Джан Галеацо Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джан Галеацо Висконти
1-ви херцог на Милано
GiovAmbrogiodePredisattribGianGaleazzoVisconti.jpg
портрет (вер.) от Амброджо де Предис
Лични данни
Управление 1378 – 1402
Роден
Починал
Предшественик Галеацо II Висконти,Бернабо Висконти
Наследник Джовани Мария Висконти
Семейство
Династия Висконти
Баща Галеацо II Висконти
Майка Бианка Савойска (1335 – 1387)
Потомци Джан Галеацо II Висконти (1366 – 1376), Ацоне Висконти (1366 – 1381), Валентина Висконти, Филипо Мария Висконти
Герб Coat of arms of the House of Visconti (1395).svg
Джан Галеацо Висконти в Общомедия

Джан Галеацо Висконти (на италиански: Gian Galeazzo Visconti, Giangaleazzo Visconti, Johann Galeaz(zo) Visconti, * 16 октомври 1351 в Павия, † 3 септември 1402 в Меленяно) е най-могъщият от фамилията Висконти.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Галеацо II Висконти и на Бианка Савойска (1335 – 1387), дъщеря на граф Аймон от Савоя и Виоланта, дъщеря на маркграф Теодоро I Палеолог.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През 1378 г., след смъртта на баща му, той става съвладетел в Милано заедно с чичо му Бернабо Висконти. През май 1385 г. чрез преврат, той поема цялата власт, управлява сам и по-късно поръчва отравянето на чичо му Бернабо.

Джан Галеацо Висконти поставя основния камък за Миланската катедрала, строи в Павия манастир Чертоза и мост над Тичино, помага на университета в Павия, основава там библиотека и възстановява университета в Пиаченца. Той завършва палата в Павия, започнат от баща му, и мести там своята библиотека и голяма сбирка от реликви на Светии. Смятан е за един от най-богатите князе по неговото време.

С цел да завладее цяла Горна Италия, той завладява през 1387 г. Верона и Виченца и през 1388 г. Падуа. През 1399/1400 г. той получава синьорията Пиза, Сиена и Перуджа.

Към края на 1402 г. той завладява Болоня. Умира на 3 септември 1402 г. на 50 години от чума. Синовете му от втория му брак Джовани Мария Висконти и Филипо Мария Висконти по това време са още деца и попадат под закрилата на кондотиер Фачино Кане де Казале (1360 – 1412). Голяма част от завоюванията му са взети от неговите военачалници.

Господствата по времето на смъртта на Джан Галеацо Висконти (светлозелено)

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

1-ви брак : през юни 1360 г.. за Изабела Валоа, принцеса на Франция (* 1 октомври 1348, † 11 септември 1372 в Павия), дъщеря на Жан II (Добрия) крал на Франция (1350 – 1364) и съпругата му Бона Люксембургска принцеса от Бохемия (* 1315, † 1349).

  • Джан Галеацо II Висконти (1366 – 1376)
  • Ацоне Висконти (1366 – 1381)
  • Валентина Висконти (1371 – 1408), омъжена на 17 август 1389 за Луи дьо Валоа, от 1392 херцог на Орлеан (1372 – 1407) по-малък брат на френския крал Шарл VI
  • Карло Висконти (* 11 септември 1372, † 1373 в Павия)

2-ри брак: на 2 октомври 1380 г. за братовчедка си, Катерина Висконти (* 1360, † 17 октомври 1404), дъщеря на чичо му Бернабò Висконти (* 1323, † 1385), господарят на Милано и на Беатриче (Регина) делла Скала (* 1361, † 1404), дъщеря на Мастино II делла Скала, господарят на Верона.

От връзката му с Агнеза Мантегаца:

  • Габриела Мария I Висконти (* 1385, † обезглавена на 15 декември 1407 в Генуа), 1402 господар на Пиза и Кремона, свалена 1405.

От неизвестна връзка::

  • Антонио Висконти († сл. 1414), 1414 господар на Меленяно

„Погребален панегирик“ на Джан Галеацо Висконти[редактиране | редактиране на кода]

Миниатюра от ръкописа

Произведение на изкуството с изпълнени миниатюри от художника Микелино да Безоцо е манускрипта „Погребален панегирик на Джангалеацо Висконти“ от 1403 г., съхраняван в Париж, Националната библиотека.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Stundenbuch von Giangaleazzo Visconti, Herzog von Mailand. In: John Harthan: Stundenbücher und ihre Eigentümer. Deutsche Übersetzung Regine Klett. Herder, Freiburg (Breisgau) u. a. 1977, ISBN 3-451-17907-5, S. 74 – 77.
  • Francesca Maria Vaglienti: Visconti, Gian Galeazzo, in: Lexikon des Mittelalters Band 8, 1997, Sp. 1723/24
  • The New Encyclopaedia Britannica, Band 12 (1993), S. 394/395
  • Giàn Galeazzo Visconti duca di Milano in: Dizionario Biografico degli Italiani Band 54 (2000) online
  • Gian Galeazzo Visconti, Opac, Regesta Imperii
  • Hermann Michael Goldbrunner: Die Übergabe Perugias an Giangaleazzo Visconti (1400). Ein Beitrag zur Politik der italienischen Mächte am Ende des Trecento. In: Quellen und Forschungen aus italienischen Archiven und Bibliotheken (QFIAB) 42/43, 1963, S. 285 – 369.
  • Stefan Samerski: Giangaleazzo Visconti. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 12. Bautz, Herzberg 1997, ISBN 3-88309-068-9, Sp. 1501 – 1505.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]