Полихромия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Полихромия- (гр. πολύς – многочислен и χρῶμα – цветен) – многоцветна украса или многоцветност на материала в архитектурата, скулптурата, декоративното приложно изкуство. Противоположно на монохромия. Полихромия в декорацията на фасада.

Атина и Артемида. Изложба в Мюнхен, посветена на полихромията в античната скулптура

Полихромията присъства почти във всички епохи и във всички области на културата – в египетските пирамиди, в гръцките и римските храмове, на ислямските куполи и в средновековната архитектура и изкуство. В каменната скулптура от епохата на Ренесанса е разпространена едноцветност (монохромия), която преобладава така и в барока и класицизма. През втората половина на XIX век полихромията отново излиза на сцената и се разпространява след Втората световна война в рекламата, поп културата и пластиката.

В последните десетилетия се провеждат изследвания и се градят хипотези за полихромията при античните гръцки и римски скулптури[1],[2], а така и относно готическите скулптури в катедралите. Провежда се цветна реконструкция на скулптурите на фасадата и интериора на Амиенската катедрала.

Полихломия в средновековието[редактиране | редактиране на кода]

Християнските художници от Средновековието понякога се възползват от полихромията, особено по време на романските църкви и ранните векове на периода Готиката .

През първите векове на християнството, е общоприето, че църквите трябва да бъде напълно оцветени отвътре и архитектурната живопис достига своя апогей през 12 век във Франция.Средновековните оцветени дървени фигури са особен вид полихромия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Verri G. et al. The ‘Treu Head’: a case study in Roman sculptural polychromy // British Museum Technical Research Bulletin. – 2010. – Vol. 4. – P. 39 – 54.[1]
  • Дружинина Е. А. Полихромия или тетрахромия? цвет в греческой живописи V–IV веков до нашей эры // Актуални проблеми на теорията и историята на изкуството: сб. науч. статии. 5. / Под ред. С.В. Мальцева, Е.Ю. Станюкович-Денисова, А.В. Захарова. – СПб.: НП-Принт, 2015. С. 62 – 68. – ISSN 2312 – 2129