Готическа архитектура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фасада на Реймската катедрала, Франция
Интериорът в западната част на Реймската катедрала

Готическата архитектура е стил в архитектурата, който процъфтява по време на късното Средновековие. Той еволюира от романската архитектура и е наследен от архитектурата на Ренесанса. Стилът възниква през 12-ти век във Франция и продължава до 16-ти век, като през този период е бил известен като „франкски творби“ (Frankish work, Opus Francigenum). За първи път терминът Готика се появява в края на Ренесанса. Неговите характеристики включват островърхи арки, оребрени свод и летящи контрафорси.

Готическата архитектура е стилът, характерен за много от най-забележителните катедрали, абатства и църкви на Европа. Той е и стилът, в който са изградени много замъци, дворци, кметства, помещения (зали) на различни гилдии, университети и в по-малко значима степен, частни жилища.

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата в град Лан, Белгия. План
Състояние на катедралата „Св. Вит“ към 1887 г.

През втората половина на X век, се слага края на изтощаващото силите на Европа военно противопоставяне с норманите и маджарите. Във Франция се възобновява строителството на абатства и манастири, служещи по това време за главни центрове на знание и образование.

Романската и готическата архитектура са невъзможни без архитектурния опит на предшествениците и натрупаните от тях математически знания. Методът на геометрическите пропорции преобладава, благодарение на опита на античните математици, произведения на които активно се превеждат в средновековна Франция. Геометрията поразява въображението на средновековните художници като универсално средство за познание и моделиране на вселената.

За издигането на величествена готическа катедрала е необходимо да се проучат близостта и наличието на залежи от камък, пясък, вар, дървесина, а така и наличие на олово, с пластини от което покриват по дължина готическите покриви. Всички тези условия са факт във Франция, Испания, Великобритания, Чехия, Италия.

Дървото не е подходящо за огромните съоръжения. Честите пожари ограничават използването на този материал. Камъкът става предпочитан материал при създаването на сакрални съоръжения, крепости и замъци на феодалите. Във Франция за източник на бял камък служи кариерата в близост до Турне, откъдето камъкът и обработените детайли се пренасят в Пикардия, Артоа, Шампан и даже в Англия.

Строителството е немислимо без съответстващия му инвентар: железни инструменти, механични пили, подемни конструкции, големи дървени колела за доставка на строителни материали на значителна височина. Широкото използване на тези колела и други инженерни устройства е отразено в книжните миниатюри, също и в картините на Ян ван Ейк и Питер Брьогел Стария. Счупени или случайно запазени колела от тези времена са вече отдавна музейни експонати.[1]

В епохата на Високото Средновековие, градовете стават центрове на паричните и комерсиални операции на средновековното производство и занаяти. Възникват и разцъфтяват професионалните гилдии и цехове. Материалното обогатяване на религиозно настроените слоеве от населението и свещеничеството спомага за насочването на значителни материални ресурси именно за издигането на паметници на култовата архитектура.

Строителството на готически храмове продължава много десетилетия, но това не възпрепятства религиозния живот. Издигането на олтарната част и хора позволява да се извършва богослужение и в недостроен храм. Върху страничните стълбове на катедралата се полага покривна конструкция, под която, спокойно и без да се бърза, се изграждат каменният свод и подовото покритие, поставят се стъклата и се изработват витражите. Като пример, катедралата Свети Вит в имперската столица Прага векове се състои само от олтарната част и южната кула. Нейните западни кули и сводове се дострояват едва през в XIX век.

Поява във Франция[редактиране | редактиране на кода]

План на абатството в Клюни през ХІІІ век

Готиката се заражда в северната част на Франция (Пикардия, Ил дьо Франс) в средата на XII век и достига разцвет през първата половина на XIII век.

Център на религиозните реформи в средновековна Франция е абатство Клюни – най-старият манастир на ордена на бенедиктинците в Бургундия. Библиотеката на манастира наброява 570 манускрипта и е сред най-големите в тогавашна Европа. Именно тук отделят голямо значение на укрепването на църквата като духовно учреждение и разработват свой тип базилика, която най-добре да съответства на условията на реформираната католическа литургия.[2]

За кръстник на готическия стил се счита влиятелният и могъщ абат Сугерий, който през 1135 – 1144 г. преустройва съществуващото абатство Сен Дени в базилика. Традиционно е прието да се счита, че именно с тази сграда започва епохата на готиката в Европа. Сугерий пише, че високият, залят със светлина храм е призван да символизира безбрежната светлина, изходяща от Бога. Скоро след Сен Дени новият стил е приложен при изграждане на катедралите Света Богородица в Париж (започната през 1163) и Ланската катедрала (започната през 1165).[3]

Готическа архитектура в Англия[редактиране | редактиране на кода]

  • ранноанглийска готика (края на 12 в. – средата на 13 век)
  • геометрически-криволинейна (средата на 13 – средата на 14 век)
  • перпендикулярна (средата на 14 век – 16 век).

Планове на готически катедрали в Англия[редактиране | редактиране на кода]

Готика в Германия[редактиране | редактиране на кода]

Готика в Италия[редактиране | редактиране на кода]

Изкуството заема особено място в съзнанието и дейността на малките херцогства на Италия. Не само сакралната архитектура, но и създаването на бронзови монументи, обществено значими светски съоръжения, фрески, икони привличат вниманието, както на обикновените граждани и търговци, така и правителствените чиновници или аристократите, които търсят политическа поддръжка и популярност.

Най-типичен пример за готическа архитектура в Италия са Миланската катедрала и Сиенската катедрала.

Късна готика[редактиране | редактиране на кода]

Готическа резиденция на римския папа в Авиньон в южната част на Франция.

Крупните строителни работи са преустановени във връзка с разпространението на „черната смърт“, страшна епидемия от чума, обханала Западна Европа в средата на XIV век. Готическата естетика се отличава с религиозна насоченост и повишена духовност. Епидемията от „черната смърт“, обратно, привнася хаос и в религиозния, и в социалния живот. Изплашените духовни пастири могат да предложат само молитви и покаяния за греховете. Сред градовете, най-много пострадали от епидемията, е папската столица Авиньон.

Западните портали на Амиенската катедрала при светлинното им оцветяване са най-типичен пример за пламтяща готика.

След отстъпването на болестта, в Европа настъпва периодът на късната, или пламтяща готика - съответстваща на маниеризъм. Названието „пламтяща готика“ произхожда от приличащите на езици от пламък орнаменти и силното удължаване на фронтоните и върховете на арките. Тя довнася повече детайли към удължените пропорции като увеличава декоративните детайли и ги украсява. Използват се характерни за стила полихромни фигури на светци.

На Пиренеите промяната на готическата архитектура приема форма на стиловете Мануелин (в Португалия) и Изабелино (в Кастилия), които са по екстравагантни.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Муратова К. М., «Мастера французской готики 12 – 13 вв», М."Искусство", 1988
  2. Boney, Jean (1985). French Gothic Architecture of the Twelfth and Thirteenth Centuries. ISBN 0-520-05586-1.
  3. Кенет Кларк – „Цивилизацията“