Готическа архитектура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фасада на Реймската катедрала, Франция
Интериор с два розетни прозореца в западната част на Реймската катедрала

Готическата архитектура е стил, който процъфтява по време на Късното средновековие. Той еволюира от романската архитектура и е наследен от архитектурата на Ренесанса. Стилът възниква през 12 век във Франция и продължава до 16 век, като през този период е бил известен като „франкски творби“ (Frankish work, Opus Francigenum). За първи път терминът Готика се появява в края на Ренесанса. Неговите характеристики включват островърхи (стреловидни) арки, ребрени сводове, подпорни елементи като аркбутан и контрафорс, многостволни каменни колони, украса с каменни дантели по стените и прозорците, витражи и розети и др.

Готическата архитектура е стилът, характерен за много от най-забележителните катедрали, абатства и църкви на Западна Европа. Той е и стилът, в който са изградени много замъци, дворци, кметства, помещения (зали) на различни гилдии, университети и в по-малко значима степен, частни жилища.

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата в град Лан, Белгия. План
Състояние на катедралата „Св. Вит“ към 1887 г.

През втората половина на X век, се слага края на изтощаващото силите на Европа военно противопоставяне с норманите и маджарите. Във Франция се възобновява строителството на абатства и манастири, служещи по това време за главни центрове на знание и образование.

Романската и готическата архитектура са невъзможни без архитектурния опит на предшествениците и натрупаните от тях математически знания. Методът на геометрическите пропорции преобладава, благодарение на опита на античните математици, произведения на които активно се превеждат в средновековна Франция. Геометрията поразява въображението на средновековните художници като универсално средство за познание и моделиране на вселената.

За издигането на величествена готическа катедрала е необходимо да се проучат близостта и наличието на залежи от камък, пясък, вар, дървесина, а така и наличие на олово, с пластини от което покриват по дължина готическите покриви. Всички тези условия са факт във Франция, Испания, Великобритания, Чехия, Италия.

Дървото не е подходящо за огромните съоръжения. Честите пожари ограничават използването на този материал. Камъкът става предпочитан материал при създаването на сакрални съоръжения, крепости и замъци на феодалите. Във Франция за източник на бял камък служи кариерата в близост до Турне, откъдето камъкът и обработените детайли се пренасят в Пикардия, Артоа, Шампан и даже в Англия.

Строителството е немислимо без съответстващия му инвентар: железни инструменти, механични пили, подемни конструкции, големи дървени колела за доставка на строителни материали на значителна височина. Широкото използване на тези колела и други инженерни устройства е отразено в книжните миниатюри, също и в картините на Ян ван Ейк и Питер Брьогел Стария. Счупени или случайно запазени колела от тези времена са вече отдавна музейни експонати.[1]

По време на Развитото средновековие, градовете стават центрове на паричните и комерсиални операции на производството и занаятите. Възникват и разцъфтяват професионалните гилдии и цехове. Материалното обогатяване на религиозно настроените слоеве от населението и свещеничеството спомага за насочването на значителни материални ресурси именно за издигането на паметници на култовата архитектура.

Строителството на готически храмове продължава много десетилетия, но това не възпрепятства религиозния живот. Издигането на олтарната част и хора позволява да се извършва богослужение и в недостроен храм. Върху страничните стълбове на катедралата се полага покривна конструкция, под която, спокойно и без да се бърза, се изграждат каменният свод и подовото покритие, поставят се стъклата и се изработват витражите. Като пример, катедралата Свети Вит в имперската столица Прага векове се състои само от олтарната част и южната кула. Нейните западни кули и сводове се дострояват едва през в XIX век.

Поява във Франция[редактиране | редактиране на кода]

План на абатството в Клюни през ХІІІ век

Готиката се заражда в северната част на Франция (Пикардия, Ил дьо Франс) в средата на XII век и достига разцвет през първата половина на XIII век.

„Света Богородица“ в Париж

Център на религиозните реформи в средновековна Франция е абатство Клюни – най-старият манастир на ордена на бенедиктинците в Бургундия. Библиотеката на манастира наброява 570 манускрипта и е сред най-големите в Европа. Именно тук отделят голямо значение на укрепването на църквата като духовно учреждение и разработват свой тип базилика, която най-добре да съответства на условията на реформираната католическа литургия.[2]

За кръстник на готическия стил се счита влиятелният и могъщ абат Сугерий, който през 1135 – 1144 г. преустройва съществуващата църква в абатство Сен Дени в базилика. Традиционно е прието да се счита, че именно с тази сграда започва епохата на готиката в Европа. Сугерий пише, че високият, залят със светлина храм е призван да символизира безбрежната светлина, изходяща от Бога. Скоро след Сен Дени новият стил е приложен при изграждане на катедралите Света Богородица в Париж (започната през 1163) и Ланската катедрала (започната през 1165).[3]

Ранна френска готика[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата Санс[редактиране | редактиране на кода]

По модела на Сен Дени, катедралата в Санс се превръща в първата завършена готическа катедрала. [4] Построена е между 1135 и 1164 година. Тук са използвани нови сводове с шест части над кораба, придавайки на сградата изключителна ширина и височина. Тъй като сводовете от шест части разпределят теглото неравномерно, те се поддържат от редуващи се масивни квадратни пилони и по-тънки кръгли колони.[5],[6] Тя има голямо влияние върху готическия стил не само във Франция, но и в Англия, защото нейният майстор строител, Уилям от Санс, е поканен в Англия и въвежда ранните готически елементи в реконструирания кораб. на катедралата Кентърбъри.

Катедралата Санлис[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата Санлис е построена между 1153 и 1191 г. Дължината ѝ е ограничена от скромния бюджет и от разположението на сградата до градската стена. Подобно на катедралата Санс, тя е съставена от кораб без трансепт, ограден от един-единствен залог. Хорът, подобно на Сен Дени, е заобиколен от параклиси. Височината има три нива, включително големи трибуни. Подобно на Санс, катедралата Санлис има редуващи се силни и слаби стълбове, за да поемат неравномерната тяга от сводовете от шест части. Сградата претърпява значително обновяване през 13-ти и 16-ти век, включително нова кула и нови интериорни декорации. Много от ранните готически елементи са изпълнени с по-късна декорация в стил лъчиста готика.[5]

Катедралата Ноайон[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата в Ноайон, започната между 1150 и 1155 година, е първата от поредицата известни катедрали, които се появяват в Пикардия, проспериращ регион на север от Париж. Градът е с важна връзка с френската история, като място за коронация на Карл Велики и на ранния френски крал Хюго Капет. Новата катедрала все още има много романски черти, включително изявени трансепти със заоблени краища и дълбоки галерии, но въвежда няколко готически нововъведения, включително четвъртото ниво, трифориум-тесен проход между приземната галерия, трибуните и горното ниво, Найон също използва масивни сложни стълбове, редуващи се с кръгли колони, необходими поради неравномерното разпределение на теглото от сводовете от шест части.[7] Източният край има пет параклиса и три нива на прозорци, създаващи поток от светлина в кораба.[5]

Катедралата Лан[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата „Нотр Дам от Лан“ (започната около 1190 г.) е построена по същото време като Нотр Дам дьо Пари и е също толкова голям проект, но има поразително различен вид. „Нотр Дам от Лан“ е построена на върха на хълм, висок сто метра, което я прави видима от голямо разстояние. Върхът на хълма налага специална тежест за строителите; всички камъни трябва да бъдат пренесени до върха на хълма с каруци, теглени от волове. Воловете, които извършват работата, са почетени с 16 статуи на кулите на готовата катедрала.[5] „Нотр Дам от Лан“ също е необичайна заради петте си кули; две на западната фасада, две на трансептите и осмоъгълен купол. „Нотр Дам от Лан“, както повечето ранни готически катедрали, има четири вътрешни нива. Лан също има редуващи се осмоъгълни и квадратни стълбове, поддържащи кораба, но те се опират на масивни стълбове, направени от камък, като му придават по-голяма хармония и по-голямо усещане за дължина.[8] Новата катедрала е необичайна по форма; апсидата на изток е плоска, а не заоблена. Хорът е изключително дълъг, почти толкова дълъг, колкото корабът.[5]Друга забележителна черта на катедралата в Лан са трите големи розетни прозорци, един на западната фасада и два на трансептите.(Останали са само западните и северните прозорци). Друга необичайна особеност в Лан е остъкленият свод на кулата с пресичащия го трансепт, най-вероятно вдъхновена от църквите на норманското готическо абатство в Кан.[5]

Висока френска готика 1180 – 1230[редактиране | редактиране на кода]

Високата готика е особен рафиниран и внушителен етап от развитието на готическата архитектура, която се появява в Северна Франция около 1195 до 1250 г. Типичните примери включват Шартърската катедрала, катедралата в Реймс, катедралата в Амиен, катедралата в Бове и катедралата в Бурж. Стилът се характеризира с голяма височина, хармония, фини и изискани ажурни и реалистични скулптури, както и с големи витражи. Особеност са розетните прозорци и по-големите прозорци на горните нива, които изпълват интериора със светлина. Стилът следва ранната готическа архитектура и е наследен от стила на пламтящата готика. Често се описва като връх на готическия стил. [9]

1. Произход[редактиране | редактиране на кода]

Новият стил илюстрира амбициите на френските крале от династия Капетинги и по-специално на Филип II Август, който управлява от 1180 до 1223 г. Той постепенно разширява властта си извън [10], за да поеме господството над Нормандия, Бургундия и Бретан. Кралят побеждава коалиция от английски, германски и фламандски сили в битката при Бувин през 1214 година, превръщайки Франция в най-мощната и просперираща държава в Европа. Той ограничава властта на френските благородници и предоставя статут на богатите търговци и градската буржоазия, които стават важни спонсори при строежа на катедрали. Кралят основава Парижкия университет и самият е голям строител. Той павира улиците на Париж и построява първата стена около града, продължава строителството на Нотр Дам дьо Пари и построява крепостта Лувър.

