Първа професионална футболна лига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от „А“ футболна група)
Направо към: навигация, търсене
Първа професионална футболна лига
Настоящ сезон
Soccerball current event.svg 2017/18
Създадена
1948
Държава
Flag of Bulgaria.svg България
Конфедерация:
УЕФА
Изпадане във:
Втора професионална футболна лига
Отбори
14
Национални купи:
Купа на България
Суперкупа на България
Международни купи
Шампионска лига(1), Лига Европа(2)
Настоящ шампион
Лудогорец (Разград) (7-ма титла)
Най-успешен отбор
ЦСКА (София) (31 титли)
Уебсайт
Официален сайт

Първа професионална футболна лига или накратко Първа лига е най-горната дивизия в българския шампионат по футбол, организирана от Българския футболен съюз и Професионалната футболна лига.

След изиграването на 26 кръга първенството се разделя на първа шестица и втора осмица.

Първата шестица в още 10 мача определя шампиона и участниците в евротурнирите. Втората осмица се разделя на две групи, като в едната влизат 7-ият, 10-ият, 11-ият и 14-ият в класирането, а останалите (8-ият, 9-ият, 12-ият и 13-ият) ще са в другата. След това те играят по 6 мача и започват плейофи.

Първите два от всяка група определят след 1/2-финали и финал отбора, който играе в един мач за място в Лига Европа с последния от тези, които имат право на участие в турнира. Вижте пълната информация за формата в раздел История (Първа професионална футболна лига).

Съдържание

История[редактиране | редактиране на кода]

Футболно първенство на България се играе от 1924 г. с директни елиминации, а от 1948 г. под формата на лига. Опити за формиране на лига в първото ниво на българския футбол са правени и преди 1948 г. В периода 1937 – 1940 г. в България е създадена Национална футболна дивизия (НФД) с 10 отбора, които са играли всеки срещу всеки на разменено гостуване в един сезон. Първенецът на НФД е бил обявяван за шампион на България.

Важно е да се отбележи, че „А“ РФГ, Висшата лига и сегашната „А“ ПФГ се приемат от футболната история и статистика като „А“ група – първото ниво в първенството на България от 1948 г. до днес, дивизията, в която се състезават най-силните наши клубове. В същото време НФД е неразделна част от Държавното първенство преди 1944 г. и нейните три издания не се включват в актива на „А“ група.

„А“ републиканска футболна група[редактиране | редактиране на кода]

Купата на „А“ РФГ

През есента на 1948 г. стартира първото първенство на „А“ РФГ. В него вземат участие 10 клуба: столичните Левски, Септември при ЦДВ, Локомотив, Славия и Спартак, Ботев (Варна), Славия (Пловдив), Марек (Станке Димитров), Бенковски (Видин) и Любислав (Бургас). Първият шампион на „А“ РФГ е Левски през сезон 1948/49 г.

Следващият сезон 1949/50 не завършва. След срещите от първия кръг първенството е спряно, поради масови реорганизации във физкултурното движение в България. Възприет е съветския модел за провеждане на първенството в цикъл пролет-есен. През есента на 1949 г. са проведени квалификационни турнири за определяне на участниците в „А“ РФГ за сезон 1950 г, който се провежда с 10 отбора. През следващите два сезона групата е увеличена на 12 отбора, а през сезон 1953 те са 15 (16-я отбор през този сезон е бил националния отбор на България под името „Сборен отбор“, но актива от неговите срещи не е бил взет под внимание за крайното класиране. През сезони 1954 и 1955 г. „А“ РФГ е съставена от 14 отбора, а през сезони 1956 и 1957 – от 10.

През 1958 г. първенството е прекратено след пролетния полусезон. Настъпват нови реорганизации във футбола в България. Отново е върната старата система за провеждане на срещите от „А“ РФГ – есен-пролет. Въпреки, че отборите са изиграли само по една среща помежду си ЦДНА е обявен за шампион. През този сезон няма изпадащи и влизащи отбори от „А“ към „Б“ РФГ.

Честите варирания в броя на отборите в „А“ РФГ продължават и през 60-те години на миналия век. През първите два сезона след реформите от 1958 г. те са 12. в периода 1960 – 1962 г – 14, а до сезон 1967/68 - 16.

В края на 60-те години отново е време за реформи. Настъпват масови обединявания на клубове и окрупняване на физкултурното движение в България. По-известните сливания са тези на ЦСКА „Червено знаме“ и Септември (София) в ЦСКА „Септемврийско знаме“, на столичните Левски и Спартак в Левски-Спартак, на Локомотив (София) и Славия (София) в ЖСК Славия, пловдивските Ботев, Спартак и Академик в АФД Тракия. Подобна е съдбата и на голяма част от провинциалните отбори. Тези реформи се случват през зимната пауза на вече започналия сезон 1968/69. Така „А“ РФГ заприличва на един пробит чувал, от който са изпадали активите на половината отбори. На мястото на Спартак в „А“ група е включен Академик (София) – отбор от „В“ РФГ.

След реформите от зимата на 1968 г. до 2000 г. съставът на „А“ РФГ остава с 16 отбора с две изключения. През сезони 1971/72 и 1972/73 е най-голямото разрастване на „А“ РФГ, когато участват по 18 отбора.

Висша професионална футболна лига[редактиране | редактиране на кода]

52-годишната традиция на „А“ РФГ е нарушена на прага на новото хилядолетие, когато ръководителите на БФС предприемат смели реформи. Създадената през есента на 2000 г. Висша професионална футболна лига е съставена от 14 отбора. Толкова се запазват те и през трите първенства на ВПФЛ. Само регламентът през всеки сезон е различен. След краят на сезон 2000/01 последните два отбора изпадат директно, а 12-тия играе плейоф за оставане/влизане във ВПФЛ. С историческо значение е промяната в регламента през сезон 2001/02. Първенството на ВПФЛ е разделено на две фази. Първата е редовен сезон, в който 14-те отбора играят всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване (26 кръга). Втората фаза е плейофна. Групата е разделена на две подгрупи. Завършилите от 1-во до 6-то място в първата фаза играят на разменено гостуване всеки срещу всеки за определяне на шампиона и участниците в евротурнирите, отборите заели местата от 7-мо до 14-то на същия принцип играят за определяне на изпадащите отбори. Този уникален в българската футболна история експеримент за формата на първото ниво не се повтаря през следващия сезон 2002/03. В това последно издание на ВФЛ нещата изглеждат значително опростени. 14-те отбора играят по познатия регламент на „А“ РФГ всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване.

„А“ професионална футболна група[редактиране | редактиране на кода]

Завръщане към традициите на „А“ ПФГ е създаването на „А“ Професионална футболна група през 2003 г. Форматът е познатия от преди 2000 г. – 16 отбора. Регламентът е същия – всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. През сезон 2005/2006 от името на групата отпада „Професионална“ и остава „A“ футболна група. Преди началото на сезон 2013/2014 ръководството на БФС решава в „А“ футболна група да участват 14 отбора.

Първа професионална футболна лига[редактиране | редактиране на кода]

На 7 юни 2016 г. името на първенството е променено на „Първа професионална футболна лига“ или съкратеното Първа лига след одобрение на нови критерии за лицензиране на клубовете. Според Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС за сезон 2017/18 в първата фаза отборите ще изиграят по два мача всеки срещу всеки на разменено гостуване, т.е. в редовния сезон отново ще има 26 кръга. Във втората фаза на шампионата тимовете ще запазят точковия си актив, като отново ще бъдат разделени на първа шестица и втора осмица. Класиралите се от първо до шесто място ще играят по две срещи всеки срещу всеки на разменено гостуване, като след тяхното провеждане ще се определи шампионът на България, който ще получи правото да участва в предварителните кръгове на Шампионската лига, подгласникът му и третият роден представител в Лига Европа.

Отборите, класирали се в редовния сезон от 7-мо до 14-о място отново ще оформят две групи. В Група “А” ще попаднат 7-ият, 10-ият, 11-ият и 14-ият в класирането след първата фаза. В Група “Б” ще са съответно 8-ият, 9-ият, 12-ият и 13-ият. Тимовете от всяка една група ще играят по два мача на разменено гостуване всеки срещу всеки. След изиграването на срещите от двете групи, в зависимост от крайното си класиране, клубовете се разделят на първи и втори поток. В първия поток попадат отборите, които са заели първите две места в групите. Лидерът в Група “А” играе с втория в Група “Б”, а заелият второ място в Група “А” - с първия в Група “Б”. Крайните победители от двата сблъсъка се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като домакин в срещата е отборът с по-ниско класиране от първата фаза на шампионата.

Победителят пък ще се изправи срещу отбора от първата шестица, заел последното място, даващо право на участие в Лига Европа за сезон 2018/2019. Четвъртият представител на България в европейските клубни турнири ще бъде определен по системата на отстраняване в една среща, като домакин в нея ще бъде отборът от първата шестица. Важно уточнение: при условия, че един от двата отбора, класирали се за финала, спечели турнира за Купата на България (б.а.: както се получи с Ботев (Пловдив) през 2016 г.), финалът не се провежда, като другият отбор се изправя директно срещу противника си от първата шестица.

