ПОФК Ботев (Враца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ботев (Враца))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Bulgaria.svg Ботев (Враца)
Прозвище „зелените лъвове“, „врачани“
Основан 1921 г.;
преди 99 години
 (1921)[1]
Държава България
Стадион Христо Ботев
Капацитет 25 000
Президент Flag of Bulgaria.svg Христо Илиев
Старши треньор Flag of Bulgaria.svg Антони Здравков
Първенство Първа лига
2019/20 Първа лига, 11 място
Спонсор община Враца
Уинбет
АЕЦ „Козлодуй“
Екипировка Flag of Italy.svg Ереа
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ПОФК Ботев в Общомедия

ПОФК Ботев е български футболен отбор от Враца, който се състезава в Първа професионална футболна лига. Играе домакинските си мачове на стадион „Христо Ботев“, който е с капацитет 25 000 места.

От 1964 г. до 1990 г. „Ботев“ записва 26 последователни сезона в „А“ група. Клубът постига най-големия си успех през сезон 1970/71, когато завършва на 3 място и печели бронзовите медали.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаване и първи години[редактиране | редактиране на кода]

Клубът е основан на 21 април 1921 г. На тази дата на игрището край стария пазар на Враца група младежи учредяват спортен клуб, който назовават на името на големия революционер Христо Ботев. Учредители са Иван Абузов, Тодор Орозов, Христо Лиженски, Ангел Рачински, Нако Паунов, Никола Кунов и Герго Бойчев. Застъпени са и спортове като лека атлетика и гимнастика, а за председател на клуба е избран Герго Бойчев.[2]

През 1927 г. след обединение с „Орел“ клубът е преименуван на „Васил Кънчов“. Между 1928 г. и 1930 г. се нарича „Ботев-Орел 28“, но през 1930 г. си връща името „Ботев“. Просъществува до 1949 г., когато е разформирован, а в града са обособени няколко доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип.

През 1957 г. „Ботев“ е възроден след обединението на три ДСО – „Спартак“, „Строител“ и „Червено знаме“. През 1960/61 достига до полуфинал за Националната купа, където отпада от бъдещия носител на трофея ЦДНА (София). Това е най-доброто постижение за клуба в турнира до този момент, което е повторено 14 години по-късно. През сезон 1963/64 „Ботев“ се класира на 1-во място в Северната „Б“ група и печели правото да участва в „А“ група за първи път в своята история. Промоцията е осигурена кръг преди края на първенството след победа с 5:2 като гост срещу регионалния противник Монтана.[3] Сред основните футболисти в състава по това време са Илия Драгомиров, Георги Каменов, Евлоги Йорданов, Николай Бакърджиев и Кирил Райков.

26 сезона в „А“ група (1964 – 1990)[редактиране | редактиране на кода]

След влизането си в „А“ група „Ботев“ успява да се утвърди в елитното първенство, като записва 26 поредни сезона, придобивайки статута на един от значимите клубове в българския футбол. Към състава са интегрирани футболисти като Румен Йотов, Николай Пенков, Сашо Ангелов, Цветан Патеров, Венелин Тошков, Ангел Ценов. Заедно с по-опитните те се превръщат в основата на отбора, който през сезон 1970/71 печели бронзовите медали в шампионата. Под ръководството на старши треньора Илия Панев „врачани“ завършват на 3-о място след ЦСКА и Левски и придобиват правото да представят България в Купата на УЕФА. В нея „Ботев“ среща Динамо (Загреб) и отпада след две загуби. В първия мач, игран на 15 септември 1971 г. на стадион „Максимир“, „врачани“ губят с 1:6, като почетното попадение е дело на Евлоги Йорданов. На реванша във Враца две седмици по-късно Евден Каменов открива резултата за „Ботев“, но след това Динамо обръща и печели с 2:1.

През следващите години „Ботев“ се класира предимно в „златната среда“ на „А“ група. По-челни позиции записва през сезон 1976/77, когато финишира на 5-о място, както и през сезон 1984/85 – 6-о място. В средата на 80-те години на ХХ век в отбора изпъкват имената на футболисти като Илия Вълов, Валери Греков, Илия Войнов, Цветан Данов и Емил Маринов. Между 1985 г. и 1990 г. клубът се състезава под името „Враца“ след решение на ЦК на Българската комунистическа партия, свързано със злополучния финал за Купата на България през 1985 г., което забранява футболните отбори да носят имена на национални герои. В този период отборът постига една от най-впечатляващите победи в своята история. На 11 декември 1985 г. разбива с 6:3 като гост Левски (София), преименуван тогава на „Витоша“.[4] Дългогодишният период на клуба в елита на българския футбол приключва през сезон 1989/90. По време на кампанията „врачани“ постигат само 5 победи, завършват на последното 16-о място в класирането и изпадат в „Б“ група.

