Йордан Томов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Томов
Лична информация
Прякор Коми
Роден 8 януари 1924 г.
София, Flag of Bulgaria.svg България
Починал 10 март 1998 г. (на 74 г.)
София, Flag of Bulgaria.svg България
Пост Нападател
Юношески отбори
Flag of Bulgaria.svg Септември (Сф)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1940 – 1941
1942 – 1944
1945 – 1946
1946 – 1953
Общо:
България Ботев (София)
България ФК’13
България Септември (Сф)
България Левски (Сф)
10
34
15
112
171
(2)
(11)
(6)
(34)
(53)
Национален отбор
1950 – 1953България България3(0)
Треньор
1958 – 1961
1962 – 1964
1967 – 1970
България Етър
България Локомотив (ГО)
България Етър
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .


Йордан Томов (8 януари 1924 г. – 10 март 1998 г.), наричан по прякор Коми, е български футболист, нападател-ляво крило, играл в средата на ХХ век. След края на състезателната си кариера е треньор по футбол.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Играл е за Ботев (София) (1940 – 1941), ФК`13 (1942 – 1944), Септември (София) (1945 – 1946) и Левски (София) (1947 – 1953). Има 171 мача и 53 гола в шампионата (112 мача с 34 гола за Левски, 34 мача с 11 гола за ФК`13, 15 мача с 6 гола за Септември и 10 мача с 2 гола за Ботев), като в „А“ група за Левски има 95 мача и 26 гола. С отбора на Левски е четирикратен шампион на България през 1947, 1949, 1950 и 1953 и трикратен носител на Купата на Съветската армия през 1947, 1949 и 1950 г.

Между 1950 г. и 1953 г. записва 3 мача за националния отбор.[1]

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

През 1958 г. Томов е назначен за старши треньор на Етър (Велико Търново), като води отбора в продължение на 3 години. През 1962 г. застава начело на Локомотив (Горна Оряховица). Под негово ръководство тимът завършва на 1-во място в Северната „Б“ група през 1962/63 и за първи път в своята история се класира в „А“ група.

През втората половина на 60-те години отново става наставник на Етър. През 1968/69, по подобие на Локомотив (ГО), извежда и търновци до историческа дебютна промоция в елита. Именно по негова идея, която дава през лятото на 1969 г., основният клубен цвят на Етър и до днес е виолетовия. През декември 2009 г. на стадион „Ивайло“ е поставена паметна плоча на Томов.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]