Във втория поток заелият трето място в Група “А” играе с класиралия се на четвърто място в Група “Б”. Четвъртият в Група “А” пък се изправя срещу третия от Група “Б”. И тук се играе по системата на отстраняване в два мача, като домакин в първия двубой е отборът с по-ниско класиране в групата си. Крайните победители се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като триумфиралият в сблъсъка запазва мястото си в Първа лига за сезон 2018/2019. Загубилият играе бараж за оцеляване с третия във Втора професионална футболна лига. Загубилите мачовете си пък се изправят един срещу друг в два мача на разменено гостуване, като загубилият директно отпада във Втора лига. Победителят пък играе бараж с класиралия се на второ място във Втора лига. И двата баража се провеждат в една среща на неутрален терен, като символичен домакин е отборът от по-горната група.

Отбори[редактиране | редактиране на кода]

Градове на отборите от българската Първа професионална футболна лига за сезон 2017/18[редактиране | редактиране на кода]

София – 4 отбора; Пловдив – 2 отбора; Стара Загора – 2 отбора;
Варна, Русе, Благоевград, Разград, Велико Търново и с.Бистрица – по 1 отбор.

Състав на Първа професионална футболна лига за сезон 2017/18[редактиране | редактиране на кода]

Отборите са подредени по азбучен ред.

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Отборни рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Индивидуални рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Други интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Единственият отбор, изпадал от „А“ група с положителна голова разлика е Берое : През сезон 1973/1974 Берое завършва на 15-то място с актив от 7 победи, 7 равенства и 16 загуби и голова разлика 50 – 46. През същия сезон и голмайсторът на първенството е от Берое – Петко Петков с 20 гола.
  • Само веднъж головата разлика е определила шампиона в „А“ група. : През сезон 1970/1971, ЦСКА и Левски завършват с равни точки, по 48. Титлата печели ЦСКА заради по-добрата си голова разлика.
  • Никой не е ставал шампион в „А“ група с повече от 6 загуби. : Спартак Пд, през сезон 1962/1963, Левски, през сезон 1964/1965, ЦСКА, през сезон 1974/1975, Левски, през сезон 1984/1985 и Берое, през сезон 1985/1986 печелят титлата, губейки 6 мача в първенството.
  • Рекордът за най-много последователни срещи, без свирена против даден отбор дузпа, е 80 последователни срещи срещу Левски София, фиксиран от 2 октомври 2005 г. до 4 май 2008 г.
  • Никога действащ шампион не е изпадал от „А“ група. : Най-близо до това да се случи е бил Берое. През сезон 1986/1987 на последните четири места с равни точки (по 21) се класират Берое, Спартак (Плевен), Академик (Свищов) и Димитровград, като последните два отбора изпадат заради по-лошата си голова разлика. Тогава, за трети (и последен) сезон важи правилото за 0 точки при резултат 0:0. Без това правило, Спартак (Плевен) би имал 23 т., Академик (Свищов) и Димитровград – по 22, а Берое – 21 и от групата биха изпаднали Димитровград и Берое.
  • Най-тежката загуба, нанасяна на бъдещ шампион в „А“ група е 8:1. : На 21 декември 1985 г. Ботев (Пд.) (тогава Тракия) разгромява Берое с 8:1 на ст."Хр.Ботев" в Пловдив. Двата отбора завършват съответно на 2-ро и 1-во място в крайното класиране за сезон 1985/1986. Поради наказания и контузии, в състава на домакините има само един нападател – Атанас Пашев, който отбелязва 2 гола. Другите 6 са дело на защитниците Раков, Юруков и Хорозов и дефанзивните полузащитници Бакалов и Симов (2). Почетния гол за гостите бележи Кашмер.
  • Представителство в „А“ група.
    • Освен столицата, 5 други града са имали участие с повече от един отбор в един сезон в „А“ група : Пловдив, Варна, Бургас, Перник и Стара Загора. От тях само Пловдив е участвал с 3 отбора – в сезони 1953, 1955, от 1961/1962 до 1967/1968 вкл., 1969/1970, 1970/1971 и от 1994/1995 до 1996/1997 вкл. – общо 14 пъти. Пловдив на три пъти е бил съвсем близо до участие и с четирите си отбора в „А“ група. През 1967 г. Марица влиза в „А“ група, където са още и Ботев, Спартак и Локомотив, но малко преди началото на новия шампионат, по силата на административно решение, Ботев и Спартак биват обединени в един отбор – Тракия и така Пловдив отново остава с 3 отбора. През 1995 г. Марица играе бараж с Раковски (Русе) за влизане в „А“ група, където отново са Ботев, Спартак и Локомотив, но го губи. В следващата, 1996 г., Марица влиза в „А“ група, но по същото време от групата изпада Спартак.
    • Варна е била без представител в „А“ група през 3 сезона : 1990/1991, 1991/1992 и 1994/1995.
    • Пловдив никога не е оставал без свой представител в „А“ група, въпреки, че през 2001 г. това, на практика, се случва. На 27 май 2001 г., единственият пловдивски отбор в „А“ група, Ботев, изпада, а никой от другите 3 не печели промоция. През лятото на 2001 г., Георги Илиев, собственик на бронзовия медалист от последните 3 сезона Велбъжд (Кюстендил), закупува акциите на Локомотив 1936 (Пловдив). На 23 юли с.г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за заличаване на регистрацията на „Локомотив“ Пловдив и за преименуване на „Велбъжд“ в „Локомотив“. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с новото регистрирано име заема мястото на Велбъжд в „А“ група. Седалището на клуба е преместено от Кюстендил в Пловдив и така градът отново има представител в елита.
    • Кърджали и Силистра са единствените областни центрове, които не са имали отбор в „А“ група. Кърджали веднъж е бил на косъм от успеха. На 29 май 1988 г., в последния, 38-ми кръг от Първенството на единната „Б“ РФГ, третият във временното класиране, Арда (Кърджали) приема втория, Дунав (Русе). За да изпреварят своя съперник и да влязат в „А“ група, ардинци се нуждаят от победа с 4 или повече гола разлика. На препълнения стадион „Дружба“ (30 000 според тогавашната преса), в 50-тата минута резултатът става 3:0 за Арда. В оставащите минути обаче, четвърти гол така и не влиза. Мачът завършва 3:0. Русенци запазват второто място и заедно с шампиона Черно море са новите членове на „А“ група. В следващия сезон, 1988/1989, Арда изпада от „Б“ група, като заема последното, 20-то място.
    • 18 необластни града са регистрирали участие при майсторите : Дупница, Петрич, Горна Оряховица, Сандански, Свищов, Севлиево, Мездра, Самоков, Тетевен, Каварна, Димитровград, Симитли, Своге, Несебър, Казанлък, Павликени, Гоце Делчев и Любимец.
    • През сезон 1996/97 за първи път в историята отбор от село (Олимпик (Галата) печели промоция за участие в първото ниво на българския футбол. Преди началото на следващият сезон отборът е преместен в Тетевен. През сезон 2005/06 Конелиано (Герман) става вторият отбор от село, който печели промоция за "А" група. На 3 август 2006 г. лицензът на Конелиано е закупен от Ивайло Дражев – собственик на ФК Черноморец (Бургас), който е със съдебна регистрация в Сливен. Регистриран е нов клуб, който получава името ПСФК Черноморец Бургас (София) и през 2006/07 участва в „А“ група с лиценза на Конелиано. През сезон 2016/17 Витоша(Бистрица) става третият отбор от село - нов член на „Първа професионална футболна лига" сезон 2017/18, след като печели с 1:0 бараж срещу Нефтохимик.
  • Само 2 отбора от Северна България е имало в „А“ група през сезон 2005/2006. : Литекс и Черно море са били единствените на север от Балкана.
  • С най-много мачове помежду си в А група –
  • 142 ЦСКА – Левски
  • 142 Левски – Славия
  • 134 ЦСКА – Славия
  • 128 Левски – Ботев Пд
  • 127 Левски – Локо Сф
  • 127 ЦСКА – Локо Сф
  • 126 Ботев Пд – Славия
  • 126 Славия – Локо Сф
  • 126 ЦСКА – Ботев Пд
  • 123 Левски – Локо Пд
  • 117 ЦСКА – Локо Пд
  • 115 Славия – Локо Пд
  • 114 Локо Сф – Ботев Пд
  • 114 Левски – Черно море
  • 110 Славия – Черно море
  • 108 ЦСКА – Черно море
  • 106 Ботев Пд - Локо Пд
  • 104 Славия – Берое
  • 102 Левски – Берое
  • 101 Локо Сф – Локо Пд
  • 100 ЦСКА – Берое
  • Най-много равенства в един кръг в „А“ група – 7, споделен рекорд.
    • В VIII кръг на сезон 1973/1974, игран през есента на 1973 г., седем от осемте мача завършват наравно. Единствената победа в кръга постига Левски-Спартак срещу ЖСК-Спартак (Варна) с 3:2.
  • Левски-Спартак (София) 3:2 Спартак (Варна)
  • Спартак (Плевен) 0:0 Локомотив (Пловдив)
  • Пирин (Благоевград) 1:1 Миньор (Перник)
  • Етър (Велико Търново) 1:1 ЦСКА Септ. знаме (София)
  • Славия (София) 1:1 Берое (Стара Загора)
  • Янтра (Габрово) 1:1 Ботев (Враца)
  • Тракия (Пловдив) 0:0 Локомотив (София)
  • Черно море (Варна) 2:2 Академик (София)
    • В ХХ кръг на сезон 1979/1980, игран на 29 март 1980 г., отново седем от осем срещи завършват наравно. Единствената победа в кръга печели Ботев (Пд.) (тогава Тракия) срещу Спартак (Плевен) с 1:0.
  • Черно море (Варна) 1:1 Локомотив (Пловдив)
  • Тракия (Пловдив) 1:0 Спартак (Плевен)
  • Пирин (Благоевград) 1:1 Левски-Спартак (София)
  • ЦСКА Септ. знаме (София) 1:1 Черноморец (Бургас)
  • Сливен (Сливен) 0:0 Миньор (Перник)
  • Ботев (Враца) 2:2 Славия (София)
  • Берое (Стара Загора) 0:0 Марек (Станке Димитров)
  • Локомотив (София) 0:0 Етър (Велико Търново)
  • Най-миролюбив кръг в „А“ група – Във II кръг на сезон 1959/1960, игран през есента на 1959 г., всичките шест мача завършват наравно.
    • Миньор (Димитрово) 1:1 Спартак (Плевен)
    • Левски (София) 1:1 Спартак (София)
    • Спартак (Пловдив) 1:1 Спартак (Варна)
    • Дунав (Русе) 1:1 Славия (София)
    • ЦДНА (София) 0:0 Ботев (Пловдив)
    • Локомотив (София) 1:1 Септември (София)
  • Най-много срещи с еднакъв резултат в един кръг в „А“ група – 6. В ХIV кръг на сезон 1981/1982, игран на 12 декември 1981 г., шест мача завършват при резултат 2:1.
    • Академик (София) 2:1 Тракия (Пловдив)
    • Черноморец (Бургас) 2:1 Левски-Спартак (София)
    • Беласица (Петрич) 2:1 Спартак (Плевен)
    • Локомотив (София) 2:1 Етър (Велико Търново)
    • Черно море (Варна) 2:1 ЦСКА Септ. знаме (София)
    • Хасково (Хасково) 3:0 Марек (Станке Димитров)
    • Ботев (Враца) 0:0 Славия (София)
    • Берое (Стара Загора) 2:1 Сливен (Сливен)
  • Най-резултатен кръг в „А“ група
    • В I кръг на сезон 1972/1973, при група от 18 отбора, са вкарани 45 гола в деветте мача (средно по 5,00 гола на мач).
  • Локомотив (София) 3:3 Спартак (Варна)
  • Академик (София) 1:1 Перник (Перник)
  • Берое (Стара Загора) 5:1 Дунав (Русе)
  • Спартак (Плевен) 3:1 Черноморец (Бургас)
  • ЦСКА Септ. знаме (София) 5:3 Ботев (Враца)
  • Черно море (Варна) 2:3 Славия (София)
  • Тракия (Пловдив) 3:4 Локомотив (Пловдив)
  • Николай Лъсков (Ямбол) 2:2 Левски-Спартак (София)
  • Панайот Волов (Шумен) 1:2 Етър (Велико Търново)
    • В XXVII кръг на сезон 1996/1997, при група от 16 отбора, са вкарани 42 гола в осемте мача (средно по 5,25 гола на мач).
  • Добруджа (Добрич) 1:1 Левски 1914 (София)
  • Ботев (Пловдив) 4:3 Спартак (Варна)
  • Левски (Кюстендил) 5:1 Спартак (Плевен)
  • Миньор (Перник) 2:1 Локомотив (София)
  • ЦСКА (София) 5:1 Етър (Велико Търново)
  • Славия (София) 4:0 Локомотив (Пловдив)
  • Марица (Пловдив) 8:0 Раковски (Русе)
  • Нефтохимик (Бургас) 5:1 Монтана (Монтана)
  • Най-безрезултатен кръг в „А“ група – В XIV.кръг на сезон 2001/2002, при група от 14 отбора, са вкарани 6 гола в седемте мача (средно по 0,857 гола на мач).
    • Черноморец (Бургас) 0:2 Литекс (Ловеч) (0:1 Р.Кирилов 47-та, 0:2 М. Хидуед 88-та)
    • Берое (Стара Загора) 0:0 Левски (София)
    • Спартак (Варна) 0:0 Локомотив (София)
    • Спартак (Плевен) 1:0 Локомотив (Пловдив) (1:0 Т. Колев 78)
    • Славия (София) 0:0 Черно море (Варна)
    • ЦСКА (София) 1:0 Беласица (Петрич) (1:0 Вл. Манчев 10)
    • Марек (Дупница) 1:1 Нафтекс (Бургас)(0:1 Ст. Сакалиев 64, 1:1 Ив. Паргов 85)
  • Отбори с най-много последователни мачове без отбелязан гол в „А“ група[2]
    • 19 – Раковски (Русе) през сезон 1996/1997
    • 11 – Спартак (Варна) през сезон 2004/2005
    • 10 – ЦСКА през сезон 2014/2015
    • 9 – Торпедо (Русе) през сезон 1951
    • 9 – Торпедо (Плевен) през сезон 1951
    • 8 – Миньор (Перник) през сезон 1991/1992
    • 8 – Нефтохимик (Бургас) през сезон 2013/2014
  • Най-резултатен мач в „А“ група – 12 гола, споделен рекорд.
    • ЦДНВ – Торпедо Русе 12:0, игран на 28 юли 1951 г. (6 гола на Петър Михайлов и по 3 гола на Димитър Миланов и Михаил Янков)
    • Локомотив Пд – Янтра Гб 7:5, игран на 04.03.1974 г.
    • ЦСКА – Берое 10:2, игран на 02.05.1992 г. (1:0 Ст. Драганов 4, 2:0 Ан. Нанков 12-д., 2:1 В. Шишков 25, 2:2 Д. Сивов 27, 3:2 К. Метков 28, 4:2 Ив. Андонов 39, 5:2 К. Метков 48, 6:2 К. Метков 52, 7:2 Ив. Андонов 54, 8:2 Ив. Киров 59, 9:2 Й. Лечков 62-д., 10:2 К. Метков 89)