Кралското покровителство над катедралите и другата готическа архитектура се продължава от Луи VIII и особено Луи IX / Свети Луи/, който плаща за розетните прозорци на Нотр Дам и строи Сент Шапел като свой кралски параклис. [11],[12] Част от средствата за катедралите идват от кралската хазна и от чужди източници. Строителният фонд за катедралата в Шартър получава вноски както от френския крал, така и от Ричард Лъвското сърце. Голяма част от разходите са дарени от богати търговци и други членове на общности. Гилдиите на занаятчиите също допринасят и техният принос често се посочва на малки пана, изобразяващи работници от тези професии. Прозорците в катедралата Шартър имат панели, които илюстрират и почитат обущарите, търговците на риба, водоносците, лозарите, кожарите, зидарите и кожухарите.[13]

2. Нотр Дам дьо Шартър (1194 – 1225)[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата Шартър се намира в проспериращ търговски град. Тук се провеждат четири търговски панаира годишно, свързани с празниците на Дева Мария: Сретение Господне, Благовещение, Успение Богородично и Рождество Христово.Шартър е популярно място за поклонение, защото в катедралата се излага известната туника, която Дева Мария носи при раждането на Христос.[14] Поредица от по-ранни катедрали в Шартър, чийто първи строеж е започнат през четвърти век, са унищожени от пожар.

Катедралата непосредствено преди настоящата сграда изгаря през 1194 година, отцелява само криптата, кулите и наскоро построения западен портал. През същата година започва възстановяването с подкрепата на папата, крал Филип, заможни благородници и търговци от града.

Работата е почти завършена до 1225 година, като архитектурата, стъклописите и скулптурата са налични, въпреки че седемте колони все още се възстановяват. Катедралата е официално преосветена едва през 1260 година в присъствието на Луи IX. Оттогава са направени само няколко промени, включително добавянето на нов параклис, посветен на свети Пиат от Турне през 1326 година, и покриването на хоровите колони с мазилка и добавянето на мраморни релефи зад параклисите през 1750-те години. [15]

Новата катедрала е с дължина 130,2 метра и височина 30 метра на кораба, по-дълга и по-висока от Нотр Дам дьо Пари. [16] Тъй като катедралата е построена с новия тип аркбутани, стените са по-стабилни, което позволява на строителите да премахнат нивото на галерията, за да имат повече място за прозорци.[17]

По-ниските части на западния портал (1134 – 1150) са ранно готически. Порталите на северния и южния трансепт са висока лъчиста готика, както и скулптурата на шестте портала от тринадесети век. Кулата на северната фасада е по-късна пламтяща готика. [18] Шартър все още има голяма част от оригиналния си средновековен витраж, известен с наситения си цвят, наречен шартърско синьо. [19]

3. Реймска катедрала (започната през 1211 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата в Реймс е традиционното място за коронация на династията Капетинги и поради тази причина и е придадено специално величие и значение. [20] Пожар през 1210 г. унищожава голяма част от старата катедрала, давайки възможност за изграждане на по-амбициозна структура, работата започва през 1211 година, но е прекъсната от местен бунт през 1233 г. и се възобновява едва през 1236 г. Хорът е завършен до 1241 г., но работата по фасадата започва едва през 1252 година и е завършена едва през 15 век, с завършването на камбанариите.[21] За разлика от катедралите на ранната готика, Реймс е построена само на три нива, вместо на четири, което дава по-голямо пространство за прозорци в горната част. Тя също използва по-усъвършенствани нервюри с четири части, което позволява по-голяма височина и повече хармония на кораба и хора. Вместо редуващи се колони и стълбове, сводовете се поддържат от заоблени арки, всеки от които е заобиколен от група от четири прикрепени колони, които поддържат тежестта на сводовете. В допълнение към големия прозорец розета на запад, към трансептите и над порталите на западната фасада са добавени по-малки розетни прозорци, заемайки мястото на традиционния тимпан. Друга нова декоративна функция е сляпа ажурна аркада, прикрепена както към вътрешните стени, така и към фасадата. Дори контрафорсите са получили сложна украса; те са увенчани с малки ниши, съдържащи статуи на светци, които са увенчани с заострени върхове. Повече от 2300 статуи покриват предната и задната страна на фасадата.[5]

4. Буржка катедрала (1195 – 1230)[редактиране | редактиране на кода]

Докато повечето високо готически катедрали обикновено следват плана на Шартър, катедралата в Бурж поема в друга посока. Тя е построена от епископ Анри де Сюли, чийто брат, Ед дьо Сюли, е епископ на Париж, а построяването следва Нотр Дам дьо Пари, а не Шартър. Подобно на Шартър, строителите опростяват вертикалния план до три нива; големи аркади, трифориум и високи прозорци. Трифориумът е опростен с дълга хоризонтална лента, по цялата дължина на катедралата. Въпреки това, за разлика от Париж, Бурж продължава да използва по-стари ребра с шест части, използвани в Париж. Това означава, че тежестта на сводовете пада неравномерно върху кораба и се изисква, подобно на ранно готическите катедрали, да се редуват силни и слаби стълбове. Това е умело скрито с помощта на големи цилиндрични подпори, всяка заобиколена от осем ажурни колонети. Подпорите на аркадата са особено внушителни; всяка е висока 21 м. [22] Тъй като Бурж използва шест частично оребрени свода вместо по-леките сводове с четири части, горните стени трябва да устоят на по-голям външен натиск, а аркбутаните трябва да бъдат по-ефективни. Подпорите на Бурж използват уникален дизайн с особено остър ъгъл, който му придава необходимата сила, но също така е подсилен от по-дебели и здрави стени в сравнение с Шартър.[23] Преобладаващото усещане в Бурж е не само голяма височина, но и голяма дължина и вътрешно пространство; катедралата е дълга 120 м, без трансепт или друго прекъсване. [24] Най-необичайната характеристика на катедралата в Бурж е подреждането на вертикална височина; всяка част от котата е отстъпена назад, като стъпала, с най-висок покрив и сводове над централната пътека. Най-външните пътеки имат сводове с височина девет метра; междинните пътеки имат сводове с височина 21,3 м; а централната пътека има сводове с височина 37,5 м.[25] Много по-късно готически катедрали следват модела на Шартър, но няколко са повлияни от Бурж, включително катедрала Льо Ман, модифицираната катедрала Бове и катедралата в Толедо, Испания, които копират системата на сводове с различни височини. [26]

5. Катедралата Бове (започната през 1225 година)[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата Свети Петър в Бове, Пикардия е най-амбициозният и най-трагичният от високо готическите проекти. Амбицията му е да сътвори най-високата от всички катедрали. Хорът е построен с височина 48,5 метра. Въпреки това, най-вероятно поради неадекватна основа и опори, хоровите сводове падат през 1284 година Впоследствие хорът е модифициран. Възстановени са многоъгълната апсида, а трансептите са завършени, но в стил пламтяща готика. През 1569 година е добавена нова централна кула, висока 153 метра, което прави Бове за известно време най-високата сграда в света. През 1573 година обаче централната кула се срутва. Някои части са модифицирани или реконструирани, но кулата никога не е възстановявана и наосът никога не е завършен. Днес са изградени опори за стабилизиране на трансепта. Бове остава величествена, но недовършена част от високата готическа архитектура. [27]

Лъчиста готика 1230 – 1380[редактиране | редактиране на кода]

1. Амиенска катедрала (1220 – 1266)[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата в Амиен е започната през 1220 година с амбицията на строителите да построят най-голямата катедрала във Франция и те успяват. Тя е дълга 145 м, широка 70 м на трансепта и има площ от 7700 м2.[28] Корабът е завършен през 1240 година, а хорът е построен между 1241 и 1269 година.[28] Необичайно е, че са известни имената на архитектите: Робер де Лузарш и Томас и Рено Кормон. Техните имена и изображения се намират в лабиринта на наоса.[5] Огромният размер на катедралата изисква основи с дълбочина 9 м. Корабът има три части и шест кръстовища, докато хорът има двойни колатерални подпори и завършва в полукръгъл деамбулаторий със седем параклиса. Издигането на три нива е при Амиен, подобно на Реймс, предхожда катедралата в Шартър, но са значително по-различни. Големите аркади имат височина осемнадесет метра, равна на комбинираните височини на трифориума и високите прозорци над тях. Трифориумът е по-сложен от Шартър и има тройни ниши с прозорци във форма на триъгълник, съставени от два тънки заострени прозорци с ланцет, завършващи с прозорец – розета, подобна на детелина. [28] Високите прозорци също имат поразително сложен дизайн; в наоса всеки е съставен от четири високи ланцетни прозорци, увенчани с три малки рози; докато в трансепта горните прозорци имат цели осем отделни ланцета.[28] Сводовете имат изключителна височина от 42,4 м. Те се поддържат от масивни стълбове, съставени от четири колони, които придават на кораба поразително усещане за вертикалност. Височината на стените, става възможна чрез високите летящи подпори, които правят два лъча към стената с подкрепата на елегантна система от арки.[28] В екстериора най-забележителната високо готическа особеност е качеството на скулптурата на трите веранди, украсени изцяло с петдесет и две статуи оцелели в първоначалното им състояние. Най-известните са на централния портал на запад, посветен на Страшния съд, и доминиран от статуята на Христос, даващ благословия, която е на централната колона на вратата.[28]По време на интензивното почистване на катедралата през 1992 година са открити следи от боя, което показва, че цялата скулптура на екстериора първоначално е боядисана с ярки цветове. Това понякога се възпроизвежда сега чрез прожектиране на цветна светлина върху катедралата през нощта. [28]

Западната фасада на Амиенската катедрала с трите портала при светлинното им оцветяване е най-типичен пример за лъчиста готика.

