Хуан I Кастилски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хуан I Кастилски
Крал на Кастилия
JuanIdeCastilla.JPG
Управление 24 август 1379-9 октомври 1390
Наследил Енрике II Кастилски
Наследник Енрике III Кастилски
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в Катедрала Санта Мария, Толедо
Семейство
Династия Трастамара
Баща Енрике II Кастилски
Майка Хуана Мануел
Бракове Елеонора Арагонска
Беатрис Португалска
Потомци Енрике III Кастилски, Фернандо I Арагонски, Елеонора, Мигел
Герб Coat of Arms of John I of Castile (as Castilian Monach and Crown of Portugal Pretender).svg
Хуан I Кастилски в Общомедия

Хуан I Кастилски (исп. Juan I de Castilla), (1358,Епила, Арагон – 9 октомври 1390,Алкала де Енарес, Кастилия) е крал на Кастилия и Леон от 24 август 1379 година. Той е втори крал от династията Трастамара, син на Енрике II Кастилски и Хуана Мануел.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Династията Трастамара идва на власт в Кастилия с помощта на Франция и по-специално на конетабъл Бертран дьо Геклен, който отстранява Педро I Кастилски от престола и поставя там Енрике II Кастилски, баща на Хуан I Кастилски. Така Франция печели силен морски съюзник в борбата си с Англия в Стогодишната война. Хуан I и неговият баща многократно изпращат кастилската армада в помощ на Франция.[1],[2]

През 1380 година, обединените флоти на Франция и Кастилия, водени от адмирал Фернандо Санчес де Товар, стигат даже до Лондон, опожарявайки редица английски пристанища.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

В началото на управлението Хуан се сблъсква с претенциите за кастилския трон от страна на Джон Гонт, херцог на Ланкастър, женен за дъщерята на Педро Жестокия-Констанция. В края на краищата е сключен мир; дъщерята на херцога на Ланкастър – Катрин се омъжва за сина на Хуан I, бъдещия крал Енрике III.[3]

Два пъти воюва с Португалия. Първата война завършва през 1382 година с мирът от Бадахос, по условията на който Хуан се жени за дъщерята на португалския крал Фернандо I Красиви – Беатрис. През следващата година Фернанду умира, без да остави мъжки наследник. Хуан предявява права към португалския престол по право на Беатрис, но кортесите избират за крал незаконнородения брат на Фернанду І Прекрасни, Жуау I Ависки. Кастилският крал два пъти напада Португалия. През 1384 година неговото нападение завършва с поражение при Атолейруша, а на 14 август 1385 година Хуан в хода на второто си навлизане е разбит в битката при Алжубарота.[4]

Във вътрешната си политика Хуан е също неуспешен – той не съумява достойно да противостои на галисийските и баските феодали, в резултат на това те фактически не се подчиняват на короната. Хуан I е популярен сред народа, доколкото е красив и отзивчив човек, загрижен за облекчаване участта на обикновените.

През 1388 година, Хуан слага край на борбата си с наследниците на Педро I Жестоки за трона на Кастилия, като жени сина си престолонаследника Енрике III за Каталина, внучка на Педро I.

параклиса на Новите монарси, в катедралата на Толедо

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

1-ви брак: На 18 юни 1375 година с Елеонора Арагонска, бракът е част от мирния договор между Арагон и Кастилия, който е подписан в Алмасан. Имат три деца:

2-ри брак: с Беатрис Португалска

  • Мигел

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Хуан I Кастилски умира на 9 октомври 1390 година при буйна езда на току-що подарен му кон. Кралят пада от коня и умира на място, но смъртта му е пазена няколко дни в тайна, докато се уреди всичко около наследника му.[5]

Погребан е в параклиса на Новите монарси, в катедралата на Толедо.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Edgar Prestage, Il Portogallo nel medioevo, in Cambridge University Press – Storia del mondo medievale, vol. VII, pp. 576 – 610, Garzanti, 1999
  2. Cecil Roth, Gli ordini monastici, in Cambridge University Press – Storia del mondo medievale, vol. V, pp. 245 – 294, Garzanti, 1999
  3. Rafael Altamira, Spagna, 1412 – 1516, in Cambridge University Press – Storia del mondo medievale, vol. VII, pp. 546 – 575, Garzanti, 1999
  4. Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа. — М.: Вече, 1999. – 656 с. — 10 000 экз. — ISBN 5-7838-0374-X.
  5. Guillaume Mollat, I papi di Avignone e il grande scisma, in Cambridge University Press – Storia del mondo medievale, vol. VI, pp. 531 – 568, Garzanti, 1999