Хуан I Кастилски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хуан I Кастилски
Крал на Кастилия
JuanIdeCastilla.JPG
Лични данни
Управление 24 август 1379-9 октомври 1390
Роден
Починал
9 октомври 1390 г. (32 г.)
Погребан в Катедрала Санта Мария, Толедо
Предшественик Енрике II Кастилски
Наследник Енрике III Кастилски
Семейство
Династия Трастамара
Баща Енрике II Кастилски
Майка Хуана Мануел
Бракове Елеонора Арагонска
Беатрис Португалска
Потомци Енрике III Кастилски, Фернандо I Арагонски, Елеонора, Мигел
Герб Coat of Arms of John I of Castile (as Castilian Monach and Crown of Portugal Pretender).svg
Хуан I Кастилски в Общомедия

Хуан I Кастилски (исп. Juan I de Castilla), (1358,Епила, Арагон – 9 октомври 1390,Алкала де Енарес, Кастилия) е крал на Кастилия и Леон от 24 август 1379 година. Той е втори крал от династията Трастамара, син на Енрике II Кастилски и Хуана Мануел.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Династията Трастамара идва на власт в Кастилия с помощта на Франция и по-специално на конетабъл Бертран дьо Геклен, който отстранява Педро I Кастилски от престола и поставя там Енрике II Кастилски, баща на Хуан I Кастилски. Така Франция печели силен морски съюзник в борбата си с Англия в Стогодишната война. Хуан I и неговият баща многократно изпращат кастилската армада в помощ на Франция.[1],[2]

През 1380 година, обединените флоти на Франция и Кастилия, водени от адмирал Фернандо Санчес де Товар, стигат даже до Лондон, опожарявайки редица английски пристанища.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

В началото на управлението Хуан се сблъсква с претенциите за кастилския трон от страна на Джон Гонт, херцог на Ланкастър, женен за дъщерята на Педро Жестокия-Констанция. В края на краищата е сключен мир; дъщерята на херцога на Ланкастър – Катрин се омъжва за сина на Хуан I, бъдещия крал Енрике III.[3]

битката при Алжубарота,1385

Два пъти воюва с Португалия. Първата война завършва през 1382 година с мирът от Бадахос, по условията на който Хуан се жени за дъщерята на португалския крал Фернандо I Красиви – Беатрис. През следващата година Фернанду умира, без да остави мъжки наследник. Хуан предявява права към португалския престол по право на Беатрис, но кортесите избират за крал незаконнородения брат на Фернанду І Прекрасни, Жуау I Ависки. Кастилският крал два пъти напада Португалия. През 1384 година неговото нападение завършва с поражение при Атолейруша, а на 14 август 1385 година Хуан в хода на второто си навлизане е разбит в битката при Алжубарота.[4]

Във вътрешната си политика Хуан е също неуспешен – той не съумява достойно да противостои на галисийските и баските феодали, в резултат на това те фактически не се подчиняват на короната. Хуан I е популярен сред народа, доколкото е красив и отзивчив човек, загрижен за облекчаване участта на обикновените.

През 1388 година, Хуан слага край на борбата си с наследниците на Педро I Жестоки за трона на Кастилия, като жени сина си престолонаследника Енрике III за Каталина, внучка на Педро I.

параклиса на Новите монарси, в катедралата на Толедо

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

1-ви брак: На 18 юни 1375 година с Елеонора Арагонска, бракът е част от мирния договор между Арагон и Кастилия, който е подписан в Алмасан. Имат три деца:

2-ри брак: с Беатрис Португалска

  • Мигел

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Хуан I Кастилски умира на 9 октомври 1390 година при буйна езда на току-що подарен му кон. Кралят пада от коня и умира на място, но смъртта му е пазена няколко дни в тайна, докато се уреди всичко около наследника му.[5]

Погребан е в параклиса на Новите монарси, в катедралата на Толедо.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Edgar Prestage, Il Portogallo nel medioevo, in Cambridge University Press – Storia del mondo medievale, vol. VII, pp. 576 – 610, Garzanti, 1999
  2. Cecil Roth, Gli ordini monastici, in Cambridge University Press – Storia del mondo medievale, vol. V, pp. 245 – 294, Garzanti, 1999
  3. Rafael Altamira, Spagna, 1412 – 1516, in Cambridge University Press – Storia del mondo medievale, vol. VII, pp. 546 – 575, Garzanti, 1999
  4. Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа. — М.: Вече, 1999. – 656 с. — 10 000 экз. — ISBN 5-7838-0374-X.
  5. Guillaume Mollat, I papi di Avignone e il grande scisma, in Cambridge University Press – Storia del mondo medievale, vol. VI, pp. 531 – 568, Garzanti, 1999