Най-много пъти шампион на „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

Име Отбор Титли Година
1 Манол Манолов ЦСКА (София) 12 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962
2 Панайот Панайотов ЦСКА (София) 11 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962
2 Иван Колев ЦСКА (София) 11 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966
4 Стефан Божков ЦСКА (София) 10 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960
4 Димитър Миланов ЦСКА (София) 10 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960
4 Гаврил Стоянов ЦСКА (София) 10 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960
4 Кирил Ракаров ЦСКА (София) 10 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962
8 Георги Енишейнов ЦСКА (София) 9 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960
8 Христо Андонов ЦСКА (София) 9 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962
8 Иван Зафиров ЦСКА (София) 9 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981

Треньори най-много пъти шампиони на „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

Име Отбор Титли Година
1 Крум Милев ЦСКА (София) 11 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962
2 Манол Манолов ЦСКА (София) 4 1971, 1972, 1973, 1975
2 Васил Методиев Локомотив (София)
Левски (София)
4 1978
1984, 1985, 1988
2 Аспарух Никодимов ЦСКА (София) 4 1980, 1981, 1982, 1992
2 Георги Василев Етър (Велико Търново)
Левски (София)
ЦСКА (София)
4 1991
1994, 1995
1997
5 Иван Радоев Левски (София) 3 1946, 1947, 1950
5 Димитър Пенев ЦСКА (София) 3 1987, 1989, 1990
5 Георги Дерменджиев Лудогорец 1945 (Разград) 3 2015, 2016, 2017

Данните са до 20.07.2017

С най-много мачове в „А“ група / Първа лига[редактиране | редактиране на кода]

Име Отбори Мачове
1 Марин Бакалов 363 - Ботев (Пд), 46 - ЦСКА, 26 - Спартак (Пд),
15 - Марица, 14 - Олимпик (Тетевен)
454
2 Динко Дерменджиев Ботев (Пд) 447
3 Виден Апостолов 18 - Локомотив (Сф), 429 - Ботев (Пд) 444
4 Тодор Марев Черно море 422
5 Христо Бонев 404 - Локомотив (Пд), 6 - ЦСКА 410
6 Георги Илиев 254 - Черно море, 67 - Локомотив (Пд), 56 - ЦСКА 404
7 Запрян Раков 359 - Ботев (Пд), 14 - Спартак (Пд),
15 - Марица, 15 - Олимпик (Тетевен)
403
8 Малин Орачев 91 - Пирин (Бл), 201 - Нафтекс, 106 - Локомотив (Сф) 398
9 Тодор Янчев 88 - Нефтохимик, 290 - ЦСКА, 17 - Славия 395
10 Димитър Младенов 347 - Ботев (Пд), 27 - ЦСКА, 14 - Локомотив (ГО) 389
10 Йордан Тодоров 56 - Черноморец (Бс), 183 - ЦСКА, 88 - Локомотив (Пд),
23 - Локомотив (Сф), 28 - Монтана
389
12 Георги Василев Локомотив (Пд) 386
13 Божил Колев 119 - Черно море, 254 - ЦСКА 373
14 Добромир Жечев 185 - Спартак (Сф), 184 - Левски (Сф) 369
14 Стоян Чешмеджиев 216 - Спартак (Сф), 153 - Левски (Сф) 369
16 Димитър Пенев 35 - Локомотив (Сф), 329 - ЦСКА 364
16 Иван Зафиров 340 - ЦСКА (Сф), 24 - Сливен 364
16 Стефан Аладжов 364 - Левски (Сф) 364
  • С удебелен шрифт са футболистите които не са прекратили кариерата си.