2.Новирани структурни елементи на базиликата Сен Дени и Нотр Дам дьо Пари[редактиране | редактиране на кода]

Скоро след като започва работата по катедралата в Амиен, в базиликата Сен Дени, въвела елементи от готическия стил в Париж, получава реконструкция в стил лъчиста готика. Корабът и трансептите са трасформирани в началото на 1231 година, отваряйки по-голямо количество вътрешно пространство (макар и да променят до неузнаваемост някои от оригиналните готически елементи, създадени от абат Сугерий). Стените са възстановени с много по-големи прозорци, които отварят горната кота от главните аркади до върховете на сводовете. Апсидата, някога тъмна, се изпълва със светлина. [29]

Катедралата Нотр Дам дьо Пари също получава голямо преобразяване в новия стил. Между 1220 и 1230 година са построени контрафорси, които да заменят старите подпорни стени и да поддържат стените на горното ниво. Монтирани са 37 нови прозорци, всеки с височина шест метра, всеки с прозорец с двойна дъга, покрит с роза. (Двадесет и пет все още са на място, дванадесет в кораба и тринадесет в хора.). [30]

Първият розетен прозорец на Нотр Дам е построен на западната фасада през 1220-те години. През Средновековието розата е символ на Дева Мария, на която е посветена катедралата. [30] Западният прозорец е по-малък, с дебели каменни спици. По-големите прозорци на трансепта са добавени около 1250 година (север) и 1260 година (юг), с много по-богато украсени дизайни и по-тънки подложки или ребра между стъклото. Северният прозорец е посветен на събитията от Стария завет, а южният – на учението за Христос и Новия завет. [30]

3. Сент Шапел, Париж[редактиране | редактиране на кода]

Сент Шапел е параклис, построен от Луи IX за мощи, които той донася от кръстоносните походи. Осветен е през 1248 година и се счита за връхна точка на стил лъчиста готика. Той служи като модел на няколко подобни параклиса в цяла Европа, в Аахен, Риом и Сент Шапел дьо Винсен в края на Париж. Стъклото е силно оцветено, стените са ярко боядисани, а частите от стените, които не са покрити със стъкло, са плътно покрити с изваяни и рисувани ажури. [29],[31]

Сен Жулиен от Льо Ман и катедрала Свети Гатиан от Тур[редактиране | редактиране на кода]

Лъчистата готика бързо се разпространява от Ил дьо Франс в други части на Нормандия, в много проекти, които вече са в процес на изграждане. В катедралата Льо Ман в Нормандия епископ Джефри дьо Лудон модифицира плановете чрез добавяне на двойни арки и високи прозорци, разделени на ланцети, както и кръг от нови параклиси. Катедралата Тур има още по-амбициозна програма, финансирана със съдействието на Луи IX между 1236 и 1279 година. Нейната най-забележителна характеристика на лъчиста готика е сливането на прозорците на трифориума и високите прозорци, за да се създаде завеса от витражи, подобна на тази на Сент Шапел. [32]

Френска регионална готика в Нормандия[редактиране | редактиране на кода]

Готиката в Нормандия (с влияние и в Бретан) широко използва достиженията на Ил дьо Франс, но остава вярна на традицията на романската архитектура. Норманските катедрали имат дебели романски стени, които се разчленяват на няколко слоя и са допълнително украсени. Типичното вертикално сечение на стените се състои от аркади (често двойни), галерии и горен ред прозорци. Западните фасади се подчиняват на схемата на норманската „хармонична“ фасада. Вместо розета на западната фасада често се поставят заострени прозорци, както е при английската готика. Кулата над средокръстието се явява задължителен атрибут в норманските катедрали.

В началото на 13 век Нормандия е номинално под английско управление, независимо от Франция, а романската норманска архитектура се отличава от френския стил. През 1204 г. кралят на Франция Филип II претендира за Нормандия за Франция. и през 1259 година крал Хенри III е принуден да признае френския суверенитет, въпреки че през следващите векове често е оспорван. Ранната готика в Нормандия има няколко отличителни черти. Една от тях е нормандската малка апсида или параклис, прикрепен към хора в източния край на църквата, който обикновено има полукупол.[5] Сред най-известните готически катедрали на Нормандия следва да се споменат:

  • „Св. Стефан“ в Кан, основана от Уилям Завоевателя;
  • „Абатство Лесау“ (1098) в Нормандия е бенедиктинско абатство, основано през 1056 година и утвърдено от Уилям Завоевателя. Хорът е възстановен с ребрени сводове, започвайки през 1098 г., приблизително по същото време като катедралата в Дърам и базиликата Сен Дени, което го прави сред най-ранните готически сводове в Европа. Църквата е разрушена от отстъпващите германци през 1944 година, а по-късно е напълно възстановена в оригиналния стил.;
  • Катедралата Лизе, започната през 1170 година, е една от първите нормански катедрали, построени с готически елементи. [5]
  • Катедралата в Байо (1060 – 1070). Романският катедрален кораб и хор са преустроени в готически стил.
  • Катедралата „Нотр Дам от Кутанс“ е преработена в готически стил, започвайки около 1220 година. Най-оригиналната ѝ характеристика е осмоъгълният свод на пресичането с трансепта, опиращ се на висящи сводове, украсен с декоративни ребра и заобиколен от шестнадесет параклиса и шестнадесет ланцетни прозорци. [5]
  • Руанска катедрала (започната 1185 година). Архиепископът на Руан, Готие дьо Кутанс, започва да реконструира романския интериор на новопостроената катедрала в Руан, корабът запазва ранния готически вид на четири нива, но трибуните умишлено са оставени недовършени, а по-новият хор обединява четирите нива в три. Амбулаторият е заобиколен от три параклиса. Той запазва някои други нормандски характеристики, като кула, дълбоко оформената украса и високо заострените аркади. [5]
  • Катедралата Еврьо, започната в края на 13-ти век, е изпълнена със светлина чрез сливането на трифориума и високите прозорци. Това е забележителен пример за стила на нормандската лъчиста готика.[5]
  • Абатство „Мон Сен Мишел“ първо е построено с предромански сводове през 10 век, след това като романска църква (1060 – 1080). Готическите сводове в кораба от 1135 година. Готическата структура (The Marvel), жилищната площ за монасите, датира от 1203 – 1228 гоина. Готическата кула замества оригиналната романска кула през 1311 година Абатството е широко преустроено през 17-ти век, като е унищожена голяма част от готическия вид, а след това през 19-ти век, се прави опит да се върне готическия му облик.[5]

Френските катедрали, както и тези в Германия и Белгия, често са много високи, както вътре, така погледнати отвън. Трансептите са къси. На западните фасади във Франция почти винаги имат три врати, розетен прозорец и две кули. Често фасадите са с врати на трансептите както и предната западна част.[33]

Готическа архитектура в Англия[редактиране | редактиране на кода]

ранноанглийска готика (края на 12 в. – средата на 13 век)[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата в Кентърбъри[редактиране | редактиране на кода]

Една от първите големи сгради в Англия, използващи новия стил, е Кентърбърийската катедрала. Пожар унищожава предимно романския хор през септември 1174 г. и водещи архитекти от Англия и Франция аа поканени да предложат планове за реконструкцията му. Победителят в това състезание е френския майстор строител, Уилям от Санс, участвал в изграждането на катедралата Санс, първата завършена готическа катедрала във Франция. [34]

Много ограничения са наложени на Уилям от Санс от монасите, които управляват катедралата. Не му е позволено да замени изцяло норманската църква и трябва да постави новата си структура върху старата крипта и в оцелелите външни нормански стени. Въпреки това той постигна поразително оригинална структура, показваща елементи, вдъхновени от Нотр Дам дьо Пари и катедралата Лаон. Следвайки френския модел, той използва шест частични ребрени сводове, заострени арки, поддържащи колони с издълбана декорация от листа, заострени арки и полукръгъл амбулаторий. Други елементи обаче са чисто английски, като например използването на тъмен пърбек мрамор за създаване на декоративни контрасти с бледия камък, донесен от Нормандия. [35]

