ФК Септември (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ПФК Септември (София)
Septemvri Sofia.png
Герб на футболния клуб
Прозвище „синьо-червените“
„септемврийци“, „виолетовите“
Основан 5 ноември 1944
Стадион

„Септември"

(Стадион „57-мо СУ“)
Капацитет 25,000
Президент Bulgaria Румен Чандъров
Старши треньор Bulgaria Христо Арангелов
Първенство "В" АФГ
2014/15 СРГ–Юг, 4 място
Екипировка Joma
Екипи и цветове
Домакин
Гост

ПФК Септември е български футболен клуб от град София, основан през 1944 г. на базата на Спортклуб (София), като е бил реформиран два пъти. Отборът официално използва стадион „Септември“ в Красна поляна, но играе срещите си на изкуствения терен на „57-мо училище“ (по стандартите на ФИФА), а от лятото на 2015 г. и на ст. „Драгалевци“. През 1959/60 завършва на 5-то място в „А“ РФГ, най-доброто му самостоятелно класиране в клубната история. „Септември“ е носител на Националната купа за 1960 година. Цветовете на клуба са синьо, червено и бяло.

През сезон 2014/15 „Септември“ завършва на 4-то място в Южната група на СРГ в конкуренцията на възстановения софийски „Академик 1947“ и ФК „София 2010“. Клубът има общо 3 пълни участия в „А“ група през 1959/60, 1960/61 и 1998/99 г., като се състезава също и през есенния полусезон на 1948/49 в майсторската група под името „Септември“ при ЦДВ.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

На 5 ноември 1944 г.[1] клубовете Спортклуб (София, осн. 1912 г., като Каравелов, шампион на България през 1935 г.), Сокол (Три кладенци) и Възраждане, на основата на Спортклуб, се обединяват под името Септември. Това е официалната рожденна дата на Септември, макар тя да може да се проследи назад чак до 1912 г., когато е основан предшественикът му Спортклуб. Почти 5 месеца по-късно, на 26 март 1945 г., клубовете Ботев (София, осн. 1918, носител на купата на столичната община – Улпия Сердика през 1935 г.), Устрем (Захарна фабрика), Победа (Красна поляна) и Свобода (Три кладенци) се вливат в Септември, като името на клуба не се променя след обединението. Треньори и селекционери на обществени начала са Христо Нелков—Ринджата (донесъл първата титла на “Септември при ЦДВ" от 1948 година) и Димитър Димитров–Бай Мите. Най-много футболисти за новообединения „Септември“ дават Ботев: вратарите Иван Мутафчиев—Лигата и Кирил Попрашков, Стефан Боцев, Нако Чакмаков, Аспарух Виденов, Петър Радков, Христофор Прокопиев, Димитър Петров-Паренти, Трендафил Станков и др.; „Устрем“: Манол Манолов, Стойне Минев и Димитър Минев, Димитър Цветков, Асен Рангелов—Мути; „Сокол“: Никола Божилов. Септември заема съответно 1945 – 5 място, 1946 – 7 място, 1947 – 4 място в първенството на София.[2]

В началото на май 1948 г. отборът на Септември, който е сред лидерите в Първа софийска дивизия е слят с втородивизионния ЦДВ (Централен дом на войската). ЦДВ е бил основан три месеца по-рано, през февруари 1948 г., след обединението на Чавдар (София) с физкултурния отдел на Централния дом на войската. Тъкмо ЦДВ е първото име и първообраз на военния клуб, станал известен по-късно като ЦСКА. Обединението на Септември и военния отбор приема името Септември при ЦДВ, като „септемврийци“ запазват мястото и актива си, който са набрали до момента в първенството. Основни играчи на обединения клуб са главно футболистите на „Септември“ – Манол Манолов, Димитър Цветков, Нако Чакмаков, Христофор Прокопиев, Михаил Михайлов. След сливането отборът става шампион за 1948 г. с деветима от тринадесет играчи, идващи от Септември в състава, побеждавайки на финала Левски Сф след 1:2 и 3:1. Под това име клубът започва и сезон 1948/49 г. в новата Републиканската футболна дивизия („A“ РФГ). Малко по-късно обаче, в началото на 1949 г., преди началото на втория полусезон, Септември е отделен и изваден от групата. Тази титла и мястото му в „А“ група се присвояват от новия клуб ЦДНВ. Обединението трае по-малко от година. Отделеният отбор на Септември е допуснат в края на първенството през 1949 г. да играе в междузоналния турнир за попълване на А група, където се класира за плейофите и играе срещу отбора на Марек, но губи в общия резултат от сблъсъка след победа с 2:0 и загуба с 0:2, последвана от ново поражение този път с 0:1 в решителния трети мач.[3]

