Педро IV Арагонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Педро IV Церемониалния
14-ти крал на Арагон
Pietro IV d'Aragón.jpg
Предшественик Red crown.pngАлфонсо IV Арагонски
Наследник Red crown.pngХуан I Арагонски Ловец
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Барселонска династия
Баща Red crown.pngАлфонсо IV Арагонски
Бракове 1) Мария Наварска
Елеонора Португалска
Елеонора Сицилийска
Сибила де Фортиа
Герб Arms of Aragonese Monarchs (13th-15 centuries).svg
Педро IV Церемониалния в Общомедия

Педро IV Церемониалния (араг. Pietro IV d'Aragón Zeremonioso, кат. Pere el Cerimoniós, 5 октомври 1319, Балагер – 5 януари 1387, Барселона) – 14-ти крал на Арагон, крал на Валенсия (под името Педро II), крал на Сардиния и Корсика (под името Пиетро I), граф Сердан, граф Барселона (Педро III) от 1336 година до смъртта си.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща си Педро събира кортесите в Сарагоса за коронацията си. Нарушава договора за васалната зависимост на Арагон от римския папа, сключен с крал Педро II, Педро IV се коронова сам, без участие на епископа на Сарагоса, предизвиквайки неудоволствието на последния. Така в Сарагоса посолството на кралицата на Кастилия Елеонора, втора жена на баща му, моли да се потвърди собственността над земите, предадени и от Алфонсо IV, но Педро дава уклончив отговор. През 1344 година той сваля краля на Майорка, Хайме III и присъединява Майорка към кралство Арагон.

През цялото си управление той се опитва да укрепи Арагонското кралство против анти-центристките сили, а също води войни за Сицилия, за Сардиния, в Южна Италия, в Гърция и на Балеарските острови. През 1381 година е провъзгласен за херцог на Атина.

Бракове[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: 23 юли 1338 година с Мария Наварска. Имат четири деца:

  • Констанция (1343—1363), инфанта на Арагон, омъжена за крал Федериго III Сицилийски, има дъщеря.
  • Хуана (1344—1385), инфанта на Арагон, омъжена за Хуан I, граф на Ампоряс; има двама сина.
  • Мария (1345—1348),
  • Педро (1347)

втори брак Елеонора Португалска

трети брак: на 27 август 1349 година с Елеонора Сицилийска. Условието на брака е, че съпрузите се отказват от короната на Сицилия: Имат четири деца:

четвърти брак На 11 октомври 1377 година в Барселона със Сибила де Фортия, имат три деца:

  • Алфосо (1376 – 1377)
  • Педро (род. и ум. 1380),
  • Исабел (1380 – 1424), инфанта на Арагон, на 29 юли 1429 година – брак с Хайме II, граф Урхелски (1380 – 1.6.1433).

Надгробен паметник в манастира в Поблет[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Fernando González Ollé, „Opciones y preferencias lingüísticas del rey Pedro IV de Aragón“, Revista de Filología Española (RFE), LXXXVII, 2.º, 2007, págs. 293-322. ISSN 0210-9174
  • Thomas N. Bisson The Medieval Crown of Aragon: A Short History. — Oxford, England: Oxford University Press, 1986. — 264 с. — ISBN 0-19-820236-9.
  • H. J. Chaytor A History of Aragon and Catalonia. — London,: Methuen, 1933.
  • Kenneth M. Setton Catalan Domination of Athens 1311–1380. — Revised edition. — London,: Variorum, 1975.
  • Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuen, 1933.