Солсбърийска катедрала[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата „Света Мария“ (1220 – 1260) е друг пример за зрялата ранна английска готика. Солсбъри е най-известна със своята прочута кула, добавена през 14 век, но сложният ѝ план, с два броя трансепти, изпъкнала северна веранда и правоъгълен източен край, е класически пример за ранната английска готика. [36] Това е отличителен контраст с френската катедрала в Амиен, започната същата година, със своята проста апсида на изток и минималните ѝ трансепти. Корабът има силни хоризонтални линии, създадени от контраста на колоните от тъмния мрамор „Пърбек“. Параклисът на Богородица в Солсбъри има изключително тънки стълбове от мрамор Пърбек, поддържащи сводовете. Това показва разнообразието и хармонията на зрялата английска ранна готика, навлизаща в периода на декорирана готика. [36]

Катедралата в Линкълн[редактиране | редактиране на кода]

Линкълнската катедрала (възстановена от нормандския стил, започната през 1192 г.), е най-добрият пример за напълно зрял ранен готически стил. [36]Майсторът-строител, Джефри дьо Нойер, е французин, но той построява църква с ясно изразени нефренски черти; двойни трансепти, удължен кораб, сложност на вътрешното пространство и по-пищно използване на декоративни елементи. [36] Хорът на „Сейнт Хю“, кръстен на монах, роден във Франция, е добър пример. Хорът е покрит с ребра, като повечето от ребрата имат чисто декоративна роля. В допълнение към функционалните ребра, той включва допълнителни ребра, наречени „tiercerons“, които не водят към централната точка на свода, а до точка по билото на реброто на короната на свода. Те са събрани в пищни дизайни, което дава на тавана прозвището „The Crazy vault“ (Лудият свод). [36]

Друг отличителен английски елемент, въведен в Линкълн, е използването на сляпата аркада (известна още като празна аркада) в декорацията на параклиса на Хю. Два слоя аркади със заострени арки са прикрепени към стените, придавайки театрален ефект от три измерения. Този елемент е подобрен чрез използването на камък с различен цвят за тънките колони; ребра от бял варовик за долните колони и черен мрамор от Пърбек за горните части. [36]

Трета важна характеристика на Линкълн е дебелата или двойна стена. Това е англо-романска черта, която по-рано се е използвала в романските структури на Кан, както и в катедралата Дърам и Уинчестър. Вместо да се поддържат само от аркбутани, сводовете получават допълнителна опора от по-дебелите стени на галерията над корабите. Това позволява значително по-широк обхват на кораба и също така означава, че сводовете могат да имат допълнителни чисто декоративни ребра, както в „The Crazy vault“. [36]

Геометрически-криволинейна (средата на 13 – средата на 14 век)[редактиране | редактиране на кода]

В Англия вторият период на готическите катедрали често се нарича Декоративна готика, тъй като декорацията отвътре и отвън става по-сложна, размива линиите и засенчва архитектурата. Той продължи от средата на тринадесети до средата на четиринадесети век.

Историците на изкуството понякога разделят този стил на два периода, въз основа на преобладаващите мотиви на дизайна. Първият, геометричният стил, продължава от около 1245 или 50 до 1315 или 1360 г., където орнаментът се основава на прави линии, кубчета и кръгове, последван от криволинейния стил (от около 1290 или 1315 до 1350 или 1360), който използва грациозно извити линии. [37]

Йоркска катедрала[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата в Йорк е реконструирана в началото на 1220 година върху основите на стара норманска катедрала, с намерението да съперничи на Кентърбърийската катедрала, която е в процес на изграждане. Новият кораб, в перпендикулярен стил, е започнат едва през 1280 година, а богато украсените сводове не са завършени до 1360 година.

Ексетърска катедрала[редактиране | редактиране на кода]

Ексетърска катедрала (1112 – 1400) е построена в нормандски стил през 1133 година, след което е възстановена в декоративен стил, започната през 1258 година. Тя е построена с местен камък, включително мрамор Пърбек. Завършена през 1400 година, за нея се твърди, че има най-дългия непрекъснат сводест таван от всяка друга готическа катедрала.

Перпендикулярна (средата на 14 век – 16 век).[редактиране | редактиране на кода]

Перпендикулярният готически стил в Англия, в края на 13-ти 16-ти век, приблизително съвпада със стилът пламтяща готика във Франция. Той показва богати визуални ефекти чрез декорация и дава предимство на вертикалните линии, особено в ажурната украса. Прозорците заемат по-голямата част от пространството на стената. Архитектите също експериментират с различни видове декоративни сводове, като ветрилообразни, където повечето тънки ребра, издигащи се нагоре от тънки колони, са чисто декоративни.[38]

Катедралата Глостър[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата Глостър (1089 – 1499) съдържа елементи от всеки период на готическата архитектура, както и дори по-ранни следи от норманската архитектура. Криптата е норманска, корабът е ранна английска готика, а южният трансепт е декоративна готика. Южната веранда използва перпендикулярния ветрилообразен свод, докато манастирите на север от кораба имат, най-старите оцелели ветрилообразни сводове в Англия, датиращи от 1351 – 1379 години.

Параклис Хенри VII от Уестминстърското абатство[редактиране | редактиране на кода]

Параклисът е построен от Хенри VII от Англия в перпендикулярен стил. Уестминстърското абатство има уникален статут в Англия; по-рано е бил манастир, а след това, за да не бъде премахнат, когато Хенри VIII разпуска манастирите, той е обявен за катедрала в продължение на десет години. Сега това е църква, специално предназначена за използване от краля или кралицата.

Планове на готически катедрали в Англия[редактиране | редактиране на кода]

Готика в Свещенната римска империя[редактиране | редактиране на кода]

Германската готика се развива под влияние на готиката на Франция, но има регионални особености. Недовършените романски постройки се дострояват в новия стил или им се добавят само готически детайли и елементи, без да се изменя конструктивната база на съоръжението. Възникват редица храмове от романо-готически, преходен стил, без да са лишени от изразителност, монументалност и достатъчно различни от готическите сгради във Франция, Испания, Британия. Сред значимите от този период са:

Постепенно германската готика придобива сила и индивидуалност, която се проявява както чрез заимствани френски образци, така и чрез оригинални, местни. Сред първите храмове, имащи готически черти, е църква „Дева Мария“ в град Трир (началото на 1230 година). Тя е центрична по план, в основата на която е положен равностранен кръст. Издължена е само олтарната част. Украса на църквата са две кули във всеки от ъгъл на кръста. Подобно разположение на кулите не познава даже класическата за готиката страна – Франция. Изобретението на неизвестния немски майстора става шедьовър. Други ранни творения на немската имперска готика са църквата „Св. Екатерина“ в Марбург (започната 1235 г.) и Магдебургска катедрала (започната в 1209 година).

Готическите сгради в Германия имат свои собствени характеристики: архитектите не развиват и не украсяват западната фасада, както във Франция, често няма две кули, а една висока или четири, входът към катедралата е от страничната фасада и самата архитектура запазва строг геометричен, почти укрепен характер.

Кьолнската катедрала[редактиране | редактиране на кода]

Изключение е Кьолнската катедрала, която прилича на френските модели. Строителството на Кьолнската катедрала започва през 1248 година като място за поклонение, чиято атракция е реликвария на библейските тримата влъхви. По-ранна катедрала на същото място от 1176 година е разрушена от пожар през същата 1248 година.

Проектът е създаден от архитекта Жерар фон Риле (или майстор Герхард). В по-младите си години, още като чирак, той пътува до градовете на Франция, където вижда със собствените си очи създаването на великолепни катедрали в градовете Бове, Амиен и др. С подходящата си квалификация той участва в строителство и натрупан опит. Завръща се в Кьолн, където получава заповед да създаде безпрецедентна градска катедрала, където трябва да се съхраняват мощите на тримата влъхви („три краля“). Смята се, че архитектът работи две години, за да създаде план за катедрала с безпрецедентни размери и височина. Има пет кораба, седем параклиса (според броя на тримата царе и четирите евангелисти). Архитектът също изработва основите на катедралата много внимателно, като икономично използва останките от романския храм и блокове от древноримски структури. Приживе Джерард фон Риле ще има време да види готовите параклиси, хора и сградата на катедралата без кулите. Умира, когато е на повече от шестдесет (не е установена точна дата на раждане).Хорът е завършен през 1320 година, а катедралата е осветена през 1322 година. Работата продължава до 1560 година, но след това строителството спира.