Данните са обновени за последно на 20 януари 2018.

С най-много голове в „А“ група / Първа лига[редактиране | редактиране на кода]

Име Отбори Голове
1 Петър Жеков 8 - Димитровград, 101 - Берое, 144 - ЦСКА 253
2 Мартин Камбуров 145 - Локомотив (Пд), 33 - Локомотив (Сф), 5 - Спартак (Пл),
3 - Ботев (Пд), 3 - ЦСКА,12 - Берое
201
3 Наско Сираков 8 - Хасково, 165 - Левски, 4 - Ботев (Пд), 19 - Славия 196
4 Динко Дерменджиев Ботев (Пд) 194
5 Христо Бонев 180 - Локомотив (Пд), 5 - ЦСКА 185
6 Пламен Гетов 2 - Етър, 109 - Спартак (Пл), 8 - ЦСКА, 26 - Левски (Сф), 20 - Шумен 164
7 Никола Котков 144 - Локомотив (Сф), 3 - ЖСК Славия, 18 - Левски (Сф) 163
8 Стефан Богомилов Черно море 162
9 Петър Михтарски 77 - Пирин (Бл), 46 - Левски (Сф), 32 - ЦСКА 158
10 Петко Петков 144 - Берое, 8 - Академик (Св) 152
11 Димитър Якимов 20 - Септември (Сф), 141 - ЦСКА 151
12 Георги Аспарухов 125 - Левски (Сф), 25 - Ботев (Пд) 150
12 Георги Каменов 150 - Ботев (Вр) 150
14 Тодор Диев 138 - Спартак (Пд), 8 - Спартак (Сф) 146
15 Атанас Михайлов 131 - Локомотив (Сф), 14 - ЖСК-Славия (Сф) 145
16 Никола Йорданов 132 - Дунав (Рс), 9 - Спартак (Пл) 141
  • С удебелен шрифт са футболистите които не са прекратили кариерата си.
  • Головете на Мартин Камбуров за сезон 2017/18 са включени.

С най-много голове в един сезон на „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

Име Сезон Отбори Голове
1 Христо Стоичков 1989/90 ЦСКА 38
2 Петър Жеков 1968/69 ЦСКА 36
3 Наско Сираков 1986/87 Левски (Сф) 36
4 Петър Александров 1986/87 Славия 33
5 Петър Жеков 1967/68 Берое 31
5 Петър Жеков 1969/70 ЦСКА 31
5 Георги Славков 1980/81 Тракия (Пд) 31
8 Наско Сираков 1993/94 Левски (Сф) 30
8 Атанас Пашев 1985/86 Тракия (Пд) 30

Най-много голове в една среща в „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

Име Дата Мач Голове
1 Петър Михайлов 18.07.1951 ЦСКА - Торпедо (Русе) 12:0) 6
1 Иво Георгиев 14.10.1995 Спартак (Вн.) - Спартак (Пловдив) 8:1 6
1 Тодор Праматаров 17.05.1997 Славия - Раковски (Русе) 7:0 6
1 Цветан Генков 27.05.2007 Локомотив (Сф) - Черноморец Бургас (София) 9:0 6

Топ 15 на треньорите с най-много мачове в А група[редактиране | редактиране на кода]

Име Мачове
1 Георги Василев 470
2 Крум Милев 411
3 Георги Берков 397
4 Данко Роев 374
5 Атанас Ковачев 366
5 Димитър Димитров 366
7 Христо Младенов 357
8 Иван Радоев 353
9 Иван Моканов 349
10 Борис Николов 344
11 Динко Дерменджиев 340
12 Илия Панев 330
13 Георги Генов 318
14 Янко Динков 304
15 Манол Манолов 301

Вратари с над 300 мача в елита[редактиране | редактиране на кода]

Име Отбори Голове
1 Станчо Бончев 331 - Локо Пд, 28 - ЦСКА 359
2 Георги Велинов 5 - Дунав, 37 - Черно море, 277 - ЦСКА, 19 - Славия 338
3 Тодор Кръстев 337 - Берое 337
4 Николай Донев 207 - Локо Сф, 114 - Етър, 7 - Хебър 328
5 Георги Петков 165 - Славия, 149 - Левски 314
6 Димитър Вичев 290 - Ботев Пд, 21 - Берое 311
7 Йордан Господинов 142 - Нефтохимик, 15 - Литекс, 44 - Славия,
9 - Локомотив Мз, 22 - Калиакра, 72 - Локо Пд
304

Данните са до 20.07.2017

Чужденците с най-много голове в А група[редактиране | редактиране на кода]

(Данните са до 07.05.2018 г.)

Име Отбори Голове Мачове
1 Flag of Brazil.svg Марселиньо Лудогорец (63) 63 (189)
2 Flag of Romania.svg Клаудиу Кешерю Лудогорец (61) 61 (85)
3 Flag of Brazil.svg Маркиньош Беласица (17), ЦСКА (19), Локо Сф (17), Пирин (2), Монтана (1) 56 (239)
4 Flag of Brazil.svg Мишел Платини Черноморец Бс (13), ЦСКА (24), Лудогорец (3), Славия (5) 45 (118)
5 Flag of FR Yugoslavia.svg Зоран Балдовалиев Локо Пд (16), Локо Сф (25) 41 (95)
6 Flag of France.svg Вилфред Нифлор Литекс (39) 39 (72)
7 Flag of Romania.svg Еуген Трика Литекс (22), ЦСКА (17) 39 (89)
8 Flag of Nigeria.svg Екундайо Джайеоба Велбъжд (4), Локо Пд (19), Левски (12), Черноморец (1), Вихрен (3) 39 (154)
9 Flag of FR Yugoslavia.svg Саша Симонович Левски (14), Вихрен (6), Славия (10), Локо Мз (9) 39 (160)
10 Flag of Senegal.svg Базил де Карвальо Локо Пд (16), Левски (19) 35 (63)
11 Flag of FR Yugoslavia.svg Саша Антунович Спартак Вн (5), Локо Сф (30) 35 (105)
12 Flag of FR Yugoslavia.svg Велимир Иванович Славия (30), Спартак Вн (5) 35 (196)
13 Flag of Brazil.svg Вандерсон Лудогорец (34) 34 (105)
14 Flag of Mali.svg Гара Дембеле Локо Пд (5), Левски (26) 31 (38)
15 Flag of Brazil.svg Върджил Мисиджан Лудогорец (30) 30 (115)
16 Flag of Brazil.svg Фернандо Каранга ЦСКА (29) 29 (37)

удебелен шрифт са футболистите които в момента играят в Първа Лига.)

Шампиони на България[редактиране | редактиране на кода]

В скоби е посочен броят на спечелените титлите на отбора до съответния сезон (само за отбори с повече от 1 титла)

Година Победител Втори Трети Голмайстор Клуб Гола Треньор
2017/18 Лудогорец (7) ЦСКА Левски (София) Flag of Romania.svg Клаудиу Кешерю Лудогорец (Разград) 26 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Димитър Димитров – Херо
2016/17 Лудогорец (6) ЦСКА Левски (София) Flag of Romania.svg Клаудиу Кешерю Лудогорец (Разград) 22 (29 мача) Flag of Bulgaria.svg Георги Дерменджиев
2015/16 Лудогорец (5) Левски (София) Берое (Стара Загора) Flag of Bulgaria.svg Мартин Камбуров Локомотив (Пловдив) 18 (28 мача) Flag of Bulgaria.svg Георги Дерменджиев
2014/15 Лудогорец (4) Берое Локомотив София Flag of Spain.svg Антонио Салас Кинта Левски София 14 (32 мача) Flag of Bulgaria.svg Георги Дерменджиев
2013/14 Лудогорец (3) ЦСКА Литекс Ловеч Flag of Colombia.svg Вилмар Джордан
Flag of Bulgaria.svg Мартин Камбуров
Литекс Ловеч
Локомотив (Пловдив)
20 (35 мача) Flag of Bulgaria.svg Стойчо Стоев
2012/13 Лудогорец (2) Левски ЦСКА Flag of Guinea-Bissau.svg Базил де Карвальо Левски 19 (25 мача) Flag of Bulgaria.svg Ивайло Петев
2011/12 Лудогорец (1) ЦСКА Левски Flag of Brazil.svg Жуниор Мораеш
Flag of Bulgaria.svg Иван Стоянов
ЦСКА
Лудогорец
16 (24 мача)
16 (25 мача)
Flag of Bulgaria.svg Ивайло Петев
2010/11 Литекс Ловеч (4) Левски ЦСКА Flag of Mali.svg Гара Дембеле Левски 26 (24 мача) Flag of Bulgaria.svg Любослав Пенев
2009/10 Литекс Ловеч (3) ЦСКА Левски Flag of France.svg Вилфред Нифлор Литекс (Ловеч) 19 (27 мача) Flag of Bulgaria.svg Ангел Червенков
2008/09 Левски София (26) ЦСКА Черно море Flag of Bulgaria.svg Мартин Камбуров Локомотив (София) 17 (15 мача) Flag of Bulgaria.svg Емил Велев
2007/08 ЦСКА (31) Левски София Локомотив София Flag of Bulgaria.svg Георги Христов Ботев Пловдив 19 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Стойчо Младенов
2006/07 Левски София (25) ЦСКА Локомотив София Flag of Bulgaria.svg Цветан Генков Локомотив (София) 28 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Станимир Стоилов
2005/06 Левски София (24) ЦСКА Литекс Ловеч Flag of Slovenia.svg Миливое Новакович

