Емил Маринов (футболист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Емил Маринов.

Емил Маринов
Лична информация
Роден3 октомври 1961 г.(1961-10-03)
Починал30 март 2019 г. (на 57 г.)
ПостНападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1980 – 1982
1982 – 1989
1989 – 1990
1990 – 1991
1991 – 1993
България Локомотив (Мз)
България Ботев (Вр)
Академика (Коимбра)
РД Агуеда
Академик (Св)
84
203
19
16
?
(22)
(69)
(6)
(1)
(?)
Треньор
2001 – 2002
2008 – 2009
Ботев (Вр)
Ботев (Вр)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Емил Маринов (3 октомври 1961 г. – 30 март 2019 г.) е бивш български футболист и треньор по футбол. Като играч се подвизава на поста централен нападател. Клубна легенда на Ботев (Враца).

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Маринов играе последователно в „Локомотив“ (Мездра) в Северната „Б“ РФГ (1980 – 1982), „Ботев“ (Враца) в „А“ РФГ (1982 – 1989), португалските клубове „Академика“ (Коимбра, 1989/1990) и „Буеда“ (1990/1991), приключва кариерата си в „Академик“ (Свищов, 1991 – 1993).

Полуфиналист за Купата на Съветската армия през 1985 г. Има 203 шампионатни срещи и 69 гола за „Ботев“ (Враца) в „А“ РФГ. Допълнително записва 35 мача и 8 гола в португалската втора дивизия. Облича 4 пъти фланелката на „А“ националния отбор.

Той е 3-ти в почетната листа на най-добрите реализатори на врачанския клуб и 12-и по участия в майсторската група. Голмайстор на отбора през 1982/3, 1984/5, 1987/8 и 1988/9, включен в крайната класация на 11-те на кръга на в. „Народен спорт“ през 1982/3 г.

Известен е с хеттрика, който прави срещу „Сините“ на техния стадион „Герена“ в София (при общ резултат 6:3 за „Ботев“) на 11 септември 1985 година[1][2].

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Бил е старши треньор на „Ботев“ (Враца) в „А“ РФГ, на „Локомотив“ (Мездра) във втория ешелон и на „Искър“ (Роман) в Северозападната „В“ АФГ. Притежава лиценз УЕФА „А“.

Почива внезапно във врачанската болница на 30 март 2019 г. Погребението е на следващия ден във Враца[1][3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]