Катедралата стои недовършена до 1842 г., когато работата започва отново. Протестантска Прусия се ангажира с нейното завършване, което финансира проекта в знак на национално обединение и инициира набиране на средства. Талантлив архитект и инженер е привлечен от строителството, това е Ернст Фридрих Цвирнер. Цвирнер се ръководи от смелите дизайнерски решения на Герхард фон Риле, но използва и съвременни материали. Така че той се отказва от използването на дърво при изграждането на покривните конструкции и го заменя с желязо, което предизвика порой от обвинения. Убеждението на Цвирнер се налага неочаквано. Дървеният покрив на катедралата във Франкфурт изгаря – критиците замълчават. Талантливият Цвирнер получава правото да завърши строежа на катедралата без значителни пречки през 1880 година или след повече от 600 години.[39],[5]

Кьолнската катедрала е дълга 144,5 м и широка 86,5 м, а двете ѝ кули достигат 157 м височина.[40] [41]

Страсбургска катедрала[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата „Нотр Дам от Страсбург“ (1176 – 1459) в Елзас, тогава отделена от Франция е част от Свещената Римска империя. Строежът започва след пожар, разрушил по-ранната романска катедрала. Възстановяването започва в оригиналния романски стил, но когато строителите виждат новия френски стил в Шартър, те променят плановете си и започват наново. Първо е завършен южният трансепт, след това корабът, завършен през 1275 година. Те са построени върху оригиналните романски основи, което обяснява необичайно широкото разстояние на стълбовете на големите аркади. Фасадата е започната през 1277 година, използвайки червеникавия пясъчник на планината Вогези. Към северната кула е добавен шпил, завършен през 1439 година. На своите 142 метра това е най-високият все още съществуващ средновековен шпил. [42]

Пражка катедрала[редактиране | редактиране на кода]

Пражката катедрала или катедрала Свети Вит (катедрала), първоначално е започната във френски стил през 1344 година от френския майстор строител Матийо д'Арас. След смъртта му през 1353 година кралят на Бохемия, Карл IV, избира млад бохемски строител Петер Парлер, на двадесет и три години, за да продължи работата. Южната кула и кулата следват модела на катедралите в Рейнланд. Голямата оригиналност е в интериора, където Парлер използва въображението си в по-декоративни сводове, във форми на ветрило, с ребра, издигащи се в пространството, и декорации, висящи от тавана. [43]

Готика в Италия[редактиране | редактиране на кода]

Изкуството заема особено място в съзнанието и дейността на малките херцогства на Италия. Не само сакралната архитектура, но и създаването на бронзови монументи, обществено значими светски съоръжения, фрески, икони привличат вниманието, както на обикновените граждани и търговци, така и правителствените чиновници или аристократите, които търсят политическа поддръжка и популярност.

Италия се съпротивлява на готическия стил, използвайки романския стил по-дълго, отколкото в Северна Европа, и за разлика от Северна Европа, тя рядко имитира френския стил. Също така, наличните строителни материали за строителство са различни. Италианските катедрали обикновено са строени от тухли, а не от камък и мрамор, който не е бил в изобилие. Италианските архитекти наистина адаптират някои аспекти на северния стил, включително ребрата и колоните, прикрепени към стените. Ранни примери са баптистерият в Пиза (1259 – 60) и фасадата на Сиенската катедрала(1265 – 68). [44] Някои строители модифицират някои аспекти на северната готика; катедралата във Флоренция „Санта Мария дел Фиоре“ (1294 г.) използва много големи аркади, за да създаде по-голямо вътрешно пространство.

Забележителни примери за италианската лъчиста готика са фасадата на катедралата в Орвието, фасадата на катедралата в Сиена и камбанарията на катедралата във Флоренция, започната от Джото през 1334 година.

Миланската катедрала е италианската катедрала, която е най-силно е повлияна от Северна Европа. Нейният отличителен ярък екстериор, започнат през 1386 година, е завършен едва през 1805 година за коронацията на Наполеон Бонапарт за крал на Италия. [45] Тя е пример за пламтяща готика.

Италианските готически катедрали използват много цвят, както отвън, така и отвътре. Фасадите често са украсени с мрамор отвън. Вътрешността е цветна, като стените често са боядисани, а колоните и сводовете често са в ярки цветове. Има и мозайки със златни фонове и красива теракота с геометрични мотиви. Фасадите често имат открита веранда с кръгъл прозорец над нея. Често куполът е разположен в центъра на сградата. Камбанарията е отделена и не е прикрепена към сградата, защото в Италия има доста земетресения. Прозорците не са толкова големи, както в Северна Европа и, въпреки че често се срещат стъклописи, предпочитаната декорация на църквите са фреските (стенописи).

Късна готическа архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Международна готика: Епохата на принцовете, 1380 – 1420 г.[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Общите условия от 1380 – 1420 година не изглеждат благоприятни за ново развитие на архитектурата. След глада и особено безмилостните епидемии от чума, през средата на 14-ти век, се установява демографска депресия. Към това се добавя и политическа нестабилност: ако победите на Шарл V оставят на англичаните само притежание на пет града в кралството, конфликтите от Стогодишната война се възобновяват с ожесточение, когато през 1392 година синът му Шарл VI показва признаци на умопомръчение. Великите херцози на Франция започват се състезават за власт. От 1405 година гражданска война между арманяки и бургунди е такава, че довежда до външна намеса и към Договора от Троа от 1420 година, с който дошлият в съзнание, крал лишава от наследство сина си Шарл VII в полза на краля на Англия Хенри V.

В същото време папската криза, засягаща католицизма, довежда до Голямата западна схизма(1378 – 1417), разделяща католическото християнство на две противоречиви течения в продължение на четиридесет години, оставяйки вярващите без истински духовен водач. Две едновременни папски управления, едното в Рим, а другата в Авиньон, предизвикват дълбока криза на вярата и религиозната мисъл: въпреки избора си, всеки титуляр е квалифициран като антипапа от своите противници.[46]

В разгара на тези смутове братята на краля, Жан дьо Бери, Луи I Валоа-Анжуйски и Филип Смели, се държат като големи меценати: периодът е познат като „епохата на принцовете“. Те строят разкошни резиденции, където често забележителната декорация показва напредъка в интериора вече заложен при Шарл V.[47]

Най-мощните европейски дворове също се стремят да се удивляват един друг чрез своите конструктивни украси, с единствената цел да утвърдят своята власт. Това налага нова естетика, определяща поколение художници, които са много млади[48]. Мобилността на известните архитекти, чийто престиж надхвърля границите на Франция, позволява в замяна да се разпространяват художест-вените иновации на новото време, изтривайки за известно време националните особености, като по този начин създават международен стил.

Император Карл IV в Прага, братята на Шарл V, папите в Авиньон или дори херцог Джан Галеацо Висконти в Милано, се намесват директно в художествената дейност, откъдето идва и терминът „международен стил[49].

Елегантността определя бъдещите поръчки през 14 век. Светският модел започва да определя осите на еволюция на архитектурните форми, които стават зависими от спонсорите.

Стогодишната война и Големият папски разкол на Запад, причиняват постепенното разпадане на единното религиозно и кралско покровителство, което властва по време на Средновековието, и което до тогава има тенденция да запази местните школи. Отсега нататък принцовете се насочват към услугите на все по-голям брой художници, архитекти и скулптори, носещи титлата „valet de chambre“ в двореца на принца. Това само по себе си не предполага някаква особена функция, но показва, че художникът има статут и после получава пенсия, като остава свободен да отговаря на поръчки от други княжески дворове. Следователно тези художници също са придворни и възприемат съответния за двора дух и обичаи. Няма съмнение, че усъвършенстването на тогавашното изкуство се дължи на това.

Характеристики и образци[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1380-те години, с покровителството на херцог Жан дьо Бери, брат на Шарл V, се украсяват монументални сгради, които вече са построени в предходни етапи на готически изкуство, чийто архитект Ги Дамартин е един от инициаторите и изпълнителите на украсите[50]

„Сент Шапел от Рион“ е построена от 1394 до 1403 година от Хуго Фоучер, майстор строител от Оверн за херцог Жан дьо Бери, по плановете на Ги Дамартин и Пиер Жюглар, и е последният останал елемент от херцогската пищна резиденция в Оверн, изобразена в Пребогатият часослов на херцог дьо Бери. В Сент Шапел дьо Риом, плетениците са вградени в прозорците и образуват криви и контра-криви, наблюдава се съчленение между витражите и каменни елементи на ажурната украса.

Херцогът Жан дьо Бери, който получава в апанаж графство Поатие, възстановява частта от двореца, разрушен от пожара през 1346 година. От една страна, замъкът и укрепленията са издигнати, от друга страна, частните апартаменти са възстановени в новия готически стил от архитекта и скулптора Гай дьо Дамартин. Главната зала е украсена с великолепна тройна камина, стояща на няколко стъпала и приличаща на театрална завеса. Галерията над камината е предназначена за музикантите. Горната половина от стената е запълнена от композиция от пет части ажурни прозорци с декоративни украси. Като цяло каминната стена се състои от три самостоятелни части. Към предния слой се отнасят две спираловидни стълби, разположени на фона на крайните прозорци. Трите средни прозореца са разделени от високи пинакли, формират втория слой. Най-дълбокият слой на стената е е съставен от ланцетни стъкла, между които се издигат димоходите. Тези три димохода затъмняват централните три секции с три средни ажурни стъкла. Пластичният декор на каминната стена съдържа статуи на Шарл VI и кралица Изабела Баварска, поставени на централните пинакли, обрамчени съотвено със статуи на възложителя Жан и неговата супруга Жана [51] Тези реконструкции са извършени от 1388 до 1416 година, по време на примирията през Стогодишната война.

Кулата „Маубергеон“ е възстановена на три етажа с оребрени сводове, осветена от витражи и украсена на върха с деветнадесет статуи, от които са останали шестнадесет. Тези на херцога и съпругата му Жана дьо Булон са изчезнали, остават тези на техните васали в чиновнически дрехи. Останала незавършена, кулата няма горно ниво зъбери, покриващи статуите.

