ФК Олимпиакос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Олимпиакос
Olympiacos Club of Fans of Piraeus F.C.
(
ΠΑΕ Ολυμπιακός Σύνδεσμος Φιλάθλων Πειραιώς)
Прозвище Легендите (Legend)
Червено-белите (Red-Whites)
Основан 10 март 1925
Стадион „Караискакис“, Пирея
Капацитет 33 334
Собственик Гърция Евангелос Маринакис
Президент Гърция Евангелос Маринакис
Старши треньор Гърция Василис Вузас
Първенство Гръцка Суперлига
2015 – 16 1 (шампион)
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Олимпиакос в Общомедия

ФК Олимпиакос (на гръцки: ΠΑΕ Ολυμπιακός, произнася се: Олимбиакόс), също известен като Олимпиакос, както и като Олимпиакос Пирея е гръцки футболен отбор от град Пирея. Пълното име на клуба е Олимпиакос АПОП (на гръцки: Oλυμπιακός Σύνδεσμος Φιλάθλων Πειραιώς), което означава „Клуб на привържениците на Олимпиакос Пирея“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Олимпиакос се счита за един от „големите три“ футболни клуба в Гърция (другите са Панатинайкос и АЕК) и е един от само четирите отбора, които никога не са изпадали от първа дивизия.

Олимпиакос е най-успешният клуб в историята на гръцкия футбол. Спечелил е 43 шампионски титли, 27 Купи на Гърция и четири Суперкупи, повече титли от всеки друг гръцки отбор.

В Европейските клубни турнири отборът два пъти достига до четвъртфинал – през сезон 1998 – 99 г. в турнира от Шампионската лига и през 1992 – 93 г. в турнира за КНК. Олимпиакос също е един от учредителите на Асоциацията на европейските клубове.

Ранните години[редактиране | редактиране на кода]

ФК Олимпиакос е създаден на малкото пристанище в Пирея през 1925 г. от петимата братя Адрианополу . След години на доминация през 30-те години на XX век. Братята Адрианополу се насочват към политиката, позволявайки още повече на клуба да се развие и за финансирането и построяването на стадион Караискакис през 50-те, друг период на доминация за червено-белите .

От 60-те до 80-те.[редактиране | редактиране на кода]

Неуспехите в през 60-те години са забравени след като амбиционзният президент Никос Гуландрис, който купува много звезди и успява да избута ПАОК от върха през 1973 г., печелейки първата от три последователни титли .

Финансовия скандал в началото на 80-те по време на четири поредни титли, спира клуба и амбициозният тим на АЕК успява да стане шампион и да властва за известно време .

90-те години на XX век[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 г. телефоният магнат и милионер Сократис Кокалис, собственик на баскетболният отбор на Олимпиакос, купува и футболният отбор и изчиства всичките му задължения. През 1996 г. треньор става Душан Баевич, заедно със своите сънародници Илия Ивич и Синиса Гогич . Олимпиакос спечелва титлата тогава с 12 точки пред втория АЕК . През 1997/1998 Олимпиакос отново става шампион и успява да спечели групата си в ШЛ – Аякс, Динамо Загреб, Порто и загубвайки с късен гол срещу Ювентус на четвърт-финалите .

Олимпиакос се проваля да достигне същият успех, макар и със ново покупените звезди – Джовани от Бразилия и словенецът Златко Захович .

Междувременно Караискакис изглежда в не добро състояние за европейски срещи, затова Олимпийският стадион в Атина служи за домакинските срещи .

Новото хилядолетие[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 2002/2003 и 2003/2004 Олимпиакос играе на стадионът на Аполон Атина . Тимът продължава да се представя страхотно и печели титла след титла постигайки рекордните 7 поредни титли. Става най-успешният гръцки отбор в историята, като за 10-те години на XXI век тимът печели 9/10 сезона .

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на Гърция (43):

1931, 1933, 1934, 1936, 1937, 1938, 1947, 1948, 1951, 1954,
1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1966, 1967, 1973, 1974, 1975,
1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1997, 1998, 1999, 2000, 2001,
2002, 2003, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2011, 2012, 2013,
2014, 2015, 2016

1947, 1951, 1952, 1953, 1954, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961,
1963, 1965, 1968, 1971, 1973, 1975, 1981, 1990, 1992, 1999,
2005, 2006, 2008, 2009, 2012, 2013, 2015

1980, 1987, 1992, 2007

1963

Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Бивши треньори[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ Състав (2016 – 17)[редактиране | редактиране на кода]

Пост Играч
3 Испания З Алберто Ботиа
4 Того П Алексис Ромао
6 Мароко З Мануэл да Кошта
7 Flag of Greece.svg П Костас Фортунис
8 Flag of Greece.svg П Андреас Бухалакис
9 Flag of Paraguay.svg Н Оскар Кардосо
10 Аржентина П Алехандро Домингес Капитан
11 Flag of Germany.svg П Марко Марин
17 Иран Н Карим Ансарифард
18 Норвегия П Тарик Эльюнусси
19 Аржентина П Естебан Камбиасо
22 Франция З Али Сиссоко
24 Испания З Альберто де ла Белья
Пост Играч
27 Flag of Greece.svg В Стефанос Капино
28 Flag of Portugal.svg П Андре Мартинш
31 Италия В Никола Леали
32 Flag of Greece.svg П Танасис Андруцос
33 Flag of Greece.svg В Лефтерис Хутесиотис
36 Бразилия З Бруно Виана
43 Flag of Greece.svg З Димитрис Николау
44 Колумбия З Хуан Карлос Паредес
45 Flag of Greece.svg З Панайотис Рецос
52 Flag of Greece.svg Н Гйоргос Мантатис
77 Flag of Portugal.svg З Диогу Фигейраш
99 Бразилия Н Себа

Преди мачът с Челси

Фенове[редактиране | редактиране на кода]

Феновете на Олимпиакос оригинално са от Пирея, където е основан клубът, но клубът е доста популярен и в Атина .

През 50 – те години на 20 век, поставяйки рекорди и печелейки титли, популярността на клуба се увеличава и впоследствие става и най – известният. Традиционно Олимпиакос е преставлявал работническата класа, но клубът привлича хора от всички социални класи и вече феновете им не се определят като една специфична класа .

Много гръцки вестници и списания определят тима като най – популярен – 29 – 37 % сред футболните фенове и 20.9 – 29 & сред цялото население на Гърция, което означава, че феновете им възлизат на 2,5 милиона души .

Популярността им в Атина достига 45.1 %, което ги прави най – популярните в гръцката столица .

През 2006 г. Олимпиакос влиза в топ 10 по брой на плащащите фенове, класирайки се на 9-то място след Реал Мадрид,със свойте 83,000 регистрирани фена .

Феновете на Олимпиакос са в много добри отношения с феновете на Цървена звезда, наричайки се Православните братя.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]