Педро IV Арагонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Педро IV Церемониалния
14-и крал на Арагон
Pietro IV d'Aragón.jpg
Наследил Red crown.pngАлфонсо IV Арагонски
Наследник Red crown.pngХуан I Арагонски Ловец
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Барселонска династия
Баща Red crown.pngАлфонсо IV Арагонски
Бракове Мария Наварска
Елеонора Португалска
Елеонора Сицилийска
Сибила де Фортиа
Герб Arms of Aragonese Monarchs (13th-15 centuries).svg
Педро IV Церемониалния в Общомедия

Педро IV Церемониалния (на арагонски: Pietro IV d'Aragón Zeremonioso, на каталонски: Pere el Cerimoniós) – 14-и крал на Арагон, крал на Валенсия (под името Педро II), крал на Сардиния и Корсика (под името Пиетро I), граф Сердан, граф Барселона (Педро III) от 1336 година до смъртта си.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 септември 1319 година в Балагер. Син е на Алфонсо IV Арагонски и Тереза д'Ентенса.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща си през 1336 г. Педро събира Кортесите в Сарагоса за коронацията си. Нарушава договора за васалната зависимост на Арагон от римския папа, сключен с крал Педро II, Педро IV се коронова сам, без участие на епископа на Сарагоса, предизвиквайки неудоволствието на последния. Така в Сарагоса посолството на кралицата на Кастилия Елеонор Кастилска, втора жена на баща му, моли да се потвърди собствеността над земите, предадени и от Алфонсо IV, но Педро дава уклончив отговор.

През 1344 година той сваля краля на Майорка, Хайме III и присъединява Майорка към Кралство Арагон.

През цялото си управление той се опитва да укрепи Арагонското кралство против анти-центристките сили, а също води войни за Сицилия, за Сардиния, в Южна Италия, в Гърция и на Балеарските острови. През 1381 година е провъзгласен за херцог на Атина.

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: 23 юли 1338 година с Мария Наварска. Имат четири деца:

  • Констанция (1343 – 1363), инфанта на Арагон, омъжена за крал Федериго III Сицилийски, има дъщеря;
  • Хуана (1344 – 1385), инфанта на Арагон, омъжена за Хуан I, граф на Ампоряс; има двама сина;
  • Мария (1345 – 1348);
  • Педро (1347).

Втори брак: 29 септември 1347 г. с Елеонора Португалска.

Трети брак: на 27 август 1349 година с Елеонора Сицилийска. Условието на брака е, че съпрузите се отказват от короната на Сицилия. Имат четири деца:

  • Хуан I Арагонски Ловец (1350 – 1396) – наследник като 15 крал на Арагон и Валенсия, граф на Барселона;
  • Мартин I Арагонски (1356 – 1410) – 16 крал на Арагон, Валенсия, Сардиния и Корсика, граф Барселона и крал на Сицилия;
  • Елеонора, омъжена за Хуан I Кастилски;
  • Алфонсо

Четвърти брак: 11 октомври 1377 г. със Сибила де Фортия, имат три деца:

  • Алфосо (1376 – 1377)
  • Педро (род. и ум. 1380),
  • Исабел (1380 – 1424), инфанта на Арагон, на 29 юли 1429 година – брак с Хайме II, граф Урхелски (1380 – 1.6.1433).

Надгробен паметник в манастира в Поблет[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Fernando González Ollé, „Opciones y preferencias lingüísticas del rey Pedro IV de Aragón“, Revista de Filología Española (RFE), LXXXVII, 2.º, 2007, págs. 293 – 322. ISSN 0210 – 9174
  • Thomas N. Bisson The Medieval Crown of Aragon: A Short History. – Oxford, England: Oxford University Press, 1986. – 264 с. — ISBN 0-19-820236-9.
  • H. J. Chaytor A History of Aragon and Catalonia. – London,: Methuen, 1933.
  • Kenneth M. Setton Catalan Domination of Athens 1311 – 1380. – Revised edition. – London,: Variorum, 1975.
  • Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuen, 1933.