замъка Ла Ферте Милон с релефа „Възнесение на Богородица“
  • Най-активният меценат, след херцог Жан дьо Бери, е неговият племенник Луи Орлеански. Целта на Луи е да създава не толкова отбранителни крепости, колкото комфортни резиденции, където да може да се настанява, когато посещава многочислените си владения. Така той спомага за трансформиране на фортификационната архитектура в дворцова. На мястото на крепостите става модерен „ваканционния дворец“. Този преход е най-очевиден при замъка Ла Ферте Милон, строителството на който се прекратява със смъртта на херцога. Между двете централни полуцилиндрични кули на западната стена се открива огромен отвор за врати със стреловидна арка. Над него в декоративна рамка е изработен релеф, изобразяващ модната за границата между XIV и XV век сцена „Възнесение на Богородица“. Използването на религиозна иконография над вратите на замъка е необичайно. Не е изключено, възложителят да е имал намерение да привърне този замък в някакъв светски образ на небесния Йерусалим.[52]
  • Последният остатък от двореца на херцозите на Бургундия е „Кулата на Жан Безстрашни“. Тя е построена между 1409 и 1411 година по искане на херцога на Бургундия, след убийството на херцог Луи Орлеански, по-малкият брат на крал Шарл VI. Станал херцог след смъртта на баща си, Жан Безстрашни иска символично да отбележи приемането на властта, като построи този дворец. Тук се създава голямо спираловидно стълбище, вдъхновено от това, построено от Шарл V в Лувъра. Налага се художествена аналогия между носещата колона и ствола на едно дърво. Ребрата на свода се изобразяват като клони, [53]. Тази аналогия е ясно изразена чрез растителната украса на свода на стълбовете, но не е безцелна, защото има хералдичен смисъл. Всяко представено растение по този начин символизира член на бургундското семейство: в центъра е стволът на дървото, хмел се изкачва по него като се присъединяват клони на глог, излизащи от стените. Така посланието е, че дъбът е херцог Филип Смели, глогът-съпругата му Маргарета III Фландърска, а хмелът е Жан Безстрашни – техният син.
  • Под патронажа на Луи д'Анжу, трети брат на Шарл V: се забелязват същите тенденции при параклиса „Света Троица от Риом“; повтаря се ажура на замъка Анже. Истинска новост по време на реконструкцията на замъка Сомюр, наречен „ Замък на любовта“ от крал Рене Анжу.

Монументално строителство, белязващо цялата художествена продукция от онова време, включително скулптура, се проявява ясно, когато Филип Смели през 1383 година призовава ръководителя на проекта Клаус Слутер да извърши, близо до Дижон строителство на манастир „Света троица“.

Пламтяща готика[редактиране | редактиране на кода]

Последната фаза на готиката се нарича „пламтяща готика“, кръстена на характерните си пламъкови мотиви. Появява се особено през XV и началото на XVI век във Франция и Испания. [54] Крупните строителни работи са преустановени във връзка с разпространението на „черната смърт“, страшна епидемия от чума, която обхваща Западна Европа в средата на XIV век. Готическата естетика се отличава с религиозна насоченост и повишена духовност. Епидемията от „черната смърт“, обратно, привнася хаос и в религиозния, и в социалния живот. Изплашените духовни пастири могат да предложат само молитви и покаяния за греховете. Сред градовете, най-много пострадали от епидемията, е папската столица Авиньон.

След отстъпването на болестта, в Европа настъпва периодът на късната, или пламтяща готика – съответстваща на маниеризъм. Названието „пламтяща готика“ произхожда от приличащите на езици от пламък орнаменти и силното удължаване на фронтоните и върховете на арките. Тя довнася повече детайли към удължените пропорции като увеличава декоративните детайли и ги украсява. Използват се характерни за стила полихромни фигури на светци.

Образци:

  • катедрала „Нотър дам от Руан“ – Западната фасада на катедралата в Руан има плътна ярка декорация, както и пищна украса на части от дясната кула (15 век) и централната фенерна кула (13 – 16 век).
  • Църквата „Сент Маклу“ в Руан (1500 – 1514). Тази църква, недалеч от катедралата в Руан, се счита за един от най-добрите примери за пламтящия стил във Франция. [54]
  • Кулата на църква „Сент Жак“, в близост до Лувъра в центъра на Париж, е обявена за паметник на пламтящата готика. Тя е всичко, което е останало от бившата църква „Сент Жак“, разположена в центъра на стария централен пазар на продукти, построена от богатата гилдия на касапите. [55]
  • Катедралата в Бургос – Катедралата в Бургос е построена за първи път между 1221 и 1257 година във френски стил лъчиста готика, с типичната си триетажна кота, сводове и ажури и изобилие от богата скулптура, особено около порталите. Започвайки от средата на XV-ти век, тя до голяма степен е реконструирана и ремонтирана в пламтяща готика, с нов хор с купол-свод със звезди, средокръсна кула и нови портали и хорове. Новата работа е завършена едва през 1567 година. Бургоската работилница продължава да обучава испански скулптори и занаятчии. [56]

Белгия[редактиране | редактиране на кода]

Вариации на пламтяща готика, повлияни от Франция, но със свои собствени характеристики, започват да се появяват в други части на континентална Европа. [54] Пламтящата готика има особено силно влияние в Белгия, която тогава е част от Испанска Нидерландия и също е част от католическата епархия с център Кьолн. Изключително високите кули са черта на брабантския късноготически стил. През 15-ти век белгийските архитекти създават забележителни примери на религиозна и светска пламтяща готическа архитектура, една от които е кулата на катедралата „Свети Румболд“ в Мехелен(1452 – 1520), която е построена както като камбанария, така и като наблюдателна кула за отбраната на града. Кулата е висока 167 метра и е проектирано да има друга кула с височина 77 метра, от които само 7 метра са реализирани. Други забележителни за стила катедрали включват катедралата в Антверпен с кула с височина 123 метра и необичаен купол върху пандантиви, който е украсен с декоративни ребра; катедралата „Свети Архангел Михаил и Св.Гудила“ в Брюксел (1485 – 1519); и катедралата в Лиеж. [54]

Кметствата на Белгия, много от които са построени от проспериращи търговци на текстил във Фландрия, са още по-ярки. Те са сред последните велики явления на готическия стил, докато Ренесансът постепенно идва в Северна Европа. Те са предназначени да покажат богатството и великолепието на техните градове. Основните примери включват кметството на Лювен (1448 – 1469) с неговите множество, почти фантастични кули. [54] и тези на Брюксел (1401 – 1455), Гент (1519 – 1539) и Монс (1458 – 1477). [54]

Мануелин и Изабелино

На Пиренеите промяната в готическата архитектура дава началото на стиловете Мануелин (в Португалия) и Изабелино (в Кастилия), които са по-пищни и екстравагантни.

Западни фасади[редактиране | редактиране на кода]

Църквите традиционно са обърнати на изток, с олтара на изток, а западният фронт, или фасадата, се счита за най-важния вход. Готическите фасади са адаптирани по модела на романските фасади. [57] Фасадите обикновено имаха три портала или врати, водещи към наоса. Над всяка врата имаше тимпан, произведения на скулптурата, претъпкано с фигури. Скулптурата на централния тимпан е посветена на Страшния съд, отляво на Дева Мария, а отдясно на светиите, почитани в тази конкретна катедрала. [57] В ранната готика колоните на вратите са под формата на статуи на светци, което ги прави буквално „стълбове на църквата“. [57]

В ранната готика фасадите се характеризират с височина, елегантност, хармония, единство и баланс на пропорциите. [58] Те следват учението, изразено от Свети Тома Аквински, че красотата е „хармония на контрастите“. [58] По модела на Сен Дени и по-късно Нотр-Дам дьо Пари, фасадата е оградена от две кули, пропорционални на останалата част от фасадата, които балансират хоризонталните и вертикалните елементи. Ранните готически фасади често имат малък розов прозорец, поставен над централния портал. В Англия розовият прозорец често се заменя с няколко прозорци с ланцет.