Flag of Portugal.svg Жозе Фуртадо

Литекс Ловеч

Вихрен и ЦСКА

16 (28 мача) Flag of Bulgaria.svg Станимир Стоилов
2004/05 ЦСКА (30) Star full.svg Star full.svg Star full.svg Левски София Локомотив Пловдив Flag of Bulgaria.svg Мартин Камбуров Локомотив Пловдив 27 (30 мача) Flag of Serbia and Montenegro.svg Миодраг Йешич
2003/04 Локомотив Пловдив Левски София ЦСКА Flag of Bulgaria.svg Мартин Камбуров Локомотив Пловдив 25 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Едуард Ераносян
2002/03 ЦСКА (29) Левски София Литекс Ловеч Flag of Bulgaria.svg Георги Чиликов Левски София 22 (26 мача) Flag of Bulgaria.svg Стойчо Младенов
2001/02 Левски София (23) Литекс Ловеч ЦСКА Flag of Bulgaria.svg Владимир Манчев ЦСКА 26 (38 мача) Flag of FR Yugoslavia.svg Славолюб Муслин
2000/01 Левски София (22) ЦСКА Велбъжд (Кюстендил) Flag of Bulgaria.svg Георги Иванов Левски София 21 (26 мача) Flag of FR Yugoslavia.svg Люпко Петрович
1999/00 Левски София (21) ЦСКА Велбъжд (Кюстендил) Flag of Bulgaria.svg Михаил Михайлов Велбъжд (Кюстендил) 20 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Димитър Димитров
1998/99 Литекс Ловеч (2) Левски 1914 Левски (Кюстендил) Flag of Bulgaria.svg Димчо Беляков Литекс Ловеч 21 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Ферарио Спасов
1997/98 Литекс Ловеч (1) Левски 1914 ЦСКА Flag of Bulgaria.svg Бончо Генчев

Flag of Bulgaria.svg Антон Спасов

ЦСКА

Нефтохимик (Бургас)

17 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Димитър Димитров
1996/97 ЦСКА (28) Нефтохимик (Бургас) Славия София Flag of Bulgaria.svg Тодор Праматаров Славия София 26 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Георги Василев
1995/96 Славия София (7) Левски 1914 Локомотив София Flag of Bulgaria.svg Иво Георгиев Спартак (Варна) 21 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Стоян Коцев
1994/95 Левски 1914 (20) Star full.svg Star full.svg Локомотив София Ботев (Пд.) Flag of Bulgaria.svg Петър Михтарски ЦСКА 23 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Георги Василев
1993/94 Левски 1914 (19) ЦСКА Ботев (Пд.) Flag of Bulgaria.svg Наско Сираков Левски 1914 28 (28 мача) Flag of Bulgaria.svg Георги Василев
1992/93 Левски 1914 (18) ЦСКА Ботев (Пд.) Flag of Bulgaria.svg Пламен Гетов Левски 1914 26 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Иван Вутов
1991/92 ЦСКА (27) Левски 1914 Локомотив Пловдив Flag of Bulgaria.svg Наско Сираков Левски 1914 26 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Аспарух Никодимов
1990/91 Етър ЦСКА Славия София Flag of Bulgaria.svg Ивайло Йорданов Локомотив (Горна Оряховица) 21 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Георги Василев
1989/90 ЦСКА (26) Славия София Етър Flag of Bulgaria.svg Христо Стоичков ЦСКА 38 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Димитър Пенев
1988/89 ЦФКА „Средец“ (25) Витоша Етър Flag of Bulgaria.svg Христо Стоичков ЦФКА „Средец“ 23 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Димитър Пенев
1987/88 Витоша (17) ЦФКА „Средец“ Тракия Пловдив Flag of Bulgaria.svg Наско Сираков Витоша 28 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Васил Методиев
1986/87 ЦФКА „Средец“ (24) Витоша Тракия Пловдив Flag of Bulgaria.svg Наско Сираков Витоша 36 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Димитър Пенев
1985/86 Берое Тракия Пловдив Славия София Flag of Bulgaria.svg Атанас Пашев Тракия Пловдив 30 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Евгени Янчовски
1984/85 Левски-Спартак (16) ЦСКА „Септ. знаме“ Тракия Пловдив Flag of Bulgaria.svg Пламен Гетов Спартак (Плевен) 26 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Васил Методиев
1983/84 Левски-Спартак (15) ЦСКА „Септ. знаме“ ЖСК-Спартак (Варна) Flag of Bulgaria.svg Едуард Ераносян Локомотив (Пловдив) 20 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Васил Методиев
1982/83 ЦСКА „Септ. знаме“ (23) Левски-Спартак Тракия Пловдив Flag of Bulgaria.svg Антим Пехливанов Тракия Пловдив 20 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Манол Манолов
1981/82 ЦСКА „Септ. знаме“ (22) Левски-Спартак Славия София Flag of Bulgaria.svg Михаил Вълчев Левски-Спартак 24 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Аспарух Никодимов
1980/81 ЦСКА „Септ. знаме“ (21) Левски-Спартак Тракия Пловдив Flag of Bulgaria.svg Георги Славков Тракия Пловдив 31 (23 мача) Flag of Bulgaria.svg Аспарух Никодимов
1979/80 ЦСКА „Септ. знаме“ (20) Star full.svg Star full.svg Славия София Левски-Спартак Flag of Bulgaria.svg Спас Джевизов ЦСКА „Септ. знаме“ 21 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Аспарух Никодимов
1978/79 Левски-Спартак (14) ЦСКА „Септ. знаме“ Локомотив София Flag of Bulgaria.svg Руси Гочев Черноморец (Бургас)

Левски-Спартак

19 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Иван Вуцов
1977/78 Локомотив София (4) ЦСКА „Септ. знаме“ Левски-Спартак Flag of Bulgaria.svg Стойчо Младенов Берое (Стара Загора) 21 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Васил Методиев
1976/77 Левски-Спартак (13) ЦСКА „Септ. знаме“ Марек (Станке Димитров) Flag of Bulgaria.svg Павел Панов Левски-Спартак 20 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Васил Спасов
1975/76 ЦСКА „Септ. знаме“ (19) Левски-Спартак Академик (София) Flag of Bulgaria.svg Петко Петков Берое (Стара Загора) 19 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Серги Йоцов
1974/75 ЦСКА „Септ. знаме“ (18) Левски-Спартак Славия София Flag of Bulgaria.svg Иван Притъргов Тракия Пловдив 20 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Манол Манолов
1973/74 Левски-Спартак (12) ЦСКА „Септ. знаме“ Локомотив Пловдив Flag of Bulgaria.svg Петко Петков Берое (Стара Загора) 20 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Димитър Дойчинов
1972/73 ЦСКА „Септ. знаме“ (17) Локомотив Пловдив Славия София Flag of Bulgaria.svg Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 29 (34 мача) Flag of Bulgaria.svg Манол Манолов
1971/72 ЦСКА „Септ. знаме“ (16) Левски-Спартак Берое Flag of Bulgaria.svg Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 27 (34 мача) Flag of Bulgaria.svg Манол Манолов
1970/71 ЦСКА „Септ. знаме“ (15) Левски-Спартак Ботев (Враца) Flag of Bulgaria.svg Димитър Якимов ЦСКА „Септ. знаме“ 26 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Манол Манолов
1969/70 Левски-Спартак (11) ЦСКА „Септ. знаме“ ЖСК-Славия София Flag of Bulgaria.svg Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 31 (30 мача) Flag of the Czech Republic.svg Рудолф Витлачил
1968/69 ЦСКА „Септ. знаме“ (14) Левски-Спартак Локомотив Пловдив Flag of Bulgaria.svg Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 36 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Стоян Орманджиев
1967/68 Левски София (10) Star full.svg ЦСКА „Червено знаме“ Локомотив София Flag of Bulgaria.svg Петър Жеков Берое (Стара Загора) 31 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Кръстьо Чакъров
1966/67 Ботев (Пловдив) (2) Славия София Левски София Flag of Bulgaria.svg Петър Жеков Берое (Стара Загора) 21 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Васил Спасов
1965/66 ЦСКА „Червено знаме“ (13) Левски София Славия София Flag of Bulgaria.svg Трайчо Спасов Марек (Станке Димитров) 21 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Стоян Орманджиев
1964/65 Левски София (9) Локомотив София Славия София Flag of Bulgaria.svg Георги Аспарухов Левски София 27 (30 мача) Flag of the Czech Republic.svg Рудолф Витлачил
1963/64 Локомотив София (3) Левски София Славия София Flag of Bulgaria.svg Никола Цанев ЦСКА „Червено знаме“ 26 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Георги Берков
1962/63 Спартак Пловдив Ботев Пловдив ЦДНА Flag of Bulgaria.svg Тодор Диев Спартак (Пловдив) 26 (30 мача) Flag of Bulgaria.svg Димитър Байкушев
1961/62 ЦДНА (12) Спартак Пловдив Левски София Flag of Bulgaria.svg Никола Йорданов Дунав Русе 20 (26 мача) Flag of Bulgaria.svg Крум Милев
1960/61 ЦДНА (11) Левски София Ботев Пловдив Flag of Bulgaria.svg Иван Сотиров Ботев Пловдив 20 (26 мача) Flag of Bulgaria.svg Крум Милев
1959/60 ЦДНА (10) Star full.svg Левски София Локомотив София Flag of Bulgaria.svg Христо Илиев