Две десетилетия извън елита (1990 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Мартин Петров играе за „Ботев“ през сезон 1995/96

Следва дълъг период, в който „Ботев“ се движи между дивизиите. Отборът участва четири последователни сезона във втора дивизия, а през 1994 г. се свлича до „В“ група. В този период обаче изгрява звездата на юношата на клуба Мартин Петров. Той играе за „Ботев“ през сезон 1995/96, а впоследствие се превръща в един от най-добрите български футболисти, емблема и на националния отбор. През 1998 г. „врачани“ успяват да се завърнат в „Б“ група. От школата излиза още един значим футболист в лицето на Валентин Илиев, но трудните години за клуба продължават. В началото на ХХI век кризата се задълбочава. Това довежда до липсата на представителен отбор в периода 2003 – 2005.

След възстановяването на мъжкия тим през 2005 г. „врачани“ записват 4 поредни сезона във „В“ група. През сезон 2008/09 завършват на 1-во място и печелят промоция за „Б“ група. След завръщането в професионалния футбол за старши треньор е назначен Сашо Ангелов[5], като под негово ръководство възходът на „Ботев“ продължава. През сезон 2009/10 отборът се класира на 6-о място, а през 2010/11 е над всички в Западната „Б“ група. Завършва на 1-о място и отново става част от елита след 21-годишна пауза.

Възходи и падения[редактиране | редактиране на кода]

През второто десетилетие на ХХI век изявите на „Ботев“ (Враца) се характеризират с възходи и падения. През сезон 2011/12 отборът успява да се задържи в „А“ група, като завършва на 12-о място в крайното класиране, въпреки че по време на кампанията е воден от четирима различни треньори в лицето на Сашо Ангелов, Атанас Джамбазки, Тодор Гарев и Антони Здравков, а освен това е съпътстван от сериозна финансова криза.

През лятото на 2012 г. управлението на „Ботев“ е поето от италиански инвеститори, като за председател на Управителния съвет е избран Пепино Тири.[6] За първи път в историята на клуба за старши треньор е назначен чужденец – италианецът Джулиано Сонзони, а в състава са привлечени над 10 чуждестранни футболисти от Италия, Бразилия, Уругвай и Аржентина.[7] Кризата в клуба обаче продължава и се задълбочава. В края на годината италианците напускат, а „Ботев“ завършва на 13-о място и изпада заради намаляване на бройката на отборите в елита.

През 2015 г. „Ботев“ отново пропада до „В“ група. Издръжката на клуба е поета от община Враца, което води до ново издигане към професионалния футбол. През 2016 г. отново е в „Б“ група, наричаща се вече Втора лига, а две години по-късно печели за трети път в своята история промоция за Първа лига.

 През периода 2016-2020 част от секторите на стадион Христо Ботев са ремонтирани и съоръжението има осветление за футболните двубой в професионалният футбол. Детско юношеската школа се развива в подем и децата в нея са над 200.

През януари 2020г. кмета на община Враца и тогавашен председател на "Ботев Враца" Калин Каменов , преотстъпи председателското място на местният общественик и спортен мениджър Христо Илиев, който освен председател е и изпълнителен директор на отбора.

През 2020г. под управлението на новия председател Христо Илиев беше върнат голям дълг към НАП от над половин милион лева натрупан в периода 2012-2015 от тогавашното управление в клуба управлявано от Николай Иванов.
През 2020г се направиха и знакови победи над шампиона Лудогорец с 3:1(първа победа) , победа в Пловдив срещу Ботев с 0:1 чакана от 36 години. Разгромна победа над Етър Велико Търново с 5:1.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Ботев (1921 – 1927)
  • Васил Кънчов (1927)
  • Ботев-Орел 28 (1928 – 1930)
  • Ботев (1930 – 1949)
  • Ботев (1957 – 1985)
  • Враца (1985 – 1990)
  • Ботев (от 1990 г.)

