Педро IV Арагонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Педро IV Церемониалния
14-ти крал на Арагон
Pietro IV d'Aragón.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Предшественик Red crown.pngАлфонсо IV Арагонски
Наследник Red crown.pngХуан I Арагонски Ловец
Семейство
Династия Барселонска династия
Баща Red crown.pngАлфонсо IV Арагонски
Бракове 1) Мария Наварска
Елеонора Португалска
Елеонора Сицилийска
Сибила де Фортиа
Герб Arms of Aragonese Monarchs (13th-15 centuries).svg
Педро IV Церемониалния в Общомедия

Педро IV Церемониалния (араг. Pietro IV d'Aragón Zeremonioso, кат. Pere el Cerimoniós, 5 октомври 1319, Балагер – 5 януари 1387, Барселона) – 14-ти крал на Арагон, крал на Валенсия (под името Педро II), крал на Сардиния и Корсика (под името Пиетро I), граф Сердан, граф Барселона (Педро III) от 1336 година до смъртта си.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща си Педро събира кортесите в Сарагоса за коронацията си. Нарушава договора за васалната зависимост на Арагон от римския папа, сключен с крал Педро II, Педро IV се коронова сам, без участие на епископа на Сарагоса, предизвиквайки неудоволствието на последния. Така в Сарагоса посолството на кралицата на Кастилия Елеонора, втора жена на баща му, моли да се потвърди собственността над земите, предадени и от Алфонсо IV, но Педро дава уклончив отговор. През 1344 година той сваля краля на Майорка, Хайме III и присъединява Майорка към кралство Арагон.

През цялото си управление той се опитва да укрепи Арагонското кралство против анти-центристките сили, а също води войни за Сицилия, за Сардиния, в Южна Италия, в Гърция и на Балеарските острови. През 1381 година е провъзгласен за херцог на Атина.

Бракове[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: 23 юли 1338 година с Мария Наварска. Имат четири деца:

  • Констанция (1343—1363), инфанта на Арагон, омъжена за крал Федериго III Сицилийски, има дъщеря.
  • Хуана (1344—1385), инфанта на Арагон, омъжена за Хуан I, граф на Ампоряс; има двама сина.
  • Мария (1345—1348),
  • Педро (1347)

втори брак Елеонора Португалска

трети брак: на 27 август 1349 година с Елеонора Сицилийска. Условието на брака е, че съпрузите се отказват от короната на Сицилия: Имат четири деца:

четвърти брак На 11 октомври 1377 година в Барселона със Сибила де Фортия, имат три деца:

  • Алфосо (1376 – 1377)
  • Педро (род. и ум. 1380),
  • Исабел (1380 – 1424), инфанта на Арагон, на 29 юли 1429 година – брак с Хайме II, граф Урхелски (1380 – 1.6.1433).

Надгробен паметник в манастира в Поблет[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Fernando González Ollé, „Opciones y preferencias lingüísticas del rey Pedro IV de Aragón“, Revista de Filología Española (RFE), LXXXVII, 2.º, 2007, págs. 293-322. ISSN 0210-9174
  • Thomas N. Bisson The Medieval Crown of Aragon: A Short History. — Oxford, England: Oxford University Press, 1986. — 264 с. — ISBN 0-19-820236-9.
  • H. J. Chaytor A History of Aragon and Catalonia. — London,: Methuen, 1933.
  • Kenneth M. Setton Catalan Domination of Athens 1311–1380. — Revised edition. — London,: Variorum, 1975.
  • Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuen, 1933.