Коимбра

Коимбра Coimbra
	Коимбра Координати: 40°12′39.99″ с. ш. 8°25′44″ з. д. / 40.211111° с. ш. 8.428889° з. д.
Страна	Португалия
Регион	Център (Португалия)
Подрегион	Баишу Мондегу
Окръг	Коимбра
Община	Коимбра
Площ	319,40 km²
Надм. височина	9 – 499 m
Население	143 396 души (2011); 449 души/km²
Кмет	Мануел Мачаду (СП)
Пощенски код	3000
Телефонен код	292
Официален сайт	cm-coimbra.pt
	Коимбра в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Коимбра.

Коѝмбра (на португалски: Coimbra, [ˈkwĩbɾɐ]^[1]) е град в Централна Португалия, административен център на окръг Коимбра. С население около 143 000 души (2011),^[2] градът е четвърти по големина в страната след Лисабон, Порто и Брага.

В Коимбра има много археологически паметници, които датират отпреди Римско време. Запазени са много сгради от периода, когато градът е бил столица на Португалия (от 1131 до 1255). През Късното средновековие Коимбра са превръща в голям културен център след отварянето през 1290 година на Университета на Коимбра. Той е един от най-старите и утвърдени университетски центрове не само на Пиренейския полуостров, но и в цяла Европа.

География[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Град Коимбра е разположен в централната част на Португалия на 120 км южно от Порто, на 195 км северно от Лисабон и на 40 километра от брега на Атлантическия океан. Близо до града се намират много живописни планински градчета и села.

История[редактиране | редактиране на кода]

Западната фасада на най-старата катедрала в Коимбра, която е една от най-добре запазените сгради в Португалия

Фасада на Манастира Санта Круз, където е погребан първият португалски монарх (Afonso Henriques)

Новата катедрала на Коимбра

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

През Римската епоха градът, разположен тогава на хълма до река Мондего, носи името Еминиум (Aeminium). През Късната Античност той става център на диоцез на мястото на близкия град Конимбрига, който е превзет и частично разрушен от германски нашественици през 465 и 468 година. По-късно Еминиум получава и името на разрушения град, въпреки че вестготите, които го контролират между 586 и 640 година го наричат Еминио.

Средни векове[редактиране | редактиране на кода]

По време на мюсюлманското нашествие на Пиренейския полуостров около 711 година градът, наричан на арабски Кулумрия, е превърнат във важен център на търговските пътища между християнския север и мюсюлманския юг. През 1064 година градът е превзет от краля на Леон Фернандо I Велики.

Непосредствено след Реконкистата Коимбра става център на новообразувано графство, управлявано от мосараба Сиснаду Давидиш, а през 1096 година става част от възстановеното графство Португалия. През 1143 година Португалия става независимо кралство и до 1255 година Коимбра е негова столица. От този ранен период са запазени Старата катедрала, църквата „Свети Яков“ и манастира „Санта Круз“, най-големият манастирски център в страната по това време.

Още през Средновековието Коимбра е разделена от река Мондего на Горен град (Cidade Alta или Almedina), където живее аристокрацията и духовенството, и Долен град (Cidade Baixa), където са разположени повечето търговски дейности. Градът е заобиколен със защитна стена, от която са запазени отделни участъци, като портата „Алмедина“ (Porta da Almedina).

Най-значимата готическа сграда в града е манастирът „Света Клара“ на левия бряг на река Мондего, основан в края на ХІІІ век, по-късно разрушаван и възстановяван. Той се намира толкова близо до реката, че честите наводнения принуждават монахините да се откажат от него през XVII век, когато е построена нова манастирска сграда малко по-нагоре. Величествената готическа гробница на кралицата също е преместена в новия манастир. Развалините на стария манастир са разкопани в началото на XXI век и днес могат да се видят на левия бряг на реката.

Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

През 15 и 16 век Коимбра отново станал важен културен център на Португалия благодарение на местния епископ и покровителство на крал Мануел I. От този период датират промените в манастира Санта Круз, гробниците на кралете и старата катедрала.

Университетът на Коимбра бил основан в Лисабон през 1290 година от крал Диниш I. Той бил преместен в Коимбра през 1308 година, но през 1338 година крал Афонсо IV върнал университета в Лисабон. Университетът бил окончателно прехвърлен в двореца в Коимбра през 1537 година от португалския крал Жоао III. Оттогава градският живот се върти около университета и през следващите десетилетия няколко колежа били създадени за да осигурят алтернативно на официалното религиозно образование. Построената през 18 век библиотека е друг забележителен белег на стария университет. Бароковата университетска кула е построена между 1728 и 1733 година.

Барок и съвременност[редактиране | редактиране на кода]

През 1772 година Себастиао Жозе де Карвальо е Мело, министър-председателят на крал Жозе I, реформирал университета. Изучаването на науките придобило огромна важност. Колекцията от научни инструменти и материали, придобити оттогава до наши дни са събрани в Музей на естествените науки в Университета в Коимбра. Те представляват една от много важните исторически научни колекции в Европа.