Flag of Bulgaria.svg Любен Костов

Левски София

Спартак (Варна)

12 (22 мача) Flag of Bulgaria.svg Крум Милев
1958/59 ЦДНА (9) Славия София Левски София Flag of Bulgaria.svg Александър Василев Славия София 13 (22 мача) Flag of Bulgaria.svg Крум Милев
1958 ЦДНА (8) Левски София Спартак (Плевен) Flag of Bulgaria.svg Добромир Ташков Славия София 9 (11 мача) Flag of Bulgaria.svg Крум Милев
1957 ЦДНА (7) Локомотив София Динамо Flag of Bulgaria.svg Христо Илиев Динамо 14 (22 мача) Flag of Bulgaria.svg Крум Милев
1956 ЦДНА (6) Динамо СКНА (Пловдив) Flag of Bulgaria.svg Павел Владимиров Миньор Димитрово 16 (22 мача) Flag of Bulgaria.svg Крум Милев
1955 ЦДНА (5) Ударник (София) Спартак (Сталин) Flag of Bulgaria.svg Тодор Диев Спартак (Пловдив) 13 (26 мача) Flag of Bulgaria.svg Крум Милев
1954 ЦДНА (4) Ударник (София) Локомотив София Flag of Bulgaria.svg Добромир Ташков Ударник (София) 25 (26 мача) Flag of Bulgaria.svg Крум Милев
1953 Динамо (8) ОСГ (София) ВМС (Варна) Flag of Bulgaria.svg Димитър Минчев Спартак (Плевен)

ВВС (София)

15 (28 мача) Flag of Bulgaria.svg Димитър Мутафчиев
1952 ЦДНВ (3) Спартак (София) Локомотив София Flag of Bulgaria.svg Добромир Ташков

Flag of Bulgaria.svg Димитър Исаков

Спартак (София)

Ударник (София)

10 (22 мача) Flag of Bulgaria.svg Крум Милев
1951 ЦДНВ (2) Спартак (София) Динамо Flag of Bulgaria.svg Димитър Миланов ЦДНВ 13 (22 мача) Flag of Bulgaria.svg Крум Милев
1950 Динамо (7) Строител Академик (София) Flag of Bulgaria.svg Любомир Хранов Динамо 11 (18 мача) Flag of Bulgaria.svg Иван Радоев
1948/49 Динамо (6) ЦДНВ Локомотив София Flag of Bulgaria.svg Димитър Миланов
Flag of Bulgaria.svg Недко Недев
ЦДНВ
Ботев при ДНВ (Варна)
11 (18 мача) Flag of Hungary.svg Рижьо Шомлай
1948 Септември при ЦДВ (1) Левски София Спартак (Варна)

Марек (Дупница)

Flag of Bulgaria.svg Константин Николов
Flag of Bulgaria.svg Христо Нелков
1947 Левски София (5) Локомотив София Левски (Пловдив)

Спартак (София)

Flag of Bulgaria.svg Иван Радоев
1946 Левски София (4) Локомотив София Спартак (Варна)

Бенковски (Видин)

Flag of Bulgaria.svg Иван Радоев
1945 Локомотив София (2) Спортист (София) Спартак (Варна)

СП 45(Пловдив)

1944 първенството не завършва
1943 Славия София (6) Левски София Левски Пловдив

Ботев (Пд.)

Flag of Bulgaria.svg Димитър Байкушев
1942 Левски София (3) Македония (Скопие) Славия София Flag of Bulgaria.svg Асен Панчев
1941 Славия София (5) ЖСК София Левски Пловдив
1940 ЖСК София (1) Левски София Славия София Flag of Bulgaria.svg Янко Стоянов Левски София 14 (18 мача)
1939 Славия София (4) Владислав Варна Тича Варна Flag of Bulgaria.svg Георги Пачеджиев АС-23 София 14 (18 мача)
1938 Тича Варна Владислав Варна Шипка (София) Flag of Bulgaria.svg Крум Милев Славия София 12 (18 мача)
1937 Левски София (2) Левски (Русе) Владислав Варна

Ботев (Пд.)

Flag of Bulgaria.svg Кирил Йовович
1936 Славия София (3) Тича Варна Георги Дражев (Ямбол)

Кракра Перник

1935 Спортклуб София Тича Варна Панайот Волов (Шумен)

Ботев Пазарджик

1934 Владислав Варна (3) Славия София Напредък (Русе)

Светослав Стара Загора

Flag of Bulgaria.svg Алекси Алексиев
1933 Левски София (1) Шипченски Сокол Напредък (Русе)

Ботев Ямбол

Flag of Bulgaria.svg Цветан Генев
1932 Шипченски Сокол Славия София Сокол Пловдив

Победа 26 Плевен

Flag of Germany.svg Ференц Фан
1931 АС-23 Шипченски Сокол Напредък (Русе)
1930 Славия София (2) Владислав Варна Ботев (Пд.)
1929 Ботев (Пловдив) (1) Левски София Шипченски Сокол Flag of Bulgaria.svg Никола Щерев
1928 Славия София (1) Владислав Варна Левски Пловдив

Левски (Русе)

1927 шампионатът е прекъснат
1926 Владислав Варна (2) Славия София Левски (Русе)

Ботев Пазарджик

Flag of Germany.svg Ернст Мург
1925 Владислав Варна (1) Левски София Левски Дупница

БП25 Плевен

Flag of Germany.svg Ернст Мург
1924 първенството не завършва

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Представяне[редактиране | редактиране на кода]

По отбор[редактиране | редактиране на кода]

Бележка: В получер са отборите, които участват в настоящото първенство на „А“ група. Отборите в курсив вече не съществуват. /Плъзни надясно/

Отбор Шампион Вицешампион Трето място (полуфинал)***** Шампионат
ЦСКА (София)
Star full.svg Star full.svg Star full.svg
31
23
6
1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005, 2008
Левски (София)
Star full.svg Star full.svg
26
32
10
1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953, 1965, 1968, 1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988, 1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009
Славия (София)
7
10
12
1928, 1930, 1936, 1938/39, 1941, 1943, 1996
Лудогорец (Разград)
7
0
0
2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018
Локомотив (София)
4
6
10
1939/40, 1945, 1964, 1978
Литекс (Ловеч)
4
1
3
1998, 1999, 2010, 2011
Владислав (Варна)
3
4
1(1)
1925, 1926, 1934
Ботев (Пловдив)
2
2
13(2)
1929, 1967
Спартак (Варна)***
1
2
6(3)
1932
Тича (Варна)
1
2
3
1938
Локомотив (Пловдив)
1
1
4
2004
Спартак (Пловдив)
1
1
0
1963
Етър (Велико Търново)
1
0
2
1991
Берое (Стара Загора)
1
1
2
1986
Спортклуб (София)****
1
0
0
1935
АС`23 (София)
1
0
0
1931
Левски (Русе)
0
1
2(2)
Македония (Скопие)
0
1
0
Спортист (София)
0
1
0
Нефтохимик (Бургас)
0
1
0
Левски (Пловдив)
0
0
4(3)
Напредък (Русе)
0
0
3(2)
Велбъжд (Кюстендил)
0
0
3
Хебър (Пазарджик)
0
0
2(2)
Тунджа (Ямбол)
0
0
2(2)
Марек (Дупница)
0
0
2(1)
Академик (София)
0
0
2
Левски (Дупница)
0
0
1(1)
БП25 (Пловдив)
0
0
1(1)
Сокол (Пловдив)
0
0
1(1)
Победа 26 (Плевен)
0
0
1(1)
Светослав (Стара Загора)
0
0
1(1)
Панайот Волов (Шумен)
0
0
1(1)
Миньор (Перник)
0
0
1(1)
Шипка (София)
0
0
1(1)
СП 45 (Пловдив)
0
0
1(1)
Бдин (Видин)
0
0
1(1)
Спартак (София)
0
0
1(1)
Спартак (Плевен)
0
0
1
Ботев (Враца)
0
0
1
Хасково
0
0
0

*** – Спартак (Варна) е приемник на успехите на Шипченски сокол (Варна).

**** – Спортклуб (София) е предшественик на Септември, който обаче не унаследява успехите на Спортклуб (София).

***** – В скоби са записани поделените трети места, които са се получавали при провеждането на шампионата на България в елиминаторна схема.