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Първа лига
  • Bronze medal icon.svg бронзов медалист1970/71
Купа на България
Купа на Съветската армия
  • полуфиналист1984/85

Участия в европейските клубни турнири[редактиране | редактиране на кода]

Купа на УЕФА[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Турнир Етап Отбор Домакин Гост
1971/72 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Flag of Yugoslavia (1992–2003); Flag of Serbia and Montenegro (2003–2006).svg Динамо (Загреб) 1:2 1:6

Последните 10 сезона[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Първенство Място М П Р З ГР Т Купа на България
2010/11 „Б“ група 1 1/16-финал
2011/12 „А“ група 12 1/16-финал
2012/13 „А“ група 13 1/16-финал
2013/14 Б Група 6 1/32-финал
2014/15 Б Група 13 1/32-финал
2015/16 „В“ Група 2 не участва
2016/17 Втора лига 10 1/32-финал
2017/18 Втора лига 1 1/8-финал
2018/19 Първа лига 8 1/16 финал
2019/20 Първа лига 11 29 6 8 15 26:50 26 1/4-финал

Класиране по сезони[редактиране | редактиране на кода]

„А“ футболна група„Б“ футболна група„В“ футболна група„Б“ футболна група„А“ футболна група„Б“ футболна група„В“ футболна група„Б“ футболна група„В“ футболна група„Б“ футболна група„А“ футболна група„Б“ футболна група

Клубен стадион[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Христо Ботев“ – Враца
сектор А

„Ботев“ Враца играе домакинските си срещи на стадион „Христо Ботев“. Той се намира в източната част на Враца и е част от спортен комплекс „Христо Ботев“. Това съоръжение е един от най-големите български стадиони. Построен е с доброволния труд от жителите на града през 1948 година, като капацитетът му е за 32 000 зрители (25 000 седящи). Тревното покритие е обновено през 2000 година. Около терена е изградена широка лекоатлетическа писта.

Стадион „Христо Ботев“ разполага с удобен паркинг за над 300 автомобила. Към стадиона са изградени и 3 тренировъчни игрища, които се ползват от всички детско-юношески възрастови групи представящи „Ботев“ Враца. Административната сграда е на три етажа, като съблекални и други помощни помещения, музейна експозиция посветена на футболния отбор, ресторант и зала за пресконференции.

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 5 октомври 2020 г.

Вратари
01 Flag of Bulgaria.svg Христо Митов
33 Flag of Bulgaria.svg Красимир Костов
34 Flag of Russia.svg Дар Королев
Защитници
05 Flag of Bulgaria.svg Васил Добрев
14 Flag of Bulgaria.svg Димитър Буров
16 Flag of Serbia.svg Александър Станисавлевич
18 Flag of Bulgaria.svg Илия Миланов
37 Flag of Bulgaria.svg Венцислав Керчев
77 Flag of Bulgaria.svg Мартин Костадинов
81 Flag of Bulgaria.svg Атанас Зехиров
Flag of Bulgaria.svg Костадин Ничев
Халфове
06 Flag of Bulgaria.svg Даниел Гаджев
08 Flag of Portugal.svg Педро Лагоа
09 Flag of Bulgaria.svg Даниел Генов
10 Flag of Bulgaria.svg Петър Атанасов
17 Flag of Bulgaria.svg Чавдар Ивайлов
19 Flag of Bulgaria.svg Ивайло Михайлов
23 Flag of Bulgaria.svg Владислав Узунов
24 Flag of France.svg Аласан Н'Диайе
28 Flag of Bulgaria.svg Христо Златински
88 Flag of Brazil.svg Том
94 Flag of Bulgaria.svg Юлиян Ненов
Нападатели
15 Flag of Bulgaria.svg Мирослав Маринов
30 Flag of Bulgaria.svg Валери Домовчийски Капитан


Почетни листи в „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

Място Име Период Мачове
1 Николай Пенков 1969 – 1981 334
2 Сашо Ангелов 1967 – 1980 307
3 Евлоги Йорданов 1959 – 1975 305
4 Георги Каменов 1962 – 1975 285
5 Димитър Ефремов 1972 – 1988 284
6 Ангел Ценов 1967 – 1978 267
7 Валери Цветанов 1979 – 1989 265
8 Венелин Тошков 1970 – 1988 250
9 Кирил Райков 1963 – 1976 211
10 Николай Бакърджиев 1962 – 1972 209
Място Име Период Голове
1 Георги Каменов 1962 – 1975 150
2 Сашо Ангелов 1967 – 1980 87
3 Емил Маринов 1982 – 1989 69
4 Евлоги Йорданов 1959 – 1975 66
5 Цветан Данов 1981 – 1988 63
6 Димитър Ефремов 1972 – 1988 58
7 Илия Драгомиров 1957 – 1970 52
8 Илия Войнов 1981 – 1988 25
9 Николай Бакърджиев 1962 – 1972 21
10 Венелин Тошков 1970 – 1988 19

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Футбол“         Портал „Футбол          Портал „България“         Портал „България