Така от началото на 1949 до началото на 1969 г. „Септември“ функционира като самостоятелен клуб. За кратко, от есента на 1949 до края на 1951 г., е разформирован при държавната реформа във футбола и създаването на Доброволните спортни организации (ДСО) в страната по Съветски модел. В този процес са преобразувани всички съществуващи спортни клубове в България, някои от които са обединени на производствен принцип и преименувани, а други направо са закрити. Септември възстановява дейността си след януари 1952 г. като ДСО Септември. През 1956 г. завършва на първо място в „Б“ РФГ, но губи баража за участие на квалификационния турнир за влизане в „А“ група, срещу отбора на Завод 12 след 2:1 и 0:2. Все пак през 1959 г. отборът става шампион на „Б“ група и печели промоция за първото си участие на най-високото ниво на българския футбол. Сезонът 1959/1960 става най-успешен в историята на клуба, който стига до финала за Националната купа, спечелена след драматичен двубой с Локомотив (Пловдив) – 4:3, след продължения и завършва на пето място в „А“ група. Престоят там обаче продължава само две години, след като Септември изпада от групата през 1961 г. На следващата година прави нов опит за завръщане в горната дивизия, но завършва на трето място в квалификационния турнир за влизане в „А“ група, с 1 победа, 1 равен и 1 загуба, голова разлика 6:5, 3 т., срещу отборите на Марек, Добруджа и Миньор Пк.

В началото на 1969 г., при поредната държавна реформа във футбола, Септември отново е слят с ЦСКА, който по това време вече е обединен с Червено знаме, и се преименува от ЦСКА „Червено знаме“ на ЦСКА „Септемврийско знаме“. Това второ обединение продължава почти двадесет години – от 1969 до 1988 година.

Възстановяване[редактиране | редактиране на кода]

Септември възстановява съществуването си отново като самостоятелен клуб в средата на 1988 г. и се включва във „В“ РФГ. През този сезон заема 17-то място и изпада в областните групи. Клубът се завръща във „В“ група през 1991-ва година, а през 1993 печели промоция за „Б“ РФГ. През първия си сезон на това ниво завършва на 4-то място. През сезон 1997/98 клубът става шампион на „Б“ група и влиза в най-високото ниво на българския футбол, за първи път от 1961 година, но завършва сезона на последното 16 място. В следващите няколко години клубът прекарва няколко сезона в „Б“ група с променлив успех, съпроводени с редица финансови проблеми. Поради липса на поддръжка прекратява използването на основния си стадион в Красна поляна, който е запуснат и не получава лиценз за провеждане на официални срещи. След 2005 година Септември се движи главно между трета и четвърта дивизия.

През годините клубът става особено популярен с развитата си детско-юношеска школа, която дава множество футболисти както за елитните клубове, така и за националния отбор. В периода 1958 – 1969 г. ДЮШ на ФК Септември (София) печели 11 национални титли.

В последните сезони[редактиране | редактиране на кода]

След 2008 г. клубът бележи значителен спад в представянето си. Най-голям удар получава през сезон 2007/08, когато е изваден административно от „В“ ФГ, след скандален мач срещу ФК Банско 1951.[4] [5] Така за първи път след възстановяването си „Септември“ изпада отново в окръжните групи. През 2008/09 отборът играе в южната група на ОФГ София-град, където печели убедително първото място и правото да участва в баражите за влизане във „В“ ФГ.[6] Във финалния бараж обаче губи от ФК Нови Искър след 0:0 в редовното време и 4:5 при дузпите.[7] През сезон 2009/10 Септември за втори пореден път печели първото място в софийската група, а на баражите разгромява Левски (Чепинци) с 5:0 и Бузлуджа (Кюстендил) с 6:0 като се завръща отново в „В“ ФГ. В последните два сезона заема съответно 13-то и 14-то място в третото ниво на българския футбол.

През сезон 2013/14 финансовата криза в клуба се задълбочава и в началото на пролетния полусезон отборът се оттегля от участие във „В“ ФГ. През следващия сезон 2014/15 той е включен в Софийската регионална група-Юг, като разчита основно на юноши от собствената школа.