Първата половина на 19 век бил труден период за Коимбра. Тя била окупирана в резултат на френското нашествие в Португалия. Градът бил освободен на 6 октомври 1810 година. През март 1811 година отстъпващата Наполеонова войска била спряна. Градът възстановил през втората половина на 19 век инфраструктурата си с изграждането на телеграф, газово осветление, железопътна система и железопътен мост над река Монтего.

Заслужава да бъдат видяни в Коимбра новата Катедрала, построена през 17 век и Музеят на Мачадо де Кастро, който е втори по важност в Португалия и е разположен в бившия Епископски дворец. Градът също притежава втората по големина библиотека в Португалия след националната библиотека в Лисабон. Това е университетската библиотека на Коимбра. Забележителност на града е ботаническата градина на университета, създадена през 18 век.

Население[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Управление[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Изглед на Университетския хълм в Коимбра

Търговкият площад в Коимбра

Железопътната станция „Коимбра-A“

Благосъстоянието на града се дължи най-вече на Университета в Коимбра, който има 20 000 студенти, като общият брой на студентите в града е 35 000. Градът има много частни клиники, лекарски кабинети и два големи самостоятелни държавни болнични центрове в това число Университетската болница, Ракова болница и Военна болница. Държавният институт по криминалистика на Португалия е със седалище в Коимбра.

Забележителни компании са базирани в Коимбра в това число компютърни, по кибернетика, електронно инженерство, циментова фабрика, фармацевтични лаборатории, за керамични и хранителни изделия, за замразени местни продукти, текстилни, винарство, гражданско и инженерно строителство и бизнес инкубатори.

Коимбра предлага открит пазар за пресни продукти на всеки 7 и 23 ден от месеца в Санта Мария де Фейра и голям пазар за пресни продукти в центъра на Коимбра, където има също много магазини. Голям търговски комплекс с паркинг за коли; два големи хипермаркета с ресторанти, кина и много магазини на известни португалски и световни търговски марки, какъвто е Търговския център Долче Вита.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Двата бряга на река Мондего са свързани с три главни моста, първият от които е Ponte de Açude. Мостът Санта Клара е най-старият. Мостът Европа е завършен през 2004 година. Мостът на Педро Инес е единственият пешеходен мост.

Градът разполага с автобусна и тролейбусна мрежа (която е единствената в Португалия). В миналото градът е имал трамвайна мрежа, която днес може да се види само в музея. Таксиметровите коли са черни със зелен покрив. Строи се метро.

В Коимбра има няколко железопътни станции. Главната станция Coimbra-B е на главната линия между Порто и Лисабон. От нея до главната железопътна станция в центъра на града има бърза линия Coimbra-A. Много железопътни линии свързват Коимбра с околните селища.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Главният площад и сградите на историческата сграда на Университета в Коимбра

Интериор от Университетската библиотека

Коимбрия е наречен градът на студентите главно защото защото е място на най-стария и най-големия университет в Португалия. Днес в него учат студенти от 70 различни националности. Повече от 10% от тях са чуждестранни студенти, което го прави най-големият международен университет в Португалия.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Първият португалски крал Афонсо I е погребан в Манастира Санта Круз

Родени в Коимбра

Мария-Мануела Португалска (1527 – 1545), принцеса
Давид Мендеш Силва (р. 1986), футболист
Руй Мигел (р. 1984), футболист
Педру Пасуш Куелю (р. 1964), политик
Франсишку ди Са ди Миранда (1495 – 1558), поет
Карлош Сейшаш (1704 – 1742), композитор

Починали в Коимбра

Афонсо Хенрик (1109 – 1185) крал
Мигел Торга (1907 – 1995), писател
Урака Кастилска (1186 – 1220), кралица

Други

Фернанду Жузе ди Франса Диаш Ван-Дунем (р. 1952), анголски политик, завършва университета
Еса де Кейрош (1845 – 1900), писател, завършва право през 1866
Агостиньо Нето (1922 – 1979), анголски политик, завършва медицина през 1958

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Wells, John C. Portuguese. // 21 юли 2010. Посетен на 17 юни 2012.
↑ UMA POPULAÇÃO QUE SE URBANIZA, Uma avaliação recente – Cidades, 2004 Nuno Pires Soares, Instituto Geográfico Português (Geographic Institute of Portugal)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] Wells, John C. Portuguese. // 21 юли 2010. Посетен на 17 юни 2012.

[city_population_INE-2] UMA POPULAÇÃO QUE SE URBANIZA, Uma avaliação recente – Cidades, 2004 Nuno Pires Soares, Instituto Geográfico Português (Geographic Institute of Portugal)

[1]

[2]