Андреа Малатеста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Малатеста

Андреа Малатеста наричан също Малатеста Малатеста (на италиански: Andrea Malatesta, Malatesta Malatesta, * 30 ноември 1373, † 24 септември 1416 в Чезена) господар на Чезена Червия, Бертиноро и от 1388 г. господар на Фосомброне, е италиански благородник от фамилията Малатеста, известен кондотиер по неговото време, който се бие за ралични владетели. Папа Бонифац IX го издига ок. 1398 г. на сенатор на Рим. Той първо се бие първо против, след това за херцозите на Милано от фамилията Висконти, след това е на служба при крал Ладислаус от Неапол и накрая е генералкапитан на Перуджа.

Той е третият син на известния кондотиер Галеото I Малатеста (* 1299, † 1385 в Чесена) господар на Римини, Фано, Асколи Пичено, Чезена и Фосомброне и втората му съпруга Елизабета да Варано, дъщеря на Родолфо II да Варано, синьор на Камерино и на Камила Чиавели. Брат е на кондотиерите Карло I Малатеста (1368 – 1429), Пандолфо III Малатеста Велики (1370 – 1427) и Галеото Белфиоре Малатеста (1377 – 1400). Сестра му Маргерита Малатеста (1370 – 1399) се омъжва 1393 г. за Франческо I Гонзага († 1407), народен капитан на Мантуа и става пра-майка на маркграфовете и херцозите Гонзага от Мантуа.

След смъртта на баща му през 1385 г. братята от двата брака поделят територията. Андрея получава Чезена и други земи. Прави Чезена за своя резиденция. Андреа Малатеста строи в своя град резиденция Чезена между другото катедрала.

Той е баща на Парисина Малатеста, която чрез трагичния си край инспирира писателът Лорд Байрон да пише стихотворения и композиторите Гаетано Доницети и Пиетро Маскани опери. Чрез друга негова дъщеря, Антония Малатеста, той става тъст на Джовани Мария Висконти 2. херцог на Милано (1402 – 1412).

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Андреа Малатеста се жени три пъти.

За пръв път Андреа се жени през 1390 г. за Ренгарда Алидоси († септември 1401), дъщеря на Бертрандо Алидоси († пр. 1391), четвъртият господар на Имола от фамилията му и на Елиз за Тарлати.

Втори път той се жени през 1403 г. за Лукреца Орделафи (* 1389; † 1404). Тя е дъщеря на Франческо (Кеко) III Орделафи († 1405), господар на Форли и на Катерина Гонзага († 1438), дъщеря на Гуидо II Гонзага (* 1340, † 1399), господар на Новелара и на Джиневра Малатеста, дъщеря на Малатеста II Малатеста (III). Андреа и втората му съпруга Лукреция са роднини.

Трети път Андреа се жени на 7 ноември 1408 г. за Полисена Сансеверино († сл. 1430), дъщеря на Венцеслао Сансеверино Дука (херцог) ди Амалфи (1398 – 1405), от 1391 г. 1. Дуца ди Веноса 3. конте (граф) ди Трикарико е ди Чиаромонте (* ок. 1355, † 1403/05) и на Маргерита ди Сангинето (* ок. 1360, † 1430) контеса (графиня) ди Алтомонте в Калабрия.

Андреа Малатеста има деца само от първия и втория си брак:

От 1. брак:

  • Галеото Малатеста (* 1395; † 2 декември 1414)
  • Елизабета Малатеста († 3 януари 1434 в Римини), ∞ на 27 октомври 1414 г. за Обицо да Полента († 25 януари 1431), господар на Равена, син на Гуидо да Полента († 1389/90) и нар Лиза Не († 1402) (няма деца от този брак)
  • Антония Малатеста, ∞ на 1 юли 1408 г. за Джовани Мария Висконти (* 1389; † убит 16 май 1412 в Милано), 2. херцог на Милано (1402 – 1412) (няма деца от този брак)

От 2. брак:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Pier Giovanni Fabbri „MALATESTA (de Malatestis), Andrea, detto Malatesta“ in: Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 68 (2007) (Online)
  • Pompeo Conte Litta: „Famiglie celebre Italiane“; Malatesta; Tavola X
  • Trevor Dean, „Malatesta“ in: Volker Reinhardt (Herausgeber) „Die großen Familien Italiens“, S. 324 f; Alfred Kröner Verlag Stuttgart, 1992; Kröners Taschenbuchausgabe Band 485; ISBN 3-520-48501-X
  • Pier Giovanni Fabbri: MALATESTA (de Malatestis), Andrea, detto Malatesta. Mario Caravale (Hrsg.): Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 68 (Malatacca–Mangelli), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 2007
  • Massera Aldo Francesco. Note Malatestiane. Galileiana, Firenze, 1911
  • Zazzeri Raimondo. Storia di Cesena. Tipografia Vignuzzi, Cesena, 1891

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]