Ново начало[редактиране | редактиране на кода]

След като близо 25 години Септември е ръководен от Христо Амбукели, през май 2015 г. клубът, заедно със своята ДЮШ, е закупен от собственика на футболната академия „ДИТ Спорт“ Румен Чандъров.[8] Двете школи се сливат, като Септември представлява академията при юношите до 19 и до 17 г. Очаква се в бъдеще те да ползват базата до 57 Спортно училище. Септември завършва сезон 2014/15 на четвърто място в СРГ-Юг. През юни 2015 г. обаче е обявено, че клубът ще се включи от новия сезон в Югозападната „В“ АФГ. Това става възможно след като в Септември е влят Конелиано (Герман) – десети в предходния шампионат на „В“ АФГ, който също е собственост на бизнесмена Чандъров, и по-рано през годината е бил неофициално преобразуван в мъжки отбор на ФА „ДИТ“.[9] Впоследствие Конелиано се отделя отново като самостоятелен клуб и участва в окръжната група СРГ–Юг от новия сезон.

Намеренията на новите собственици са амбициозни и включват завръщане на Септември в професионалния футбол. Предвижда се и мащабна инвестиция в базата на Септември, която ще включва освен ремонт на клубния стадион в Красна поляна, който в момента е в запуснато състояние, също и изграждане на пансион за децата от школата.[10] За сезон 2015/2016 в отбора на Септември са привлечени състезатели като вратарят Емил Петров (Славия), Николай Николов („Левски“, „Черноморец“ Бс и „Монтана“), Илиян Гаров („Локомотив“ Сф и „Ботев“ Пд), Антонио Павлов („Левски“, „Локомотив“ Сф) и др. Треньор на отбора е Николай Митов. През зимната пауза на полусезона ръководството на клуба решава да освободи по-голямата част от титулярите и на тяхно място в първия отбор е включен целият състав на юношите на Септември до 19 г., състезаващ се дотогава в Елитната юношеска група, с цел тяхното обиграване в мъжкия футбол. През 2016 г. тимът е поет от Христо Арангелов, който заменя Николай Митов, преминал в Пирин Разлог.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • СК „Септември“: 1944 – 1947
  • НФД „Септември“: 1947 – 1948
  • ФД „Септември“ при ЦДВ: 1948 – 1949
  • НФД „Септември“: 1949
  • ДСО „Септември“: 1952 – 1957
  • ДФС "Септември: 1957 – 1969
  • ФК „Септември“: 1988 – 1999
  • ПФК „Септември“ АД: от 1999

Емблема[редактиране | редактиране на кода]

Основната емблема на Септември е ромб, пресечен диагонално от дясно наляво. Лявата (горна) част е изпълнена в синьо, а дясната (долна) част в червено. В центъра е изписана голяма бяла буква „С“. След 1988 г. в нея е добавено стилизирано изображение на футболна топка, символизиращо футболния профил на клуба. През сезоните варират различни цветови отенъци на емблемата – от светлосиньо и виненочервено, до тъмносиньо и червено. В друг вариант на емблемата, тя представя златиста буква „С“ на светлосин фон, вписана в ромб. А също и само червена буква „С“, без други елементи.

Екипи[редактиране | редактиране на кода]

През годините Септември използва различни форми за своите екипи (съотв. фланели, гащета, чорапи)

  • 1944 – 1969: червено, бяло, червено/ бяло, бяло, червено/ светлосиньо и бяло.
  • след 1988: виолетово, бяло, виолетово/ червено и бяло/ бяло и червено/ тъмносиньо и бяло/ бордо, светлосиньо, бордо/ изцяло бордо.

Клубен химн[редактиране | редактиране на кода]

Химн на ФК „Септември“

текст: М. Иванов
аранжимент и изпълнение: Й. Христова, 1993

Футболът – игра любима, ни събира пак,

капитанът на „Септември“ за шоу дава знак.

'Щото химна на отбора пеем до един

ние сме великолепни и ще победим.

Припев: Дай, дай, дай, дай боже, дай,

всеки месец за „Септември“ да е май! (х2)

Хор: „Септември“, „Септември“, „Септември“!!!

„Септември“ бяха най-добрите за всички времена,

Боби Станков и Крум Милев, и Симолията.

А, Якимов и Никодимов – „Пантерата“ и „Котката“,

и до днес с Пальо Панов са царе на топката.

Припев: Дай, дай, дай, дай боже, дай,

всеки месец за „Септември“ да е май! (х2)

Хор: „Септември“, „Септември“, „Септември“!!!