По градове[редактиране | редактиране на кода]

Таблицата показва българските шампиони по градове.

Място Град Титли Печеливши отбори
1
София
70
ЦСКА (31), Левски (26), Славия (7), Локомотив (4), Атлетик Слава 1923 (1), Спортклуб (1)
2
Разград
7
Лудогорец (7)
2
Варна
5
Владислав* (3), Тича* (1), Спартак (1)
4
Пловдив
4
Ботев (2), Локомотив (1), Спартак (1)
4
Ловеч
4
Литекс (4)
6
Стара Загора
1
Берое (1)
6
Велико Търново
1
Етър (1)

* Черно Море (Варна) е създаден след обединението на Владислав и Тича и приема историята и традициите на Тича.

Вечна ранглиста на „А“ футболна група[редактиране | редактиране на кода]

  • Отборите с удебелен шрифт са настоящи участници през сезон 2017/18.

Последна актуализация на 29.10.2017. Не са включени анулираните мачове с Литекс Ловеч през сезон 2015/16.

М Отбор Н С М П Р З Г.Р. Т
1 ЦСКА (София) 1 68 1931 1175 438 318 3983:1688 2788
2 Левски (София) 1 69 1963 1168 450 345 3837:1744 2786
3 Славия (София) 1 68 1941 846 461 634 2920:2257 2153
4 Локомотив (София) 2 64 1835 770 460 605 2644:2215 2000
5 Ботев (Пловдив) 1 62 1776 683 413 680 2562:2472 1779
6 Локомотив (Пловдив) 1 56 1645 644 374 627 2265:2275 1662
7 Черно море (Варна) 1 53 1524 540 391 593 1819:1932 1471
8 Берое (Стара Загора) 1 50 1472 497 342 633 1788:2141 1336
9 Спартак (Варна) 4 43 1202 378 270 554 1385:1829 1026
10 Миньор (Перник) 3 38 1055 330 248 477 1175:1594 908
11 Спартак (Плевен) 3 35 994 314 245 435 1150:1511 873
12 Литекс (Ловеч) 2 20 608 354 123 131 1113:552 831
13 Ботев (Враца) 2 28 848 288 185 375 1055:1266 761
14 Черноморец (Бургас) + 29 866 277 188 401 1057:1410 742
15 Етър (Велико Търново) 1 24 726 264 161 301 951:1043 689
16 Марек (Дупница) 3 29 838 251 177 410 920:1374 679
17 Сливен (Сливен) + 25 750 246 164 340 906:1109 656
18 Пирин (Благоевград) 1 25 739 230 182 327 791:1009 642
19 Дунав (Русе) 1 26 718 228 176 314 769:1084 632
20 Академик (София) 4 18 505 163 136 206 589:676 462
21 Спартак (Пловдив) + 17 441 158 121 162 562:581 437
22 Нефтохимик (Бургас) 2 14 413 165 79 169 579:544 409
23 Спартак (София) + 15 377 135 124 118 456:416 394
24 Добруджа (Добрич) 3 14 414 126 82 206 448:682 334
25 Беласица (Петрич) 3 12 368 116 68 184 377:590 300
26 Лудогорец 1945 (Разград) 1 6 180 107 41 32 341:134 255
27 Локомотив (Горна Оряховица) 2 10 287 99 54 134 294:416 252
28 Черноморец Бургас (Бургас) 4 7 218 92 53 73 288:223 237
29 Велбъжд (Кюстендил) 4 7 201 98 27 76 299:269 223
30 Монтана 1921 (Монтана) 2 9 260 61 60 139 247:396 182
31 Янтра (Габрово) 3 7 214 65 50 99 239:332 180
32 Шумен (Шумен) + 7 212 61 38 113 219:368 160
33 Пирин Благоевград (Благоевград) + 6 178 53 41 84 189:254 147
34 Хасково (Хасково) + 7 212 52 31 129 210:400 135
35 Академик (Свищов) 3 4 120 36 26 58 136:195 98
36 Видима-Раковски (Севлиево) + 5 150 28 36 86 126:271 92
37 Вихрен (Сандански) 3 4 118 38 14 66 117:173 90
38 Марица (Пловдив) 2 4 120 28 25 67 129:225 81
39 Родопа (Смолян) 4 4 118 31 17 70 106:196 79
40 Тунджа (Ямбол) Д 3 97 28 22 47 98:152 78
41 Завод 12 (София) + 3 74 23 27 24 72:80 73
42 Хебър (Пазарджик) 3 3 86 20 21 45 85:141 61
43 Септември (София) 1 3 78 16 20 42 101:160 52
44 Металург (Перник) 4 2 58 22 6 30 60:77 50
45 ВВС (София) + 2 54 13 21 20 60:63 47
46 Локомотив (Мездра) 4 2 60 17 13 30 69:89 47
47 Строител (София) + 2 50 13 18 19 47:53 44
48 Пирин (Гоце Делчев) 3 2 68 16 8 44 62:148 40
49 Червено знаме (София) + 2 40 13 13 14 46:50 39
50 Торпедо (Плевен) + 3 66 9 14 43 48:137 32
51 Калиакра (Каварна) 3 2 60 10 11 39 45:117 31
52 Рилски спортист (Самоков) 3 2 56 11 6 39 51:116 28
53 Академик (Варна) + 1 28 9 7 12 26:43 25
54 Олимпик (Тетевен) 4 1 30 11 2 17 26:50 24
55 Раковски (Русе) + 2 60 9 6 45 41:151 24
56 Димитровград (Димитровград) 3 1 30 8 6 16 32:66 22
57 ФК Димитровград + 1 30 7 6 17 36:60 20
58 Розова долина (Казанлък) 3 1 30 7 5 18 30:53 19
59 Верея (Стара Загора) 1 1 19 6 5 8 17:25 17
60 Славия (Пловдив) + 1 18 4 8 6 16:21 16
61 Несебър (Несебър) 2 1 30 5 5 20 26:63 15
62 Любимец 2007 (Любимец) 3 1 38 6 3 29 25:104 15
63 Павликени (Павликени) 3 1 26 5 4 17 12:45 14
64 Спортист (Своге) 4 1 30 5 4 21 23:59 14
65 Етър 1924 (Велико Търново) 2 1 30 4 4 22 20:75 12
66 Бдин (Видин) 3 1 18 2 4 12 13:35 8
67 Светкавица (Търговище) + 1 30 1 5 24 8:71 7
68 Черноморец Бургас (София) + 1 30 0 1 29 8:131 1

Легенда:

  • М – място в ранглистата;
  • Отбор – име на отбора;
  • Н – настоящето ниво на футболната ни пирамида, на което се намира отборът към началото на сезон 2015/2016 (1 = „А“ ФГ; 2 = „Б“ ФГ; 3 = „В“ АФГ; 4 = „A“ ОФГ; Д = отборът поддържа само юношеска школа; + = отборът не съществува в момента);
  • С – брой изиграни сезони в елитната група от 1948 г. насам;
  • М – общо изиграни мачове през този период;
  • П – общо победи през този период;
  • Р – общо равни срещи през този период;
  • З – общо загуби през този период;
  • Г.Р. – общо вкарани и общо получени голове през този период (включително голове от присъдени служебни победи и загуби);
  • Т – общо спечелени точки – за да бъдат поставени отборите в равни условия, за победа се начисляват 2 точки, за реми – една, въпреки че регламентът на провеждане на шампионатите е бил различен – за победа сега се дават 3 точки, а преди години за нулеви ремита не се даваха точки (1983 – 1987). Наказанията с отнемане на точки също не са взети под внимание.
  • Мачовете на Левски и Литекс срещу Металург (през пролетта на сезон 1998 – 99) не са зачетени и са отнети по 3 точки от активите на двата отбора, а Металург е изваден от групата.
  • Мачът между Велбъжд и ЦСКА също не е зачетен.
  • Славия приема актива на Строител (София) от 1951 г., защото година по-рано завършва на второ място в „А“ група под името Строител (София). На Строител се зачита само сезонът, в който играят отделно от Славия в „А“ група.
  • Спартак (Плевен) е наследник и на Торпедо (Плевен), защото Торпедо се влива в Спартак. На Торпедо се зачита само сезонът, в който играят отделно от Спартак в „А“ група.
  • След есенния полусезон на 1968/1969 по решение на ЦК на БКП става реорганизация на спортните дружества. Левски е обединен със Спартак (Сф) и Спортист (Кремиковци), ЦСКА със Септември (Сф), Славия с Локомотив (Сф), Миньор (Перник) с Металург (Перник) и Черно море с Академик (Вн). От началото на 1969 година „сините“ играят под името Левски-Спартак с точков и голов актив на Левски. На мястото на Спартак (Сф) и с неговия точков и голов актив влиза от „Б“ РФГ Академик (Сф). ЖСК Славия играе с точков и голов актив на Славия, а Локомотив (Сф) е изтрит от „А“ РФГ и губи служебно всички мачове от пролетта на 1969 с 0:3. Поради тази причина в крайното класиране участват 15 отбора.
  • Активите на Олимпик (Тетевен) и Олимпик-Берое са обединени защото когато Олимпик-Берое игра в „А“ ПФГ истинското Берое играеше в „А“ ОФГ-Стара Загора.
  • Отборът на Металург-Минерал е наследник на Металург (Перник). Играе домакинските си мачове на стадион Металург в Перник.
  • Детско-юношеският отбор на Раковски (кв. Сердика, София) е наследник на Завод 12 (София). Най-доброто постижение на Раковски е 5 място в Източната „А“ ОФГ-София град през 2000 г. До 2003 г. отборът игра в „Б“ ОФГ-София град.
  • Отборът на Софийски орлета (София) е наследник на ФК „ВВС“ (София), не военния, а футболния представителен отбор. През 2002 г. ФК „Софийски орлета“ участва в „Б“ ОФГ-София град.

