Педро IV Арагонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Педро IV Арагонски
14-и крал на Арагон

Роден
Починал
Погребан Манастир Поблет, Испания

Религия християнство
Управление
Период 1336 – 1387
Предшественик Red crown.png Алфонсо IV Арагонски
Наследник Red crown.png Хуан I Арагонски
Други титли крал на Валенсия, Сардиния и Корсика;
граф на Барселона и Сердан
Семейство
Род Дом Барселона
Баща Алфонсо IV(Арагон)
Съпруга Елеонора Португалска (кралица на Арагон) (1347)
Деца Хуан І Арагонски
Мартин І Арагонски
Педро IV Арагонски в Общомедия

Педро IV Церемониалния (на арагонски: Pietro IV d'Aragón Zeremonioso, на каталонски: Pere el Cerimoniós) е 14-и крал на Арагон, крал на Валенсия (под името Педро II), крал на Сардиния и Корсика (под името Пиетро I), граф Сердан, граф Барселона (Педро III) от 1336 година до смъртта си.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 септември 1319 година в Балагер. Син е на Алфонсо IV Арагонски и Тереза д'Ентенса.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща си през 1336 г. Педро събира Кортесите в Сарагоса за коронацията си. Нарушава договора за васалната зависимост на Арагон от римския папа, сключен с крал Педро II, Педро IV се коронова сам, без участие на епископа на Сарагоса, предизвиквайки неудоволствието на последния. Така в Сарагоса посолството на кралицата на Кастилия Елеонор Кастилска, втора жена на баща му, моли да се потвърди собствеността над земите, предадени и от Алфонсо IV, но Педро дава уклончив отговор.

През 1344 година той сваля краля на Майорка, Хайме III и присъединява Майорка към Кралство Арагон.

През цялото си управление той се опитва да укрепи Арагонското кралство против анти-центристките сили, а също води войни за Сицилия, за Сардиния, в Южна Италия, в Гърция и на Балеарските острови. През 1381 година е провъзгласен за херцог на Атина.

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: 23 юли 1338 година с Мария Наварска. Имат четири деца:

  • Констанция (1343 – 1363), инфанта на Арагон, омъжена за крал Федериго III Сицилиански, има дъщеря;
  • Хуана (1344 – 1385), инфанта на Арагон, омъжена за Хуан I, граф на Ампоряс; има двама сина;
  • Мария (1345 – 1348);
  • Педро (1347).

Втори брак: 29 септември 1347 г. с Елеонора Португалска.

Трети брак: на 27 август 1349 година с Елеонора Сицилианска. Условието на брака е, че съпрузите се отказват от короната на Сицилия. Имат четири деца:

  • Хуан I Арагонски Ловец (1350 – 1396) – наследник като 15 крал на Арагон и Валенсия, граф на Барселона;
  • Мартин I Арагонски (1356 – 1410) – 16 крал на Арагон, Валенсия, Сардиния и Корсика, граф Барселона и крал на Сицилия;
  • Елеонора, омъжена за Хуан I Кастилски;
  • Алфонсо

Четвърти брак: 11 октомври 1377 г. със Сибила де Фортия, имат три деца:

  • Алфосо (1376 – 1377)
  • Педро (род. и ум. 1380),
  • Исабел (1380 – 1424), инфанта на Арагон, на 29 юли 1429 година – брак с Хайме II, граф Урхелски (1380 – 1.6.1433).

Надгробен паметник в манастира в Поблет[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Fernando González Ollé, „Opciones y preferencias lingüísticas del rey Pedro IV de Aragón“, Revista de Filología Española (RFE), LXXXVII, 2.º, 2007, págs. 293 – 322. ISSN 0210 – 9174
  • Thomas N. Bisson The Medieval Crown of Aragon: A Short History. – Oxford, England: Oxford University Press, 1986. – 264 с. — ISBN 0-19-820236-9.
  • H. J. Chaytor A History of Aragon and Catalonia. – London,: Methuen, 1933.
  • Kenneth M. Setton Catalan Domination of Athens 1311 – 1380. – Revised edition. – London,: Variorum, 1975.
  • Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuen, 1933.