Скулптура[редактиране | редактиране на кода]

Портали и тимпан[редактиране | редактиране на кода]

Скулптурата е важен елемент от готическата архитектура. Нейната цел е да представи историите на Библията по ярък и разбираем начин на по-голямата част от вярващите, които не могат да четат. [59] Иконографията на скулптурната украса на фасадата не е оставена на скулпторите. Едикт на Втория Никейски събор през 787 година декларира: „Съставът на религиозни образи не трябва да се оставя на вдъхновението на художниците; той произтича от принципите, въведени от църквата и религиозната традиция. Само изкуството принадлежи на художника; композицията принадлежи на отците.“ [59]

В ранните готически катедрали, следвайки романската традиция, скулптурата се появява на фасадата на западната страна в триъгълния тимпан над централния портал. Постепенно с развитието на стила, скулптурата става все по-забележима, превземайки колоните на портала и постепенно се изкачва над порталите, докато статуи в ниши покриват цялата фасада, както е при катедралата на Уелс, до трансептите и, както е при катедралата в Амиен, дори във вътрешността на фасадата.[59]

Някои от най-ранните примери се намират в катедралата в Шартър, където трите портала на западния фронт илюстрират трите епифании в Живота на Христос. [60] В Амиен тимпанът над централния портал изобразява Страшния съд, десният портал показва коронацията на Дева Мария, а левият портал показва живота на светци, които са важни за епархията. Това поставя модел на сложна иконография, която е следвана в други църкви.[61]

Колоните под тимпана са под формата на статуи на светци, които буквално ги представят като „стълбовете на църквата“.[62] Всеки светец има свой собствен символ в краката си, така че зрителите да могат да ги разпознаят; крилат лъв означава Свети Марк, орел с четири крила означава Свети Йоан Апостол, а крилат бик символизира Свети Лука ... Флоралната и растителната украса също е много разпространена, представляваща Едемската градина; гроздето представлява виното на евхаристията. [63]

Тимпанът над централния портал на западната фасада на Нотр Дам дьо Пари илюстрира ярко Страшния съд, като фигури на грешници са отведени в ада, а добрите християни са взети в рая. Скулптурата на десния портал показва коронацията на Дева Мария, а левият портал показва живота на светци, които са важни за парижаните, по-специално Света Ана, майката на Дева Мария.[64]

За да стане посланието още по-забележимо, скулптурата на тимпана е боядисана в ярки цветове. следвайки система от цветове, кодифицирана през 12 век; жълто, наречено злато, символизира интелигентност, величие и добродетел; бяло, наречено аргент, символизира чистота, мъдрост и коректност; черно, или самур, означаваше тъга, но и воля; зелено, представляващо надежда, свобода и радост; червено означава благотворителност или победа; синьо или лазурно символизира небето, вярност и постоянство; и виолетовото, или pourpre, е цветът на кралската власт и суверенитет. [59]

Гротески и лабиринти[редактиране | редактиране на кода]

Освен светци и апостоли, екстериорите на готическите катедрали също са украсени със скулптури от различни приказни и плашещи гротески или чудовища. Те включват химера, митично хибридно същество, което обикновено имало тяло на лъв и глава на коза, и стрикс или стридж, създание, наподобяващо сова или прилеп, за което се казва, че яде човешка плът. Стриксът се появява в класическата римска литература; той е описан от римския поет Овидий, който е масово четен през Средновековието, като едроглава птица с прикрити очи, граблив клюн и сивкаво-бели крила. [59] Те са част от визуалното послание за неграмотните поклонници, символи на злото и опасността, които заплашват онези, които не следват учението на църквата. [59]

На гаргойли, които са добавени към Нотр Дам около 1240 година, имат по-практично предназначение. Те са дъждовните чучури на църквата, предназначени да отведат потока вода, който се излива от покрива след дъжд, и да го насочи навън, колкото е възможно по-далеч от подпорите, стените и прозорците, така че да не разруши свързването на хоросана с камъка. За да се произведат много тънки потоци, а не поток от вода, бяха използвани голям брой гаргойли, така че те също са проектирани да бъдат декоративен елемент на архитектурата. Дъждовната вода тече от покрива в оловни улуци, след това по каналите на летящите подпори, след това по канал, изрязан в задната част на гаргоѝла и от устието далеч от църквата. [65]

Много от статуите в Нотр Дам, особено гротеските, са премахнати от фасадата през 17 и 18 век или са унищожени по време на Френската революция. Те са заменени с фигури в готически стил, проектирани от Йожен Еманюел Виолле ле Дюк по време на реставрацията през 19-ти век. [65] Подобни фигури се появяват и в другите големи готически църкви във Франция и Англия.

Друга обща черта на готическите катедрали във Франция е лабиринтът на пода на кораба близо до хора, който символизира трудното и често сложно пътуване на християнската душа, преди да достигне рая. Повечето лабиринти са премахнати до 18 век, но някои, като този в катедралата в Амиен, са реконструирани, а лабиринтът в катедралата в Шартър все още съществува по същество в първоначалния си вид. [59]

Витражи[редактиране | редактиране на кода]

Увеличаването на количеството светлина в интериора е основна цел на основателите на готическия стил. Абат Сугерий описва новия вид архитектура, която създава в източния край на СенДени : „кръгъл пръстен от параклиси, по силата на който цялата църква ще блести с прекрасната и непрекъсната светлина на повечето светещи прозорци, проникващи в интериорна красота. " [66]

Религиозните учения през Средновековието, особено писанията на Псевдо-Дионисий Ареопагит, мистик от 6-ти век, чиято книга „ De Coelesti Hierarchia “ е популярна сред монасите във Франция, учат, че цялата светлина е божествена. [67] Когато абат Сугерий разпорежда реконструкцията на хора на църквата на своето абатство в Сен Дени, той кара строителите да създадат седемдесет прозореца, каито допускат възможно най-много светлина, като средство, чрез което вярващите могат да бъдат издигнати от материалния към нематериалния свят. [68]

Разположението на прозорците също се определя от религиозната доктрина. Прозорците от северната страна, често на сянка, имат рисунки, изобразяващи Стария завет. Източните прозорци, съответстващи на посоката на изгрева, имат изображения на Христос и сцени от Новия Завет. [69]

В периода на ранната готика, стъклото е особено дебело и е силно оцветено с метални оксиди; кобалт за синьо, мед за рубинено червено, желязо за зелено и антимон за жълто. Процесът на изработка на прозорците е описан подробно от монах от 12-ти век, известен като презвитер Теофил. Стъклото от всеки цвят е разтопено с оксида, издухано, оформено на малки листове, напукано с горещо желязо на малки парченца и сглобено на голяма маса. Детайлите са боядисани върху стъклото в стъклен емайл, след това са изпечени в пещ за стопяване на емайла върху стъклото. Парчетата са поставени в рамка от тънки оловни ленти и след това поставени в по-здрава рамка или железни арматури между панелите.[70] Готовият прозорец е поставен в каменния отвор. Тънки вертикални и хоризонтални пръти от желязо, наречени вергети или барлотиери, са поставени вътре в прозореца, за да подсилят стъклото срещу вятъра. [71]

Използването на железни пръти между стъклените панели и рамката от каменни подложки или ребра прави възможно създаването на много по-големи прозорци. Трите розетни прозорци в Шартър (1203 – 1240), всеки е с диаметър повече от 12 м. [72] По-големи прозорци се появяват и в Йоркската катедрала (1140 – 1160) и Кентърбърийската катедрала (1178 – 1200).

Витражите са изключително сложни и скъпи за създаване. Крал Луи IX плаща за розетните прозорци в трансепта на Нотр Дам дьо Пари, но други прозорци се финансират от вноските на гилдиите на града. [73] Тези прозорци обикновено имат панел, който илюстрира работата на гилдията, която го е финансирала, като търговци, каменоделци или бъчвари. [59]

Розета[редактиране | редактиране на кода]

Розовите прозорци са забележителна черта на много готически църкви и катедрали. Розата е символ на Дева Мария и те са особено използвани в църкви, посветени на нея, включително Нотр Дам дьо Пари. Почти всички големи готически катедрали ги имат на западната фасада, а много, като Нотр Дам дьо Пари, Амиен, Шартър, катедралата в Страсбург и Уестминстърското абатство, също имат и на трансептите. Дизайнът става все по-сложен и се свързва с два периода; на лъчистата и пламтящата готика. Два от най-известните розови прозорци стил лъчиста готика са построени в трансептите на Нотр-Дам през 13 век.

Стилът „Луи XII“: Преход между пламтящата готика и ранния френски Ренесанс, 1495 – 1530 г.[редактиране | редактиране на кода]

колони със смесена украса между пламтяща готика и ренесансови форми

Стилът Луи XII е резултат от италианските войни на Шарл VIII и Луи XII, поставяйки Франция в пряк контакт с италианския художествен Ренесанс [74]като цяло структурата остава френска, само декорът се променя и става италиански [75].

От 1495 г. в Амбоаз е създадена колония от италиански художници, която работи в сътрудничество с френски майстори зидари [76] . Тази дата обикновено се счита за отправна точка на това ново художествено движение.

Стилът на Луи XII (1495 до 1525/1530) е преходен стил, много кратък пасаж между две ослепителни епохи, готическия период и Ренесанса. Той обхваща времето, когато декоративното изкуство, започнало с островърхата арка и готически натурализъм, преминава към полукръглата арка и гъвкави и заоблени форми, смесени със стилизирани антични мотиви, характерни за ранният френски Ренесанс: все още има много готика в замъка Блоа, но вече я няма повече при гробницата на Луи XII в Сен Дени [77] .

