60-те години отново става наставник на Етър. През 1968/69, по подобие на Локомотив (ГО), извежда и търновци до историческа дебютна промоция в елита. Именно по негова идея, която дава през лятото на 1969 г., основният клубен цвят на Етър и до днес е виолетовия. През декември 2009 г. на стадион „Ивайло“ е поставена паметна плоча на Томов.[3]

Умира на 10 март 1998 година.