Отбори от Тракия и Македония, участвали през 1941 – 1944[редактиране | редактиране на кода]

М Отбор С М П Р З Г.Р. Т
1 Македония (Скопие) 2 9 5 0 4 15 – 12 10
2 Беломорец (Кавала) 2 7 4 1 2 13 – 8 9
3 Локомотив (Скопие) 2 6 3 0 3 14 – 8 6
4 Македония (Битоля) 2 4 1 0 3 4 – 6 2
5 Вардар (Скопие) 1 1 0 0 1 1 – 4 0
6 Гоце Делчев (Прилеп) 1 1 0 0 1 0 – 8 0

Ранг в ЕКТ[редактиране | редактиране на кода]

А Група[редактиране | редактиране на кода]

*Понастоящем Първа лига се намира на 24-то място (от 55 първенства) в ранглистата на УЕФА. (07.02.2018г.)

ПОСЛЕДНО КЛАСИРАНЕ

Позиция Първенство Коефициент
27 Flag of Serbia.svg Суперлига (0 Disc Plain yellow dark.svg) 14,625
28 Flag of Kazakhstan.svgВисша лига(+4 Green-Up-Arrow.svg) 14,125
29 Flag of Bulgaria.svg Първа професионална футболна лига (-4 RedDownArrow.svg) 13,125
30 Flag of Slovenia.svg Първа лига (-2 RedDownArrow.svg) 13.125
31 Flag of Slovakia.svg Първа Лига (-1 RedDownArrow.svg) 12,000

Информацията е актуална към сезон 2015/16

ИСТОРИЯ
Най-високото място в ранглистата на УЕФА, което е достигала „А“ група, е 16-то от 52 клубни асоциации през 2006/07 г. Това става след успешното представяне на българските отбори в евротурнирите. През 2005/06 г. те постигат рекордните 35 точки, с което прибавят към сумарния коефициент 8,75: Левски носи общо 16,25 точки от 7 победи, 2 равни, 5 загуби и 1 точка бонус; Литекс – 9 точки (4 п, 2 р, 4 з); ЦСКА – 8 т. (6 п, 4 з); Локомотив Пд 1,75 т. (1 п, 3 з). През 2006/07 г. Левски е първият български отбор, играл в групите на шампионската лига и донася 8 точки (3 п, 1 р, 6 з, 3 точки бонус); Локомотив Сф – 4,5 т. (3 п, 3 р); Литекс – 4,25 т. (3 п, 2 р, 1 з); ЦСКА – 3,75 т. (2 п, 3 р, 1 з) – всичко 20,5 точки и добавка към рейтинга 5,125. В квалификациите за победа се дава 1 точка, за равен – 0,5 т. за загуба – 0,25 т. В групите и директните елиминации след тях победата носи 2 точки, равният мач – 1 т., а загубата – 0,25 т. През следващите години постиженията на българските отбори намаляват, УЕФА престава да дава точки за загуба и първенството слиза след 21 място в Европа.[4]

Сезон Движение Място
2002/03 21
2003/04 (+1 Green-Up-Arrow.svg) 20
2004/05 (-1 RedDownArrow.svg) 21
2005/06 (+4 Green-Up-Arrow.svg) 17
2006/07 (+1 Green-Up-Arrow.svg) 16
2007/08 (-1 RedDownArrow.svg) 17
2008/09 (0 Disc Plain yellow dark.svg) 17
2009/10 (0 Disc Plain yellow dark.svg) 17
2010/11 (-4 RedDownArrow.svg) 21
2011/12 (-7 RedDownArrow.svg) 28
2012/13 (0 Disc Plain yellow dark.svg) 28
2013/14 (+3 Green-Up-Arrow.svg) 25
2014/15 (0 Disc Plain yellow dark.svg) 25
2015/16 (-4 RedDownArrow.svg) 29
2016/17 (+2 Green-Up-Arrow.svg) 27
2017/18
2018/19
2019/20
2021/22
2022/23
2023/24
2024/25

Клубно класиране[редактиране | редактиране на кода]

Позиция Движение Отбор Коефициент
37 Green-Up-Arrow.svg Verde e Bianco.png Лудогорец (Разград) 36, 000
248 RedDownArrow.svg Giallo e Nero.png Ботев Пловдив 3.775
249 RedDownArrow.svg 600px Blu con lambda bianca.svg Левски (София) 3.775
250 RedDownArrow.svg Flag blue HEX-99CBFF.svg Дунав (Русе) 3.775
251 RedDownArrow.svg Verde Con Striscia Bianca.png Берое 3.775
252 RedDownArrow.svg Славия София 3.775
253 RedDownArrow.svg Черно море 3.775
254 RedDownArrow.svg Verde e Arancione.png Литекс 3.775
255 RedDownArrow.svg 600px Rosso con Stella Rossa.png ЦСКА (София) 3.775

Данните са от 24 ноември 2017 година.

Излъчване[редактиране | редактиране на кода]

От 2000 до 2008 г. Българска Национална Телевизия притежава пълните права за излъчване на първенството по Канал 1.

През сезон 2008/2009 правата за излъчване са закупени от частните канали TV2 и Ринг ТВ за 3 плюс 2 години. БНТ имат първи избор за всеки кръг.

За сезоните 2009/2010 и 2010/2011 PRO.BG (бившата TV2) и RING.BG (Ринг ТВ) купуват правата за излъчване на пълния пакет от 6 мача от всеки кръг.

В края на сезон 2010/2011, след като PRO.BG се влива в bTV, каналът е преименуван на bTV Action, който продължава излъчване само по кабелната мрежа. Новите собственици не искат да заплатят пълният размер на сумата за правата. Поради недоволството на клубовете се стига и до лишаване от достъп на ТВ камери.

Дни преди началото на сезон 2011/2012 частния канал TV7 чрез Валентин Михов и Цветан Василев купува правата и излъчва по 2 мача. Както и преди 3 сезона БНТ1 получава първи избор. Останалата част от мачовете биват излъчвани на живо в интернет от сайтовете Livesport.bg, Bookmakers.bg и Sportline.bg. Купата на България се излъчва от канала на сателитния оператор Булсатком – TV+. Впоследствие обаче отново има неуредици с плащането.

За началото на новия сезон 2012/2013 клубовете отказват предложенията за излъчване от 4 телевизии – БНТ, ТВ7, ТВ+ и Нова телевизия и по тази причина първите няколко кръга не са предавани. В крайна сметка от 10 кръг започва излъчване, като каналът на Булсатком – TV+ има 1 и 3 избор, a БНТ – 2 избор. През пролетния сезон се разтрогва договора с ТВ+, като TV7 и News7 получават 1, 3 и 4 избор, а БНТ1 – 2 избор.[5] През пролетта на 2013 г. е сключен нов договор за излъчване за три сезона до 2016 г., със 7 Медия Груп, като срещите се предават по TV7 и News7.[6] По силата на този договор отборите получават общо 4,5 млн. лева годишно, като 40% от тях се разпределят по равно между всички отбори, 30% се разпределят спрямо класирането в средата на сезона, 15% – спрямо класирането в края на сезона и 15% за шестте отбора, които играят мачовете си на осветление („Лудогорец“, „ЦСКА“, „Левски“, „Берое“, „Черноморец“ и „Литекс“). По този начин всеки отбор получава минимум 128 хил. лева за участието си в първенството. [7]

От сезон 2014/2015 след като TV7 и News7 изпадат в несъстоятелност и след първите няколко кръга правата преминават в Нова Броудкастинг Груп, която започва излъчване на срещите по Нова телевизия и Диема. От пролетта на 2015 година групата стартира допълнително платен пакет – Диема Екстра, като основните срещи преминават в ефира на новия платен канал Диема Спорт. От сезон 2015/16 групата стартира и втори платен канал – Диема Спорт 2, като удължава договора си до 2020 година и премества всички срещи в допълнително платения телевизионен пакет, като 1 мач на кръг остава по Диема. [8].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

1948/491949/501950195119521953195419551956195719581958/591959/60 1960/611961/621962/631963/641964/651965/661966/671967/681968/691969/70 1970/711971/721972/731973/741974/751975/761976/771977/781978/791979/80 1980/811981/821982/831983/841984/851985/861986/871987/881988/891989/90 1990/911991/921992/931993/941994/951995/961996/971997/981998/991999/00 2000/012001/022002/032003/042004/052005/062006/072007/082008/092009/10 2010/112011/122012/132013/142014/152015/162016/172017/18 2018/192019/20

Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.