В историята на изкуството никога няма внезапен преход от един стил в друг; именно с последователни етапи и чрез деформация на стария стил се ражда и формира нов стил: именно тези деформации впоследствие ще се превърнат в ембрион на новия стил. Така в декоративните творби от края на периода на Шарл VIII наблюдаваме подчертана тенденция за отделяне от заострената арка, за да се приближи до полукръглата арка.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Муратова К. М., „Мастера французской готики 12 – 13 вв“, М. „Искусство“, 1988
  2. Boney,Jean(1985).French Gothic Architecture of the Twelfth and Thirteenth Centuries. ISBN 0-520-05586-1.
  3. Кенет Кларк – „Цивилизацията“
  4. Watkin,David(1986).A History of Western Architecture.Barrie and Jenkins, p.128 ISBN 0-7126-1279-3.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п Mignon,Olivier(2015).Architecture des Cathédrales Gothiques(in French).Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.
  6. Renault, Christophe; Lazé, Christophe (2006). Les Styles de l'architecture et du mobilier (in French). Gisserot. ISBN 9-782877-474658.
  7. Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. ISBN 0-7126-1279-3.
  8. Watkin,David (1986).A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. ISBN 0-7126-1279-3.
  9. Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins.,p.132. ISBN 0-7126-1279-3
  10. Ил дьо Франс
  11. Branner, Robert(1965). St. Louis and the Court style in Gothic architecture. London: A. Zwemmer. ISBN 0-302-02753-X.]
  12. Watkin, David (1986).A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins.p. 132.ISBN 0-7126-1279-3.
  13. Houvet,E.(2019).Miller, Malcolm B (ed.).Chartres-Guide of the Cathedral. Éditions Houvet,p.67 – 75. ISBN 2-909575-65-9.
  14. Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. ISBN 0-7126-1279-3.
  15. Houvet, E (2019). Miller, Malcolm B (ed.).Chartres-Guide of the Cathedral.Éditions Houvet.p.12. ISBN 2-909575-65-9.
  16. Mignon,Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French).Éditions Ouest-France.p.21. ISBN 978-2-7373-6535-5
  17. Mignon, Olivier(2015).Architecture des Cathédrales Gothiques (in French).Éditions Ouest-France.p.21 ISBN 978-2-7373-6535-5
  18. Watkin,David (1986).A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins, p.131. ISBN 0-7126-1279-3.
  19. Watkin,David(1986).A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins,p.131. ISBN 0-7126-1279-3.
  20. Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. ISBN 0-7126-1279-3.
  21. Mignon,Olivier(2015).Architecture des Cathédrales Gothiques(in French).Éditions Ouest-France.p.26. ISBN 978-2-7373-6535-5.
  22. Bony,Jean(1985).French Gothic Architecture of the Twelfth and Thirteenth Centuries. University of California Press. ISBN 0-520-05586-1.
  23. Bony,Jean(1985).French Gothic Architecture of the Twelfth and Thirteenth Centuries. University of California Press. ISBN 0-520-05586-1.
  24. Mignon, Olivier(2015).Architecture des Cathédrales Gothiques(in French).Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.
  25. Bony,Jean(1985).French Gothic Architecture of the Twelfth and Thirteenth Centuries. University of California Press.p.212. ISBN 0-520-05586-1.
  26. Bony,Jean(1985).French Gothic Architecture of the Twelfth and Thirteenth Centuries. University of California Press.p.212.ISBN 0-520-05586-1.
  27. Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. p.135. ISBN 0-7126-1279-3.
  28. а б в г д е ж Mignon,Olivier(2015).Architecture des Cathédrales Gothiques (in French).Éditions Ouest-France.p.28 – 29 ISBN 978-2-7373-6535-5.
  29. а б https://www.britannica.com/art/Rayonnant-style Rayonnant Style at the Encyclopædia Britannica
  30. а б в Trintignac, Andrei; Coloni, Marie-Jeanne (1984). Decouvrir Notre-Dame der Paris. Les Editions du Cerf. ISBN 2-204-02087-7.
  31. https://www.britannica.com/art/Gothic-art Gothic art at the Encyclopædia Britannica
  32. Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.
  33. Banister Fletcher, A History of Architecture on the Comparative Method
  34. Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins.р.143 ISBN 0-7126-1279-3.
  35. Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins.р.144 ISBN 0-7126-1279-3.
  36. а б в г д е ж Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. p.145 – 147 ISBN 0-7126-1279-3.
  37. https://www.gutenberg.org/ebooks/58736 Smith, A. Freeman (1922). English Church Architecture of the Middle Ages – an Elementary Handbook
  38. https://www.gloucestercathedral.org.uk/history-heritage/cathedral-history/"Gloucester Cathedral
  39. Cologne Cathedral at the Encyclopædia Britannica на GCatholic.org(англ.)
  40. https://www.britannica.com/art/Western-architecture/ Western-architecture
  41. Официален сайт
  42. Mignon,Olivier(2015).Architecture des Cathédrales Gothiques(in French).Éditions Ouest-France,pp.40 – 41. ISBN 978-2-7373-6535-5.
  43. https://www.britannica.com/art/Western-architecture8 Western architecture – High Gothic at the Encyclopædia Britannica
  44. Western architecture – High Gothic at the Encyclopædia Britannica
  45. Western architecture – High Gothic at the Encyclopædia Britannica
  46. Alain Erlande-Brandenburg, L'Art gothique, Paris,Citadelles et Mazenod, 1983,628 p. ISBN 978-2-85088-013-1, p.132 – 135
  47. Томан, Ралф – „Готика“:архитектура-скулптура-живопис,Konemann,2000, стр.166 – 167
  48. Alain Erlande-Brandenburg, « Gothique art », Encyclopædia Universalis
  49. Marianne Barrucand (dir.), Catherine Jolivet-Lévy et Fabienne Joubert, L'Art du Moyen Âge, 5 Rue Sébastien Bottin, 75007 Paris, Gallimard, coll. « Manuels d'histoire de l'art »
  50. Guyotjeannin Olivier et Plagnieux Philippe, « Documents comptables et histoire de la construction, Guy de Dammartin et la cheminée de la grande salle de Poitiers. », Bulletin Monumental, 2006, pp. 377 – 382
  51. Томан, Ралф – „Готика“:архитектура-скулптура-живопис,Konemann,2000, стр.166
  52. Томан, Ралф – „Готика“:архитектура-скулптура-живопис,Konemann,2000, стр.167
  53. Recht, Roland, « L'élimination du chapiteau à l'époque gothique : vers un „6e ordre“ d'architecture ? », Comptes rendus des séances de l'Académie des Inscriptions et Belles-Lettres, vol. Volume 146, no Numéro 3, 2002, pp. 1019 – 1039
  54. а б в г д е https://www.britannica.com/art/Flamboyant-style/ Flamboyant style – Encyclopædia Britannica
  55. https://www.pop.culture.gouv.fr/notice/merimee/PA00086479 Кулата на църква „Сен Джак“
  56. https://whc.unesco.org/pg.cfm?cid=31&id_site=316 /Катедралата в Бургос като обект на ЮНЕСКО за световно наследство
  57. а б в Renault, Christophe; Lazé, Christophe (2006). Les Styles de l'architecture et du mobilier (in French). Gisserot. ISBN 978-2-87747-465-8.
  58. а б Harvey, John (1974). Châteaux et Cathédrals-L'Art des Batisseurs, L'Encyclopedie de la Civilisation (in French). London: Thames and Hudson.
  59. а б в г д е ж з Wenzler, Claude (2018). Les cathédrales gothiques: Un défi médiéval (in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-7712-9.
  60. https://chartrescathedral.net/chartres-cathedral-royal-portal-sculpture/ "Chartres Cathedral Royal Portal Sculpture"
  61. Renault, Christophe; Lazé, Christophe (2006). Les Styles de l'architecture et du mobilier (in French). Gisserot. ISBN 978-2-87747-465-8.
  62. McNamara, Denis (2017). Comprendre l'Art des Églises (in French). Larousse. ISBN 978-2-03-589952-1.
  63. McNamara, Denis (2017). Comprendre l'Art des Églises (in French). Larousse.pp.158 – 59.ISBN 978-2-03-589952-1.
  64. Renault, Christophe; Lazé, Christophe (2006). Les Styles de l'architecture et du mobilier (in French).Gisserot.ISBN 978-2-87747-465-8.
  65. а б Viollet-le-Duc, Eugène (1868). Dictionnaire raisonné de l'architecture française du XIe au XVIe siècle,page 24 – 26
  66. McNamara, Denis (2017). Comprendre l'Art des Églises (in French). Larousse. ISBN 978-2-03-589952-1.
  67. Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.
  68. Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.
  69. McNamara, Denis (2017). Comprendre l'Art des Églises (in French). Larousse. ISBN 978-2-03-589952-1.
  70. https://www.britannica.com/art/stained-glass at the Encyclopædia Britannica
  71. Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.
  72. https://www.britannica.com/art/stained-glass at the Encyclopædia Britannica
  73. McNamara, Denis (2017). Comprendre l'Art des Églises (in French). Larousse. ISBN 978-2-03-589952-1.
  74. Robert Ducher (photogr. Pierre Devinoy), Caractéristiques des styles, Paris, Flammarion éditeur, 1963, 410 p. (ISBN 978-2-08-011359-7), p80
  75. Jean-Pierre Babelon, Châteaux de France au siècle de la Renaissance, Paris, Flammarion / Picard, 1989/1991, 840 pages p., 32 cm (ISBN 978-2-08-012062-5)
  76. Robert Ducher (photogr. Pierre Devinoy), Caractéristiques des styles, Paris, Flammarion éditeur, 1963, 410 p. (ISBN 978-2-08-011359-7), p80
  77. Léon Palustre (dir.), L'architecture de la Renaissance, Paris, 7 rue Saint-Benoît, ancienne maison Quentin, Libraires-Imprimerie réunies, 1892 ISBN 978-1-5087-0118-7.