Припев: Дай, дай, дай, дай боже, дай,

всеки месец за „Септември“ да е май! (х7)

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

След основаването си Септември използва главно базата на своя исторически предшественик – Спортклуб в днешния квартал „Зона Б-5“, както и старите игрища на Устрем (до гара „Захарна фабрика“) и Победа (до I САГБАЛ „Св. София“ в кв. „Разсадника“). Стадион „Спортклуб“ съществува до 2015 г, когато на негово място е построен най-големият спортен комплекс на открито у нас от „Спортна София 2000". През 1952 – 53 година е построено игрище „Септември“ в кв. Разсадника до днешното 57 СУ, което става основен терен на клуба до 1958 г. През май 1958 г. е открит стадион „Септември“ до ж.п. линията в Красна поляна с капацитет от 25000 места. Поради остаряването и запускането на този стадион след 2000 година е забранено провеждането на официални мачове там.

През 2007 е открито игрище с изкуствена трева на 57 спортно училище, собственост на общината, на което Септември провежда мачовете си във „В“ група и СРГ-Юг. То е с официални размери, по стандартите на ФИФА, но не разполага с трибуни за зрители. След смяната на собствеността в Септември през лятото на 2015 г. започва строеж на нов клубен стадион на мястото на старото игрище от 1953 г. Той е завършен през пролетта на 2016 година, като разполага с един голям основен терен, 2 помощни игрища с осветление, трибуни и нова административна сграда. Септември провежда тренировките и официалните си срещи също и на тревния стадион в Драгалевци.[9][11]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

„А“ група

Купа на България

„Б“ група

„В“ група

  • Шампион (1 път) – 1992/93 г.
  • Вице-шампион (1 път) – 2002/03 г.

Вечна ранглиста „А“ група: 44-то място (от 62 отбора)

3 сезона, 78 мача: 16 победи, 20 равни, 42 загуби. Голове: 101 – 160, 56 точки

Трофеи на клубовете, обединени в Септември

  • Царска купа (1 път) като Спортклуб – 1935
  • Купа „Улпия Сердика“ (1 път) като Ботев – 1935

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 27 февруари 2016 г.

Вратари
1 Flag of Bulgaria.svg Илиян Узунов
12 Flag of Bulgaria.svg Николай Георгиев
Защитници
4 Flag of Bulgaria.svg Данаил Иванов
5 Flag of Bulgaria.svg Николай Николов
14 Flag of Côte d'Ivoire.svg Яя Омнебес Меледже
15 Flag of Bulgaria.svg Георги Петков
18 Flag of Bulgaria.svg Мариян Димитров
Халфове
2 Flag of Bulgaria.svg Лъчезар Котев
3 Flag of Bulgaria.svg Стефан Митев
6 Flag of Bulgaria.svg Алекс Асенов
10 Flag of Bulgaria.svg Захари Янков
19 Flag of Nigeria.svg Самсон Джегеде
Нападатели
7 Flag of Serbia.svg Милош Стоянов
8 Flag of Bulgaria.svg Валентин Сливов
9 Flag of Bulgaria.svg Антонио Павлов
11 Flag of Bulgaria.svg Александър Манолов
16 Flag of Bulgaria.svg Антон Атанасов
17 Flag of Sweden.svg Борис Пантелеев
20 Flag of Bulgaria.svg Георги Недялков


Управление и администрация[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2015/16.

Позиция Име Националност
Президент Румен Чандъров Flag of Bulgaria.svg
Спортен директор Кристиян Добрев Flag of Bulgaria.svg
Старши треньор Христо Арангелов Flag of Bulgaria.svg
Помощник треньор Иван Гешев Flag of Bulgaria.svg
Треньор на вратарите Калоян Георгиев Flag of Bulgaria.svg
Кондиционен треньор Пабло Гомес Flag of Spain.svg
Треньор на юноши U19 Михаил Михайлов Flag of Bulgaria.svg
Треньор на юноши U17 Иван Гешев Flag of Bulgaria.svg
Физиотерапевт Борислав Ангелов Flag of Bulgaria.svg
Администратор Ирина Гороломова Flag of Bulgaria.svg
Домакин Георги Александров Flag of Bulgaria.svg

Треньори по години[редактиране | редактиране на кода]

Непълен списък.

