Бойчо Величков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бойчо Величков
Boicho velichkov.jpg
Лична информация
Прякор Бобъра
Роден Бойчо Петров Величков
13 август 1958 г. (62 г.)
София, България България
Ръст 181 см
Пост Нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1975 – 1986
1986 – 1987
1987 – 1990
Общо:
България Локомотив (Сф)
Flag of France.svg Льо Авър
Flag of Greece.svg Пансерайкос
271
22
67
360
(90)
(1)
(24)
(115)
Национален отбор
1978 – 1980
1979 – 1986
България България (мл.)
България България
8
27
(2)
(4)
Треньор
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (Сф)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Бойчо Петров Величков (роден на 13 август 1958) е бивш български футболист, нападател, чиято състезателна кариера се развива от 1975 г. до 1990 г. Една от клубните легенди на Локомотив (София), за който играе в продължение на 11 сезона.[1] Носил е също екипа на френския Льо Авър и гръцкия Пансерайкос.

Има 27 мача и 4 гола за националния отбор.[2] С България участва на световното първенство Мексико'86.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Величков е юноша на Локомотив (София). Пробива в първия състав на „железничарите“ на 17-годишна възраст през сезон 1975/76, а още през следващата кампания вече е сред основните футболисти в състава. През сезон 1977/78 с Локомотив става шампион на България, като в хода на шампионата взема участие в 22 мача и бележи 5 гола. Същата година е удостоен със званието „Майстор на спорта“. Общо в „А“ група изиграва 271 мача и реализира 90 попадения. На 3-о място във вечната ранглиста на клуба по отбелязани голове в елитното първенство.

С червено-черните печели и националната купа през сезон 1981/82. Бележи първият гол при победата с 2:1 след продължения във финала срещу Локомотив (Пловдив), игран на 12 юни 1982 г. Записва също 19 мача и 5 гола в евротурнирите – 4 мача с 1 гол в КЕШ, 4 мача в КНК и 11 мача с 4 гола в Купата на УЕФА, където с Локомотив достига до четвъртфинал през 1979/80.[3]

През 1979 г. Величков дебютира за националния отбор. Това се случва на 16 януари в контрола срещу Кипър, която е спечелена с 1:0.[4] Бележи първия си гол за България при успех със 7:0 в контрола срещу Малта на 14 октомври 1982 г.[5] През 1986 г. е включен в състава за световното първенство в Мексико. На Мондиала играе в мача от груповата фаза срещу Аржентина (0:2) на 10 юни. Това е и последното му участие с националната фланелка.

След края на световното първенство, когато навършва допустимата възраст от 28 години за трансфер в чужбина, преминава във френския елитен Льо Авър. Локомотив получава 100 000 долара за правата му. Дебютира в Лига 1 на 4 август 1986 г. при домакинска загуба с 1:2 от Брест. По време на сезон 1986/87 изиграва общо 22 мача и бележи 1 гол. Разписва се на 24 септември 1986 г. за победа с 3:1 срещу Сошо.[6]

В края на 1987 г. Величков преминава в елитния гръцки Пансерайкос. Дебютира на 20 декември 1987 г. в среща като домакин срещу гранда Олимпиакос (2:2). До края на сезона изиграва 19 мача и бележи 2 гола, но Пансерайкос изпада от Алфа Етники. През сезон 1988/89 има ключова роля в бързото завръщане на клуба в елитната дивизия. Става голмайстор на отбора с 15 попадения в 28 срещи. През 1989/90 записва нови 20 мача със 7 гола в Алфа Етники, след което слага край на кариерата си. Години след това е избран от местните фенове за най-добрия чужденец в историята на Пансерайкос.[7]

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Включени са само мачовете от първенството.
Сезон Отбор Първенство Мачове Голове
1975/76 6 2
1976/77 20 3
1977/78 22 5
1978/79 26 1
1979/80 27 10
1980/81 27 9
1981/82 30 13
1982/83 28 9
1983/84 27 12
1984/85 30 12
1985/86 28 14
1986/87 22 1
1987/88
Пансерайкос
19 2
1988/89 28 15
1989/90 20 7

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Локомотив (София)

Източници[редактиране | редактиране на кода]