Година Име Титли
1944 – 1946 Flag of Bulgaria.svg Димитър Димитров–Бай Мите
1946 Flag of the Czech Republic.svg Милош Стружка
1947 – 1948 Flag of Bulgaria.svg Христо Нелков–Ринджата
1948 – 1949 Flag of Bulgaria.svg Антон Кузманов
след 1952 – Flag of Bulgaria.svg Иван Радоев
след 1952 – Flag of Bulgaria.svg Атанас Динев
след 1952 – Flag of Bulgaria.svg Лозан Коцев
1959 – 1961 Flag of Bulgaria.svg Трендафил Станков–Тренди Национална купа
след 1961 - Flag of Bulgaria.svg Серги Йоцов
1962 – 1968 Няма данни
1969 – 1988 Обединен с ЦСКА
1988 – 1990 Няма данни
1990 – 1992 Flag of Bulgaria.svg Ангел Рангелов
1992 – 1993 Flag of Bulgaria.svg Павел Панов
1993 – 1994 Flag of Bulgaria.svg Сергей Тодоров
1994 – 1995 Flag of Bulgaria.svg Стефан Грозданов
1995 Flag of Bulgaria.svg Йордан Йорданов
1995 – 2000 Flag of Bulgaria.svg Павел Панов (2)
2000 – 2003 Flag of Bulgaria.svg Бисер Хаздай
2003 – 2005 Flag of Bulgaria.svg Красимир Трайков
2006 – 2007 Flag of Bulgaria.svg Румен Стоянов
2007 – 2008 Flag of Bulgaria.svg Огнян Абаджиев
2008 – 2009 Flag of Bulgaria.svg Йордан Йорданов
2009 – 2010 Flag of Bulgaria.svg Михаил Михайлов
2010 – 2013 Flag of Bulgaria.svg Цветан Атанасов
2013 – 2015 Flag of Bulgaria.svg Михаил Михайлов (2)
2015 – 2016 Flag of Bulgaria.svg Николай Митов
2016– Flag of Bulgaria.svg Христо Арангелов

Дублиращ отбор[редактиране | редактиране на кода]

От сезон 2015/16 Септември има дублиращ отбор, състезаващ се в СРГ–Юг под името Септември II.

Пост Играч
Flag of Bulgaria.svg В Мартин Костадинов
Flag of Bulgaria.svg В Атанас Янев
Flag of Bulgaria.svg З Людмил Атанасов
Flag of Bulgaria.svg З Теодор Коев
Flag of Bulgaria.svg З Николай Веселинов (капитан)
Flag of Bulgaria.svg З Радослав Христов
Flag of Bulgaria.svg З Мартин Марков
Flag of Bulgaria.svg Х Иван Димитров
Flag of Bulgaria.svg Х Марио Абаджиев
Пост Играч
Flag of Bulgaria.svg Х Петър Иванов
Flag of Bulgaria.svg Х Пламен Пенев
Flag of Bulgaria.svg Х Ленко Иванов
Flag of Bulgaria.svg Х Алесандро Дамянов
Flag of Bulgaria.svg Х Стоян Вълков
Flag of Bulgaria.svg Н Огнян Янков
Flag of Bulgaria.svg Н Веселин Йовов
Flag of Bulgaria.svg Н Митко Вучков
Flag of Bulgaria.svg Н Светлин Борисов

Старши треньор: Цветан Атанасов

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тази дата е изведена на базата на публикуваното съобщение за обединително събрание на спортен клуб „Септември“ във вестник „Народен спорт“, брой 7 от вторник, 7 ноември 1944 г. В този смисъл датата 25 октомври 1944 г., посочена от С. Милчев като начална за обединения клуб „Септември“, е неточна. Вж. Милчев, С. Български футболни корени. Изд. „Тип-топ прес, С., 2005, стр. 122.
  2. Вж. Корените на софийския Септември – Юбилейна брошура [1]
  3. Сезоните на ФК Септември Bulgarian-Football.com Посетен на 2009-03-29.
  4. Треньорът на Септември извади отбора в Банско, футболистите потрошиха съблекалнята. // Sport1.bg, 2008-03-16. Посетен на 2010-03-23..
  5. „В“ Аматьорски Футболни Групи – Сезон 2007/08 Bulgarian-Football.com 2010-03-23.
  6. ОФГ София (столица) – Юг 2008/09 Bulgarian-Football.com Посетен на 2010-03-23.
  7. ОФГ София (столица) – Финал Bulgarian-Football.com Посетен на 2010-03-23.
  8. ДИТ – хибрид между Литекс и Лудогорец
  9. а б Николай Митов си намери отбор
  10. Приятел на Бербо на пътя на ЦСКА
  11. ДИТ Официална фейсбук-страница

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

България България

Балкан (Варвара) • Беласица (Петрич) • Ботев (Ихтиман) • Велбъжд (Кюстендил) • Витоша (Бистрица) • Вихрен (Сандански) • Германея (Сапарева баня) • Локомотив (София) • Миньор (Перник) • Пирин (Гоце Делчев) • Рилски спортист • Септември (София) • Сливнишки герой • София 2010 • Струмска слава (Радомир) • ЦСКА (София) • Чепинец (Велинград) • Чико (Бяга) •

Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.